Р Е Ш Е Н И Е
14.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
19.12. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2451 2019
дело № по описа за година.
Производството е образувано след като с решение № 287/12.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 354/2019г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 359/23.05.2019г., постановено по гр.д.№ 1322/2018г. на РС-Дупница и е върнал делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда.
Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 222, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец от 21.12.2016 г. до 21.01.2017 г. (вкл.), в размер на 912.00 лв., и иск по чл. 224, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008г. и 2009г. в размер на 1220.00 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че от
1996г. заемал длъжността „учител“ в Ученическа спортна школа в гр. Сапарева
баня. След структурни промени по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ във вр. с §
18, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование
(влязъл в сила от 01.08.2016г.) била променена правно организационната форма на
предприятието, като било структурирано в рамките на Център за подкрепа за
личностно развитие по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗПУО. От 28.10.2016г., въз
основа на изменение на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 119 КТ,
ищецът заемал длъжността „директор” на Ученическа спортна школа, с място на
работа Община Сапарева баня, Ученическа спортна школа (Център за подкрепа на
личностното развитие). Със Заповед № 1087/21.12.2016г. на Кмета на Община
Сапарева баня, трудовото му правоотношение било прекратено, считано от същата
дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - поради закриване на предприятието,
но работодателят не му изплатил дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа но за не повече от един месец, в размер на 912.00 лв.
В
открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2019г., ищецът уточнява, че е
работил на две трудови правоотношения с ответника: по силата на Трудов договор
№ 8/28.06.1996г., изпълнявал длъжността
„учител по футбол“, а по силата на Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г.,
изпълнявал длъжността „директор“. Двете трудови правоотношения били прекратени
със Заповед № 1087/21.12.2016г. на Кмета на Община Сапарева баня, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Сочи, че претендираното от него обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ се дължи поради прекратяването на Трудов договор № ЧР
1-213/30.09.2015г., въз основа на който изпълнявал длъжността „директор“.
За наличието на предпоставките и основанията за
правото си на посоченото обезщетение, ищецът подал писмо - декларация (с вх. №
М-10/25.01.2017 г. по описа на Община Сапарева баня), както и повторно
заявление с приложение декларация с вх. № 3-706 от 21.05.2018 г., че не е
започвал работа, като представил и копие на трудовата си книжка, както и
служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда” - Дупница към Агенция по
заетостта, с цел удостоверяване на това обстоятелство и наличието на
изискващите се от закона предпоставки. Освен това работодателят не му изплатил
при прекратяване на трудовото правоотношение и дължимото обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползваните дни платен годишен отпуск за 2008г. и 2009г., в
размер на общо 1220.00 лв., по Трудов договор № 8/28.06.1996г., въз основа на
който изпълнявал длъжността „учител по
футбол“, прекратен със същата заповед.
За гореописаните нарушения на трудовото
законодателство ищецът сигнализирал Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Кюстендил. Която дала задължително предписание до работодателя да изплати на
ищеца дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания от него
отпуск за 2008г. и 2009г.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната община, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. ответникът твърди, че
изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното
правно положение. По силата на Трудов договор № 8/28.06.1996г., сключен между
Обединен детски комплекс гр. Сапарева баня, представляван от Михал Николов
Михалков и Г.Й.С., последният приел да изпълнява, считано от 01.07.1996г.
длъжността „учител по футбол“. С тринадесет допълнителни споразумения в периода
от 03.07.2000г. до 23.06.2015г. е изменян Трудов договор № 8/28.06.1996г. в
частта относно размера на основното трудово възнаграждение, допълнителното
месечно възнаграждение, размера на ПГО и срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, но не е изменяна длъжността на
ищеца-„учител по футбол“, нито мястото на работа или работното му време.
Ответникът
твърди, че трудовото правоотношение на Г.С., възникнало по силата на Трудов
договор № 8/28.06.1996г., по което е заемал длъжността „учител по футбол“, е
прекратено едностранно от ищеца със Заявление от 21.12.2016г., а не както се
твърди в исковата молба със Заповед № 1087/21.12.2016г. на Кмета на общ.
Сапарева баня. С посочената заповед било прекратено друго трудово
правоотношение на ищеца, възникнало по силата на Трудов договор № ЧР
1-213/30.09.2015г., сключен между Регионален инспекторат по образование, със
седалище: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 55, БУЛСТАТ: *********,
представляван от Радостина Д. Новакова-началник, от една страна и Г.Й.С., от
друга страна, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността
„директор“, с място на работа: Ученическа спортна школа, гр. Сапарева баня,
считано от 05.10.2015г.
При
сключването на Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г. ищецът изпълнявал
длъжността „учител по футбол“ по Трудов договор № 8/28.06.1996г. Със Заявление
вх. № 46/02.10.2015г., подадено до Директора на Ученическа спортна школа, гр.
Сапарева баня, ищецът поискал да ползва неплатен отпуск за периода от
05.10.2015г. до 04.10.2016г. Със Заповед № 4/02.10.2015г. му е разрешено
ползването на неплатен отпуск за посочения период, през който е изпълнявал
длъжността „директор“ на Ученическа спортна школа, гр. Сапарева баня.
Двата
трудови договора са прекратени на 21.12.2016г., като Трудов договор №
8/28.06.1996г. е прекратен едностранно от ищеца със Заявление от 21.12.2016г.,
на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, а Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г. е
прекратен със Заповед № 1087/21.12.2016г. на Кмета на Община Сапарева баня, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - поради закриване на предприятието. Със
същата заповед е предвидено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал.
1 от КТ-за неспазено предизвестие, в размер на 2736.00 лв. и по чл. 224, ал. 1
от КТ-за неизползван ПГО за 2016г., в размер на 1910.92 лв., които са му
изплатени на 23.12.2016г. с изплащане на трудовото му възнаграждение за м.
декември 2016г.
Ответникът
счита, че понеже Трудов договор № 8/28.06.1996г. е прекратен едностранно от
ищеца със Заявление от 21.12.2016г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, той
няма право да получи претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Счита за
недължимо, също така и претендираното от ищеца обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2008 и 2009г. Сочи, че през 2008 и 2009г. ищецът е заемал
длъжността „учител по футбол“, а не „директор“ в УСШ гр. Сапарева баня. В Трудов
договор № 8/28.06.1996г. не е посочен размера на ПГО, поради което съгласно чл.
27, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, размерът на
ПГО на ищеца следва да е 30 работни дни. За 2008г. ищецът е ползвал 23 работни
дни ПГО, съгласно Заповед № 6/07.12.2007г., Заповед № 8/21.05.2008г. и Заповед
№ 11/21.07.2008г. на ръководителя на УСШ гр. Сапарева баня. Следователно, за
2008г. ищецът има неизползван ПГО в размер на 7 дни. За 2009г. размерът на ПГО
на ищеца е 48 дни, съгласно Допълнително споразумение № 10/01.09.2009г., от
които ищецът е ползвал 45 дни, съгласно Заповед № 12/01.07.2009г. на
ръководителя на УСШ гр. Сапарева баня. Следователно, за 2009г. ищецът има
неизползван ПГО в размер на 3 дни.
От своя
страна, ответникът по първоначалния иск Община Сапарева баня, е предявил срещу
ищеца Г.С. насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на
727.63 лв. за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на сключения
между страните Трудов договор № 8/28.06.1996г. Ищецът по насрещния иск твърди,
че Г.Й.С., по силата на Трудов договор № 8/28.06.1996г., считано от
01.07.1996г., е заемал длъжността „учител по футбол“ в Ученическа спортна
школа, гр. Сапарева баня. От 01.08.2016г. УСШ гр. Сапарева баня е продължила
дейността си, съгласно § 18, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗПУО, като Център за
подкрепа и личностно развитие. Със Заповед № РД-08-477/30.09.2016г. на Кмета на
общ. Сапарева баня, е закрита Ученическа спортна школа /Център за личностно
развитие/, но въпреки това, ответникът по насрещния иск е продължил да заема
длъжността „учител по футбол“. Трудов договор № 8/28.06.1996г. е прекратен
едностранно от ответника по насрещния иск със Заявление от 21.12.2016г.
Съгласно Допълнително споразумение № 13/23.06.2015г. към Трудов договор №
8/28.06.1996г., срокът на предизвестието е един месец, който не е бил спазен и
съответно ответникът по насрещния иск дължи обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Ответникът по насрещния иск Г.Й.С. е
депозирал отговор, с който излага съображения за неоснователност на същия.
Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, че трудовото му правоотношение е прекратено едностранно от него, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
Твърди, че с решение № 175 от 27.09.2016г. Общинският съвет - гp. Сапарева баня е дал съгласието си за закриване на Ученическа спортна школа - гр. Сапарева баня, която е продължила дейността си след 01.08.2016г. като Център за подкрепа и личностно развитие. Школата е закрита с горното решение, считано от 01.10.2016г. На 30.09.2016г. Кметът на Община Сапарева баня е издал заповед № РД-08-477/30.09.2016г., с която е закрил Ученическата спортна школа (Център за подкрепа и личностно развитие). Със заповед № РД-08-561 от 15.11.2016 г. на Кмета на Община Сапарева баня с определена комисия за извършването на дейностите по закриването на УСШ - гр. Сапарева баня и са определени конкретните срокове за извършването на тези дейности. В изпълнение на тази заповед, с отделни протоколи, са предадени материалните активи и документацията на УСШ - гр. Сапарева баня. На 15.11.2016г. на г-жа Емилия Гелева-директор на СУ „Христо Ботев”, гр. Сапарева баня (с приемо - предавателен протокол от 15.11.2016 г.) задължителната документация на школата, в това число трудовите досиета на служителите в нея (в това число и трудовото досие на ответника по насрещния иск), като е отделен протокол от същата дата са предадени на г-жа Гелева и ведомостите за заплати, водени от 1995г. до 2016г. Предвид тези обстоятелства, ответникът по насрещния иск бил в невъзможност реално да отработи и един ден след датата 21.12.2016г., с оглед закритото вече предприятие и на практика преустановяването на дейността му.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като
доказателство по делото Трудов договор
№ 8/28.06.1996г., сключен между „Обединен детски комплекс“ гр. Сапарева баня,
представляван от Михал Николов Михалков и Г.Й.С. и трудова книжка на Г.Й.С., че
последният е приел да изпълнява, считано от 01.07.1996г. длъжността „учител по
футбол“.
С тринадесет допълнителни
споразумения в периода от 03.07.2000г. до 23.06.2015г. (представени с отговора
на исковата молба и приети като доказателства по делото) е изменян Трудов договор № 8/28.06.1996г. в
частта относно размера на основното трудово възнаграждение, допълнителното
месечно възнаграждение, размера на ПГО и срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение. Не е изменяна длъжността на
ищеца-„учител по футбол“, нито мястото на работа или работното му време.
Не е спорно между страните, а
се установява и от приетите като доказателство по делото Трудов договор № ЧР
1-213/30.09.2015г., сключен между Регионален инспекторат по образование, със
седалище: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 55, БУЛСТАТ: *********,
представляван от Радостина Д. Новакова-началник, от една страна и Г.Й.С., от
друга страна, Справка от ТД на НАП от 01.10.2015г. за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с Придружително писмо и Уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ и два броя допълнителни споразумения (от 22.03.2016г. и от
28.10.2016г.), че ищецът по първоначалния иск е приел да изпълнява длъжността
„директор“, с място на работа: „Ученическа спортна школа“, гр. Сапарева баня,
считано от 05.10.2015г.
Видно от приетите като
доказателства по делото Заявление от 21.12.2016г., подадено от Г.Й.С. до
Директора на УСШ-гр. Сапарева баня, както и от Придружително писмо от
22.12.2016г. (приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5/29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на л.
51 от гр.д.№1322/18г. на ДРС) и Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ (приложение
№ 1 към чл. 1, ал. 1 от същата наредба, на л. 52 от гр.д.№1322/18г. на ДРС),
Трудов договор № 8/28.06.1996г. е прекратен едностранно от Г.Й.С., който към
този момент е изпълнявал длъжността „Директор“ на УСШ-гр. Сапарева баня.
Видно от приетите като доказателства по делото Заповед № 1087/21.12.2016г. на Кмета на Община Сапарева баня, връчена на Г.Й.С.
на същата дата, Придружително писмо от 22.12.2016г. (приложение № 2 към чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на л. 59 от гр.д.№1322/18г. на ДРС) и
Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ (приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от същата
наредба, на л. 60 от гр.д.№1322/18г. на
ДРС), Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г. е прекратен на основание чл. 328,
ал. 1, т. 1 КТ - поради закриване на предприятието. Със заповедта е разпоредено
на ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ-за неспазено
предизвестие, в размер на 2736.00 лв. и по чл. 224, ал. 1 от КТ-за неизползван
ПГО за 2016г., в размер на 1910.92 лв., които са му изплатени на 23.12.2016г. с
изплащане на трудовото му възнаграждение за м. декември 2016г., видно от
приетото като доказателство по делото платежно нареждане от 23.12.2016г. (на л.
69 от гр.д.№1322/18г. на ДРС).
Видно от приетото като
доказателство по делото Заявление вх. № 46/02.10.2015г., подадено до Директора
на Ученическа спортна школа, гр. Сапарева баня, ищецът поискал да ползва
неплатен отпуск за периода от 05.10.2015г. до 04.10.2016г. Със Заповед №
4/02.10.2015г. му е разрешено ползването на неплатен отпуск за посочения
период, през който е изпълнявал длъжността „директор“ на Ученическа спортна
школа, гр. Сапарева баня.
Видно от приетите като
доказателство по делото Решение № 175 от Протокол № 14/27.09.2016г. на Общински
съвет Сапарева баня и Заповед № РД-08-477/30.09.2016г. на Кмета на общ.
Сапарева баня, е закрита Ученическа спортна школа /Център за личностно
развитие/, гр. Сапарева баня. Със същата заповед е разпоредено наличната
документация да бъде предадена за съхранение на СУ „Христо Ботев“-гр. Сапарева
баня, а движимото имущество-на Община Сапарева баня, с приемо-предавателен
протокол.
Видно от приетите като
доказателство по делото Допълнително споразумение № 2/23.09.2008г. и
Допълнително споразумение № 10/01.09.2009г. към Трудов договор №
8/28.06.1996г., размерът на платения годишен отпуск на ищеца за 2008 и 2009г. е
в размер на 48 дни годишно (общо 96 дни за двете години).
За 2008г. ищецът е ползвал 18
работни дни ПГО, видно от приетите като доказателство Заповед № 8/21.05.2008г.
и Заповед № 11/21.07.2008г. на ръководителя на УСШ гр. Сапарева баня (на л.
61-63 от гр.д.№1322/18г. на ДРС).
За 2009г. ищецът е ползвал 45
дни ПГО, видно от Заповед № 12/01.07.2009г. на ръководителя на УСШ гр. Сапарева
баня (на л. 64 от гр.д.№1322/18г. на ДРС).
Между страните не е спорно, а
се установява и от приетите като доказателства по делото копия от трудова
книжка, писмо – декларация с вх. № М-10/25.01.2017 г. по описа на Община
Сапарева баня, както и повторно заявление с приложение декларация с вх. № 3-706
от 21.05.2018 г., че Г.С. не е работил по трудово правоотношение в рамките на
един месец след прекратяването на трудовите му правоотношения, както и че е
уведомил работодателя за това и е поискал да му бъде заплатено обезщетение в
размер на БТВ за един месец.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че брутното трудово възнаграждение (БТВ) на Г.Й.С. при прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО) по трудов договор № 8/28.06.1996г. на длъжността „учител по футбол“ е на стойност 729.63 лв., а БТВ при прекратяване на ТПО по трудов договор № ЧР1-213/30.09.2016г. на длъжност „директор“ е на стойност 912.00 лв.
Размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2008 и 2009г. е в размер на общо 1433.19 лв., от които: за 2008г.-1302.90 лв.-за 30 дни и за 2009г.-130.29 лв.-за 3 дни.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 222, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че Трудов договор № ЧР
1-213/30.09.2015г., по силата на който Г.С. е изпълнявал длъжността „Директор“
на Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня,
е прекратен едностранно от работодателя със Заповед № 1087/21.12.2016г. на
Кмета на Община Сапарева баня, връчена на Г.Й.С. на същата дата, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - поради закриване на предприятието. Със заповедта е
разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ-за
неспазено предизвестие, и по чл. 224, ал. 1 от КТ-за неизползван ПГО за 2016г.,
които са му изплатени на 23.12.2016г. с изплащане на трудовото му възнаграждение
за м. декември 2016г.
Няма данни, обаче, на ищеца да
е изплатено дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Не е спорно между
страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че ищецът е
останал без работа в продължение на един месец след уволнението. За наличието
на предпоставките и основанията за правото си на посоченото обезщетение, ищецът
осведомил бившия си работодател своевременно.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения от Г.Й.С. иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 912.00 лв., дължимо при прекратяване на ТПО по трудов договор № ЧР1-213/30.09.2016г., по силата на който е изпълнявал длъжността „директор“ на „Директор“ на Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ:
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползвания годишен отпуск. Компенсирането на платения годишен отпуск е допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 178 КТ), без значение на какво основание се прекратява то. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Сумата, която се изплаща на основание чл. 224, ал. 1 от КТ е обезщетение, което се изплаща еднократно, а размерът му зависи от броя на работните дни неизползван платен годишен отпуск.
В случая между страните не се спори и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е изпълнявал, считано от 01.07.1996г., длъжността „учител по футбол“ в
Ученическа спортна школа, гр. Сапарева баня. Трудовото правоотношение,
възникнало от този трудов договор, е прекратено на 21.12.2016г. Видно от
приетите като доказателство по делото Допълнително споразумение №
2/23.09.2008г. и Допълнително споразумение № 10/01.09.2009г. към Трудов договор
№ 8/28.06.1996г., размерът на платения годишен отпуск на ищеца за 2008 и 2009г.
е в размер на 48 дни годишно (общо 96 дни за двете години). За 2008г. ищецът е
ползвал 18 работни дни ПГО, видно от Заповед № 8/21.05.2008г. и Заповед №
11/21.07.2008г. на ръководителя на УСШ гр. Сапарева баня. За 2009г. ищецът е
ползвал 45 дни ПГО, видно от Заповед № 12/01.07.2009г. на ръководителя на УСШ
гр. Сапарева баня. Следователно, за 2008г. на ищеца е останал неизползван ПГО в
размер на 30 работни дни, а за 2009г. е останал неизползван ПГО в размер на 3
работни дни.
Съгласно заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно и
обективно, размерът на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2008 и 2009г. е в размер на общо 1433.19
лв., от които: за 2008г.-1302.90 лв.-за 30 дни и за 2009г.-130.29 лв.-за 3 дни.
Ето защо предявеният от Г.Й.С. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се уважи до предявения размер от 1220.00 лв.
По насрещния иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ,
предявен от Община Сапарева баня срещу Г.Й.С.:
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Касае се за законово уредена възможност да бъде заместена първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение – полагане на труд за срока на предизвестие, с друга – заплащане на определената в закона парична сума под формата на обезщетение, което е класически пример за даване вместо изпълнение. От значение за дължимостта на претендираното обезщетение е основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение.
В настоящия казус страните по делото са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № 8/28.06.1996г., като с допълнително споразумение № 13/23.06.2015г. е уговорен едномесечен срок за предизвестие.
На 21.12.2016г. Г.Й.С. подал до Директора на УСШ-гр. Сапарева баня (която длъжност е изпълнявана към този момент от самия него съгласно Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г.) Заявление, с което е прекратил едностранно, считано от същата дата, действието на Трудов договор № 8/28.06.1996г., без да сочи основанието за прекратяването.
Съдът намира, че в случая е било налице основанието на чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ, съгласно която разпоредба работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят преустанови дейността си. Правото на работника или служителя се упражнява чрез едностранно волеизявление, направено в писмена форма. Тъй като прекратяването е без предизвестие, моментът на прекратяване на договора съвпада с момента на получаването от работодателя на писменото изявление на работника или служителя (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). В т. 14 в Допълнителните разпоредби на КТ се дава определение на понятието “преустановяване на дейността”. Това е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост.
Между страните не е спорно, а е видно и от приетите като доказателство по делото Решение № 175 от Протокол №
14/27.09.2016г. на Общински съвет Сапарева баня и Заповед №
РД-08-477/30.09.2016г. на Кмета на общ. Сапарева баня, че Ученическа спортна
школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня е закрита. Със същата
заповед е разпоредено наличната документация да бъде предадена за съхранение на
СУ „Христо Ботев“-гр. Сапарева баня, а движимото имущество-на Община Сапарева
баня, с приемо-предавателен протокол.
Следователно, в случая е налице
преустановяване дейността на работодателя по смисъла на цитираните разпоредби,
тъй като Г.Й.С. не е могъл да изпълнява длъжността „учител по футбол“, при
положение, че спортната школа, в която е преподавал, е закрита. Налице е
обективно основание за прекратяване на трудовия договор, при което работникът
или служителят не дължи предизвестие на работодателя си и съответно за него не
се поражда отговорност за обезщетение при неспазване на срока му. С оглед
изложеното, предявеният насрещен иск по чл. 2201 ал. 1 от КТ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на направените в производството по делото разноски. Ищецът е доказал направени разноски за адвокатско възнаграждение по три договора за правна защита и съдействие: от 28.06.2018г. по гр. д. № 1322/2018г. на ДРС; от 10.06.2018г. по в.гр.д. № 354/2019г. на КОС и по настоящото гр.д.№2451/2019г. на ДРС, в размер на общо 1200.00 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Сапарева баня, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от
Кмета К.Г., да заплати на Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, сума
в размер на 912.00 лв. (деветстотин и дванадесет лева), представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, дължимо
при прекратяване на сключения между страните Трудов договор №
ЧР1-213/30.09.2016г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Директор“ на Ученическа спортна школа
/Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска-28.06.2018г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., да заплати на Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, сума в размер на 1220.00 лв. (хиляда двеста и двадесет лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008г. и 2009г., дължимо при прекратяване на сключения между страните Трудов договор № 8/28.06.1996г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Учител по футбол“ в Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-28.06.2018г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета К.Г., срещу Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение в размер на 727.63 лв. за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване от служителя на сключения между страните Трудов договор № 8/28.06.1996г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Учител по футбол“ в Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, гр. Сапарева баня, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Община Сапарева баня, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от
Кмета К.Г., да заплати на Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените разноски по гр. д. №
1322/2018г. по описа на РС-Дупница, по в.гр.д. № 354/2019г., по описа на
ОС-Кюстендил и по настоящото гр.д.№2451/2019г., по описа на ДРС, в размер на общо 1200.00 лв. (хиляда и
двеста лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: