Р Е Ш Е Н И Е № 75
Гр.Варна, 19.04.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесети март,
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 84 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Производството е по реда на чл.267 и
сл. ГПК, след отменително решение на ВКС по т.д.1115/2017 година по описа на
ВКС, с което е отменено решение 8/11.01.2017 година по в.т.д.568/2016 година на
ВАпС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен
съд, като висящо е останало производството по въззивната жалба на А.В.Ф. ***, действаща чрез
законния си представител Д.М.М. срещу решение № 86/06.04.2016г., постановено по гр.д. № 434/2015г. по описа на ОС – Добрич,
В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на А.В.Ф. ***, действаща чрез законния си
представител Д.М.М., срещу ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 60 000 до
126 000лв., както и в частта, с която съдът е отхвърлил
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от ***г.
до 16.05.2015г. за горницата над присъдените 8,33лв. до 21 148.89лв., а също и в частта, с която е съдът е отхвърлил иска на А.В.Ф. ***,
действаща чрез законния си представител Д.М.М., срещу ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за горницата над
присъдените 9 720 лв. до 23 926,42 лв., както и в частта с която
съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата
за периода от ***г. до 16.05.2015г. за горницата на присъдените 2,70 лв. до 195,46лв.,
като се иска отмяна на решението, в обжалваната му част и постановяване на
друго по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени и се присъдят
направените разноски.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на решението, поради противоречието му с материалния и процесуален
закон.
Постъпил е писмен
отговор, с който въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище
гр.София, срещу
решение № 86/06.04.2016г., постановено по гр.д. №
434/2015г. по описа на ОС – Добрич, в частта относно присъденото обезщетение за
имуществени вреди.
В срока за обжалване е депозирана и въззивна жалба от ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД срещу решение № 86/06.04.2016г.,
постановено по гр.д. № 434/2015г. по описа на ОС – Добрич, в частта относно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В останалата част решението е влязло в
сила.
Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
В исковата си молба ищцата А.В.Ф.,
действуваща чрез майка си и законна представителка Д.М.М. излага, че на 27.04.2013
година в гр.Аксаково е настъпило ПТП, с участието на л.а. Фолксваген, модел
„Пасат“, управляван от Димитър Йорданов Петков е настъпила смъртта на Владимир
Валентинов Филчев, като механизмът на произшествието е бил следният: навлизайки
в крайградската зона на гр.Аксаково, на Т-образното кръстовище, образувано от
главен път гр.Добрич-Варна с ул.“Александър Павлович“ около 15.20 часа,
автомобил „Фолксваген пасат“ , управляван от Димитър Петков противоправно и в
нарушение на ЗДвП противоправно е отнел предимството на мотоциклет „Кавазаки“,
управляван от пострадалия, като не се е съобразил с предписанието на знак
„Б-2“. Вследствие на удара е настъпила смъртта на Владимир Филчев, който е баща
на малолетната А.Ф.. Произходът на ищцата поради факта, че към настъпване на
смъртта е била зачената, но неродена е установено с влязло в сила решение.
За ПТП е съставен констативен протокол, а за
лекия автомобил има валидно сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” . Налице е образувано досъдебно производство по сл. д.
195/2013 г. по описа на ОСл.О при ОП – Варна срещу Димитър Йорданов Петков, за
това че на 27.04.2013 г. около 15,20 ч. в гр. Аксаково на пътя Добрич – Варна
при управление на МПС л.а. „Фолксваген- Пасат” с рег. № В8777 РВ е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 50 ал. 1 от ЗДв.П и по непредпазливост
е причинил смъртта на Владимир Валентинов Филчев – престъпление по чл. 343 ал.
1 б”в” от НК, като същото е спряно поради настъпило тежко заболяване на
обвиняемия.
Ищцата е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в това, че никога не ще може да изпита бащина ласка, морална и
нравствена подкрепа на своя родител, нокога не ще може д абъде обгрижвана от
своя баща, ще бъде лишена от неговите незаменими грижи, както за умственото
така и за духовното, емоционално и нравствено израстване.От най-ранния етап на
своето развитие детето се влияе от емоциите на майката, които, с оглед смъртта
на бащата са негативни и в такава степен ще определят психическото състояние на
детето и неговото развитие. Претърпените имуществени вреди се определят на
300 000 лева, а имуществените в размер на издръжката за периода *** година
до 21.09.20131 година в размер на 90 лева месечно. Сумите се претендират,
считано от *** година, която е датата на раждане на детето и от който момент
сумите стават изискуеми. В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа
исковете и претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в писмения си отговор оспорва
исковете по основание и размер, като твърди, че оспорва механизма на ПТП, не е
изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП, причините за
настъпването му. Твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение на
водача, а вина за настъпването има единствено загиналият Филчев, който се е
движел с изключително висока скорост. Същият е имал видимост около 200 м и ако
се е движел с разрешената скорост удар изобщо не би настъпил, а щеше да настъпи
безопасно разминаване между двете МПС или пък МПС щеше да спрат преди мястото
на удара. Скоростта на лекия автомобил е била само 14.4 км/ч , като видимостта
на водача на лекия автомобил е била значително по-малка от видимостта на
мотоциклетиста. Оспорва твърдението, че ищцата е живяла на семейни начала с
починалия. Неоснователна е претенцията за издръжка, тъй като няма данни, че
починалият е имал намерение да заплаща издръжка. Оспорва исковете по размер, като излага, че
предявения размер на обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените
болки и страдания. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият сам
се е поставил с поведението си в опасност и е допринесъл за вредоносния
резултат Оспорва претенцията за лихва за
забава от датата на деликта, като твърди, че дължи лихва от деня на поканата.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените
разноски.
Произшествието е настъпило по време на
действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от
застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП,
наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както
и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на
застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при
застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения
договор, при настъпило застрахователно събитие.
От влязлото в сила съдебно решение, с
което починалият е посочен като баща на детето и от представеното удостоверение
за наследници се установява, че ищцата е низходяща и е от кръга на
легитимираните лица.
Безспорно по делото е, че Владимир
Филчев, наследодател на ищцата е починал на 27.04.2013 г. в резултат на ПТП
между управлявания от него мотоциклет „Кавазаки” с рег. № С 0051 Х и лек
автомобил „Фолксваген пасат” с рег. № В 8777РВ, управляван от Димитър Йорданов
Петков. За автомобила има сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № 06112001591337/25.06.2012 г. със
ответника ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, със срок на действие 25.06.2012 г.- 24.06.2013
г. поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
прекия иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ.
Спорно е между страните осъществено ли
е виновно поведение от страна на водача на застрахования лек автомобил,
механизма на ПТП, както и степента на съпричиняване от починалото лице,
доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд,
настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на
лицето, виновно причинило вредоносния резултат.
Образуванато досъдебно производство по
сл. д. 195/2013 г. по описа на ОСл.О при ОП – Варна срещу Димитър Йорданов
Петков, за това че на 27.04.2013 г. около 15,20 ч. в гр. Аксаково на пътя
Добрич – Варна при управление на МПС л.а. „Фолксваген- Пасат” с рег. № В8777 РВ
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 50 ал. 1 от ЗДв.П и по
непредпазливост е причинил смъртта на Владимир Валентинов Филчев – престъпление
по чл. 343 ал. 1 б”в” от НК, е спряно поради настъпило тежко заболяване на
обвиняемия. Това налага произнасяне от настоящия съд по преюдициалния въпрос за
установяване извършил ли е застрахованият Димитър Петков непозволено увреждане,
което е предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя. По
делото са приети като доказателства констативен протокол за ПТП № 1147 ДП 195 и
протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие.
Съдът приема за установен следния
механизъм на ПТП: На 27.04.2013 г. около 15.20 ч. в гр. Аксаково , на пътя
Добрич- Варна , при кръстовище с ул. Алексендър Павлович” лекия автомобил
„Фолксваген- Пасат” с рег. № В8777 РВ, управляван от Петков , след знака ”стоп”,
при навлизане в главния път в посока гр. Добрич, е отнел предимството на
движещия се в същия момент в права посока към гр. Варна, мотоциклет „Кавазаки
Нинджа ” с рег. № С 0051 Х, управляван от Филчев. При сблъсъка между двете
превозни средства, под почти прав ъгъл, мотоциклетистът е излетял от мотора и
паднал на пътното платно на 30 м. от мястото в резултат на което е получил
наранявания несъвместими с живота и същия ден починал. Водачът на автомобила е
бил в състояние да не предприема рисковата маневра, тъй като дори при
максимална скорост на мотоциклетиста е бил длъжен да прецени риска и да не
предприема маневрата. Затова без значение дали е спрял на кръстовището
обозначено със пътен знак В 2, шофьорът на лекия автомобил е бил длъжен и е
могъл да не предприема рисковата маневра ляв завой. Съответно при шофиране от
страна на пострадалия мотоциклетист с разрешената скорост от 50 км./ч, / същият
е могъл да предприеме спиране в момента, в който лекия автомобил е навлязъл в
платното за движение по пътя Добрич-Варна. Причините за настъпване на
произшествието е пресичането на коридора за движение на мотоциклета от лекия
автомобил при навлизането му в платното за движение Добрич-Варна и движението
на мотоциклетиста със скорост по висока от 50 км/ч.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи: Пътно-транспортното произшествие е
станало, след като на кръстовището водачът на автомобила е предприел маневра
ляв завой, чрез навлизане от път без предимство на път с предимство, без да
изчака преминаването на моториста движещ се по пътя с предимство.
При обективна възможност да забележи
мотоциклетиста преди предприемане на маневрата завой на ляво, водачът на
автомобила е проявил невнимание и не е преценил правилно пътната обстановка, в
нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т.1, чл. 25 ал. 1 и чл. 50 ал. 1
от ЗДвП. Законът предписва дължимо
поведение - да не създава опасности и пречки за движението и да поставя в
опасност живота и здравето на хората. Затова при предприемане на маневрата е
бил длъжен да прецени, рисковата ситуация и да пропусне движещият се по път с
предимство моторист. Нарушение на чл. 51 ал. 1 ЗДвП - отнето предимство при
възможността да види движещото се МПС, е виновно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на
пострадалия Филчев.
С поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта, тъй като е шофирал при разрешена
скорост от 50 км/ч със значително превишена скорост, поради което съдът приема
съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД от 50% за пострадалото лице.
Размерът на паричното обезщетение за
неимуществените вреди от непозволеното увреждане съгл. чл. 52 ЗЗД следва да се
определи по справедливост, въз основа на преценката на съществуващи обективни
обстоятелства и факти.
От свидетелските показания се
установява, че преди да почине Филчев е полагал грижи и се е подготвял да полага
грижи за отглеждането и възпитанието на ищцата, като са правили планове за
съвместно съжителство със сина си, поради което смъртта му се е отразила
негативно върху емоционалното здраве на ищцата, тъй като същата е принудена да
се справя с „отсъствието“ на единия родител, което неминуемо води до емоционална празнота и липса на морална и финансова опора. Липсата на
родител води негативно въздействие върху психиката на детето, отразява се зле
на неговото емоционално и психологическо съзряване. Същото е принудено да живее
в атмосфера на тъга и потисната емоция от страна на майката, което допълнително
утежнява възможността му за адаптиране.Отношенията дъщеря и баща са от
съществено значение за правилното оформяне на личността т.е. загубата на
родител е травма, ефекта, на която би могъл да не отшуми дълги години след
настъпване на събитието обикновено продължава въздействието си върху
психо-физичното развитие на човек през целия му живот.
Затова съдът приема, че справедливия
размер на обезщетение е 200 000 лв. Тази сума, освен, че съответства на
търпимите от ищеца болки и страдания, включително във временен аспект, е
съобразена и с икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди
причинени от застрахования на трети лица. Към 11.06.2012 г. минималните
застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”на
автомобилистите, за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице, затова за настъпило
застрахователно събитие през 2013 г. определения от съда размер е съобразен с
този критерий.
С оглед изложеното искът за
неимуществени вреди следва да се уважи до размера на сумата 100 000 лв.
при отчитане на съпричиняването от 50%. За разликата до 300 000 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен.
На осн. чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се
присъди и обезщетение за забава върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.06.2015 година до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата в размер на 17646.80 лева, представляваща законната лихва за
периода *** година до 16.06.2015 година, като искът за разликата над тази сума
до предявения размер от 52940.41 лева бъде отхвърлен.
По иска за имуществени вреди:
Заченатото,
но неродено към момента на настъпване на ПТП дете, има право на обезщетение за
вреди-имуществени и неимуществени, от смъртта на починалия в резултат на
произшествието негов родител /баща/. Правото на обезщетение възниква от момента
на раждането, ако детето е родено живо и жизнеспособно. Безспорно на ищцата по делото са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка, на която е имала право
по закон. Съгласно чл. 143 ал. 1 от Семейния кодекс всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето, като ал. 2 на чл. 142 от СК определя
и минимален размер за това, а именно ¼ от минималната работна заплата за
всяко едно дете. Задължението на родителите да плащат издръжка, съответно
правото на децата за получаване на издръжка от родителите, е безусловно, тъй
като не е обусловено нито от работоспособността на детето, нито от неговото
имущество. В разглеждания случай имуществените вреди, изразяващи се в
лишаването от издръжка на ненавършилото пълнолетие дете на загиналия Филчев, са
в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
От друга страна, тези имуществени вреди подлежат на обезщетяване от
застрахователното дружество, с което е била сключена процесната застраховка
„ГО“ на деликвента Петков. Със смъртта на бащата Филчев ненавършилото
пълнолетие дете е загубило възможността да получава следващата му се по закон
издръжка до достигане на 18 годишна възраст. В този смисъл е т.1 от ППВС № 4/68
г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили
или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Според установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС,
неполучаването на издръжка по смисъла на чл. 143, ал.2 СК представлява имуществени
вреди, под формата на т.нар. пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени
от застрахователя по риска "ГО" на деликвента ( в този смисъл:
решение № 158/ 28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело № 157/2011 г.;
решение № 169/ 28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т.дело № 762/2010 г.;
решение № 100/ 28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело № 645/2010 г. и др.).
Ето защо, в полза на ищеца срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е възникнало вземане
за обезвреда на причинените с деликта имуществени вреди, изразяващи се в загуба
на издръжка от неговия баща, следваща му се по закон, и които са настъпили в
пряка причинна връзка със застрахователното събитие. Поради това
застрахователят по застраховка "ГО" на деликвента дължи изплащане на
издръжка на ищцата по делото за периода от раждането на ищцата до навършването
ѝ на 18 годишна възраст, до която възраст родителят би бил задължен да
плаща издръжка.
Въпросът за плащането на обезщетението
от деликт е разрешен в т.11 от ППВС № 4/1975г. В него е посочено, че
обезщетението може да бъде платимо еднократно или периодически, така както сочи
разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД. Дали да се присъди еднократно или периодично
изпълнение на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е възложено на
съда. С оглед особеностите на всеки конкретен случай съдът преценява дали
присъденото обезщетение да бъде изплатено наведнъж или на периоди. С
несъобразяване с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетението не се
присъжда нещо различно от това, което е поискано от ищеца, а в следващия се от
закона размер.
Въззивният съд намира, че обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване на малолетните деца от
възможност да бъдат издържани от своя баща до пълнолетие, поради предизвикана
от настъпило ПТП смърт на последния, следва да бъде изплащано периодически –
всеки месец. На първо място съдът
изхожда от вида на претендираните и претърпени вреди. Съобразно нормите в СК
дължимата от родителите на непълнолетните деца издръжка е безусловна и е
задължение на родителите до навършване на пълнолетие на децата. Поради което и
същата се дължи периодически. Само посредством ежемесечното плащане на
издръжката могат да се задоволяват възникващите във времето нужди на децата.
Еднократното изплащане на издръжка за бъдещ период не би могло да обезщети
вредите от лишаване от издръжка до навършване на пълнолетие. Още повече
периодичното плащане на обезщетението се налага, защото могат да настъпят
причини водещи до изменение в техния размер. Периодичното плащане на
обезщетението овъзмездява по справедлив начин вредите, защото се дава
възможност да се предвидят законовите причини, водещи до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
С оглед гореизложеното сумите, които се
получават до датата на завеждане на исковата молба следва да се присъдят общо,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, а
сумите, които се дължат след датата на подаване на исковата молба следва да се
присъдят периодически, като съдът съобрази размерът на минималната работна
заплата.
Считано от 01.01.2016г. и съгласно ПМС
№ 375 от 28.12.2015г. минималната работна заплата е определена по размер на
420лв., с което се вдига и минималния размер на издръжката от 95лв на 105лв.,а
с Постановление № 372/22.12.2016г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата за страната МС е определил, че от 1 януари 2017 г. минималната
месечна работна заплата за страната ще е в размер на 460 лв. Или ¼ от
така определения за 2017г. размер от 460 лв. се равнява на 115лв., което е и
размерът на дължима за страната минимална издръжка на дете. Респективно за
предходните години съща се равнява на както следва:
2013г. - 77,50лв. при минимална работна заплата за
страната от 310 лв.;
2014г. – 85 лв. при минимална работна заплата за
страната от 340 лв.;
2015г. – от 01.01.2015-30.06.2015г. – 90лв. при
минимална работна заплата за страната от 360 лв. и от 01.07.2015-31.12.2015г. –
95лв. при минимална работна заплата за страната от 380 лв.
2016г. – 105лв. при минимална работна заплата за
страната от 420 лв.., съобразно който размер следва да се определи и дължимата
издръжка.
При определяне размера на издръжката,
съдът следва да изхожда както от нуждите на детето, така и от възможността
родителят да я дава и тъй като по делото не са събрани доказателства,
установяващи наличието на трудово правоотношение на починалото лице и
възможността му да дава издръжка, съдът, съобразявайки законоустановения
минимум определя месечна издръжка в размер на: 1) по 77,50 лв. месечно за
периода от ***г. до 31.12.2013г. или 255,75 лв. за целия посочен период; 2) по
85 лв. месечно за календарната 2014г. или 984 лв. за посочения период; 3) по
90лв. за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. или общо сумата от 1779.15 лева,
която сума, следва да бъде намалена с 50% прието съпричиняване като следва да
се присъди сумата от 889.87 лева.
Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът следва да присъди и сумата от 157.03 лева обезщетение за забава върху тази сума от *** година до датата на подаване на
исковата молба 16.06.2015 година.
За периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. следва да
се присъди сумата по 95 лева месечно, намалена с 50% съпричиняване излиза 47.50; по 105 лв. месечно
за календарната 2016г., намалена с 50% съпричиняване излиза 52.50 и по 115 лв. месечно от 01.01.2017г. до
навършването на пълнолетие на ищцата на 21.09.2031г., което намалено с 50%
съпричиняване излиза 57.50 лева. Общо изчислената дължима издръжка възлиза в
размер на 22090 лева, който размер следва да бъде намален на половина, с оглед
процента съпричиняване или общо сумата от 11045 лева, като искът бъде отхвърлен
за разликата над 11045 лева до размера от 40 000 лева. Издръжката следва
да се присъди, ведно със законната лихва за забава, съобразно начина на
изчисляване на издръжка, считано от месеца, за който се дължи.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на Добрички окръжен съд следва да бъде отменено, в частта,
с която искът е отхвърлен за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева
за неимуществени вреди и за разликата над 8.33 лева до размера от 17646.80
лева, обезщетение за забава, като вместо
него бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът бъде уважен
за размера над 60 000 лева до 100 000 лева, като се присъди и
законната лихва, считано от датата на исковата молба. Решението следва да бъде
потвърдено, в частта, с която искът е уважен за сумата от 60 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със сумата от 8.03 лева обезщетение
за забава, както и потвърдено, в частта,
с която искът е отхвърлен за разликата
над 100 000 лева до размера от 126 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди и за разликата над 17646.80 лева до обжалвания размер от 21148.89 лева.
Решението по имуществените вреди следва да бъде
потвърдено, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата за
разликата над 11934.87 лева до размера от 23926.42 лева, както и в частта, с
която е отхвърлен иска за обезщетение за забава за периода *** година –
16.06.2015 година за разликата над 157.03 лева до обжалвания размер от 192.76
лева. Решението следва да бъде потвърдено, в частта, с която застрахователното
дружество е осъдено да заплати имуществени вреди в размер на 889.87 лева, ведно
с обезщетение за забава в размер на 2.70 лева.
Решението следва да бъде отменено, в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата
над 9720 лева до размера от 11934.87 лева, както и е отхвърлен иска за
заплащане на обезщетение за забава за разликата над 2.70 лева до 157.03 лева,
както и в частта, с която е уважен иска за разликата над 889.87 лева до размера
от 9720 лева, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което се
присъди сумата от 11045 лева обезщетение за имуществени вреди, дължими
периодически, съобразно изложените по-горе размери.
Направени са разноски в размер на лева от ответното дружество,
поради което на осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора А.Ф. следва да
бъде осъдена да заплати на „ДЗИ Общо застраховане” АД сумата от 1654.36 лева, разноски съобразно отхвърлената
част.
На осн. чл.77 ГПК „ДЗИ Общо застраховане“ АД следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 3600.46 лева, дължима държавна такса за двете
инстанции върху увеличеният размер на исковете, който е в размер на общо
60 007.67 лева /40 000+17638.47+154.33+2214.87 лева/.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която
са присъдени разноски в размер за разликата над 584.98 лева до присъдените
8596.96 лева.
Съдът констатира, че е налице оплакване, което по
съществото си съставлява искане за допълване на решението, в частта, с която
съдът е пропуснал да се произнесе по присъждане на законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
върху присъдената сума от 60 000 лева. След влизане в сила на решението,
същото следва да се изпрати на Добрички окръжен съд за допълване на решението в
този смисъл.
По изложените съображения Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 86/06.04.2016г., постановено по гр.д. № 434/2015г. по описа
на ОС – Добрич, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на А.В.Ф. ***,
действаща чрез законния си представител Д.М.М., срещу ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над
присъдените 60 000 до 100 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на лихва
върху главницата за периода от ***г. до 16.05.2015г. за горницата над
присъдените 8,33лв. до 17646.80 лв., а също
и в частта, с която е съдът е отхвърлил иска на А.В.Ф. ***, действаща чрез законния си
представител Д.М.М., срещу ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над присъдените 9 720 лв. до 11934.87
лв, както и в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на
законна лихва върху главницата за периода от ***г. до 16.05.2015г. за горницата
на присъдените 2,70 лв. до 157.03лв., както и в ЧАСТТА, с която съдът е уважил
иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 889.87
лева до размера от 9720 лева, както и в частта относно разноските за разликата
над 584.98 лева до присъдения размер от 8596.96 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК *********, да
заплати на А.В.Ф. ***, ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител Д.М.М., ЕГН **********,
сумата за разликата над 60 000 лева до размера от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба 16.05.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата за разликата над 8.33 лева до размера от 17646.80 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от *** г. до 16.05.2015
г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК *********, да
заплати на А.В.Ф. ***, ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител Д.М.М., ЕГН **********,
обезщетение за
имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка
вследствие на смъртта на нейния баща Владимир Филчев при пътно – транспортно
произшествие, настъпило на 27.04.2013г. и причинено виновно от Димитър Петков,
обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № 06112001591337, издадена от „ДЗИ-Общо застраховане“
АД, сумата, както следва: месечна издръжка в размер на 47.50 лева
месечно за периода 01.07.2015г. до
31.12.2015г.; 52.50 лева месечно за периода 01.01.2016 година – 31.12.2016
година; и по 57.50 лева, от 01.01.2017 година занапред до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, платима на първо число на текущия месец, ведно със
законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното и
изплащане, както и сумата за разликата над 2.70 лева до
157.03 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от
889.87 лева, считано от *** г. до датата на депозиране на исковата молба - 16.05.2015
г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/06.04.2016г., постановено по гр.д. № 434/2015г. по описа
на ОС – Добрич, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на А.В.Ф. ***,
действаща чрез законния си представител Д.М.М., срещу ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над
присъдените 100 000лв., до размера от 126 000 лева, както и в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на лихва върху главницата за периода от ***г. до
16.05.2015г. за горницата над присъдените 17646.80 лева до размера от 21148.89 лв.,
а също и в частта, с която е съдът е
отхвърлил
иска на А.В.Ф. ***, действаща чрез законния си представител Д.М.М., срещу ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за
горницата над 11934.87 лв. до размера от 23 926.42 лева, както и в частта,
с която е отхвърлил претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата
за периода от ***г. до 16.05.2015г. за горницата на присъдените 157.03лв. до
размера от 192.76 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/06.04.2016г., постановено по гр.д. № 434/2015г. по описа
на ОС – Добрич, В ЧАСТТА, с която съдът е уважил иска на А.В.Ф. ***, действаща чрез
законния си представител Д.М.М., срещу
ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – гр. София за заплащане на сумата от 60 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със сумата от 8.33 лева, обезщетение
за забава за периода *** – 16.06.2015 година, сумата, представляваща обезщетение
за имуществени вреди в размер на 889.87 лева, представляващи дължима издръжка
за периода *** година – 01.07.2015 година, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2.70 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода *** година до 16.06.2015 година.
ОСЪЖДА А.В.Ф. да заплати на „ДЗИ –Общо
застраховане“ АД сумата от 1654.36 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ АД да
заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 3600.46 лева, държавна
такса за двете инстанции, на осн. чл.77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до
страните.
След влизане в сила на решението делото
да се изпрати на Добрички окръжен съд за допълване на решението, съобразно
изложените мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: