Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.09.2024
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ -18 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА
ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Илияна К.
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 140 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба на П.С.Х., действащ
като едноличен търговец с фирма ЕТ „ П.-П.Х.“ срещу „ЗАД А.“ АД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е
сключил с ответника „ЗАД А.“ АД договор за имуществена застраховка
„Индустриален пожар“ с полица №**********/12.09.2018г. за оранжериен комплекс за
биоягоди, находящ се в землището на гр. Севлиево. Твърди, че на 03.07.2019 г.
при разразила се буря е нанесена щета на оранжерията, изразяваща се в разкрити
тунели и разкъсан полиетилен, който е негоден за употреба и следва да се замени
с нов. За настъпването на щетата своевременно е уведомен застрахователя и била
образувана преписка по щета № 1701080100002. Застрахователят е извършил оглед,
заснемане и опис на увреденото имущество. Стойността на нанесената щета е
изчислена на 321 049,51 лв. съгласно направена оферта за възстановяване на
щетите. Ищецът твърди, че на 03.08.2019 г. отново е имало гръмотевична буря,
със силни валежи и вятър, която увредила допълнително оранжерийния комплекс. Нанесени
били увреждания по част от металната
конструкция на оранжерията, която била огъната, с разкрити тунели и разкъсан
полиетилен. Застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие, съгласно
изискванията на Общите условия на застраховката и била образувана преписка по
щета № 17019080100003. По преписката застрахователят извършил оглед, заснемане
и опис на увреденото имущество. Стойността на нанесената щета е изчислена на 620 290,70
лв., съгласно направена оферта за възстановяване на щетите. След представяне на
всички изискуеми документи и спазването на всички изисквания, поставени от
застрахователя, същият не се произнесъл по предявените претенции. С писмо изх.
№100-5509/31.10.2019 г. застрахователят отказал да изплати застрахователно
обезщетение по двете преписки по щети, позовавайки се общо и формално на Общите условия
на застраховката. С писмо от 18.12.2019 г. застрахователят потвърдил изцяло
становището си по двете преписки.
Предвид гореизложеното
ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 234 000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените при настъпилото на 03.07.2019 г. събитие вреди, сумата от 434
000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените при
настъпилото на 03.08.2019 г. събитие вреди /като с протоколно определение от
27.09.2022 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на исковете
чрез увеличение на техния размер, както следва: от 10 000,00 лв. на 234 000,00
лв. за настъпилото на 03.07.2019 г. събитие, съотв. от 15 500,00 лв. на 434 000,00
лв. за настъпилото на 03.08.2019 г. събитие/, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба –20.01.2020 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 569,44 лв. представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г.
до 19.01.2020 г. съгласно молба – уточнение вх. № 64979 от 06.07.2020 г. Ищецът
претендира направените разноски в производството.
Ответникът ЗАД „А.“
АД оспорва исковете като неоснователни. На първо място оспорва фактическите твърдения на ищеца за настъпили на 03.07.2019 г.,
съответно на 03.08.2019 г. гръмотевични бури със силни валежи и вятър, както и
настъпване на уврежданията по оранжериите и причинната връзка между двете
събития и сочените увреждания. Ответникът оспорва наличието на
покрит застрахователен риск, съответно настъпването на събитие, имащо
качеството „застрахователно“ и покрито при условията на застрахователния
договор. Ответникът не се е съгласил да покрива риска от увреждания на
оранжериите, настъпили в резултат на конструктивна неспособност на съоръженията
да издържат обичайни външни натоварвания, вследствие на което били причинени уврежданията. В тази връзка твърди, че причината за увреждане на
покривното покритие и за разрушаване на металната носеща конструкция на оранжериите
е несъобразено с нормативните условия на местността и с проектната документация
строителство. Поддържа, че са налице
изключени рискове по т. 10.8 от Общите условия – съоръжението не е било
изградено съобразно приложимите технически норми, поради което то е било
непригодно да съхрани конструктивната си цялост при подобни метеорологични
събития; т. 10.10 от Общите условия – строителството на оранжериите е изпълнено
в противоречие с изискванията за механично съпротивление и устойчивост по чл.
169, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и в противоречие с Регламент /ЕС/ № 305/2011 г. и
Наредба № 2 от 21.07.2004 г. /чл. 91 и сл./; т. 10.14 от Общите условия –
укрепващите елементи на съоръжението не са осигурявали адекватна устойчивост на
оранжериите, включително и поради неподходящо избраното сечение на стоманените
колони /несъответстващо на сечението по проекта/ и поради проектантска грешка,
както и бил налице изключен риск по т. 10.21. Ответникът оспорва претенцията за
застрахователно обезщетение поради наличие на съзнателно неточно обявяване на
информация и обстоятелства относно конструкцията на съоръжението. Ищецът
обявил, че оранжерията била в експлоатация, което не отговаряло на обективната
действителност, тъй като за процесната оранжерия не бил издаван акт образец 16 по
чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. Посоченото обстоятелство не
само било от естество, при което застрахователят не би сключил застрахователния
договор, но и от естество, което оказало въздействие за настъпване на
събитието. Налице било неизпълнение на задължения по застрахователния договор,
които са значителни с оглед интереса на застрахователя – т. 50.1 от Общите
условия – съоръжението не е било поддържано в изправност и т. 50.3 от Общите
условия – знаейки за конструктивната неустойчивост на стоманената конструкция,
ищецът не е следвало да я покрива с полиетиленови платна. Евентуално твърди, че
всички неизпълнени задължения обуславят редукция на претендираното
застрахователно обезщетение с не по-малко от 80% от размера на претендираните вреди.
Ответникът оспорва ищецът да е претърпял вреди, тъй като не е заплащал
стойността на съоръжението – то било реализирано чрез предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по силата на сключен договор с ДФ „Земеделие“,
като разходите за изграждане били покрити чрез субсидия от ЕС и държавния
бюджет. Оспорва исковите претенции по размер, тъй като застрахователното
обезщетение може да е в размер на действителната стойност на вредите към датата
на събитието, но с отчитане на амортизация и естествено овехтяване. От застрахователното обезщетение
следвало да бъде приспаднато и уговореното самоучастие на застрахования в размер на
5% съгласно т. 4 от Добавък № 2 от 12.09.2018 г. към
полицата, както и остатъчната стойност на увредените компоненти /скрап/. Ответникът
оспорва количеството увредено полиетиленово покритие, поради което счита, че претендираното
от ищеца обезщетение е завишено. Възразява по
активната материалноправна легитимация на ищеца по застрахователния договор,
тъй като бенефициер по застрахователния договор е Държавен фонд „Земеделие“,
който е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, ако такова се дължи.
По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове. Сочи, че
претенциите за изплащането на застрахователно обезщетение се основават на
настъпил покрит риск по клаузи Б1 и Б2 от ОУ на сключения застрахователен
договор – „буря“ и „проливен дъжд“. Оспорва възраженията, направени от
ответника в отговора на исковата молба. Твърди, че промените в техническата
спецификация на част от елементите на договорената за доставка и монтаж
оранжерия било извършено по предложение на дружеството, извършващо изграждането
на оранжерията, след представяне от страна на същото на нова техническа
спецификация, представляваща Анекс 3 към Договор № 463 ДМ/05/15/1/26.05.2015 г.
Във връзка с предлагането на новата техническа спецификация било изискано
становището на инж. Б.Н.Б., в качеството му на проектант и изготвящ инвестиционния
проект на обекта, който заключил, че приложената
нова техническа спецификация не представлява съществена промяна на обекта,
отчетена спрямо първоначалните характеристики на същия. Извършените промени в
техническата спецификация на част от елементите на оранжерията, ведно със
становището на проектанта на застрахования обект арх. Б.Б., били представени за
одобрение и съгласуване на ДФ „Земеделие“. Въз основа на направеното от ДФ
„Земеделие“ одобрение на извършените промени в техническата спецификация на
изграждания оранжериен комплекс, бил сключен с ДФ „Земеделие“ Анекс II/07.04.2017
г. към Договор №07/04/1/0/02504/03.02.2016 г. Също така при сключване на
застрахователния договор, застрахователят е извършил оглед и заснемане на
застрахования обект, като същият е приел да застрахова и да носи риск за обекта
във вида и състоянието, в което се намира същия към датата на сключване на
договора. Сочи, че оранжерийният комплекс е застрахован две поредни години при
ответника ЗАД „А.“ със застрахователни полици № **********/2017 г. и №
**********/2018 г., като същият е подробно огледан, описан и заснет от
представител на застрахователя, който е приел да го застрахова в изградения му
вид. Не било налице съзнателно неточно обявяване на информация, извършено от ищеца
при сключване на застрахователния договор, тъй като процесният обект бил обект
от пета категория, за който нормативно не е регламентирано издаването на Акт
обр. 16. На 04.10.2017 г. било издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж, което обстоятелство било декларирано от ищеца в
декларация към застрахователния договор. Ищецът твърди, че съгласно Добавък №
1/12.09.2018 г. към застрахователна полица № **********/12.09.2018 г., договорът
е сключен в полза на ДФ „Земеделие“, като „при тотална щета на застрахованото
имущество в резултат на събитие, покрито по условията на договора за
застраховка, застрахователят изплаща обезщетение на ФОНДА до размера на
отпуснатата финансова помощ“, а при „частично погиване на застрахованото
имущество, обезщетението се изплаща на Застрахования - ползвател на помощта“. Тази
уговорка съответствала на задълженията, поети в договора, сключен с Фонда,
съгласно които при частично погиване на застрахованото имущество, обезщетението
се изплаща на ПОЛЗВАТЕЛЯ, който е бил длъжен да възстанови подпомагания актив и
да уведоми ФОНДА при привеждането му във функционално състояние.
В допълнителния отговор ответникът твърди, че спецификацията, по която е
изпълнена оранжерийната конструкция съществено се отклонява от одобрения за нея
на 29.05.2015 г. инвестиционен проект, поради което в резултат на тези
отклонения значително се е намалила здравината и устойчивостта на металната
конструкция на оранжерията, а оттам и възможността да понася натоварвания от
ветрове без да поддава и да се усуква. Тези обстоятелства били скрити от
застрахователя към момента на сключване на застраховката, поради което той бил
въведен в заблуждение относно състоянието /здравината и устойчивостта/ на
застрахованата конструкция.
Третото лице-помагач на страната на ответника „А.Г.“ ООД,
е представил писмен отговор,
в който твърди, че строителството на процесната оранжерия, е извършено
съобразно всички относими законови норми, като обектът нямал строителни дефекти
и недостатъци, както и такива в резултат на употреба на неподходящи материали.
Твърди, че механизмът на събитието се е разгърнал без влияние на външна
деятелност от негова страна. Сочи, че със сключването на договор за застраховка
„Индустриален пожар“, рискът от увреждане на съоръжението е прехвърлен върху
застрахователното дружество и то е отговорно за настъпване на увреждането. Към
момента на сключването на полицата, обектът е завършен и въведен в експлоатация
и застрахователят е имал обективната възможност да оцени състоянието на
съоръжението и обективното му съответствие с уговореното. В случай на изпълнени
в отклонение от строителните правила дефекти на застрахования обект,
съществуващи към момента на сключването на договора, за които застрахователят
при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае, не се касае за изключен риск,
тъй като застрахователят е следвало да съобрази състоянието на обекта и именно
с оглед на него да е приел сключването на договора. Третото лице – помагач
поддържа, че прилагането на разпоредбата на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ изисква установяване на пряка- причинно
следствена връзка между неизпълнение на конкретно задължение, визирано в общите
условия към застраховката като значително с оглед на интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността
да бъдат предотвратени вредите от същото. В процесния случай не се установява евентуално
неизпълнение на задължение по договора да е способствало за настъпването на
застрахователното събитие или да е оказало друго въздействие върху него, поради
което застрахователят дължи претендираните от ищеца обезщетения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл.
235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че ищецът е собственик на оранжериен
комплекс за биологично насаждение от
ягоди, изграден в
поземлени имоти с идентификатори № 65927.95.5, № 65927.96.8 и № 65927.96.9 в землището на гр. Севлиево, общ. Севлиево, обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“ с обща площ по документи за собственост 81 579 кв.м. Оранжерията за биологично
насаждение от ягоди представлява метална носеща конструкция с покрив от единичен
полиетилен, предпазващ насажденията от градушка и силно
слънце, състояща се от три блока.
Изграждането на оранжерията за биологично производство и създаването на биологични
насаждения от ягоди и малини е било финансирано от Европейския земеделски фонд за селските райони съгласно Договор № 07/04/1/0/02504/03.02.2016 г., сключен
между ищеца и Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ за изпълнението на одобрен проект
07/04/1/0/02504 „Създаване на биологични насаждения от ягоди и малини и
изграждане на оранжерия за биологично производство“. Съгласно клаузата на чл. 13,
ал. 5 от договора, ищецът – ползвател е бил длъжен да сключи и поддържа валидна
застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, по неговата действителна
стойност, за срока от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на
срока по чл. 6, ал. 5 от договора без право на подзастраховане. Договорът следвало да бъде
сключен с уговорка в полза на Държавен фонд „Земеделие“, като при тотална щета на застрахованото имущество
в резултат на събитие, покрито по условията на договора за застраховка,
застрахователят изплаща обезщетение на ФОНДА до размера на отпуснатата финансова помощ /в този случай със сумата на застрахователното
обезщетение се намалява размерът на задължението на ползвателя към ФОНДА/, а при частично погиване на
застрахованото имущество, обезщетението се изплаща на ползвателя – ищец /който е длъжен да възстанови подпомогнатия актив и да уведоми фонда при
привеждането му във функционално състояние/ - чл. 13, ал. 5, т. 1 от договора. Застраховката следва да покрива рисковете, посочени в Приложение 3 „Застрахователни рискове“ съгласно чл.
13, ал. 5, т. 3 от договора.
Ищецът възложил изграждането на оранжерията за биологично производство на
ягоди на „А.Г.“ ЕООД, за което страните сключили Договор № 463- ДМ/05/15/1 от
26.05.2015 г. По делото е представен анекс № 3 от 10.02.2017 г. към Договор №
463 ДМ/05/15/1 от 26.05.2015 г., с който страните се съгласяват, че изменят
количества на материали, единични цени и общите площи на трите блока, описани в
две приложения към анекса, в резултат на което общата стойност на договора се
намалява. Представени са приложенията към анекса, едното от които представлява
спецификация по част „Изграждане на
оранжерия за биологично насаждение от ягоди“. С молба вх. № 02-6500/1084 от 27.02.2017
г. ищецът уведомил ДФ „Земеделие“, че съгласно получено писмо от доставчика на
оранжерията предвид спецификата на терена се налагат незначителни промени в
техническата спецификация на елементите на договорената за доставка и монтаж
оранжерия с цел повишаване стабилността на конструкцията. Във връзка с тези
промени е изготвено и представено по делото становище от инженер Б.Н.Б.,
съгласно което приложената техническа спецификация на оранжерията, описана в
анекса към договора за извършване на доставка и монтаж на оранжерия, сключен
между ЕТ „П.– П.Х.“ и „А.Г.“ ООД
от дата 26.05.2015 г. не представлява
съществена промяна на обекта спрямо първоначалните характеристики. Въз основа
на представените от ползвателя документи за извършени промени, на 07.04.2017 г.
между ищеца и ДФ „Земеделие“ е сключен
Анекс II към Договор № 07/04/1/0/02504/03.02.2016 г., съгласно който се променя одобрената
финансова помощ.
По делото са представени от Община Севлиево
всички документи, свързани с изграждане и пускане в експлоатация на оранжерийния
комплекс за биологично насаждение от
ягоди. За обекта имало издадено разрешение за строеж № 86/01.06.2015 г.
на гл. архитект на Община Севлиево, комплексен доклад за оценка съответствието
на обекта с инвестиционния проект, констативен акт от 02.08.2017 г. за
установяване годността за приемане на строеж /Обр. 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15
от Наредба № 3 от 31.07.2003 г./, както и удостоверение № 52 от 04.10.2017 г.
за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория със ЗП 44498 кв.м., видно
от което обекта е бил въведен в експлоатация.
На 12.09.2018 г. между ищеца, като
застрахован, и ответника, като застраховател, е бил сключен договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица „Индустриален пожар“ № **********/12.09.2018 г., с предмет Оранжериен комплекс съгласно Приложение № 1 към Договор за отпускане на
финансова помощ № 07/04/1/0/02504/03.02.2016 г., при покрити рискове, посочени в застрахователната полица, в т. ч. „буря“ и „проливен дъжд“ –
клаузи Б1 и Б2. Застрахователната
сума възлиза на сумата от 2 299 797,86 лв., като периода на покритие на застраховката е 12 месеца – от 00:00 часа на 13.09.2018 г. до 24:00 на 12.09.2019 г.
По делото е представен
въпросник – предложение към процесната застрахователна полица, който е попълнен
от ищеца на 12.09.2018 г. в гр. Севлиево.
Съгласно Добавък № 1 към застрахователната полица, в случай на настъпване на застрахователно събитие – при пълна щета на
застрахованото имущество – обезщетението се изплаща на Държавен
фонд „Земеделие“ до
размера на получената финансова помощ (т. 1, б. а), а при частично погиване на
застрахованото имущество – на застрахования - ползвателя на помощта (т. 1, б. б), като
добавъка влиза в сила от 00.00 часа на 13.09.2018 г. и е валиден до 24.00 часа
на 12.09.2019 г. (т. 2), като всички останали условия по
застрахователната полица остават непроменени (т. 4).
С Добавък № 2 към
застрахователната полица, страните са се съгласили, че застрахователното
покритие за застрахования оранжериен комплекс влиза в сила след извършен оглед
от страна на застрахователя, констатиран с протокол за оглед, подписан от
застрахования или от негов упълномощен представител и застрахователя (т. 1), застрахованият се
е съгласил да спазва всички утвърдени технологии и стандарти и/или изисквания,
вкл. на производителя за поддържане, стопанисване и експлоатация на
застрахования оранжериен комплекс, вкл. и в периода, в който оранжерийния
комплекс не е в експлоатация поради сезонния й режим на работа; застрахованият
е длъжен своевременно в края на работния сезон, но не по- късно от 01.10.2018
г. да прибира полиетилена и кристалната мрежа, съобразно техническите
изисквания на производителя, като за щети в резултат от неспазване на тези
изисквания, застрахователят не носи отговорност(т. 2). В т.3 е договорено
самоучастие на застрахования в размер на 5% във всяка щета, но не по- малко от
500,00 лв.
Съгласно клаузите на Общите условия за застраховка „Индустриален пожар“, застрахователят
осигурява застрахователно покритие срещу рискове клауза Б1 –буря (т. 7. 2) и клауза Б2 –проливен дъжд, наводнение от
природно бедствие (т. 7. 3). Съгласно т. 77 от ОУ на застраховката бурята е
дефинирана като природно явление, при което вятърът е със скорост над 15
м/сек., а в т. 78 от ОУ проливен дъжд е дефиниран като падане на големи
количества валежи за кратко време. Разрушителното действие на бурята се
изразява в чупене на клони на дървета, събаряне на комини, керемиди, капаци от
покриви на сгради и постройки, изкореняване на дървета. Покриват се вредите, изразяващи
се в събаряне, счупване, разкъсване, отнасяне или друго механично увреждане на
застрахованото имущество. Съгласно общите изключения, посочени в Общите
условия, застрахователят не покрива вреди, настъпили в резултат на нарушени
строително-технически и противопожарни норми, изисквания, правилници и
стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушение на строителните
технологии, инструкции за експлоатация, некачествен монтаж и ремонт,
недостатъчна или неправилна поддръжка, просмукване на влага в резултат на
неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и инсталации, вътрешни
архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на нормативните
изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития (т. 10.8),
неспазване на утвърдени технологии и стандарти, неправилна експлоатация,
неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на
персонала (т. 10.10), корозия, фабричен или скрит дефект, механични смущения,
употреба на неподходящи материали, лошо изпълнение, технологичен брак,
проектантска грешка, амортизация, износване на части (т. 10.14), грешки или
дефекти в проектирането, материалите, изработването или грешки в технологичния
процес (т. 10.21). През срока на застраховката застрахованият е бил длъжен да
поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на
добър стопанин (т. 50.1), както и да вземе необходимите мерки за
предотвратяване настъпването на застрахователното събитие (т. 50.3). Застрахователното обезщетение е до действителния размер на
вредата, претърпяна от застрахования към датата на настъпване на
застрахователното събитие (т. 57). Съгласно т. 58 от ОУ действителният
размер на вредата се определя чрез предвиждане на необходимите разходи за труд,
материали, механизация и начисления за извършване на ремонт, т.е. за възстановяване
на имуществото в състоянието, в което е било към датата на настъпване на
застрахователното събитие или чрез процентна обезценка на имущества, които не
могат да се ремонтират. При частично увреждане на застрахованото имущество,
действителният размер на вредата се определя чрез експертна оценка на вещо лице
(т. 59. 1) или въз основа на представена от застрахования ясна, изчерпателна и
обоснована документация за работите по отстраняване на вредите, след предварително
одобряване от застрахователя (т. 59.2). Застрахователят изплаща или отказва изплащането
на застрахователно обезщетение в срок до 15 дни, а при възстановяване в натура
– в срок до 45 дни, който започва да тече от деня, в който застрахованият е
допуснал застрахователя да огледа увреденото имущество и е представил всички
поискани му документи и данни, необходими за установяване на вредите по
основание и размер (т. 65).
Установява се, че на 04.07.2019 г. ищецът е
уведомил застрахователя за настъпило на 03.07.2019 г. застрахователно събитие,
за което застрахователят завел щета № 17019080100002. На
същата дата е съставен Констативен протокол от извършен оглед на обекта и е
извършен опис на повреденото и унищожено имущество по образуваната щета, в
който е описано количеството на увреденото полиетиленово покритие на
оранжерията.
Не е спорно по делото, че застрахователят е дал указания на ищеца с писмо
на ръководител Направление „Ликвидация на имуществени щети“, при ЗАД „А.“, „да
не се променя обстановката, може само да привърже някъде найлоните, с оглед да
не се увеличат щетите“. Посочено е, че това указание е важно, тъй като в
констативния протокол това не е записано и „да не стане недоразумение“.
На 09.07.2019 г. е извършен повторен оглед на оранжерията съвместно от
представители на застрахователя и ищеца, за което е съставен констативен
протокол. На същата дата е съставен приемателен протокол за представени
документи от потребителя на застрахователни услуги, видно от който ищецът е
предал на ръководител Направление „Ликвидация на имуществени щети“ документи
под опис, в т.ч. акт обр. 15, договор № 463 – ДМ/05/15/1 и анексите към него,
сертификат и характеристика за полиетилена.
За събитието, настъпило на 03.08.2019 г. е заведена щета № 17019080100003
от 05.08.2019 г. Представени са Констативен протокол от 07.08.2019 г. и от
28.08.2019 г. за извършен оглед на обекта съвместно от ищеца и представител на
ответника. В протоколите е констатирано, че вследствие на разразилата се на
03.08.2019 г. буря има разкъсване на покриващия найлон в различна степен и в
трите блока, а в блокове № 1 и № 3 има
деформация на металната конструкция. В констативния протокол от 07.08.2019 г. е
посочено, че след първото събитие, за което е била образувана предходната щета
не са предприети действия по ремонт на оранжерията.
С писмо изх. № 100-5509/31.10.2019 г. застрахователят е уведомил ищеца, че
са налице обстоятелства, поради което за него не възниква задължение за плащане
на застрахователно обезщетение по двете заведени щети. В писмото е мотивиран
отказ за изплащане на обезщетение със заключение от независими експерти, според
които изградения оранжериен комплекс за био ягоди реално не отговаря на
предоставения на застрахователя разработен и одобрен инвестиционен проект; че съществуващия
оранжериен комплекс не отговаря на нормативните документи, предвид района на
изграждане и проектната документация на строителство.
По делото е представено писмо изх. № 02-9800/72 от 23.07.2020 г. на ДФ „Земеделие“,
с което се уведомява ищеца, че въпреки отказа за изплащане на застрахователно
обезщетение той е длъжен в подходящ срок да възстанови функционалността на подпомогнатия актив
съгласно договора за финансово подпомагане, като при неизпълнение ДФ „Земеделие“
ще предприеме действия за принудително събиране на изплатената финансова помощ.
От представени писма на Национален институт по Метеорология и Хидрология,
филиал Плевен изх. № ОД-03-197-1 от 11.07.2019 г., изх. № ОД-03-225-1 от 07.08.2019 г. и изх. № ОД -03-74-1 от 27.03.2020 г., както и
от изслушаната по делото съдебна метеорологична експертиза, изготвена от гл.ас.
д-р Ц.Д.Д., се установява, че на 03.07.2019 г. във вечерните часове от 20:10 до 20:30 часа /лятно време/ в района на гр. Севлиево се е разразила
силна гръмотевична буря, придружена със силен поривист вятър от югозапад. Измерената
в климатична станция Севлиево скорост на максималните пулсации на вятъра през
този период е била 20 m/s при двуминутен период на осредняване на скоростта на
вятъра, която съответства на 16,4 m/s при десет минутен времеви интервал на осредняване. На
03.08.2019 г. от 16:00 до 16:30 часа /лятно време/ в района гр. Севлиево се разразила силна
гръмотевична буря, придружена със силен поривист вятър от северозапад и дъжд.
Измерената в климатичната станция в Севлиево скорост на максималните пулсации
през този период е била 20 m/s при двуминутен период на осредняване на скоростта на
вятъра, която съответства на 16.4 m/s при десет минутен времеви интервал. В открито съдебно
заседание вещото лице уточнява, че през двата процесни дни реално измерената
стойност на вятъра е 20 m/s, като на 03.07.2019 г. пулсацията е с продължителност 20
мин., през който е духал силен поривист вятър, а на 03.08.2019 г. пулсацията е с продължителност 30 минути.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно- техническа експертиза,
изготвено от вещо лице инж. Й.Н.. Вещото лице дава заключение, че е налице
несъответствие между одобрената строителна документация и изпълнението на процесната
оранжерия. Съоръжението не отговаря на проектна документация, поради което вещото
лице е изразило становище, че изградената на място конструкция е с намалена
носимоспособност на елементите.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. П.Х.. Вещото лице дава заключение, че настъпилите
увреждания в оранжерийния комплекс са в пряка причинно следствена връзка с
метеорологичната обстановка на 03.07.2019 г. и на 03.08.2019 г. Вещото лице установява,
че на място е била изградена стоманена носеща конструкция на три оранжерийни
блока, която е еднотипна. При условията на метеорологичната обстановка на
03.07.2019 г. е било откъснато от стоманената носеща конструкция и разкъсано
полимерното фолио в отделни участъци на трите блока на оранжерията, като
повреди по носещата конструкция не са установени. При условията на
метеорологичната обстановка на 03.08.2019 г. са констатирани повреди, частични
или цялостни разрушения на елементи от носещата конструкция в оранжерийни
блокове № 1 и № 3. След нарушаването на покривното полимерно покритие на
оранжерийните блокове при първото събитие са били създадени допълнителни
неблагоприятни условия по отношение на ветровото въздействие върху носещата
стоманена конструкция, като е влошило аеродинамичното й поведение, което е
довело до нейното разрушаване в някои участъци на блокове 1 и 3 на оранжерийния
комплекс. Вещото лице е установило, че е налице несъответствие между одобрената
строителна документация и изпълнената строителна конструкция. Двете конструкции
се различават по характеристики. За направените изменения не е представена
строителна документация, тъй като проектантите са ги определили като
несъществени.
От заключението на приетата по
делото комплексна техническа експертиза, неоспорено от страните, изготвено от
вещите лице инж. С.С., инж. А.Г. и инж. Н.Н. се установява, че оранжерийния
комплекс е изграден в землището на гр. Севлиево в три поземлени имота. В поземлен
имот с идентификатор №65927.95.5 /местност „Цачевското“/ с площ от 53,721 дка е
изграден Блок 1 с площ от 5821,6 кв.м., проектирани 7458,75 кв.м. и Блок 2 с
площ от 15276,00 кв.м., проектирани 14790 кв.м В поземлени имоти с
идентификатори №65927.96.8 и №65927.96.9 /местност „Врач“/ с обща площ от 27,85
дка е изграден Блок 3 с площ от 23 575,2 кв.м., проектирани 22249,25 кв.м. Развилата се на 03.07.2019 г. гръмотевична буря /валежи,
градушка и вятър/ при скорост на вятъра от 20 м/с е довела до разкъсване на
полимерното покритие на части от трите блока, което не е било демонтирано или
възстановено. Вследствие на развили се на 03.08.2019 г. гръмотевнични бури,
проливни валежи и силен поривист вятър със скорост 17-25 м/с., с количество на
дъжд от 5 л./кв.м., са настъпили нови щети, включително видими деформации на
част от стоманената носеща конструкция в блокове № 1 и № 3 на оранжерийния
комплекс, като блок 3 е по- силно засегнатия блок от комплекса. Щетите,
нанесени от първото събитие – скъсването на полиетилена
и натежаването на вода са повлияли на щетите от събитието на 03.08.2019 г. по
отношение на стоманената конструкция. Вещите лице са посочили, че за да бъде
установено дали извършеното изменение на инвестиционния проект е оказало
влияние върху носимоспособността на конструкцията, следва да бъде изготвен
статико – динамичен модел на конструкцията и да се извърши оразмеряване
съгласно действащата нормативна уредба, като изчисленията следва да се проведат
с програмен продукт, с който е изчислена конструкцията
-Tower, v. 7. Посредством този модел ще бъде установено дали е намалена
носимоспособността на изградената на място конструкция спрямо тази, която е
проектирана по одобрения инвестиционен проект и ако съществува намаление – на
какво се дължи и в какво съотношение.
По делото са приети допълнителни заключения на съдебно- технически
експертизи, изготвени от инж. Д.Й. - Г. – инженер конструктор с компетентност
за работа с програмен продукт Tower, v. 7 и доц. В.Т.Т.– специалност метални и дървени
конструкции. Вещите лица са извършили съответни изчисления с два софтуерни
продукта SOFiSTiK и Tower v 7.0 /програмния
продукт, с който е изчислена проектната конструкция/, в резултат на които дават
заключение, че двата типа конструкции - „ашор“ /първоначално проектираната по
инвестиционен проект/ и „има“ /изпълнената на място конструкция/ не са надлежно
оразмерени. При варианта „ашор“ липсата на носимоспособност е по- голяма с 35%
в сравнение с изградената на място конструкция „има“, при която недостига на
носимоспособността е 15%. Реализираната
на място конструкция, има повишени якостни характеристики в зоната на връзка
дъга- колона, както и има по- висока носеща способност спрямо предвидената в
първоначалния проект. Вещите лица дават заключение, че разрушенията на
конструкцията, не са настъпили вследствие на ветровите въздействия от събитията.
При първото събитие на 03.07.2019 г. полиетилена е бил разкъсан в зоната на
прикрепяне към конструкцията, като при това събитие конструкцията не е била компрометирана.
При второто събитие на 03.08.2019 г. се е разразила буря с проливен дъжд, което
е довело до формиране на т.нар. „водни торби“, които представляват депресивни
зони, пълни с вода, която е създала натоварване многократно по- високо от
предвиденото за конструкцията. Вещите лица заключават, че причина за настъпване
на щетите от второто събитие с разрушения в конструкцията, е формиране на водни
торби поради неопънатия полиетилен в проектно положение в резултат на първото
събитие, при което натоварването многократно е надхвърляло изчислителното
натоварване на конструкцията. Вещите лица са посочили, че конструкцията е била
изчислявана за вятър, но не и за сняг, поради което натоварването, което се е формирало
при тези водни торби, е било многократно по- голямо от натоварване от вятър. В
случай че конструкцията е била изпълнена съгласно всички нормативни изисквания
на закона и при нейното оразмеряване съгласно норматива, отново са щели да настъпят
същите разрушения от събитието. Съдът кредитира заключението като компетентно и
обосновано, изготвено от експерти със специални
знания в съответната област, и кореспондиращо на останалия доказателствен
материал по делото, като никоя от страните не е поискала събиране на
доказателства за опровергаване на формираните от вещите лица изводи.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза
на вещо лице инж. Д.С., съгласно което
справедливата пазарна стойност за двете щети, нанесени от бурите на 03.07.2019
г. и на 03.08.2019 г. е 243 768, 73 лв., при изчисление на която стойност са
приложени амортизационни отчисления. Справедливата пазарна стойност за двете
щети е определена по разходния подход чрез прилагане на метод на амортизираната
възстановителна стойност.
По делото са приети основно
заключение на съдебно- оценителна експертиза, и две допълнителни заключения,
изготвени от вещото лице инж. Ж.Ж., който
е отговорил на задачите при анализ на всички представените по делото документи,
в т. ч. съставените от застрахователя след двете събития констативни протоколи
и описи на повредено имущество, от които се установява, че в резултат на
събитието, настъпило на 03.07.2019 г. са нанеси щети на полиетиленовото
покритие, както следва: Блок № 1- 2430 кв.м., Блок № 2 – 9216 кв.м, Блок №
3- 7146 кв.м. или общо увреденото полиетиленово покритие от първото събитие е
18 792 кв.м. Вещото лице дава заключение, че възстановителната стойност на
щетата към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 220400,00 лв. без ДДС, съотв. на 264
480,00 лв. с ДДС, а съгласно допълнителното заключение на вещото лице,
възстановимата стойност, след отчитане на амортизации и овехтяване възлиза на 125 718,48
лв. При настъпилото на 03.08.2019 г. събитие са нанеси щети на полиетиленовото
покритие по блокове: Блок № 1- 3204 кв.м., Блок №2 – 2052 кв.м., и Блок № 3-
18504 кв.м. или общо увреденото полиетиленово покритие от второто събитие е
23 760 кв.м. При второто събитие, настъпило на 03.08.2019 г. е била
увредена металната конструкция на оранжерията по блокове: Блок № 1- 2902 кв.м.,
и Блок № 3- 2661 кв.м или общо увредената площ от металната конструкция е
5 563 кв.м. Вещото лице дава заключение, че възстановителната стойност на щетата към
момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 571 950,00 лв.
без ДДС, съотв. на 686340,00 лв. с ДДС, а съгласно допълнителното заключение на
вещото лице, възстановимата стойност, след отчитане на амортизациите възлиза на
394 380,56 лв. Към 03.07.2019 г. действителната пазарна стойност на актива
е в размер на 2 110 691,00 лв., а към 03.08.2019 г. същата възлиза на 1 761
866,00 лв.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Б.Н.Б., Б.И.К., А.Т.Т.и
С.Х. П..
Свидетелят Б.Б., сочи, че е проектант на строителни конструкции, изготвил част
„строителни конструкции“ на инвестиционния проект за процесната оранжерия. Св.
заявява, че той е подписал акт обр. 14 и акт обр. 15 за оранжерията за ягоди в гр.
Севлиево, собственост на ищеца. Спомня си, че е имало промяна в конструкцията
по искане на инвеститора, за което е подписал акт за съответствие. Заявява, че
измененията отговаряли на законовите норми, което било важно за него.
Свидетелят сочи, че е извършил проверка на носимоспособността и е подписал, че
същата съответства на норматива.
Свидетелят Б.К., заявява, че е бил проектант по част „архитектура“ на
инвестиционния проект за процесната оранжерия. Сочи, че е подписал констативен акт
образец 15 за оранжерията за ягоди, собственост на ищеца. Спомня си, че е имало
препоръка за дребни изменения по проекта, които от строителна гледна точка били
по- удачни. Свидетелят намерил същите за несъществени и не видял нищо сериозно
като промяна, поради което подписал констативния акт. Сочи, че промените се
изразявали в намаляване на подпорните разстояния между носещата конструкция и в
намаление на нейната височина, което направило конструкцията още по- стабилна.
От показанията на св. А.Т., която е служител в ответното дружество в град
Габрово, считано от 2004 г. се установява, че преди сключване на процесния
застрахователен договор, е бил извършен оглед на оранжерията на ищеца в град
Севлиево. На огледа присъствал господин П.Х. и свидетелката Т.. Спомня си, че
преди да се извърши огледа и да се сключи застраховката, ищецът заявил, че
обектът е въведен в експлоатация. Свидетелката заявява, че застрахователят не
поставил под съмнение дали обекта действително има одобрение, дали има
архитектурен проект, има ли издаден акт – образец 15, още повече, че при огледа
съоръжението било видимо изградено и готово за функциониране. Сочи, че били
изискани от страна на застрахователя документи от друго естество като
нотариални актове за собственост, договор с фирмата – изпълнител на съоръжението,
но не и документи за конструкцията. Свидетелката заявява, че не притежава
техническа компетентност, тъй като има образование специалност „стопанско
управление“. На огледа на обекта съставили необходимия опис, в който изброили
тунелите и застроените площи. Сочи, че строителна документация за обекта
застрахователят не е изисквал, тъй като не е била необходима. Св. не била
запозната с техническите параметри на обекта, тъй като това не се е налагало. Застрахователят
разполагал с договора, сключен с Държавен фонд „Земеделие“, в който били
описани параметрите на съоръжението и изискуемите рискове по застраховката.
Свидетелката Т. заявява при разпита в открито съдебно заседание: „ясно е, че е
имало някакъв контрол, щом има договор с Държавен фонд „Земеделие“. При подновяването на полицата бил извършен също
оглед и заснемане на обекта, при които установили, че обекта е в същия вид и
състояние, като всичко било като първоначално декларираното.
От показанията на свидетеля С.Х. П.- син на ищеца, които настоящата инстанция
кредитира като последователни и съответни на останалите доказателства и при
отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК,
се установява, че ищецът е сключил две поредни застраховки с ответника,
като първата била през 2017 г., а втората била през месец септември 2018 г. Заявява, че
застрахователния договор бил сключен след посещение от служители на ответника,
които извършили оглед на обекта, снимали го и подписали нужните документи. При
сключване на застрахователната полица не били изисквани от застрахователя
документи, свързани с проектирането, акт обр. 14 или акт обр. 15. Документите,
които изискал застрахователя бил договорът с изпълнителя на проекта, договора с
ДФ „Земеделие“ и анексите към него и впоследствие била изискана спецификация на
полиетилена, който бил полаган. Сочи, че строителната документация била
изискана, когато настъпили щетите. При първата щета на трети юли, дошли
служители на ответника от гр. Габрово, а впоследствие дошли и служители на
ответника от гр. София. На място били изискани строителните документи – актове,
инвестиционни проекти, които преди това не били изискани и представяни.
Свидетелят си спомня, че на трети юли бил в гр. Севлиево със семейството си,
когато се развихрила буря и завалял силен дъжд. След като бурята преминала,
отишли на място и установили, че има щети по оранжерията. Веднага се обърнали
към застрахователя, който дошъл и извършил оглед. След огледа на служители от
гр. Габрово получили имейл да не пипат нищо, като инструкциите били
обстановката да не се променя. На трети
август бурята в град Севлиево била още по- силна – имало изкоренени дървета по
парковете. На място установили, че след първата щета, при която било
разпокъсано само полиетиленовото покритие, този път- имало щети по
конструкцията. Спомня си, че там, където се събрал найлона, се образували
големи джобове, като „водни лодки“. Там, където найлоните, които при първата
щета се били скъсали и събрали, точно там се образували тези джобове, пълни с
вода и там поддала конструкцията.
При
така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ възникването на
спорното право се обуславя от следните материални предпоставки: 1/. накърняване
на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване
на покрито застрахователно събитие /риск/; 2/. съществуване на действително
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и
ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената вещ
и 3/. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно
обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като
не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които
застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно
обезщетение.
Настоящата инстанция приема, че са налице всички
предпоставки на горецитираната правна норма поради следните правни съображения:
Установено е по делото въз основа на събраните
доказателства, че
страните по делото са били обвързани от договор за имуществено застраховане по застраховка „Индустриален пожар“ № ********** от 12.09.2018 г., сключен във формата на застрахователна полица
с добавъци към полицата, при
приложими общи условия, с предмет собствен на ищеца Оранжериен комплекс за
биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр. Севлиево, община
Севлиево, обл. Габрово,
местност „Цачевското“ и местност „Врач“ със срок на застрахователно покритие от
13.09.2018 г. до 12.09.2019 г.
По силата на сключения между страните договор за имуществено застраховане по
застраховка „Индустриален пожар“, застрахователят се е задължил
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
настъпилите за застрахования - ищец имуществени вреди в резултат на буря и проливен дъжд, каквито метеорологични
явления са настъпили на 03.07.2019 г. и на 03.08.2019 г., в срока на действие
на застрахователния договор.
Въз
основа на съвкупната преценка на
събраните по делото
доказателства настоящият състав приема, че в срока на действие на
застрахователния договор са настъпили две застахователни събития –„буря“ по смисъла на т. 7.2, Клауза Б 1, вр. т. 77 от Общите
условия за застраховане „Индустриален
пожар“ и „буря“ и „проливен дъжд“ по смисъла на т. 7.3, Клауза Б 2, вр. т. 78
от Общите условия за застраховане „Индустриален пожар“. От изслушаните и приети заключения на съдебната
метеорологична експертиза и на комплексната техническа експертиза се
установява, че в района на гр. Севлиево на 03.07.2019 г. се е разразила силна
гръмотевична буря, придружена със силен поривист вятър от югозапад, и месец по-
късно - на 03.08.2019 г. отново се е разразила
силна гръмотевична буря, придружена със силен поривист вятър от северозапад и проливни
валежи. И при двете събития е измерената скорост на максималните пулсации на
вятъра от 20 m/s, т.е. със скорост над 15m/s, като при първото събитие пулсацията е с продължителност 20 мин., а
при второто събитие силен поривист вятър е духал в продължение на 30 минути. Следователно при двете събития, между които има месец
разлика, са
настъпили такива природни явления, които са описани именно като покрити рискове в т. 77 и т. 78 от
ОУ към застрахователния договор. С
оглед на това настоящият състав приема, че в случая са настъпили покрити рискове „буря” и „проливен дъжд“ съгласно дадените в т.77 и т. 78 от Общите условия определения, поради което безспорно е установено настъпване на две
застрахователни събития през м. юли и през м. август 2019 г.
Основанията за отказ за изплащане на
застрахователни обезщетения след настъпване на застрахователното събитие са уредени по императивен начин в разпоредбата
на чл. 408, ал. 1 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само: 1) при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или застраховащия; 2) при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
и 3) в други случаи,
предвидени със закон. Такива
други случаи са установени в
разпоредбите на чл. 363 КЗ и чл. 364 КЗ
- съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства,
за които застрахователят е поставил писмено въпрос, съществували при
сключването на застрахователния договор; в разпоредбата на чл. 365 КЗ- съзнателно или несъзнателно
необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които при сключване на
договора застрахователят е поставил писмено въпрос и които са настъпили след
сключването на застрахователния договор; в разпоредбата на чл. 395 КЗ-свързана
с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване
на вредите; и в разпоредбата на чл. 403, ал.
4 КЗ, която се отнася за
отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на
задължението за съобщаване. Общата характеристика за всички основания за
отказ се изразява в това, че за да бъдат законосъобразно приложени
основанията за отказ /пълен или частичен/ следва да е налице пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, размера на вредите,
респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер
да бъде намален. В този смисъл са разпоредбите на чл. 363, ал.
4, чл. 395, ал. 4 и 5
и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, като доказването на причинната връзка е в тежест на
застрахователя. Причинно-следствената връзка
не се презумира и в случаите, когато в застрахователния договор
или общите условия към него е предвидено друго, вкл. че при конкретно неизпълнение
застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Установяване на такава причинна връзка е
необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е.
намаляване на обезщетението – арг. чл. 363, ал.
4, изр. 2 и чл. 395, ал.
4, изр. 2 КЗ. А значително с оглед интереса
на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е онова бездействие на
застрахования по отношение на задължения, установени в закона или поставени в
него тежест с конкретни клаузи в договора, когато неизпълнението е виновно и се
намира в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. В този
смисъл е константната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 167 от 7.02.2017 г. на
ВКС по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., ТК, и цитираните в същия съдебен акт решение № 15 от
12.06.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49 от
29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 185 от
05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 32 от
11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., както и решение № 140/1.08.2018 г. на ВКС по т. д. №
2278/2017 г., I т. о., ТК, и решение №
144/21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2019 г., II т. о., ТК, и мн. други.
Неоснователни се явяват релевираните от ответника
възражения за наличие на изключен риск по т. 10.8; т. 10.10; т. 10. 14. и т.
10.21 от Общите условия, поради обстоятелствата, че обекта не е бил изграден
съобразно приложимите строително-технически норми, поради строителни дефекти и
недостатъци, съответно поради проектантска грешка, както и поради наличие на
съзнателно неточно обявяване на информация и обстоятелства съгласно чл. 363, ал.
4 КЗ.
Установено е по делото, че процесния застрахован обект – оранжерия за
биологично насаждение от ягоди е представлявал строеж „пета категория“ по ЗУТ
/чл. 137, т. 5, б. б ЗУТ/. Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ /ДВ, бр. 13 от
2017 г./ строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз
основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението
за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението
се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка
на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в
експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на
място. Установено е по делото, че за изграждането на процесната оранжерия,
собственост на ищеца, е било издадено разрешение за строеж, съставен е констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строеж на
02.08.2017 г., както и че обекта е бил въведен в експлоатация, за което на
04.10.2017 г. е издадено удостоверение по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. От съдържанието на въпросника към застрахователния договор е видно, че
ищецът е декларирал, че оранжерията за биологично насаждение от ягоди в гр.
Севлиево са намира в експлоатация. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на ответника, че не е издаден административен акт на компетентен
държавен орган, с който експлоатацията на оранжерията да е разрешена, както и
че ищецът обявил неточно това обстоятелство, поради което е налице основание за
отказ съгласно чл. 363, ал. 4 КЗ.
В константната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК е възприетото разрешението, че правно значимо за отказа на
застрахователя да плати обезщетението при настъпило застрахователно събитие е
само такова поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването
на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от
закона, договора/респ. Общите условия/ изисквания за действия или бездействия,
насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването
им. Тъй като преддоговорното поведение на застрахования е релевантно спрямо
други права на застрахователя - да откаже сключването на договора или да
прекрати или измени договора при узнаване на обстоятелства от съществено
значение за риска, които застрахованият съзнателно е премълчал, след като е бил
попитан за тях, приема се, че отказът на застрахователя по имуществената
застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпването
на застрахователното събитие не може да бъде основан на такива факти от
поведението на застрахования, които по естеството си предполагат настъпване или
улесняване настъпването на събитието и с оглед на това са значителни за
застрахователния му интерес, ако те са съществували при сключването на договора
и са му били известни
или е могъл да узнае. В този
смисъл са решение
№ 95 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1805/2016 г., I т.о. и решение № 173 от 22.11.2013 г.
на ВКС по т. д. № 727/2012 г., II т. о. Същевременно в мотивите на решение № 89/24.09.2014 г. по т. д. №
1885/13 г. на ВКС, I т.о.
също е прието, че клаузи, изключващи отговорността на застрахователя за щети,
причинени от нарушени строителни правила и норми, са приложими само по
отношение на бъдещи промени в състоянието на обекта /респ. последващи ремонти и
поддръжка/, довели до увеличаването на риска. Във всички случаи на изпълнени в
отклонение от строителните правила дефекти на застрахования обект, съществуващи
към момента на сключването на договора, за които застрахователят при полагането
на дължимата грижа на добър търговец е могъл да узнае, не би могло да се говори
за изключен риск, доколкото застрахователят би следвало да е съобразил
състоянието на обекта и именно с оглед на него да е приел сключването на
договора при уговорените условия.
Следователно застрахователят не може да се позове на факт, за чието
съществуване е знаел или е могъл да узнае, полагайки дължимата грижа, към
момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, включително
относими към изключения риск обстоятелства. Съгласно чл. 362, ал.
1 и ал. 2 КЗ при сключването на застрахователния договор, когато
застрахователят е поставил въпроси, застрахованият е длъжен да обяви точно и
изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение
за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които
застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е
поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на
обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на
застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. Не застрахованият, а застрахователят следва да прецени дали едно
обстоятелство е съществено или не. В случая не е спорно и е установено по
делото, че първоначалното инвестиционно намерение на ищеца е било изграждането
на един тип модел оранжерия, т. нар. „ашор“, съгласно допълнителното заключение
на съдебно – техническата експертиза на вещите лица инж. Г. и инж. Т.. С цел повишаване стабилността на конструкцията предвид спецификата на терена,
е бил изграден друг
модел на оранжерията – т.нар. „има“, който се различава от характеристиките на
първоначалния модел и за същия не е съставена изискуемата проектна
документация. Предложението е било счетено като несъществено
от проектантите инж. Б.Б. и арх. Б.К., разпитани в настоящото производство,
поради което е било
съставено становище от инж. Б.Б. – проектант на част „строителни конструкции“, съгласно
което промените не представляват съществена промяна на обекта спрямо
първоначалните характеристики. Не е спорно, че във връзка с тези промени в
модела на оранжерията, на 07.04.2017 г. е бил сключен между ищеца и ДФ „Земеделие“ анекс
към договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, след което са били съставени нормативните съгласно ЗУТ документи за въвеждане в експлоатация на оранжерията – Акт обр. 15 от 02.08.2017 г. и
Удостоверение № 52 от 04.10.2017 г. Не
е спорно и е установено по делото, че същата година /2017 г./ ищецът е
застраховал при ответника процесната оранжерия за същите рискове като процесния
застрахователен договор в изпълнение на задълженията, които е поел с клаузата
на чл. 13, ал. 5 от договора
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен с ДФ „Земеделие“– да
сключи и поддържа валидна застраховка за рисковете, посочени в приложение към
договора. Обектът е бил застрахован при същите условия и за следващия
едногодишен период с процесния застрахователен договор от 12.09.2018 г. Установено
е, че преди сключване на застрахователния договор през 2017 г., както и преди
сключване на процесната застраховка през 2018 г. за следващия едногодишен
период, е извършен оглед от застрахователя. На огледа на
обекта е бил съставен необходимия опис, в който са били изброени тунелите и
застроените площи, като при подновяването на полицата през 2018 г. отново е бил
извършен оглед и заснемане на обекта, при който е било установено, че обекта е
в същия вид и състояние, като първоначално декларираното. Застрахователят не е
изискал строителна и проектна документация за оранжерията преди сключване на
застрахователния договор, като същата е била изискана едва след настъпване на
двете събития през 2019 г. Този извод
следва както от процесуалното поведение на ответника, който въпреки, че е бил задължен, до приключване на събното дирене не е
представил всички материали по сключване на имуществената застраховка и образуваните след настъпване на събитията щети, така и от
събраните гласни доказателства. От свидетелските показания на св. А.Т. – служител при ответника, която е
извършила оглед на оранжерията преди сключване на застраховката и от
показанията на св. С.П., които
съдът кредитора като достоверни, се установява, че преди сключване на договора
от застрахования са изискани документи от друго естество, но не и строителна
документация, тъй като тази документация не е била необходима на застрахователя;
свидетелката не е била запозната с техническите параметри на съоръжението, тъй
като това не се е налагало –на застрахователя е бил представен договора за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ и анексите към него, в които били
описани параметрите на съоръжението и който договор предполагал контрол по
отношение спазване на нормативните изисквания. В случая ответникът -
застраховател е имал възможност и е извършил обстоен оглед на съоръжението,
имал е възможност да изиска техническа и проектна документация, изчисления на
сили и усилия, вложени материали, както и да постави на застрахования съответен
въпрос за здравина и носимоспособност на съоръжението. При това положение
следва да се приеме, че ответникът е могъл да събере данни и узнае за фактическата
устойчивост на конструкцията, съответно на поетите застрахователни рискове, поради
което не би могъл да се позове на такива обстоятелства като изключен риск. Застрахователят,
поемайки задължение да плати застрахователно обезщетение при настъпването на
определени обстоятелства, дължи грижа на добър търговец /чл. 302 ТЗ/,
поради което в негов интерес е да прецени тежестта на поетия от него със
сключването на договора риск. Именно затова законодателят е определил с
разпоредбата на чл. 362, ал.
2 КЗ като
съществени /от значение за риска/ онези обстоятелства, за които
застрахователят, изхождайки от собствения си интерес, е поставил съответни
въпроси. В случай, че не е сторил това при положение, че е могъл да ги узнае
при положена от него грижа на добър търговец, той не би могъл по-късно да се
позове на тях нито като основание за отказ в хипотезата на чл. 363, ал. 4 КЗ,
нито като изключен риск, освобождаващ го по силата на договора /Общите условия/
от отговорността да плати. Също така недостатъците в
техническото изпълнение на застрахования обект следва да са били съзнателно
неточно обявени или премълчани, за да съставляват основание за незаплащане на
застрахователно обезщетение и във всички случаи да са оказали въздействие за
настъпване на застрахователното събитие /чл. 363, ал.
4, изр. 1 КЗ/. По делото не е установен нито субективния елемент, изискуем
от закона за отказ за обезщетяване – съзнателно
премълчаване или неточно заявяване на обстоятелства, попадащи в хипотезиса на сочената
разпоредба, нито обективния елемент – неточно обявеното или премълчано обстоятелство да е
оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие.
От всички събрани по делото доказателства /писмени, гласни и технически експертизи/
е установено, че настъпилите увреждания на оранжерийния комплекс са в пряка
причинно следствена връзка с метеорологичните явления, проявили се на
03.07.2019 г. и на 03.08.2019 г. Установено е, че щетите по оранжерийния
комплекс, находяща се в гр. Севлиево, настъпили при първото събитие на
03.07.2019 г. се изразяват в увреждане на полиетиленовото покритие и са
следствие на разразилата се гръмотевична буря, като при това събитие конструкцията
на оранжерията не е компрометирана. При второто събитие, настъпило на
03.08.2019 г. се е разразила гръмотевична буря с проливен дъжд, която е довела
до формиране на т.нар. „водни торби“, образувани вследствие разкъсване на
полиетиленовото покритие на оранжерията в резултат на първото събитие и
натежаване на водата, което е причинило разрушения по носещата конструкция. Следователно
не е налице причинно-следствена връзка между двете настъпили застрахователни събития и нарушения в строително- технически
норми и изисквания при проектирането и изграждане на оранжерията, в частност поради
променения модел на изградената на място оранжерия. В случая не е установено,
че при правилно проектирана и изпълнена конструкция на оранжерията, тя не би
аварирала при настъпилите застрахователни събития. Точно обратното е установено
по делото. Изпълненият на място модел на
конструкцията на оранжерията притежава повишени якостни характеристики спрямо
предвидената по първоначалния проект, като конструкцията има по- висока носеща
способност спрямо проектната. В случай, че конструкцията на оранжерията е била
изпълнена съгласно всички нормативни изисквания на закона и при нейното оразмеряване
съгласно норматива, отново са щели да настъпят същите вреди от събитието.
Следователно несъмнено е, че щетите при двете събития са в причинно -следствена
връзка с обстоятелства по поетите от застрахователя рискове – „буря“ и
„проливен дъжд“ по сключения между страните застрахователен договор. Правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е обусловено от
наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие. С оглед
установеното от фактическа страна съдът намира, че по
делото не се установи нарушение от страна на застрахования, което да е в
причинно-следствена връзка с причинените щети. При това положение неоснователни се явяват възраженията на ответника за отказ от заплащане на
обезщетение поради неизпълнение от застрахования на т. 10.8; т. 10.10; т. 10.14. и т.10.21 от Общите условия за застраховане „Индустриален
пожар“, съответно на основание чл. 363, ал. 4 КЗ.
Неоснователни се явяват възраженията на
ответника по т. 50.1 и т. 50.3 от Общите условия, които са свързани с твърдяно
неизпълнение на задължение на ищеца по застрахователния договор да поддържа
застрахованото имущество в изправност, както и неизпълнение на задължението да
вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното
събитие. При
доказателствена тежест за въвелият възражението ответник по делото не се
установява, че ищецът не е поддържал оранжерията в изправност. Възражението не е основано на никакви конкретни твърдения за поведение на
застрахования, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпилите събития и причинените
щети. А възражението на ответника по т.50.3 от Общите условия, е основано на обстоятелството,
че ищецът е знаел за конструктивната неустойчивост на конструкцията, поради
което не е следвало да я покрива с полиетиленови платна. Това твърдение не се
подкрепя от установената по делото фактическа обстановка.
На следващо
място ответникът е релевирал възражение за неизпълнение на задължение на ищеца
да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното
събитие на 03.08.2019 г., основано на обстоятелството, че ищеца не е отстранил
от конструкцията на оранжерията разкъсания полиетилен след първото събитие, в
който случай поражения върху конструкцията при второто събитие вероятно е нямало
да настъпят. Това възражение е релевирано несвоевременно в настоящото
производство – едва с писмената защита по делото, поради което е преклудирано. Обстоятелствата,
които навежда страната и на които основава възраженията си следва да бъдат конкретни,
като в случай че застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на
срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в
първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, но до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция /чл. 147, т. 1 ГПК/. В
случая пропускът на ответника да въведе посоченото обстоятелство своевременно
до приключване на съдебното дирене, изключва възможността това възражение да
бъде обсъдено по същество. Писмената защита, съгласно чл. 149 ГПК,
се представя след приключване на съдебното дирене. В нея страните могат само да
излагат становището си по фактическите и правни доводи, които вече са въведени
в хода на производството, но не и да въвеждат нови искания, нови възражения, да
изтъкват нови факти или да представят нови доказателства. Но дори да се приеме,
че възражението е допустимо въведено в процеса, то същото се явява недоказано. Действително
вещото лице, изслушано в последно открито съдебно
заседание по делото, сочи, че за предотвратяване на вредите от второто събитие
полиетилена на оранжерията е следвало да бъда премахнат или поставен съгласно
проектно положение. Същевременно от страна на застрахователя са дадени
изрични указания да не бъде променяна обстановката след
събитието, настъпило на 03.07.2019 г., с оглед да не се увеличат щетите, и е препоръчано само някъде да се привържат найлоните. Тъй като при първото
събитие полиетиленовото покритие на оранжерията е било разкъсано, то указанието
на застрахователя след първото събитие следва да се разбира в смисъл да не бъде
премахван полиетилена. При това положение не може да се формира извод за виновно поведение
на застрахования като посоченото от застрахователя, което да е в причинна връзка с настъпване на
второто застрахователно събитие и щетите от него.
Неоснователни са
също така възраженията на ответника по отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца по
застрахователния договор,
обоснавани с твърдение, че бенефициер е
ДФ
„Земеделие“, който е легитимиран да получи
застрахователното обезщетение. Видно от допълнително сключения Добавък № 1 страните изрично са уговорили, че при частично
погиване на застрахованото имущество обезщетение ще се изплаща на ищеца -
застрахован, а не на Държавен
фонд „Земеделие“ като трето ползващо се
лице. Този
добавък напълно съотвества на клаузата на чл. 13, ал. 5, т. 1 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с
финансиране на който е бил изграден оранжерийния комплекс, че при частично погиване на застрахованото имущество,
обезщетението се изплаща на ищеца – ползвател на помощта, който е длъжен да възстанови
подпомогнатия актив и да уведоми фонда при привеждането му във функционално състояние. Обстоятелството,
че изграждането на оранжерията е финансирано със субсидия от ЕС също не изключва настъпилите за ищеца вреди от увреждането,
тъй като независимо от начина на придобиване, съоръжението е негова собственост. Съгласно договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ,
сключен с ДФ „Земеделие“ ищецът дължи
възстановяване на частично повреденото имущество и функциониране на
съоръжението.
В този смисъл е и представеното писмо на фонда от 23.07.2020 г., с което ищецът
е бил предупреден, че ще бъдат предприети действия за принудително събиране на
изплатената финансова помощ в случай че не бъде възстановена функционалността
на подпомогнатия актив.
По горните съображения за неоснователност на релевираните
от ответника правоизключващи възражения, на основание чл. 405, ал.
1 КЗ с настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е
възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
Застрахователното
обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за заплати в случай,
че застрахователното събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото
застраховане и само при него застрахователното плащане има обезщетителен
характер – предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на
застрахователното събитие. Размерът на обезщетението следва да се определи към
момента на реализиране на застрахователното събитие и е равно на действителния
размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 400 КЗ. Застрахователят дължи заплащането на
застрахователно обезщетение в уговорения размер – действителния размер на
увреденото имущество съгласно уговорките на застрахователния договор /т. 57 от Общите условия за застраховане „Индустриален пожар“/.
Съгласно клаузата т. 58 от Общите условия, действителният размер на вредата се определя
чрез предвиждане на необходимите разходи за труд, материали, механизация и
начисления за извършване на ремонт, т. е. за възстановяване на имуществото в
състоянието, в което е било към датата на настъпване на застрахователното
събитие. С оглед цитираната клауза от общите условия следва
да се приеме, че обезщетението се определя съобразно възстановителната
стойност, съизмерима с разходите за възстановяване на увреденото или погинало
имущество, без отчитане на обезценка, под формата на овехтяване /амортизация/.
Размера на средствата,
необходими за възстановяване на щетите от двете
събития е установен от основното заключение на съдебно- оценителната експертиза на вещото лице инж. Ж.Ж., което е изготвено въз основа на съставените от застрахователя констативни протоколи и описи
на повредено имущество към датата на двете застрахователни събития. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице инж. Ж., а не
заключението на вещото лице инж. С., тъй като в
последното стойностите не са определени по средни пазарни цени към периода на
настъпване на застрахователните събития и е приложен намаляващ коефициент на
амортизация, по възприет от вещото лице метод, който не следва да се съобразява
в хипотезата на определяне на обезщетението по метода на възстановителната
стойност, предписан от цитираната клауза на общите условия и при който метод оранжерията
не би могла да се
възстанови като съоръжение, каквото е било преди настъпване на
застрахователните събития. По същите съображения не следва да бъде
кредитирано и допълнителното заключение, изготвено от вещото лице инж. Ж., при
което стойностите са след отчитане на амортизации и
овехтяване. В този смисъл е формирана съдебна практика,
обективирана в решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. по описа на ВКС, I т. о. и решение № 206/03.09.2013
г. по т. д. № 107/2011 г. по описа на ВКС, I г. о., постановени при действието
на КЗ /отм./. Ето защо с оглед основното заключение на съдебно-
оценителната експертиза, изготвено от вещото лице инж. Ж. стойността за
възстановяване на щетите на оранжерията към датата на настъпване на първото
застрахователно събитие без овехтяване е в размер 264480,00 лв. с ДДС, а
стойността за възстановяване на щетите след второто събитие без овехтяване възлиза
на 686340,00 лв. с ДДС /разходите, които извършва
застрахования са в размер на всичко заплатено, включая начисленото ДДС/.
В процесния застрахователен
договор е уговорено самоучастие на застрахования съобразно чл. 374 КЗ, т. е.
поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на
застрахователно събитие. В Добавък № 2 размерът на самоучастието е уговорен в
размер на 5 % във всяка щета, но не по- малко от 500 лева. Самоучастието е
приложимо за вредите, причинени от едно застрахователно събитие. В настоящия
случай застрахователните събития са две – едното е настъпило на 03.07.2019 г.,
а другото на 03.08.2019 г., поради което сумата на самоучастието следва да бъде
приспадната от стойността на вредите, причинени от всяко от двете събития. От
общата стойност на вредите по първата щета в размер на 264 480,00 лв. следва да
се приспадне сумата на самоучастие, която възлиза на 13224,00 лв. /5% от 264
480,00 лв./, в резултат на което се получава сумата 251
256,00 лв. След приспадането на самоучастието в размер на 34 317,00 лв. от
общата стойност на вредите по втората щета в размер на 686340,00 лв. се
получава резултат от 652 023,00 лв. Следователно, общият размер на
застрахователното обезщетение по щетата за настъпилото на 03.07.2019 г. събитие
възлиза на 251256,00 лв., а по щетата за настъпилото на 03.08.2019 г. събитие –
652 023,00 лв.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес исковите претенции следва да бъдат уважени
до пълните предявени размери за сумата от 234 000,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за настъпилото на 03.07.2019 г. събитие, съотв. за
сумата от 434 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпилото на 03.08.2019 г. събитие, ведно със законната лихва върху сумите за
периода от 20.01.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното им заплащане.
За ищеца е възникнало и акцесорно вземане, изразяващо се в парично
обезщетение за причинените му вреди от неизпълнението на ответното дружество в
темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на процесното
застрахователно обезщетение. Съгласно клаузата, уговорена в т. 65 от ОУ към
застрахователния договор, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и
започва да тече от деня, в който застрахованият е представил всички изискуеми
документи за определянето му. В конкретния случай, началният момент на исковата претенция е свързана с датата на постановения отказ – 31.10.2019 г. Ищецът е
индивидуализирал с нарочна молба акцесорната претенция за сумата от 569,44 лв., която се претендира за исковия период от
31.10.2019 г. до 19.01.2020 г. При
изчисления с помощта на компютърна програма на осн. чл. 162 ГПК изтеклата лихва
за забава върху главниците до датата на предявяване на исковете, значително надхвърля
претендираната сума, поради което при съобразяване на принципа на диспозитивното начало в
процеса предявеният акцесорен иск е основателен до пълния предявен размер от
569,44 лв. за исковия период от
31.10.2019 г. до 19.01.2020 г.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за исковото
производство в общ размер на 94 554,00 лв. за държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и свидетели, както и за адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което са представени доказателства по делото, които разноски са претендирани
от ищеца съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Д.А.“ АД, ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на П.С.Х., действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ „ П.-П.Х.“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в
размер на 234 000,00 лв. /двеста
тридесет и четири хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“,
обективиран в полица № ********** от
12.09.2018 г., за настъпило на 03.07.2019 г. застрахователно събитие – вреди от буря на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в
землището на гр. Севлиево, община Севлиево,
обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, и сума в размер на 434 000,00 лв. /четиристотин тридесет и четири хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № ********** от 12.09.2018 г.,
за настъпило на 03.08.2019 г. застрахователно събитие – вреди от буря и проливен дъжд на Оранжериен комплекс за биологично
насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр.
Севлиево, община
Севлиево,
обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 569,44 лв. /петстотин
шестдесет и девет лева и четиридесет и четири ст./ – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 19.01.2020 г., както и сума в размер на 94 554,00
лв. /деветдесет и четири хиляди петстотин петдесет и четири лева/,
представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „А.Г.“
ЕООД, ЕИК: ******, със седалище адрес на управление:***, като трето лице-помагач на ответника З.А.Д.А.“
АД, ЕИК: ******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
СЪДИЯ: