О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 24.07.2020 г.
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1904
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба за отмяна на Нотариален
акт № 126 от 03.11.2005 г., том 27 на нотариус Катя Тодорова, с рег. № 126 в регистъра
на НК и район на действие РС - Сливен на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
С Разпореждане № 7694 от 09.07.2020 г. съдът е оставил
без движение исковата молба като нередовна и е дал на ищцата указания за отстраняване
на констатираните нередовности в едноседмичен срок.
В указания от съда срок, ищцата е отстранила
констатираните нередовности.
С Определение от 20.07.2020 г. първоначално избраният
съдия-докладчик по делото се е отвел от разглеждането му на основание чл. 22,
ал. 1, т. 6 ГПК като на принципа на случайния избор чрез електронно
разпределение за докладчик на делото е избран настоящият съдебен състав.
След като се запозна с предявената молба и
представените писмени доказателства съдът намира, че искането за отмяна е недопустимо, исковата молба следва
да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Не е допустим
самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост. В този
смисъл е Решение № 5 по гр. д. 3781/2015 г. на ВКС, според което в
правораздавателната власт на съда е да отменя охранителни актове, когато същите
засягат права на трети лица и след разрешаване на спора за материално право -
чл. 537, ал. 2 ГПК. Такъв е случаят на отмяна /пълна или частична/ на
констативен нотариален акт за притежаване на вещни права, ако в исковото
производство се установи, че титулярът по нотариалния акт не е техен собственик
изцяло или частично. Отмяната в този случай е предписано от правната норма
задължение на съда, като последица от разрешаването на спора за материално
право, а не предмет на отделен и самостоятелен иск.
Искането за отмяна е несамостоятелно
и само по себе си не представлява отделен иск. Дори такова да не е направено
изрично, съгласно разясненията дадени в мотивите на ТР № 3/2012 г. от
29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, отмяната следва да се извърши служебно от съда.
Ето защо отмяната на посочения
нотариален акт е следвало да бъде предмет на развилото се исково се
производство, в което е признато за установено, че ищцата А.В.П. е собственик
на две постройки - гараж с площ от 17 кв. м. и баня и тоалетна с площ 10 кв.
м., независимо дали е било поискано от ищцата или съдът е дължал служебно
произнасяне.
Недопустимо е обаче да се води
самостоятелно исково производство по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като уредената в
тази разпоредба отмяна на констативен нотариален акт е единствено последица от разрешаване
на спора за материално право.
На следващо място, на отмяна по реда
на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат единствено констативните нотариални актове, а не
тези, удостоверяващи дадена транслативна правна сделка.
В случая процесният нотариален акт,
чиято отмяна се иска, е издаден въз основа на постановление за възлагане на съдия
изпълнител. Възлагането е особен вид правна сделка с прехвърлителен ефект и
представлява деривативно основание за придобиване правото на собственост.
Документът, от който купувачът черпи правата си е именно постановлението за
възлагане и не е необходимо въз основа на него да се издава нотариален акт. Към
2005 г., когато нотариалният акт е съставен, нотариусът е удостоверил верни
обстоятелства, касаещи принадлежността на правото на собственост, а защитата на
последващия собственик, придобил недвижимия имот по давност, в случая 10
годишна, считано от 2005 г. до 2015 г., е именно успешното провеждане на
положителен установителен иск за собственост, какъвто безспорно ищцата е
провела. Ето защо защитата на нейното право на собственост намира гласност чрез
вписване на исковата молба по установителния иск и впоследствие и на влязлото в
сила решение, с което искът е уважен, като липсва и правен интерес да се иска
отмяна на процесния нотариален акт.
Така мотивиран и на основание чл. 540, вр. чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх.
№ 11549/06.07.2020 г. по описа на РС - Сливен, ведно с приложенията към нея и
двете допълнителни молби, подадена от А.В.П., ЕГН: **********, с адрес ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1904/2020 г. по описа на РС
- Сливен, поради недопустимост на
предявения иск.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС - Сливен в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на ищцата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: