Решение по дело №6924/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 704
Дата: 27 май 2024 г.
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20234430106924
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 704
гр. Плевен, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430106924 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. А.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. М. С. от АК Плевен,
против Р. А. М., ЕГН **********, призована по адрес по месторабота, в която
се твърди следното : ищцата и ответницата били приятелки. Т.к. ответницата
имала финансови затруднения през периода 2016год.-2018год. ищцата й дала
няколко заема, уточнени с допълнително писмено изявление, след дадени
указания от страна на съда, а именно: през м.август 2016год. дала на заем на
ответницата сумата 600евро, с краен срок за връщане – 2017год.; през
м.декември 2016год. й дала заем в размер 400 евро, с краен срок за връщане –
2017год.; през м.юни 2017год. й дала заем в размер 200евро, с краен срок за
връщане 31.12.2017год.; през м.август 2017год. й дала заем в размер 700евро,
с краен срок за връщане – 30.10.2017год., през м.януари 2018год. й дала заем
в размер 100евро, с краен срок за връщане 15.02.2018год. Ответницата не
върнала заемите, като подписала разписка, че дължи цялата сума и се
задължила да я върне до 12.12.2018год. Ищцата твърди, че през годините дала
на заем на ответницата 10000евро, но претендира сумата от 2000лв., като
дадени заеми през периодите, посочени по-горе.
1
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплати на ищцата на основание чл.240 от ЗЗД посочените по-
горе суми, а при условията на евентуалност предявява иск на основание чл.55
ал.1, пр.1-во от ЗЗД за сумата от 2000евро.
Претендира законната лихва.
В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищцата се представлява от адв.М.С., която поддържа исковата
молба и навежда доводи в о.с.з. Заявява, че претендира разноски само за
внесена държавна такса.
В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Не ангажира становище по предмета на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази
доводите на страните и взе предвди разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените исокве са допустими, а по същество – основателни и
доказани и следва да се уважат.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне
заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.Предявените
искове не се оспорват от ответната страна. По делото като писмено
доказаелство, неоспорено по реда, регламентиран в закона, е приета
саморъчно написана разписка от ответницата, обективираща напарвено
писмено изявление от същата за това, че дължи на ищцата сумата от
10000евро, с посочена крайна дата на задължението -12.12.2018год.
Разписката е издадена на 05.12.2018год. Предмет на делото са няколко
самостоятелни договора за заем, сключени във времето, а именно :
предоставени заеми през : м.август 2016год. - 600евро, с краен срок за
връщане – 2017год.; през м.декември 2016год. - 400 евро, с краен срок за
връщане – 2017год.; през м.юни 2017год. - 200евро, с краен срок за връщане
31.12.2017год.; през м.август 2017год. -700евро, с краен срок за връщане –
30.10.2017год., през м.януари 2018год. - 100евро, с краен срок за връщане
15.02.2018год. Установява се, че ответницата епосочила като краен срок за
2
всичките получени от ищцата заеми датата 05.12.2018год. Наред с това съдът
приема, че исковата молба представлява също покана за връщане на сумата,
но каккто беше отбелязано по горе, не е налице спор за това, че всеки заем е
бил с точно определен падеж. Косвено доказателство за това са показанията
на св.Г.М..
С оглед изложеното и предвид липсата на оспорване ан исковете, както и
предвди липсата на направено възражение за изтекла давност/ която съдът не
прилага служебно/, исковите претенции следва да се уважат изцяло , като се
присъди и законната лихва.
В полза на ищцата следва да се присъдят само направените разноски за
внесена държавна такса – общо 265,67лв. Пълномощникът на ищцата изрична
заявява в о.с.з, че не се претендира заплащане на адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240 вр. чл.79 от ЗЗД Р. А. М., ЕГН
**********, призовавана по делото на адрес по месторабота – *** ДА
ЗАПЛАТИ на П. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумите,
както следва: 600евро, представляваща предоставен през м.август 2016год.
паричен заем, с краен срок за връщане – 2017год., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023год. до
окончателното изплащане на сумата; 400 евро, представляваща предоставен
през м.декември 2016год. паричен заем, с краен срок за връщане – 2017год.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.12.2023год. до окончателното изплащане на сумата; 200евро,
представляваща предоставен през м.юни 2017год. паричен заем, с краен срок
за връщане 31.12.2017год., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023год. до окончателното
изплащане на сумата; 700евро, представляваща предоставен през м.август
2017год. паричен заем, с краен срок за връщане – 30.10.2017год., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
12.12.2023год. до окончателното изплащане на сумата; 100евро,
представляваща предоставен през м.януари 2018год. паричен заем, с краен
срок за връщане 15.02.2018год., ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023год. до окончателното
изплащане на сумата;
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р. А. М., ЕГН **********,
призовавана по делото на адрес по месторабота – *** ДА ЗАПЛАТИ на П. А.
3
М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, направените разноски по делото
в размер 265,67лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4