№ 578
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Въззивно гражданско дело №
20211100513107 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 11660 от 11.10.2021г. на „Е.-**“ЕАД, подадена по
изпълнително дело № 20218390400550 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ.
Жалбата е срещу постановление за разноски с изх. № 12659/30.09.2021г. на частния
съдебен изпълнител, с което са били определени за плащане разноски от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение на взискателя „ЕВН Б.Е.“ ЕАД по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 288 лева
такси и разноски по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, от които 20 лева такса за
образуване на делото по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 20 лева такса за изготвяне на призовка за
доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 50 лева такса за цялостно имуществено
проучване (т. 2 от ТТРЗЧСИ), 10 лева такса съобщение до НАП по чл. 191 от ДОПК, вр. т. 4
от ТТРЗЧСИ, 30 лева такса за 2 броя запорни съобщения по т. 9 от ТТРЗЧСИ, 40 лева
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 60 лева такса за 3 броя съобщения при
прекратяване на делото, 2 броя съобщения за вдигане на запор и 1 съобщение до длъжника
за приключване на делото по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 46 лева ДДС върху начислените такси и 12
лева допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно изложеното в жалбата юрисконсултското възнаграждение е следвало да
бъде определено на 50 лева, тъй като от процесуалния представител на взискателя по делото
1
единствено е била подадена молба за образуване на изпълнителното дело, както и е следвало
да бъдат намалени останалите такси, които надвишават главницата – не е имало връчване на
призовка за доброволно изпълнение, а изпращане на документа по електронна поща на
дружеството; такса за изпращане на съобщение до НАП не се дължи; не се дължи такса за
вдигане на запорите; няма издадени документи за таксите, както и те не са били платени
авансово от взискателя.
Страната претендира направените по делото разноски.
Взискателят не е дал отговор на жалбата.
В мотиви частният съдебен изпълнител е потвърдил дължимостта на начислените
такси и разноски. Изложил е, че е спазено изискването за съразмерност на всички такси по
изпълнението по чл. 73а, ал. 1, т. 3 от ГПК. Материалният интерес по делото е 300 лева и
максимално допустимият от закона размер на изпълнителните такси е 325 лева, което е
спазено – сборът на таксите е 288 лева.
По постъпилата жалба
Изпълнителното производство срещу жалбоподателя е било образувано по молба от
14.09.2021г. на „ЕВН България Електроснадбяване“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 09.03.2021г. от Административен съд – София град, ІІІ отделение, 36 състав, по
адм.дело № 1863/2019г., за сума от 300 лева, дължима от „Е.-**“ ЕАД.
С молбата е било поискано включително налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника и събиране на направените разноски в изпълнителното производство, от които
и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева за процесуалното представителство от
юрисконсулт на дружеството - взискател.
Към молбата от 14.09.2021г. е бил приложен документ за платени авансови такси от
108 лева.
По делото от частния съдебен изпълнител е била изготвена справка за банкови и
платежни сметки на физическо/юридическо лице с искане на данни за длъжника от ТД на
НАП. Поискано е било и удостоверение по чл. 191 от ДОПК.
Въз основа на получените данни по справката за банковите сметки на длъжника са
били изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД за сума от 688 лева.
В резултат на наложения запор от „УниКредит Булбанк“ АД е бил получен превод
на сумата от общо 688 лева съгласно платежно нареждане за кредитен превод в лева от
21.09.2021г.
2
Сумата е била формирана от 300 лева неолихвяема сума по изпълнителния лист, 100
лева юрисконсултско възнаграждение и 288 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ,
определена като дължима и по поканата за доброволно изпълнение, междувременно
изпратена до длъжника по електронна поща (15.09.2021г.).
След постъпилото плащане на сумата от 688 лева наложените запори са били
вдигнати, а изпълнителното производство – приключено (сметката в „ПИБ“ АД е била
специална).
Длъжникът не е имал публични задължения, които да бъдат присъединявани за
събиране, съгласно удостоверение от 28.09.2021г. на Национална агенция за приходите.
При възражение от длъжника от 29.09.2021г. по определените за плащане разноски е
било постановено изрично постановление за разноските с изх. № 12659/30.09.2021г.,
оспорвано в настоящото частно въззивно производство.
При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме
допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – срещу разноските по изпълнението.
По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата неоснователна.
Възнаграждението за процесуално представителство от юрисконсулт на взискателя е
в рамките на посоченото по чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, в
редакцията преди изм. ДВ, бр. 74/2021г., в сила от 01.10.2021г. Дължимата за
юрисконсултско възнаграждение сума е по субективна преценка на лицето, което я определя
с оглед всички обстоятелства – в случая на частния съдебен изпълнител в образуваното
изпълнително производство, и няма основание за отмяна на размера на възнаграждението в
производството по чл. 435 от ГПК, щом то е в рамките на предвидената в Наредбата за
заплащането на правната помощ максимална сума, така както към наредбата препращат
ЗПП и ГПК. Липсва разпоредба, аналогична на чл. 78, ал. 5 от ГПК относно
юрисконсултското възнаграждение, нито то се конкретизира като такова за образуване и
водене на изпълнителното дело при конкретен материален интерес, както е уредбата по
Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а има единствено долна
и горна граница на плащането, което след изм. ДВ, бр. 74/2021г., в сила от 01.10.2021г.,
непосредствено след определянето на възнаграждението по изпълнителното дело, е и
завишено в горната си граница.
Установява се дължимост и на всички останали определени от частния съдебен
изпълнител такси и разноски по т. 1, 2, 4, 5, 9 и 26 от Тарифа за таксите и разноските към
3
ЗЧСИ, общо 276 лева с ДДС, съгласно регистрацията по ЗДДС на частния съдебен
изпълнител. Таксите и разноските са по ТТРЗЧСИ – за образуване на делото по т. 1 от
ТТРЗЧСИ, за изготвяне на призовка за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ, при
която няма разграничение дали е изпратена по електронна поща, за цялостно имуществено
проучване по т. 2 от ТТРЗЧСИ, за изготвяне на съобщение до НАП по чл. 191 от ДОПК, за
което също няма предвиждане да не се събира такса, при възможното присъединяване на
държавата като взискател (т. 4 от ТТРЗЧСИ), за две запорни съобщения по т. 9 от
ТТРЗЧСИ, съответно за вдигане на запорите, и пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ за частния съдебен изпълнител като гратификация за събраните суми – 300 лева
по изпълнителния лист и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Отделно са били
събрани разноски и за съобщенията при прекратяване на делото, съответно съобщение до
длъжника за приключването му по т. 5 от ТТРЗЧСИ. Направени са били и допълнителни
разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ от 12 лева, или общо 288 лева.
Размерът на разноските е в съответствие с чл. 73а, ал. 1, т. 3 от ГПК и оплакването на
жалбоподателят за прекомерност при размера на сумата по изпълнителния лист е
неоснователно. Таксите са достатъчно индивидуализирани както в поканата за доброволно
изпълнение, така и в оспорваното от самия жалбоподател постановление за разноските. Без
значение кои разноски от взискателя са били платени авансово, тъй като спорът по делото е
какви разноски дължи длъжникът, а не взискателят.
Тъй като оплакванията на жалбоподателя срещу определените за плащане такси и
разноски по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ са неоснователни, както и няма
основание за намаляване на юрисконсултското възнаграждение за взискателя, подадената
жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са
дължими.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 11660 от 11.10.2021г. на „Е.-**“ЕАД, с ЕИК
**** и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър“, ж.к.“****, срещу
постановление за разноски с изх. № 12659/30.09.2021г. по изпълнително дело №
20218390400550 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5