Р Е Ш
Е Н И Е №235
Гр.Варна, 31.10.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА
М.
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Е. Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 432 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Агро Тера БГ“ ЕООД със седалище гр.Добрич
срещу решение № 57 от 24.04.2019г. по търг.дело № 25/19г. по
описа на Добрички окръжен съд, в частта му, с която дружеството е осъдено да
заплати на „Агрокемикъл“ ЕООД със седалище гр.Пловдив сумите както следва:
сумата
150 000лв., представляваща дължима на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл.327 ал.1 от ТЗ неплатена цена на препарати за растителна защита, торове и
семена по фактури №№ 27496 от 20.10.2016г., 27754 от 10.03.2017г., 27731 от
13.03.2017г., 27897 от 04.04.2017г., 28056 от 21.04.2017г. и 28349 от
13.06.2017г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.06.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата
23 285.65лв. – дължимо на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатената главница от 150 000лв.
за периода, считано от изтичане на 14 – дневен срок от фактуриране на всяка
една от неплатените фактури до 26.06.2018г. – датата на подаване на исковата
молба в съда;
сумата
24 519.29лв. – дължимо на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на
законната лихва обезщетение за забавено плащане на главниците по фактури №№
25997 от 01.12.2015г., 26243 от 18.03.2016г., 26270 от 01.04.2016г., 27062 от
11.05.2016г., 27228 от 22.08.2016г. и 27302 от 01.09.2016г. за периода, считано
от изтичане на 14 – дневен срок от фактурирането до датата на плащане по всяка
от фактурите;
сумата
19 650.90лв., направени по делото разноски.
В жалбата
се твърди че решението е неправилно, постановено е при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано.
По иска за
незаплатена продажна цена и при обсъждане на възражението му че не е налице
реална доставка на стоките, твърди, че съдът не е коментирал показанията на
разпитаната свидетелка на ищцовата страна Б., от чиито показания твърди, че се
установява, че приемо-предавателните протоколи към съответните фактури не са
съставяни и подписвани при доставката на стоките, вписани в тях. Сочи че в
показанията на свидетелката се признава, че протоколите са изготвени от нея,
без тях да е съпровождала съответните стоки
и да се е уверила в получаването им от ответника, а след това са
изпращани на доставчика, след вече извършена доставка. Твърди че тези гласни
доказателства дискредитират стойността на тези протоколи като документи
удостоверяващи предаване и приемане на стоката, както и позицията на ищеца, че
е изправна страна в отношенията между страните.
По иска
за обезщетение за забава в плащането на стоките по фактури оспорва извода на
съда, че не са съумели да докажат възражението си за постигната изрична
договорка за отложено заплащане на цената, на закупуваните от тях стоки, както
и за недължимост на лихва за този период на отложено заплащане на цената.
Твърди че този извод е в резултат на съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и на непълно обсъждане на показанията на
свидетелите по делото.
Твърди че
няма спор по делото относно допустимостта на гласните доказателства за
установяване на срока за заплащане на процесните доставки и дължимостта на
лихва, тъй като спорът между страните не се свежда до това дали има сключена
сделка, а за действителната обща воля на страните. Твърди че спорът между
страните е за отделни елементи на сделката и за това, каква е волята на
страните, поради което и гласните доказателства са допустими.
Твърди че
с писмения отговор е поискал своевременно да му бъдат допуснати двама свидетели
за установяване на постигнатите договорки за отложено заплащане на цената и
недължимост на лихви за периода на отлагането. Сочи че съдът е приел искането
му за допустимо и относимо, но го е уважил
частично, допускайки до разпит един от поисканите двама свидетели, позовавайки
се на нормата на чл.159 ал.2 от ГПК. Твърди че съобразно чл.159 ал.2 изр.второ
от ГПК останалите се свидетели се допускат, ако призованите не установят
спорния факт. Твърди че недопускайки до разпит втория свидетел, съдът е
допуснал съществено нарушение на съдпроизводствените правила, с което му е
попречило да ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на възраженията си и
е довело до постановяване на обжалвания съдебен акт. Твърди че след като
допуснатият до разпит свидетел П. не е установил спорния факт, съдът е бил
длъжен служебно да допусне втория поискан от тях свидетел, доказателственото
искане за което е направено своевременно.
Позовава
се и на новонастъпил факт – дадени показания от свидетелката Б. по друго дело –
търг.дело № 47/19г. по описа на ДОС, в което, разпитана за едни и същи факти и
обстоятелства е дала различни показания. Твърди че разминаванията в показанията
по отношение на едни и същи факти са съществени и следва да бъдат взети предвид
при анализа на доказателствата от въззивния съд.
На
следващо място твърди че от събраните по делото доказателства и от техния
анализ може да бъде направен обоснован извод за постигнати между страните
договорки за отложено плащане и за недължимост на лихви за този период от
време. Позовава се на събраните гласни доказателства на свидетеля П., който
макар и да не е присъствал при постигане на конкретни договорки, знае за такива
и че те са изцяло в духа на практиката при търговия със стоки като процесните.
Твърди че при анализа на доказателствата, показанията на свидетелката Б. не
следва да се кредитират, в частта им, която е изгодна за позицията на нейния
работодател. Твърди че свидетелката е дала уклончиви отговори на въпросите дали
някога са заплащали задълженията си към тях в срок от две седмици, с каква
забава са погасявали задълженията и защо са продължили да им доставят стоки.
Твърди че
по делото е установено в отношенията между страните те винаги са заплащали
доставените стоки със значителна времева разлика. Твърди че уговорката между
страните за отложено плащане не накърнява разпоредбата на чл.303а ал.1 от ТЗ. Сочи
че законът допуска уговаряне и на по-дълъг срок, а те са установили
съществуването на такава уговорка, а също така такова възражение не е правено
от ищеца, поради което и съдът служебно не може да приложи тази норма, тъй като
тя не е императивна.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и да постанови друго,
с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. В отношение на евентуалност моли
да бъде отменено само в частите му касаещи обезщетение за вреди от забава в
размер на законната лихва върху главниците по фактури за периода от изтичане на
14 дневен срок от фактуриране на всяка една от неплатените фактури до завеждане
на исковата молба в съда. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Прави възражение за
неподсъдност на спора пред окръжния съд като първа инстанция, поради което и
твърди че обжалваното от него решение е недопустимо и моли въззивния съд да го
обезсили. Претендира направените по делото разноски.
Насрещната
страна по жалбата „Агрокемикъл“ ЕООД със
седалище гр.Пловдив, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната част. В съдебно заседание, чрез процесуалните
си представители, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Въззивният
съд намира възражението на въззивника за недопустимост на постановеното решение
като постановено от окръжен съд по родово неподсъден пред него иск за
неоснователно. На основание чл.270 ал.4 от ГПК решението на окръжния съд не
може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния
съд. Независимо от това, следва да се отбележе че са предявени обективно
кумулативно съединени искове, като един от тях /за претенцията за незаплатена
продажна цена по фактура № 27302 от 01.09.2016г./ е с цена 78 833.44лв.,
поради което и производството по делото на основание чл.104 т.4 от ГПК е родово
подсъдно на окръжен съд.
Предявени
са осъдителни искове от „Агрокемикъл“ ЕООД срещу „Агро Тера БГ“ ЕООД за
незаплатена продажна цена по договори за продажба на препарати за растителна
защита, торове и семена и за обезщетение за забава в плащането на дължимите по
договорите продажни цени.
По иска
за незаплатена продажна цена:
Не е
спорно между страните че между тях са били налице трайни търговски отношения по
повод продажби на препарати за растителна защита, торове и семена. Между
страните са сключени множество договори за продажба по фактури №№ 25997 от
01.12.2015г., 26243 от 18.03.2016г., 26270 от 01.04.2016г., 27062 от
11.05.2016г., 27228 от 22.08.2016г., 27302 от 01.09.2016г., 27496 от
20.10.2016г., 27754 от 10.03.2017г., 27731 от 13.03.2017г., 27897 от
04.04.2017г., 28056 от 21.04.2017г. и 28349 от 13.06.2017г, приложени като доказателства по делото,
издадени от продавача „Агрокемикъл“ ЕООД и подписани от купувача „Агро Тера БГ“
ЕООД за продадени препарати за растителна защита, торове и семена.
От
приетото по делото от първата инстанция заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и
кредитирано от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че посочените
по-горе 12 броя фактури са осчетоводени от дружеството въззивник „Агро Тера БГ“
ЕООД на датата на всяка фактура, включени за в дневника за покупки в съответния
данъчен период и дружеството е ползвало пълен данъчен кредит по тях. Установено
е от експерта че стоките, предмет на фактурите са заведени в счетоводство на
купувача по сметка 302 – Материали като складова наличност, по отделни
аналитични партиди за всеки отделен вид препарати, торове и семена, като са
осчетоводени количествено и стойностно съобразно данните от фактурата за
доставка на датата, месеца и годината на всяка една от процесните фактури.
Установено е по делото че от купувача –
въззивник има извършено едно плащане на задълженията му по всички фактури на
27.04.2018г. в общ размер на сумата 126 966.58лв., като в преводното
нареждане като основание за плащане е посочено само фактури. В счетоводствата и
на двете дружества с това плащане са погасени задълженията за главниците изцяло
по първите пет фактури и частично по шестата от тях. Общият размер на вземанията,
респективно задълженията по фактурите е еднакъв и в двете счетоводства и е в
размер на исковата сума от 150 000лв.
С оглед
на така представените по делото фактури, подписани от страните и установените
счетоводни записвания в счетоводството на дружеството – купувач и съобразно
чл.55 ал.1 от ТЗ, въззивният съд намира, че по делото е установено
съществуването на договори за търговска продажба между страните. Принципен отговор на въпроса за значението
на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на
стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е
даден с множество решения на ВКС - решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. №
546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение
№ 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т.
д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009
г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.;
решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. Със същите е
прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор
за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими
елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на
плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и
място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище, че
вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в
справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването
на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е
била съставена.
Взетите от въззивника счетоводни записвания
в собственото му счетоводство изрязяващи се в заприходяване на закупените стоки
по сметка 302 – Материали водят до извод за неоснователност на направеното от
купувача възражение за неизпълнение на задължението на продавача да предаде
стоките, предмет на продажба.
Липсват твърдения, съответно ангажирани
доказателства за извършени плащания на продажната цена в пълен размер по
издадените фактури след 01.09.2016г. Установен е от експертизата съобразно
счетоводните записвания в предприятието на ответника общ размер на
незаплатените задължения на купувача по тези фактури в размер на исковата сума
– 150 000лв. Поради което и искът за осъждане на въззивника да заплати
продажната цена по договорите за продажба по фактура № 27302 от 01.09.2016г.
частично и изцяло по фактури №№ 27496 от
20.10.2016г., 27754 от 10.03.2017г., 27731 от 13.03.2017г., 27897 от
04.04.2017г., 28056 от 21.04.2017г. и 28349 от 13.06.2017г. е доказан и основателен и следва да бъде
уважен.
По претенцията за обезщетение за вреди от
забава в плащането:
Няма спор пред въззивна инстанция по
установените от първата инстанция факти на датата на извършеното плащане на задължения по
процесните 12 броя фактури. Спорен между страните е само въпроса налице ли е
забава с оглед въведеното от ответника възражение за наличието на уговорка
между тях за отложено плащане на задължението – след прибиране и реализиране на
селскостопанската продукция, за добива на която са вложени закупените стоки.
На основание чл.303а ал.3 от ТЗ ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане. В тежест
на въззивника „Агро Тера БГ“ ЕООД е да установи при условията на главно и пълно
доказване съществуването на уговорка между страните за срок за изпълнение на
задължението на купувача да заплати продажната цена.
По делото са представени неоспорени от
въззиивника 12 броя фактури, носещи подписите на двете страни – продавач и
купувач. Във фактурите с номер и дата на издаване са посочени страните по
сделката, стоката, единичната цена, обща стойност, дължим ДДС, дата на данъчно
събитие, начин на плащане, посочена е банкова сметка ***. Посочената във фактурите
възможност за уговорка на „дата на плащане“ не е попълнена. Предвид на това
съставът на въззивния съд намира че така представените по делото фактури
представляват писмени доказателства за съществуването между страните на
договори за продажба. Установяването на уговорката за срок за изпълнение на
задължението на купувача за заплащане на продажната цена или датата на плащане
е недопустимо да бъде установявано със свидетелски показания. При наличието на писмени
доказателства, установяващи съществуването на договор за продажба гласните
доказателства въззивният съд намира за допустими само за фактически обстоятелства, извън
съдържанието на съглашението, а не и за установяване на съдържанието на
постигнати договорености. Поради което и въззивният съд намира гласните
доказателства за недопустими на основание чл.164 ал.1 т.5 от ГПК като такива за
установяване на уговорки в писмени съглашения, в които страната която иска
свидетелите е участвала. Не е налице и хипотезата на чл.164 ал.2 от ГПК
доколкото с допълнителната искова молба въззиваемото дружество изрично се е
противопоставило на допускането на свидетелски показания.
Други доказателства в подкрепа на
съществуването на уговорка за срок за плащане на задължението на купувача няма
ангажирани по делото. Извод за това не може да бъде изведен и от фактическите
действия на страните изразяващи се в извършване на нови продажби, преди
плащания на стари задължения, нито от установен по делото обичаен срок за
изпълнение на паричното задължение за плащане по предходни фактурите в рамките
на трайните търговски отношения между страните.
Поради недоказаността на направеното
възражение за съществуването на уговорки за срок за изпълнение и с оглед
установения от съдебно-счетоводната експертиза период на забава от датата на
падежа, съобразно чл.303а ал.3 от ТЗ, за всяка от тях до завеждане на исковата
молба в съда и липсата на спор между страните досежно изчисления от експерта
размера на законната лихва по всяка от 12 фактури, въззивният съд намира
претенциите за обезщетение за забава в плащането за доказани и основателни и
следва да бъдат уважени.
Предвид на това и първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и
направеното искане в полза на въззиваемата дружество следва да бъдат присъдени
направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 7 200лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57 от 24.04.2019г. по
търг.дело № 25/19г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение.
ОСЪЖДА
„Агро Тера БГ“ ЕООД със седалище гр.Добрич, адрес на управление гр.Добрич,
ул.“Адриана Будевска“ № 4, ЕИК *********, да заплати на „Агрокемикъл“ ЕООД със
седалище гр.Пловдив, ЕИК *********, сумата 7 200лв. /седем хиляди и двеста
лева/,
представляваща направени за въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: