№ 3840
гр. С., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110208826 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „*****” ЕООД, с ЕИК *****, седалище/адрес
на управление: гр. С., жк. „*****“, ул. „***** № 1***** представлявано от
*****, ЕГН ********** - управител, срещу наказателно постановление (НП)
№ 574760-F578828/27.04.2021 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ на Централно управление на Националната агенция
по приходите (ЦУ на НАП) С., с което за нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на Министъра на финансите (Наредбата),
във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
1
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че са
допуснати съществени нарушения на материалния закон. Претендират се
разноски.
В съдебното заседание „*****” ЕООД, с ЕИК *****, седалище/адрес на
управление: гр. С., жк. „*****“, ул. „***** № 1***** представлявано от
*****, ЕГН **********, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП - гр.С., в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт М. Ю. И., която оспорва
жалбата. Поддържа тезата, че нарушението е доказано. Моли за отхвърляне
на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От страна на въззиваемата страна, редовно призован, се явява
свидетелка М. И. И., в качеството й на актосъставител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено
следното:
На 04.11.2020 г., в 13:09 часа служители на ЦУ на НАП С., сред които и
свидетелката М. И. И., извършили проверка в търговски обект - кулинарен
магазин „*****" , находящ се в гр. С. , ул. „*****" № З6 стопанисван от
„*****" ЕООД с ЕИК *****. По време на проверката свидетелката М. И. И.
установила, че в обекта има въведено в експлоатация фискално устройство
(касов апарат) модел „DAISY PERFECT S 01", с индивидуален номер на
фискалното устройство № DT417907, и индивидуален номер на фискалната
памет № 3674675. При проверката на касовата наличност, органите на НАП
установили, че наличността в касата е 265.95 лв., а от дневния отчет, който е
разпечатан в момента на проверката от касовия апарат се установило, че
оборотът на обекта е 34.20 лева. Простото пресмятане на разликата между
двете суми сочи, че разликата между оборот и наличност в касата е 231.75
лева. Проверяващите установили, че касовият апарат в обекта разполага с
техническа възможност "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.
Видно от горното, „*****" ЕООД не е изпълнило задължението си, извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност
/въвеждане на пари в касата/ на ФУ чрез операцията "служебно въведени"
суми. Ето защо, на място е съставен протокол за извършена проверка /ПИП/
2
№ 0454746/04.11.2020 г., в който са отразени обстоятелствата от проверката.
В същия протокол е поканен представител на дружеството да се яви в
сградата на ЦУ на НАП, където да бъде съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за констатираното нарушение.
Въз основа на констатираното при проверката на място и на събраните
документи, на 08.11.2020 г., свидетелката М. И. И. на длъжност „инспектор по
приходите“ в сградата на ЦУ на НАП С., в присъствието на управителя на
жалбоподателя – *****, ЕГН ********** и пред двама свидетели на
дружеството жалбоподател е съставен АУАН № F578828/08.11.2020 г. за
посоченото по-горе нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 118,
ал. 4 ЗДДС.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят подал възражение.
След като се запознал с админинистративнонаказателната преписка и
прегледал възражението от жалбоподателя, АНО издал атакуваното НП, в
което е обяснено, че нарушението води до невъвеждане на пари в касата на
ФУ, поради което на жалбоподателя за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал.2 във
връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитаната в съдебното заседание свидетелка М. И. И., както
и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК - Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, ПИП № 0454746/04.11.2020 г., АУАН №
F578828/08.11.2020 г., НП № 574760-F578828/27.04.2021 г., дневен отчет от
фискалното устройство №000398/04.11.2020 г., опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката, разписка за връчен НП.
Настоящият съдебен състав преценява показанията на свидетелка М. И.
И. (актосъставител) за пълни и логични, без наличие на вътрешни
противоречия, като в тях свидетелката споделя непосредствено възприетите
от нея обстоятелства по твърдяното нарушение и реда на съставянето на
АУАН, като показанията й намират опора и в другите доказателства по
делото, поради което и съдът ги кредитира.
Съставът на съда кредитира и писмените доказателства по делото,
доколкото същите са приобщени по надлежния ред и спомагат за пълното
3
изясняване на обстоятелствата по случая, и затова ги ползва при формирането
на своите фактически изводи.
Анализът в съвкупност на наличните доказателствени материали
позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи,
което не налага детайлно обсъждане на доказателствата при условията на чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество,чрез упълномощен
представител), в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните
правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), настоящият
състав на съда, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган и компетентно длъжностно
лице – свидетел М. И. И. - на длъжност „инспектор по приходите“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, упълномощена със Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, съответствие с
чл.193, ал.2, предл. 1 от ЗДДС да съставя актове за административни
нарушения по ЗДДС, а НП е издаден от Л. Х., началник на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
упълномощен чрез Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, съответствие с чл.193, ал.2, предл. 2 от ЗДДС, да издава
НП за извършени административни нарушения по чл. 185 от ЗДДС. С други
думи казано АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията
по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
От наличните по делото доказателства, съдът намира, че безспорно се
установява, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в
касата на търговския обект – кулинарен магазин е имало средства, които не са
служебно въведени и превишават оборота на търговския обект до момента на
проверката.
4
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът
намира, че изобщо не следва да излага мотиви за субективната страна на
деянието.
В конкретния случай, административнонаказващият орган е наложил
наказание на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, чиято норма
гласи: "Извън случаите по, ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по, ал. 1." А
санкциите по, ал. 1 са следните: "глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв."
От НП и от другите писмени доказателства е видно, че е налице
неотразени парични средства във ФУ, което се явява нарушение на чл. 33,
ал.1 от Наредбата във връзка с чл.118,ал.4 ЗДДС. Правилно АНО е установил
и наложил наказание по чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят е търговец - субект,
който по занятие извършва търговска дейност (чл. 1, ал. 1 от ТЗ). Същият като
такъв следва да бъде запознат с нормативната уредба, касаеща неговата
дейност и в частност със ЗДДС и Наредбата. С оглед на това и предвид
размера на сумата, която не е отразена, а именно 231.75 лв., която не може да
се приеме, че е пренебрежимо малка, както и за постигане на посочените в чл.
12 от ЗАНН цели, жалбоподателят следва да бъде санкциониран за
извършеното нарушение и не следователно няма как да намери приложение
чл.28 ЗАНН. В това отношение АНО е спазил материалния закон, поради
което не са налице основание за отмяна на НП.
Имуществената санкция по чл. 185, ал. 2 във връзка чл. 185, ал.1 от
ЗДДС е определена в минималния предвиден в закона размер – 500 лв.,
поради което спазването на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН в конкретния случай не
следва да се обсъжда.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
5
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно
заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в
полза на въззиваемата страна, като намира същата за основателна. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, нейният размер
следва да бъде определен, с оглед минимума по чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК - в размер на сумата от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 574760-
F578828/27.04.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ на ЦУ на НАП-С., с което на „*****” ЕООД на основание чл. 185,
ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв за нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА дружество „*****“ ООД, ЕИК: ***** на основание чл. 63 д,
ал. 4 от ЗАНН, да заплати в полза на ЦУ на НАП със седалище гр. С. сумата
от 80 (осемдесет) лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
С. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6