Решение по дело №13686/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2434
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20191100513686
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

  ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ

                                                                       мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 13686 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 154513 от 29.06.2019 г., постановено по гр. д. № 29017/2018 г., по описа на СРС, ГО, 59-ти състав, е признато за незаконно уволнението на ищцата А.И.А. и е отменена Заповед № ЧР-408 от 14.03.2018 г. на Директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ - гр. София, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, възстановена е А.И.А. на заеманата преди уволнението длъжност „ресурсен учител“ в РЦПППО и е осъден РЦПППО да заплати на А.И.А. сумата от 6 121,80 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 14.03.2018 г. – 14.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 09.05.2018 г., до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ до пълН. предявен размер от 6 619,80 лева. Със същото решение е признато за недоказано оспорването на заповед № РД-55/02.01.2018 г., Заповед № РД-58/05.01.2018 г. и Заповед № ЧР-408/14.03.2018 г. по отношение положеН. подпис на директора РЦПППО К.И.Д..

Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/, в която се излагат съображеН. за неправилност на същото поради нарушение на процесуалН. и материалН. закон, както и за необоснованост. Намира се неправилно възприетото от районната съдебна инстанция, че в процесН. случай не е спазена процедурата във връзка със закрилата при уволнение на лице по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, като се излагат доводи за надлежно изпълнение от страна на работодателя на коментираната процедура. Допълнително с оглед наведените от ищеца оспорваН. във връзка със съдържанието на мнението на ТЕЛК се сочи, че адресат на задължението за съдържанието на мнението на ТЕЛК не е работодателят, а ТЕЛК. Излага се, че от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че преди да извърши уволнението работодателят е стигнал до обосновано заключение, че А.И.А. не разполага с необходимите качества да изпълнява възложените й задължеН. и поради това е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Счита се постановената Заповед № ЧР-408/14.03.2018 г. за подробно мотивирана, издадена при спазване на процесуалните правила и при наличие на основаН. за издаването й. Акцентира се върху получените от работодателя жалби и сигнали от родители и колеги на ищцата, в които се съдържат няколко основни оплакваН. от работата на последната във връзка с липсата на комуникация с екипа, липсата на комуникация и отношение към детето, липсата на работа в екип и др., което е наложило назначаването на проверка на А.А.. Твърди се резултатът от последната да потвърждават пасивността на ищцата като ресурсен учител, еднообразН. характер на методите й и средствата за работа. Посочва се, че ресурсН.т учител следва да създаде основата, която да предразполага всяко от подпомаганите деца да се чувства комфортно и да се минимизира влиянието на техните особеност, како и да комуникира с останалите учители и родители, което не е било осъществявано от страна на ищцата. Намира се, че за установяване на тези обстоятелства по делото са събрани множество доказателства, които въззивникът анализира в своята жалба. Излага се, че проблемите относно начина на работа на А.А. не са епизодични, а е налице трайно и продължително неглижиране на трудовите задължеН. от нейна страна и липса на адекватни способи и подходи за работа с деца със СОП. Поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното решение, като бъдат отхвърлени предявените от А.А. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата А.И.А., в който същата се оспорва като неоснователна. Намира се, че правилно, обосновано и законосъобразно районната съдебна инстанция е приела, че в процесН. случай не е била преодоляна закрилата по чл. 333 от КТ. В тази връзка се излага, че с оглед установената практика на ВКС работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде или откаже даването на разрешение за уволнение и ако работодателят не е поискал, получил или изпратил мнението в разумен срок преди да поиска разрешението, то закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание, без да се разглежда спорът по същество. Сочи се, че в разглеждаН. казус не е налице от страна на работодателя изпълнение именно на задължението му да поиска мнението на ТЕЛК преди да поиска разрешение от Инспекцията по труда, както и последната не е разполага с възможността в разумен срок да се запознае с мнението. Считат се за ирелевантни твърдеН.та на въззивника относно съдържанието на мнението на ТЕЛК, поради което се моли същите да не бъдат разглеждани. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, в това число от представени препоръки от 12.01.2017 г. от Директора на РЦПППО К.Д.и от 08.05.2012 г. от предишН. Директор И.С., два броя констативни протоколи от 09.01.2012 г. и 26.02.2014 г., и от показаН.та на разпитаните пред СРС свидетели Т.К.и Р. В., се опровергават наведените във въззивната жалба доводи за липсата на качества у ищцата да упражнява професията „ресурсен учител“. Оспорва се с описаната в заповедта за уволнение заповед № 2013-1368/10.16.2013 г., с която на ищцата е било наложено наказание „предупреждение за уволнение“, да се установява твъдяната липса на качества у последната, като се намират за неоснователни и недоказани изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелства и се акцентира на факта, че с влязло в сила решение тази заповед е била отменена като незаконосъобразна. Във връзка с оплакването на родител от***ОУ „Христо Ботев“, с. Долни Пасарел, се сочи, че заради това оплакване е било открито дисциплинарно производство срещу А.А., което е приключило без налагане на дисциплинарно наказание, което означава, че не са били потвърдени обвинеН.та на родителите, както и обяснеН. на директора на това учебно заведение. Поради което се намира, че не следва да се кредитират показаН.та на разпитаните пред СРС свидетели Н.Н.и Д. И..  Считат се за недоказани и посочените в т. 4 от заповедта за уволнение твърдеН. във връзка с направено оплакване от директора и учителите от ОДЗ **„Я.Б.“ СО-Район „Младост“, доколкото от представените по делото доказателства се опровергават твърдеН.та за некомуникативност на ищцата със служителите в това учебно заведение, а твърдяното пренебрежително отношение за отнася за период, в който А.А. не е работила на това място. Намира се, че отказът на родител на дете от ** ДГ „С.З.“ за предоставяне на ресурсно подпомагане не може сам по себе си да обоснове липса на качества у ресурсН. учител, като този родител и преди се е отказвал от предоставеН. на детето му ресурсен учител, в каквато насока са и показаН.та на св. П.У.. По отношение неизпълнението от ищцата на възложената й със заповед № РД-53/15.12.2017 г. задача се сочи, че последната не влиза в длъжностната й характеристика, а и същата е била непосилна по обем и несъобразена с времето за изпълнение и броят на служителите, като евентуалното неизпълнение на такава задача би обуловило ангажирането на дисциплинарната отговорност на работника. В отговора на въззивна жалба се излагат и подробни съображеН. относно констатациите във връзка със заповед № РД-55/02.01.2018 г., заповед № РД-58/02.01.2018 г., както и във връзка с извършена оценка на представянето за учебната 2016/2017 г., като се прави подробен анализ на събраН. по делото доказателствен материал относно тези обстоятелства. Счита се, че по делото не са събрани доказателства за това, какви качества трайно липсват на ищцата, за да изпълнява ефективно възложената й работа, като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната й характеристика и да се в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължеН.. По изложените съображеН. се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства – трудов договор № 1049/28.08.2008 г. и допълнително споразумение към него № ЧР-32/10.10.2017 г., се установява, че ищцата е работила при ответника на трудов договор за неопределено време, като е заемала длъжността „ресурсен учител“, с място на работа Регионален център ПППО – София-град, с договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 790 лева.

По делото е представена препоръка от К.Д.– Директор на РЦПППО с изх. № 171/12.01.2017 г., дадена за А.А., в която е посочено, че г-жа А. притежава добра научна и методическа подготовка, системно повишава професионалната си квалификация, за периода на работа в РЦПППО – София показва силно желание за усвояване на нови знаН. с цел усъвършенстване и разширяване обхвата на своите компетенции и умеН. за работа с децата и учениците със специални образователни потребност /СОП/, изпълнява съвестно задължеН.та си, произтичащи от заеманата длъжност, работни с разнообразни, спрямо потребностите им, деца и ученици, като с това обогатява професионалН. си опит, професионално усъвършенства работата си в сферата на консултирането на родители и ученици, а с оглед работата с широк кръг от служители на Центъра, както и в училището и детската градина, ежедневно подобрява умеН.та си за работа в екип при подпомагане на децата и учениците със СОП. Представена е и препоръка от И.С. – Директор на РЦ ПИОВДУСОП – София-град с изх. № 362/08.05.2012 г., дадена за А.А., в която е посочено, че г-жа А. притежава добра научна и методическа подготовка, старае се постоянно да повишава квалификацията си в теоретичен и практически аспект, стриктно изпълнява произтичащите от длъжността й задължеН., прилага в ежедневната си практика утвърдени методи за работа с деца и ученици със СОП, тя е отговорен служител, който изпълнява задължеН.та си и допринася за популяризирането на дейността на Центъра, няма наложени наказаН..

По делото е представен констативен протокол 31 от 09.01.2012 г. относно извършена проверка за спазване на трудовата дисциплина и провеждане на педагогическо занятие на ресурсен учител А.А., в който са отразени обект, вид, цел и методи на проверката, като в констативната част е посочено, че проверката не установява нарушение на трудовата дисциплина и спазване на утвърдеН. график за работа и са издадени препоръки. Представен е и констативен протокол 31 за извършена на 26.02.2014 г. проверка на А.А. относно жалба на родител, депозирана в администрацията на РЦ ПИОВДУСОП – София-град за изпълнение на служебните задължеН. от страна на ресурсН. учител, в който отново са отразени обект, вид, цел и методи на проверката, като в констативната част е посочено, че проверката не установява нарушение на трудовата дисциплина и спазване на утвърдеН. график за работа и са издадени препоръки.

От представена по делото заповед № РД 659/14.03.2017 г. на Директора на РЦПППО се установява, че във връзка с постъпило в Центъра оплакване на 06.03.2017 г. от г-жа М.Д. – родител на детето П.Б.С., ученик в***ОУ „Христо Ботев“, както и писмо от 14.03.2017 г. на г-жа Д. Д. – Директор на***ОУ „Христо Ботев“, е отрито дисциплинарно производство по отношение на А.И.А. и е наредено да се изискат писмени обяснеН. от служителя. В кориците на делото е приложено посоченото оплакване на 06.03.2017 г. от г-жа М.Д. – родител на детето П.Б.С., в което е заявено, че А.А. като назначен ресурсен учител на детето П.С.към 06.03.2017 г. не е провеждала занятия с него, че неучебните дни, в които няма да се провеждат занятия, няма да се компенсират, че няма как да се увеличи броят на занимаН.та през седмицата и че нямам как ученикът да бъде подпомагат по друг предмет освен по български език. Представено е и писмото от г-жа Д. Д. – Директор на***ОУ „Христо Ботев“, в което последната информира РЦПППО, че ресурсН.т учител се е запознал с детето за първи път на 06.03.2017 г., като тогава е отказал да работи с ученика П.С., защото е имал много работи по документацията, че на 13.03.2017 г. в 13:35 ч. А.А. се е срещнала за работа с ученика, но според директора по данни от детето тя му е изискала бележника и му се е подиграла за оценките, което довело вечерта детето да вземе успокоителни медикаменти, да за преодолее неразположението, причинено от ресурсН. учител. Във връзка с така образуваното дисциплинарно производство по делото са представени и писмени обяснеН. от А.А., в които последната заявява подробни съображеН. за неоснователност на постъпилите срещу нея жалби. Със заповед № РД-837/24.04.2017 г. на Директора на РЦПППО е приключило дисциплинарното производство по отношение на служителя А.А., открито със заповед № РД 659/14.03.2017 г., без налагане на дисциплинарно наказаН. на смисъла на КТ, указано е служителят А.А. да представя ежемесечен отчет за работата си в учебните заведеН. и е възложено на компетентните лица в РЦПППО организирането на мониторинг върху работата на служителката А.А. до приключване на учебната 2016/2017 г.

По делото са представени 4 броя седмични графици за 2 срок за учебната 2016/2017 г. на А.А., както и 2 броя седмични графици за 1 срок за учебната 2017/2018 г. на А.А., от които се установява, че в сила от 06.03.2017 г. същата е била ресурсен учител в ** ДГ, 17 ДГ, 180 ДГ, 70 ДТ,***ОУ, ЧПГЧО меридиан 22, в сила от 01.06.2017 г. е била ресурсен учител в ** ДГ, 17 ДГ, 70 ДГ,***ОУ, ЧПГЧО меридиан 22, в сила от 02.10.2017 г. е била ресурсен учител в 191 ОУ, ** ДГ, 17 ДГ, 70 ДГ. Представени са също така график на комисията за работа с деца на ресурсно подпомагане за учебната 2015/2016 г., както и доклад за дете със СОП Р. Станчева, изготвен на 12.10.2015 г. от Боряна Теодосиева – детско-юношески психолог към 28 ОДЗ.

Представена е и заповед № РД-53/15.12.2017 г. на Директора на РЦПППО, с която е възложено на педагогическите специалисти, които не работят с деца и ученици със СОП в периода 28-29.12.2017 г., да опишат всички лични дела на деца и ученици със СОП, ползващи ресурсно подпомагане през настоящата учебно година, а на А.А. е възложено да изготви доклад до 02.01.2018 г. за извършеН. опис и при наличие на липси на документация да направи подробно описание. По делото е представен входиран на 29.12.2017 г. доклад на А.А. за извършен опис на документацията на учениците със СОП. Видно от изготвен от М.М.доклад, входиран в РЦПППО на 02.01.2018 г., на която й е било възложено в качеството й на заместник директор да осъществи контрол по изпълнение на заповед № РД-53/15.12.2017 г., е констатирано, че представеН.т от А.А. доклад е в нарушение на заповедта, в него формално са титуловани отделни страници извлечение от дейността на ресурсните специалисти като доклад, като работната задача не е изпълнена от г-жа А..

По делото са представени план за подкрепа на детето Б.В.Г., без подпис на лицето, което ги е съставило, план за подкрепа на детето Д.Г.Й.и на детето Н.И.Г., характеристика на Д.Г.Й.без отбелязване на лицето, което я е съставило, протокол от 2017 г. от заседание на екипа от специалисти за детето Б.Б.Д., ТЕЛК от 28.07.2016 г. на Б.В.Г. и психолого-педагогическа характеристика на Б.В.Г. от II група „Смехорани“, ОЗД ** „С.З.“, изготвена от директора.

От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „ресурсен учител“ на А.И.А., връчена на последната на 17.01.2011 г. видно от направеното на предпоследната й страница отбелязване, се установяват компетенциите на ресурсН. учител, основните му функции, професионалната и колегиална етика, основните нормативни актове, които ресурсН.т учител трябва да познава, организационни връзки и взаимоотношеН., изискваН. за заема на длъжността и работното време.

По делото е представено неподписано писмо от лицето К.Г.до г-жа Т.Т.– П.– Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – гр. София, относно оказана ресурсна подкрепа за учебната 2016/2017 г. от лицето А. А., за което е посочено, че е работила като ресурсен учител с дъщерята на К.Г.– Б.Г., оказала й е професионална и навременна помощ, детето се е чувствало добре, спокойно и уверено в нейното присъствие, като само за 4 месеца г-жа А. е успяла да повлияе положително върху развитието на детето.

По делото са представени два броя протоколи от 31.10.2017 г. и от 19.12.2017 г., изготвени от екипа за подкрепа на личностно развитие на дете от 70 ДГ „Пролет“, в състава на който е присъствала и А.А..

Представено е удостоверение от 16.10.2016 г., издадено на А.И.А. за това, че същата е посетила обучение на тема: „Работа с деца от аутистичН. спектър. Нови тенденции в практиката“.

По делото е представена карта за определяне на допълнително трудово възнаграждение за педагогически специалисти за учебната 2015/2016 г. на А.И.А., от която се установява, че последната е получила 52 от общо 100 точни. Представена е и карта за определяне на допълнително трудово възнаграждение за педагогически специалисти за учебната 2016/2017 г. на А.И.А., от която се установява, че последната е получила 55 от общо 100 точни.

От представена по делото заповед № 2013-725/23.01.2013 г. на Директора на РЦ ПИОВДУСОП – София-град, И.С., се установява, че на А.И.А. й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за виновно неизпълнение на трудовите й задължеН., изразяващи се в това, че не е представила график за работата си до 17.11.2012 г. и не е изпълнила задължението си считано от 15.11.2012 г. за осъществяване на специализирана подкрепа на повереното й със заповед дете от 76 ОДЗ. По делото е представен и доклад от И.С. с изх. № 17.07.2013 г. относно извършена проверка по жалба от А.А..

Видно от решение от 28.05.2015 г., постановено по гр. дело № 29**3/2013 г. по описа на СРС, е отменено  на основание чл. 357 от КТ по иск на А.И.А. наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № 2013-1368/10.06.2013 г. на Директора на РЦ ПИОВДУСОП – София-град. В мотивите на решението е посочено, че отразените в заповедта нарушение под точни 1 и 3  не сочат на извършени от служителя нарушеН., а за липсата на личностови и професионални качества за изпълнение на трудовите функции.

По делото е представена заповед № РД-627/13.02.2017 г. на Директора на РЦПППО, с която е определено мястото на работа на ресурсН. учител А.А. за учебната 2016/2017 г. – ДГ 17, ДГ **, ДГ 70, ДГ 186, ЧПГЧП „Меридиан“,***ОУ.

Със заповед № РД-55/02.01.2018 г. на Директора на РЦПППО е наредено съставянето на комисия, която да извърши проверка на спазването на задължеН.та на ресурсните учители и качеството им на педагогически специалисти в РЦПППО, като посочената проверка да се извърши за всички ресурсни учители по азбучен ред до края на учебната 2017/2018 г. като за всеки педагогически специалист се състави доклад. В изпълнение на така посочената заповед по делото е представен изготвен от Н.Ж.Н. – заместник-директор на учебната дейност в РЦПППО, доклад, входиран на 12.01.2018 г. В последН. е посочено, че е направена проверка на дейността на ресурсН. учител А.А., като в рамките на проверка е посетена съвместно с г-жа М.М.- заместник-директор на учебната дейност в РЦПППО, на 08.01.2018 г. в 7:45 часа ДГ ** „С.З.“. Посочено е, че се намира за необходимо да се вземе отношение и да се потърси отговорност на г-жа А.А. във връзка с цялостната й дейност в тези детска градина. В тази връзка за отразени следните наблюдеН.: графикът за работа на ресурсН. учител не отговаря на режима на работа в детската градина, което води до формално посочване на часове за консултация и за начало на изпълнение на педагогическата норма; на 08.01.2018 г. г-жа А. е направила промяна в графика за работа (твърдението й е, че поради отсъствие на дете от ДГ 70, е променила графика и е отишла в ДГ **), за която не е уведомила никой, което е в нарушение на раздел III Основни функции на ресурсН. учител, т. 7.6. от длъжностната характеристика; в ДГ ** г-жа А. разполага със стая за работа, но никъде в градината няма информация за работно време и време за консултации на видно за родителите, учители и заинтересовани лица място; от разговорите с г-жа Григорова и учителите в детската градина стана ясно, че те не са запознати кога точно работи ресурсН. учител с децата, като практиката й е по-скоро това да се случва в осигуреН. й кабинет за работа и споделят, че тя не комуникира с тях и не участва в планирането на учебните ситуации в детската градина; при проверка на дневника на групата на г-жа А. става видно и некоректно водене на занимаН.та с децата, като се отчитат теми, които нямат конкретна връзка с работата на ресурсен учител, а предполагат педагогическа ситуация на педагога в групата; по време на посещението г-жа А. провежда учебно занятие с Б. от 4 гр., детето е кооперативно, но в продължение на един астрономичен час изписва елементи на букви, зададени от ресурсН. учител, а г-жа А. не съобразява състоянието на потребностите му в така проведеното занятие, дейността е еднообразна, не се сменя периодично и не задържа вниманието на детето; ресурсН.т учител не подпомага детето в правилна позиция на тялото за седеж и писане, както и не го включва в дейности с другите деца в групата;работата на ресурсН. учител не с съобразена със самата дейност в групата и липсва комуникация с учителя; по данни на г-жа Григорова, детски учител, г-жа А.А. никога не се интересува от преподаваното в самата детска градина и дори не е запозната какво прави ресурсН.т учител с децата със специални образователни потребности, което е от изключителна важност за цялостната подкрепа на децата със СПО; поради некоректно заложен график, въпреки промяната за деня, ресурсН.т учител изчаква приключването на закуската, без да се включва по никакъв начин; същото се наблюдава и при провеждане на гимнастиката от педагога в групата, като заявява пред детето и цялата група, че той не може ла се включи в нея, поради неумение; поради отсъствие на друго дете, г-жа А. отново работи с Б., като по време на занятията й не се използват материали, които да подпомогнат детето; използва 4 цветни молива, като на едиН. има уплътнител за подобряване на правилен захват, който обаче г-жа А. не премества на друг молив през цялото занятие; поради използването само на 4 молива и работна тетрадка, ресурсН.т учител задава грешни представи на детето, като оцветяване на животни в нетипични за тях цветове (прасето се оцветява в син цвят). в ДГ ** има 4 деца със специални потребности, като през цялото време на посещението в продължение от 2 ч. 30 мин. г-жа А. работи само с Б., без да потърси някое от другите деца; в голяма степен само присъства до него и проследява занятието на учителя на групата, без да подпомогне или да се включи по някакъв начин в подкрепа или приобщаване на детето.  По делото е представен втори  изготвен от Н.Ж.Н. – заместник-директор на учебната дейност в РЦПППО, доклад, входиран на 15.01.2018 г. В последН. е посочено, че е направена проверка на дейността на ресурсН. учител А.А., като в рамките на проверката е посетила съвместно с г-жа М.М.- заместник-директор на учебната дейност в РЦПППО, на 09.01.2018 г. в 7:45 часа ДГ ** „С.З.“. В последН. отново се посочва, че графикът на работа на ресурсН. учител не отговаря на режима на работа в детската градина и никъде в градината няма информация за работното време и време за консултации на видимо за родителите, учителите и заинтересованите лица място. По данни от г-жа Б., А.А. не комуникира с педагозите в детската градина и не участва в планирането на учебните ситуации в детската градина; по време на посещението г-жа А. провежда учебно занятие с Б. от 4-та група, като отразените в доклада констатации съответства на гореизложените от предходН. доклад; в доклада допълнително се посочва, че в 9.20 ч. г-жа А. влиза във 2 гр. за провеждане на занятие с Х.Д.; по това време децата все още закусват.; след приключване на закуската за всички деца, учителката започва педагогическа ситуация, в която ресурсН.т учител е само наблюдаващ пасивно; не подпомага детето за изработване на заданието на учителката; детето е хаотично, подвижно, с трудно за привличане внимание, като ресурсН.т учител не го проследява при напускане нa стаята; по време на посещението детето се спъва и пада с масата, крие се под нея и избягва контакт с ресурсН. учител, но осъществява такъв, краткотраен с –жа Н. и г-жа М.; след приключване на педагогическата ситуация, г-жа А. предлага на детето цветни моливи, които не са от интерес за него в момента; учителката на групата г-жа Б. прибира моливите по грешка заедно с останалите материали на групата; след като г-жа А. установи, че моливите ги няма, заедно с учителката и помощник-възпитателя започват да търсят моливите, а през това време ресурсН.т учител няма представа къде е детето; по данни на учителката Х.Д. често бяга от групата и се налага да го гонят; в голяма степен г-жа А. само присъства и проследява занятията па учителите на групата, без да подпомогне или да се включи по някакъв начин в подкрепа или приобщаване децата.

По делото е представен  и изготвен от М.М.- заместник-директор на учебната дейност в РЦПППО, доклад, входиран на 16.01.2018 г. В последН. е посочено, че е направена проверка на дейността на ресурсН. учител А.А., като в рамките на проверката е посетила съвместно с г-жа Н.Н.- заместник-директор на учебната дейност в РЦПППО, на 11.01.2018 г. в 7:50 часа ДГ **М.П.“. В доклада е посочено, че е проведохме разговор с г-жа Л.М., която  към момента на посещението замества директора на детската градина; г-жа М. определя работата на ресурсН. учител като „хаотична, вяла и некомуникативна”; отбеляза, че г-жа А. не работи в групите, а и е предоставен методическият кабинет, в който извежда децата; графикът за работа на ресурсН. учител не с съобразен спрямо дейностите, провеждани в детската градина и няма информация за работното време и време за консултации на видно за родители, учители и заинтересовани лица място; г-жа М. споделя, че г-жа А. не комуникира с преподавателите в детската градина и не участва в планирането на учебните ситуации; по данни на ресурсН. учител, документите на децата на ресурсно подпомагане са при директора, която отсъства по време на посещението, като г-жа А. твърди, че й е отказван достъп до документите.; по време на посещение г-жа А. провежда учебно занятие с Б.лав от четвърта група; занятието е еднообразно, без смяна на дейности и в продължение на 1 астрономичен час изписва елементи на букви, зададени от ресурсН. учител; г-жа А. не съобразява състоянието на детето и потребностите му в така проведеното занятие;  липсва разнообразие в използваните материали; ресурсН.т учител не подпомага детето в правилна позиция на тялото за седеж и писане, както и не го включва в дейности с другите деца от групата; ресурсН.т учител не участва в изграждане на навици за самообслужване по време на  закуската на групата, а изчаква безучастно приключването й; по данни на учителката г-жа П.Г., г-жа А. с провела еднократно занятие си в групата от началото на годината и 2 пъти при другата учителка на групата; обикновено извежда децата в предоставеН. й кабинет кабинет; ресурсН.т учител не поддържа комуникация относно изучаваН. материал и по този начин не съобразява дейността си с тази на учителите па групата, което с от изключителна важност за цялостната подкрепа на децата със СПО; по време на провежданата гимнастика от учителката в групата, г-жа А. не се включи, а наблюдава провеждането й, като периодично премествала детето; по временпа започване на педагогическата ситуация, г-жа А. излиза от групата и прекъсва вече започнала ситуация във 2ра група, за да подпомага Е.; прекъсването разсея вниманието на цялата група и работата на учителя.

По делото е представен изготвен от Н.Ж.Н. – заместник-директор на учебната дейност в РЦПППО, доклад, входиран на 16.01.2018 г.. В последН. е посочено, че е направена проверка на дейността на ресурсН. учител А.А., като в рамките на проверка е посетена съвместно с г-жа Е.П.– председател на СО към СБУ на КНСБ при РЦПППО, на 12.01.2018 г. в 08:15 часа 191 ОУ „Отец Паисий“. Посочено е,че по време на посещението г-жа А. е в час с ученик от групата; директорът на училището г-жаС.И. е осигурила за работа на ресурсН. учител кабинета по информатика; никъде в училището няма информация за работно време и време за консултации на видно за родители, учители и заинтересовани лица място; графикът на работа на ресурсН. учител не е съобразен с дейностите, провеждани в училището; от разговор с г-жа И. и с учителя по човек и природа г-жа И.Б.стана ясно, че учителите не са запознати кога точно работи ресурсН. учител с учениците, като практиката й с това да се случва в осигуреН. й кабинет за работа; споделиха, че тя не комуникира с тях и не участва в планирането на учебните часове в училището; по време на посещението г-жа А. провежда учебно занятие с Д.Й.от 3 клас; целия час г-жа А. диктува па ученика основни формулировки и правила за прилагателното име в българския език, което не е предмет на работа на ресурсН. учител, а на учителя в клас; липсват адекватни обяснеН. на диктуваН. материал, както нагледни в помощни средства за улеснение на разбирането от ученика; г-жа А. не съобразява потребностите на ученика с така провежданото занятие, дейността е е еднообразна и не се сменя периодично, липса обратна връзка за информацията, която диктува, периодично задава въпроси, на които отговаря сама и поощрява отговора; материалите, с които работи са бели листи с напечатан текст, от които диктува и тетрадка за работа на ученика; г-жа А. не проявява интерес към изучаваН. материал в клас, както и съгласува с учителите подпомагането на учениците в групата; в края на часа г-жа А. поощрява ученика да чете, с цел да покаже умението си за четене, въпреки видимото му притеснение, с което го натоварва психически.

В заключителната част на всички гореописани доклади е посочено, че цялостното представяне на ресурсН. учител г-жа А. е незадоволително и в нарушение на длъжностната й характеристика, както и предвиденото за дейността на ресурсното подпомагане като основна дейност на ресурсН. учител в Наредбата за приобщаващото образование.

По делото е представено писмо от Директора на ДГ **М.П.“ до Директора на РЦПППО с вх. № 432/22.12.2017 г., в което е посочено, че във връзка с писмо относно работата на г-жа А. като ресурсен учител в детската градина може да каже следното: г-жа А. посещава градината в четвъртък по график, в детската градина няма отчетност на посещеН.та й, посещеН.та й са накъсани като се имат предвид чести отсъствия по болест или отпуск, до момента в детската градина няма информация за задължеН.та на ресурсН. учител при работа с деца със СОП, за да имат яснота работещите в градината и родителите каква са функциите на тези специалисти, г-жа А. при изпълнение на своите дейности има повече изискваН. към колектива в детската градина, като не участва в разработването на Планове за индивидуална работа с деца със СОП, ползва интернет и техника за лични нужди по време на работа с деца със СОП.

По делото е представено писмо от Директора на ДГ ** „С.З.“ до Директора на РЦПППО с вх. № 396/15.12.2017 г., в което е посочено, че във връзка с писмо относно работата на г-жа А. като ресурсен учител в детската градина може да каже следното: г-жа А. посещава редовно детската градина, но не отговаря на представите на директора за ресурсен учител – демонстрира липса на желание за работа, неудовлетвореност от условията на труд и заплащане, липса на време, сили и мотив за работа, с децата не е груба, но те отиват с нежелание при нея, взетите от групите дидактични материали връща повредени, отказва да работи с индивидуалните учебни помагала на децата, приоритетно се занимава с попълване на документи и работа с интернет, пред което време детето, с което трябва да работи, лази по земята, лежи на диването или ближе радиатора, липса комуникация с учителите относно работата й с децата от групите.

По делото е представено и уведомително писмо от И.З.и Л. В. – старши учители в ДГ ** „С.З.“, отправено до Директора на детската градина с вх. № 397/15.12.2017 г., в което същите информират директора и подават сигнал за нередност в работата на ресурсН. учител А. А. – считат, че тя не работи достатъчно време с дететоМ.В., детето се взема 2 пъти за по 30 мин., г-жа А. иска от родителите на детето да й закупуват калцуни за работата й в детската градина, отказва да работи сМ.по учебни помагала там, където е отсъствал или не е довършил работата поради загубен интерес, всеки път използва едни и същи дидактични материали, не споделя с учителите какви методи прилага при работата с детето.

С представена по делото заповед № РД-58/05.01.2018 г. на Директора на РЦПППО е наредено съставянето на комисия, която да извърши проверка на дейността на г-жа А.А. предвид изнесеното в постъпили сигнали, свързани с нарушеН. и цялостно несправяне със задължеН.та на ресурсен учител от директорите и педагогическите специалисти на ДГ **М.П.“ и ДГ ** „С.З.“ гр. София. В изпълнение на така посочената заповед по делото е представен изготвен от Л. М. – заместник-директор по административно-стопанска дейност РЦПППО, доклад, входиран на 15.01.2018 г. В последН. е посочено, че е направена проверка на дейността на ресурсН. учител А.А., като в рамките на проверка е посетена съвместно с г-жа М.М., г-жа Н.Н.и г-жа Т.П., ДГ ** „С.З.“ и ДГ **М.П.“ на 15.01.2018 г. сутринта, и са отразени следните констатации: няма информация за работното време на ресурсН. учител в детските градини на видно място за родители и служители; служителят е предложил работен график, който започва във време когато децата все още не са в детската градина и респективно не работи с тях и не може да проведе консултации с родителите; при започване на своята работа г-жа А. не се обажда на директора и на учителите и не координира своята дейност с тях; по данни на учителите и директорите в детските градини, А.А. непрекъснато взема материали от групите на децата за работа с тях без да е заявила това; Л. В., учител в ** „С.З.“ посочи, че често нещата, които ползва ресурсН.т учител се връщат в лошо състояние и ги прави невъзможни за употреба с други деца; РЦПППО също е предоставило нееднократно материали на ресурсН. учител за неговата работа с децата и учениците, които липсват в кабинетите по детските градини. Констатации в подобен смисъл са отразени и в представен по делото доклад от М.М., входиран в РЦПППО на 17.01.2018 г., във връзка с извършена проверка в ДГ ** „С.З.“ и ДГ **М.П.“ на 15.01.2018 г. В тази доклад е отразено допълнително, че според директора на ДГ ** г-жа А. има неадекватен подход към децата, няма контрол върху работата с тях, което се потвърждава и от учителите в групата, липсва й мотивация и желание за работа, при възникнали ситуации с децата г-жа А. прекратява дейността си в момента, в който работното й време приключи независимо от дейността или състоянието на детето, и в двете детски градини ресурсН.т учител не участва в изготвянето на планове за подкрепа и подпомагане на деца със СОП, поведението не предполага работа в екип.

От представена по делото заповед № ЧР-408/14.03.2018 г. на Директора на РЦПППО-София-град К.И.Д. се установява, че е прекратено трудовото правоотношение на А.И.А. на длъжност „ресурсен учител“, възникнало в  РЦПППО-София-град въз основа на трудов договор № 1049/28.08.2008 г. и допълнително споразумение № ЧР – 32/10.10.2017 г. С оглед изложени в заповедта констатации е достигнато до извода, че А.И.А. не притежава необходимите качества и компетенции за извършване на работата й като ресурсен учител – в продължение на дълъг период от време в нейното представяне се наблюдава некомуникативност с учителите в приемащите учебни и детски заведеН. и родителите на децата, неорганизираност, неумение за работа в екип, пасивност при работа с деца със специални образователни потребности и използване на еднообразни методи, небрежност към възложената й работа, липсата на мотивация и желание за работа. Посоченото установява липсата на качества за ефективно изпълнение на работата и е основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Във фактическите констатации на заповедта за посочените девет мотивирани точки за прекратяване на трудовото правоотношение както следва: 1/ относно казус, при който на А.А. и е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № 2013-1368/10.06.2013 г.; 2/ относно казус, при който срещу работата на А.А. е постъпило оплакване от родител на дете от***ОУ; 4/ относно оплакване срещу работата на А.А. от Директора и учители на ОДЗ 28 „Я.Б.“; 5/ относно подаден до РЦПППО отказ от родител на дете от предоставяне на ресурсно подпомагане; 6/относно неизпълнение на възложена задача на А.А. със заповед № РД-53/15.12.2017 г.; 7/ относно констатации във връзка със заповед № РД-55/02.01.2018 г.; 8/ относно констатации във връзка със заповед № РД-58/05.01.2018 г.; 9/ относно извършена оценка на представянето на А.А. за учебната 2016/2017 г. 

По делото е представено Експертно решение № 0008/06.01.2016 г., от което се установява, че А.И.А. е с 56% т.н.р. с водеща диагноза неинсулинозависим захарен диабет.

По делото е установено, че преди издаване на заповедта за уволнение, работодателят е отправил искане за предоставяне на становище относно предстоящото уволнение от компетентната ТЕЛК. В резултат на това е получено становище с вх. № 659/28.02.2018 г. на РЦПППО с приложено ЕР № 0514/14.02.2018 г., постановено от ТЕЛК, I-ва МБАЛ, в което е посочено, че А.И.А. е с 56% т.н.р. с водеща диагноза неинсулинозависим захарен диабет. В мотивите на експертното решение е отбелязано, че ТЕЛК е разгледало МЕД на лицето и е установило, че боледува от захарен диабет 2 тип с КДС – диабетна полиневропатия, ангиопатия, нефропатия, което заболяване се обхваща от т. 6 на Наредба № 5/20.02.1**7 г. за болестите, при които боледуващите от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, като съкращаването на А.А. би се отразило неблагоприятно за здравословното й състояние.

По делото е установено, че с вх. № 18021819/28.02.2018 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София е заведено писмо на директора на РЦПППО, което писмо се явява допълнение към искане на директора на РЦПППО, заведено с вх. № 18015452/08.02.2018 г., за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с А.И.А. съгласно чл. 333 от КТ. Към писмото-допълнение с вх. № 18021819/28.02.2018 г. са приложени допълнителни документи – копие от писмо от РКМЕ с изх. № 8436/20.02.2018 г. /вх. № 659/28.02.2018 г. на РЦПППО/ и копие от ЕР № 0514/14.02.2018 г. на ТЕЛК относно лицето А.И.А..

По делото е представено писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – София до Директора на РЦПППО, с изх. № 18015401/06.03.2018 г. и с вх. № 6**/09.03.2018 г. на РЦПППО, в което е посочено, че относно искане на Директора на РЦПППО, регистрирано с  рег. № 18015452/08.02.2018 г., за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с А.И.А., на длъжност „ресурсен учител“ в РЦПППО, и допълнено с писмо с вх. № 18021819/28.02.2018 г., и в отговор на това искане и след преглед на представените към него документи, Дирекция „Инспекция по труда“ – София уведомява, че дава предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с А.И.А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

Пред районната съдебна инстанция са били разпитани свидетелите Т.Й.К., Н.Ж.Н., Д. Н. И., Р.С.П., Р.В.В., П.И. У., М.А.М. и Л. Д. М..

От показаН.та на св. Т.К.– учител по география и икономика, се установява, че същият познава ищцата А. от 128 СУ, където двамата са работели заедно малко над година от 2015 г. септември месец до края на 2016 г. Свидетелят посочва, че А.А. е участвала редовно в работата на екипите – обсъждали са за всеки един ученик какво е научил, от какво се нуждае, на какво да се наблегне, какви са пропуските, като всички ученици са имали чувствителен напредък. Излага, че ищцата е общувала добре с всички колеги и не е чувствал да е имала проблеми с ученици или учители, директорът е бил доволен от нея.

В показаН.та си св. Н.Н.сочи, че в последните една, две години са зачестили оплакваН.та срещу А.А., което е предизвикало редица проверки от страна на РЦПППО за установяване тяхната основателност. Разказва, че е участвала в няколко проверки на г-жа А. ** ДГ, 17 ДГ,***ОУ и 70 ДГ, като в ** ДГ е посетила ищцата два пъти, като в тези посещение е наблюдава пряката й работа с децата. При тези посещеН. силно впечатление й направило работата на А.А. с едно от децата – Б., което има частична парализа и с което тя е работила многократно във времето на проверките, тъй като се наблюдавала едно крайно отсъствие на каквато и да било заинтересованост от това какво се прави с детето от масовия учител, една неемоционална връзка и отношение към него, еднотипност и несменянето на дейностите и неизвършването на такива, в които да участва парализираната лява част на детето. Споделя, че детето е висяло на стола наполовина, като А.А. не го е преместила и сложила да седне правилно, не е използвала парализираната ръка, а по време на провеждано в градината занятие по физическо, Б. не е бил включен, понеже ищцата е отбелязала през цялата група, че детето не може да се справи и го е оставила настрана. Свидетелката посочва, че действително детето не може да изпълнява всички упражнеН., но би могло все пак прави някакви, за да се чувства част от групата. Посочва, че в 17 ДГ си спомня детето Н., с което ищцата е влезнала за занимание при вече започнало такова от страна на учителя в групата, което е довело до разсейването на всички деца, а г-жа А. единствено е присъствала на занятието с масовия учител. В***ОУ свидетелката е наблюдавала занятието на ищцата с ученик от трети клас -Д., като тя е чела формулировки и правила за прилагателното име в българския език, детето е записвало и с това се е изчерпало занятието, не е имало нагледни материали или нещо, което да помогне на детето да разбере по-добре материала, в което се изразява работата на ресурсН. учител. Споделя, че при всички проверки са се постарали да разговарят с директорите и учителите, като всички са изразили мнение, че нямат комуникация с г-жа А., че тя не се интересува от това, което се преподава и докъде са стигнали децата. Разказва, че ищцата е поддържала отношение с някои колеги и изрядна документация, но за сметка на работата с децата.

Според показаН.та на св. Д. И. – директор на***ОУ в с. Долни Пасарел през учебната 2016/2017 г., г-жа А. е била разпределена в училището като ресурсен учител на детето П.Б.. Разказва, че на 27.02.2017 г. ищцата е дошла в училището и се е срещнала с директорката, като на тази среща е поискала документите на детето, тъй като същото е получавало ресурсна подкрепа в предходните две години от други учители, като не е попитала дали детето е в училище, може ли да го видим и как се чувства то. Втората среща на свидетелката с А.А. отново започнала с разговор за документацията, ищцата се поинтересувала дали може да полза кабинет и интернет, които и били осигурени и на път да й бъде показан кабинетът двете срещнали в коридора детето П., заедно с негова майка и с класН. му ръководите К.К., като при това първо виждане на г-жа А. с детето не е имало разговор между тях. Свидетелката споделя, че майката и бабата на П. са били очаровани от ресурсната подкрепа, която е получавало детето през предходните две години от друг учител, благодарение на която детето е проговорило и прописало, затова и те много са държали на ресурсната подкрепа. Г-жа К. е споделила на свидетелката, че може би при една от първите срещи на П. с ищцата, детето се е прибрало вкъщи много разстроено, защото г-жа А. е погледнала бележника му и го е попитала как може да изкарва двойки и тройки, което детето приело като подигравка. След това свидетелката провела и личен разговор с П., в който детето потвърдило разказа г-жа К. и показало на свидетелката тетрадката, в която работи с А.А., и в нея е имало написани само две изречеН.. Детето споделило, че е помолило ищцата да му помогне с домашното, но тя му е казала, че е планирала да работят друго. След около три седмици след първата среща с ищцата, свидетелката е получила обаждане от РЦ-София и е била помолена да коментира жалба на майката на П., като в началото на 13.03.2017 г. е депозирала писмо за впечатлеН.та си от работата между г-жа А. и П.. Посочва, че периодът на работа на ищцата в училището е бил от 27.02.2017 г. до края на учебната година, като е отказала да даде информация на директорката колко трае един ресурсен час, както и от колко до колко ще работи с детето.

От разпита на свидетелката Р.П.се установява, че същата работи в ** ДГ „С.З.“ от 8 години и към момента на разпита е главен учител, като познава А.А. от идването й в градината в началото на 2017 г., където е работила до началото на 2018 г. Свидетелката споделя, че в нейната група е имало две деца със СОП – Б. и М., едното със синдром на Даун а другото с левостранна пареза след прекаран инсулт. В началото свидетелката и нейна колежка са разговаряли с г-жа А., когато е трябвало да се напишат плановете за подкрепа, които ищцата сама е изготвила, след което не са говорили за това, което учителките в градината извършват в групата, за това, което трябва да се наблегне и засегне. Посочва, че ищцата си е имала изработен график, който е спазвала стриктно, като при идването и в детската градина й е била отстъпена стая, която преди това е ползвана от персонала за почивка, и в нея е провеждала занятията си по предварително изготвен график. Свидетелката разказва, че един път при случайно влизане в стаята на А.А. е видяла последната да си чете документи, докато детето М. се върти в кръг. Заявява, че не е забелязало някакво подобрение в развитието на децата, като те не са искали да ходят при ищцата и много трудно са били убеждавани да тръгнат с нея, г-жа А. е имала по-сух подход към тях, а те изискват по-емоционално отношение, повече методи игрови и нагледни, за да се отпуснат и да кажат нещо.

Според показаН.та на св. Р. В., същата е майка на дете със СОП – Д. С., като в периода от началото на 2014 г. до началото на 2016 г. негов ресурсен учител е бил г-жа А.А. в 28 ОДЗ „ Я.Б.“. Свидетелката споделя, че има впечатление от цялото време на работа на ищцата с детето й и постоянно е имала обратна връзка. Разказва, че детето е приемало много добре г-жа А., чувствало се е добре с нея, всяка седмица е информирала родителите какво работи с детето, как се справя то, давала им е насоки как да помагат на нейната работа в градината, запознавала ги е с програмата на работа, като за цялото време не са имали никакви негативни впечатлеН.. Посочва, че г-жа А. е откликнала на молбата им да влиза в групата при детето, когато то е с другите деца, не само да го извежда от групата, като понякога тя и психолога на детската градина са работили заедно с детето. Споделя, че вследствие на работата на ищцата с Д. е имало цялостна промяна в неговото състояние, но й е трудно да определи докъде се простира точно това, което г-жа А. е направила за него, но като част от един екип, който се е грижел за детето, тя е допринесла със сигурност, отговорно се е отнасяла към работата си.

Свидетелката П.У. разказва, че нейното дете се казва Д.П.и има детска церебрална парализа. Посочва, че познава г-жа А., която е била ресурсен учител на нейното дете за период от няколко месеца – втория учебен срок на учебната 2016/2017 г. и в началото на новата учебна година, като са имали възможност за срещи с ищцата в началото по два пъти седмично за 20 мин., след което станали по 30 мин. Споделя, че е предоставила на ищцата документация, от която последната да може да добие обща представа за възможностите и дефицитите на детето и да бъде полезна за него. Разказва, че А.А. й е дала материали – файлове, за да работят заедно с детето, и свидетелката била много обнадеждена, водила детето в кабинета й, като не е влиза при тях по време на занятията, но след всяко занятие е свикнала с оглед посещеН.та й при други специалисти да получа отчет за извършената работа, домашна работа, евентуално какво може да постигне, някакъв план, по който ще се движи учебН. процес, но с г-жа А. не е имало такова обсъждане, като теми, които са били разисквани с нея са били по-скоро за трудностите на ресурсН. учител, за напрегнатото ежедневие в работата й, за многото деца, които трябва да посещава и че е в невъзможност да обръща повече внимание на децата. Заявява, че от учителките в градината е разбрала, че когато А.А. е влизала с детето й в групата по-скоро се е занимавала с телефона си, отколкото с детето, като много малка част е отделяно за обсъждане на детето, а повече е слушала за трудностите в работата на ищцата. Не намира детето й да е имало полза от ищцата, същата да е допринесла за неговия напредък, като свидетелката решила, че ще се откаже от ресурсното подпомагане като цяло, защото не е искала да ползва повече услугите на регионалН. център. Посочва, че и преди г-жа А. се е отказвала от ресурсен учител по сходни причини – преценила, че е неадекватна помощта, че тя с детето си трябва да участват в удобен за учителя график, който да може да работи това, което иска по удобен за него начин и без никакво съобразяване с нуждите на детето.

От показаН.та на св. М.М.се установява, че във връзка с издадената от директора заповед за проверка на личното съдържание на всяко дете, което фигурира в групата на ресурсните учители, А.А. е трябвало да изготви доклад, обобщен със забележи кой учител е набавил съответните документи и кой има пропуски. Посочва, че ищцата е направила доклад, но същият не е имал приложеН. и нужната информация, която е била упомената в заповедта. Заявява, че си спомня посещение във връзка с извършвана проверка в ДГ 70, където колегата не е бил открит на работното му място съгласно седмичН. му график, като от директорката получили информация, че има вътрешно размества на графика. След което свидетелката отишла в ** ДГ, където присъствала на занимаН.та и наблюдавала работата с Б. – бил е в група, било е еднотипно, правил е чертички и доста еднотипни упражнеН., имайки предвид нуждите на детето да бъде разнообразно. Споделя, че й направило впечатление, че детето имало неправилен захват на моливчето, което е държало, но г-жа А. не се е намесила и не е помогнала на детето. Посочва, че А.А. е имала тетрадка с квадратчета, в която е задавала първата чертичка, която детето е трябвало да довърши и цялото занятие близо 40 мин. е протекло по този начин. При проверката другите учители са споделили, че ищцата не е много контактна, не влиза в диалог с тях, не търси информация на какъв етап е детето, какво правят другите деца в групата, иска ли се нещо на този етап, като идеята на ресурсното подпомагане е да се работи в екип от специалисти. Споделя, че при преглед на дневника на г-жа А., в който работи с децата, в него не е имало отразяване на пряка педагогическа работа, било е заложено време за консултация с родители и работа с дете преди да е отворена детската градина. Разказва, че детето Х.Д. е било превъзбудено, емоционално, с хиперактивно поведение, имало е нужда от непрекъснато водене за ръка или следене, като в един момент детето е бил изпуснат от погледа на колегата и излязло навън. Посочва, че дейността на ресурсН. учител е да има изградена емоционална връзка с децата, за да могат да му се доверят, да работи и да им дава това, което може да се даде и извлече от неговите качества, като ресурсН. учител работи в екип с другите учители, неговата дейност трябва да е разнообразна и съобразена с потребностите на детето, максимално онагледена, да се използват различни дидактични материали, игри, пособия. Намира, че А.А. не се подготвя предварително за работата с децата.

Свидетелят Л. М. споделя, че е участвала в проверка на дейността на А.А. в ** ДГ и в 17 ДГ и е провела разговор с директорите и учителите в  градините. Констатирала е, че в 17 ДГ не е имало информация за работното време на ищцата, както и за график за консултации с родители, като работното време на ищцата и графика на занимаН.та й с децата не са съобразени с графиците на детската градина. Директорката на ** ДГ споделила на свидетелката, че учителите казват, че А.А. влиза в групата, взима детето и излиза без да се информира какво е работено до момента, до къде са стигнали в програмата, и след работа с детето в определената стая го връща без да каже какво са работили. Учителите са споделили, че нямат комуникация с ресурсН. учител, като се оплакали, че се вземат материали от групата и се връщат в лошо състояние.

Настоящият съдебен състав кредитира показаН.та на посочените свидетелите като последователни, обективни и непротиворечиви, кореспондиращия както самостоятелно, така и помежду си с останалия събран по делото доказателствен материал. СГС не споделя доводите на жалбоподателката, че показаН.та на свидетелите М.М.и Л. М. са компрометирани само с оглед обстоятелството, че същите заемат определени трудови функции при ответника, доколкото в показаН.та на коментираните свидетелки не се установява сочената заинтересованост или тенденциозност, а напротив – същите са подкрепят цялостно от наличН. по делото доказателствен материал. Действително, в показаН.та си св. Н.Н.неточно посочва, че е наблюдавала занятие на дететоД., което се е провело в***ОУ, доколкото по делото е установено, че това дете е ученик в** ОУ. Въпреки това настоящият състав на СГС не счита тази неточност за основание да не кредитира показаН.та на свидетелката Н. предвид не малкия период от време, който е изминал след посещението на свидетелката в учебното заведение, както и  с оглед обстоятелството, че същата е извършвала проверки на дейността на ищцата в няколко учебни и детски заведеН..

Пред СРС е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на основание ведомости с начисленото и осчетоводено трудово възнаграждение по КТ с постоянен характер се установява, че същото е в общ размер на 1 020,30 лева на месец, като размерът на дължимото обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ на А.И.А. за периода 14.03.2018 г. – 14.09.2018 г. е в общ размер на 6 121,80 лева.

Пред СРС е изслушано и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че положените от името на К.И.Д. в Заповед № РД-55/02.01.2018 г., в Заповед № РД-58/05.01.2018 г. и в Заповед № ЧР-408/14.03.2018 г. подписи, са положени от К.И.Д..

Съставът на СГС кредитира горепосочените експертни становища като пълни, компетентно и безпристрастно изготвени от експерти, притежаващи необходимите научни и професионални знаН. в съответната област.

При така установеното от фактическа страна, въззивН.т съд намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивН.т съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По оплакваН.та във въззивната жалба съдът приема следното:

За да счете за основателна исковата претенция на ищцата в мотивите на атакуваното решение районната съдебна инстанция е приела, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не в преодоляна и уволнението следва да бъде отменено без да бъде разглеждано по същество. Така направената от съда преценка е мотивирана със становището, че ответникът не е изпратил в разумен срок решението на ТЕЛК на Дирекция „Инспекция по труда“, поради което то не е било взето предвид или най-малкото не е било в достатъчна степен обсъдено от последната при даване на разрешението за уволнение. Настоящият съдебен състав не споделя така възприетите от районната съдебна инстанция изводи.

Както е посочено в цитираното и от СРС решение № 118/04.06.2014 г. на ВКС по гр. дело № 6246/2013 г. на ВКС, 3-то ГО, съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, при изчерпателно посочени основаН., включително в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а съгласно ал. 2 е задължен преди уволнението да взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Заболяването на ищцата захарна болест е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса са труда /чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 1**7 г./ С постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1**7 г.

В така цитираното и посочено и от СРС решение № 118/04.06.2014 г. на ВКС по гр. дело № 6246/2013 г. на ВКС, 3-то ГО, обаче е разгледан случай, чийто специфики се отличават с тези на разглеждаН. в настоящото производство казус, поради което и констатациите на върховната съдебна инстанция не биха могли автоматично да бъдат привнесени в процесН. случай с ищцата А.И.А.. Това е така, защото пред ВКС е бил налице казус, при който изначално по делото не са били налице данни за това, дали е било въобще постъпило в инспекцията по труда мнението на ТЕЛК, преди да бъде дадено разрешение за уволнение. РазглеждаН. в настоящото производство случай обаче не е такъв.

Действително по делото се установява, че преди да бъде получено мнението на ТЕЛК, работодателят РЦПППО е депозирал искане пред Дирекция „Инспекция по труда“ – София, заведено в последната с вх. № 18015452/08.02.2018 г., за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с А.И.А. съгласно чл. 333 от КТ. Същевременно, с писмо с изх. № 230/08.02.2018 г. работодател е отправил искане до РКМЕ във връзка с освидетелстването на А.И.А. по смисъла на Наредба № 5 и чл. 333, ал. 1 и/или 2 от КТ. Във връзка с така отправеното искане е получено становище с вх. № 659/28.02.2018 г. на РЦПППО с приложено ЕР № 0514/14.02.2018 г., постановено от ТЕЛК, I-ва МБАЛ, в което е посочено, че А.И.А. е с 56% т.н.р. с водеща диагноза неинсулинозависим захарен диабет. В мотивите на експертното решение е отбелязано, че ТЕЛК е разгледало МЕД на лицето и е установило, че боледува от захарен диабет 2 тип с КДС – диабетна полиневропатия, ангиопатия, нефропатия, което заболяване се обхваща от т. 6 на Наредба № 5/20.02.1**7 г. за болестите, при които боледуващите от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, като съкращаването на А.А. би се отразило неблагоприятно за здравословното й състояние.

По делото е несъмнено установено, че с допълнително писмо с вх. № 18021819/28.02.2018 г., с приложени към него документи - копие от писмо от РКМЕ с изх. № 8436/20.02.2018 г. /вх. № 659/28.02.2018 г. на РЦПППО/ и копие от ЕР № 0514/14.02.2018 г. на ТЕЛК относно лицето А.И.А., работодателят е допълнил искането си, отправено до Дирекция „Инспекция по труда“ – София, заведено в последната с вх. № 18015452/08.02.2018 г., за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с А.И.А. съгласно чл. 333 от КТ.

По делото е представено писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – София до Директора на РЦПППО, с изх. № 18015401/06.03.2018 г. и с вх. № 6**/09.03.2018 г. на РЦПППО, в което е посочено, че Дирекция „Инспекция по труда“ – София дава предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с А.И.А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В това свое писмо инспекцията по труда изрично е посочила, че при даване на своето разрешеН. тя е съобразила и прегледала представените от работодателя с искане вх. № 18015452/08.02.2018 г. и с искане с вх. № 18021819/28.02.2018 г. документи, съответно при даване на своето разрешение инспекцията по труда се е била запознала и е взела предвид мнението на ТЕЛК в ЕР № 0514/14.02.2018 г. Следователно, при наличието на  поисканото и получено от страна на работодателя мнение на ТЕЛК, което е било предоставено на инспекцията по труда преди даване на разрешението за уволнение и въз основа на това мнение е получено разрешение за уволнението от Инспекцията по труда, то закрилата на работника или служителя е преодоляна и уволнението е законосъобразно /в този смисъл и решение № 177/25.06.2013 г. по гр. дело № 1374/2012 на ВКС, 3-то ГО/.

В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, а и на районната съдебна инстанция, че ответникът не изпратил в разумен срок решението на ТЕЛК на Дирекция „Инспекция по труда“, поради което то не е било взето предвид или най-малкото не е било в достатъчна степен обсъдено от последната при даване на разрешението за уволнение. Очевидно от съдържанието на писмото на инспекцията по труда се установява, че същата е взела предвид мнението на ТЕЛК при даване разрешението за уволнение, като в изключителен прерогатив от страна на инспекцията е била преценката, колко дни са й били необходими да се запознае добре с мнението на ТЕЛК, за да може да вземе своето становище.

С оглед направеното от жалбоподателката в исковата й молба оспорване съдържанието на  мнението на ТЕЛК настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че както е посочено и в решение № 118/04.06.2014 г. на ВКС по гр. дело № 6246/2013 г. на ВКС, 3-то ГО, въпреки че мнението на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1**7 г., то адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК. Работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин, а той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на инспекцията по труда, за да даде или да откаже даването на разрешението за уволнение.

Предвид всичко гореизложено съставът на СГС намира, че в процесН. случай предвидената в КТ закрила на работника или служителя е преодоляна и уволнението е законосъобразно, поради което следва да бъдат разгледани по същество доводите на страни във връзка основанието за уволнение.

Както вече беше посочено, между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищцата А.И.А. е работила при ответника на трудов договор за неопределено време и е заемала длъжността „ресурсен учител“, като със заповед № ЧР-408/14.03.2018 г. на Директора на РЦПППО-София-град К.И.Д. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, а именно - в продължение на дълъг период от време в нейното представяне се наблюдава некомуникативност с учителите в приемащите учебни и детски заведеН. и родителите на децата, неорганизираност, неумение за работа в екип, пасивност при работа с деца със специални образователни потребности и използване на еднообразни методи, небрежност към възложената й работа, липсата на мотивация и желание за работа. С оглед направеното от ищцата в хода на първоинстанционното производство оспорване, пред СРС е изслушано и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че подписът, положен от името на К.И.Д. в заповед № ЧР-408/14.03.2018 г, е положен от К.И.Д..

Трайно е застъпено в практиката на върховната съдебна инстанция, че   доказването на отрицателН. факт, предпоставил правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от ГПК се осъществява посредством положителните факти относно начина, по който служителят се справя с възложената работа, необходимите за това качества и проявлението им от страна на конкретН. работник или служител в трудовия процес, като способност. Положителните факти се въвеждат и установяват от работодателя при оспорване на уволнението като незаконосъобразно на посоченото основание, като са допустими всички доказателствени средств, в т. ч. свидетелски показаН.. Не съществуват ограничеН. на свидетелските показаН. вън от посочените в чл. 164, ал. 1 ГПК, като всички ограничеН. търпят изключеН. съгласно чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК. При ангажирани от работодателя доказателства в тази връзка, съдът има задължение да ги обсъди в изпълнение на изискването на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължеН. се дължи на недостатъчно познаН., липса на конкретни умеН., немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. За изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изискваН. към работника и да са установени негови задължеН.. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задължеН.та му, както и качества, които той трябва да притежава. Наличието на нормативни изискваН. и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изискваН. към работника, но липсата им не означава, че на работника не са му необходими никакви качества и той няма трудови задължеН.. Трудовите задължеН. на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. Единствената последица от липсата на друг документ /извън трудовия договор/, който посочва отделни задължеН. на работника и качества, необходими за изпълнението им, е затрудняване на доказването им пред съда. Те може да бъдат доказани с всички доказателствени средства.

Качествата на работника могат да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявлеН. през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. /в този смисъл решение № 202/19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г., ВКС, IV г. о., решение № 564/22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ВКС, IV г. о., решение № 165/06.07.2011 г. по гр. дело № 1611/2009 г., ВКС, IV г. о., решение № 186/11.12.2015 г. по гр. дело № 295/2015 г., ВКС, III г. о., решение № 179/07.11.2016 г. по гр. дело № 1237/2016 г., ВКС, III г. о./

Съгласно чл. 111, ал. 1 от Наредба за приобщаващото образование от 2016 г. /отм. ДВ. бр. 86 от 27 Октомври 2017 г./, ресурсен учител се осигурява на всяко дете или ученик със специални образователни потребности, което се нуждае от допълнителна подкрепа за личностно развитие, въз основа на оценката на индивидуалните му потребности. В ал. 4 от същия член е предвидено, че ресурсН.т учител може да работи като специалист с общ профил, подпомагащ всички групи деца и/или ученици със специални образователни потребности, и като профилиран, подпомагащ определена група деца и/или ученици с еднакви по вид увреждаН. или нарушеН.. Съгласно чл. 123 от Наредбата, ресурсното подпомагане се осъществява от ресурсни учители, рехабилитатори на слуха и говора и други педагогически специалисти, които са част от екипите за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности в детските градини и училищата. В чл. 126, ал. 1 е предвидено, че ресурсното подпомагане се провежда индивидуално и/или групово съгласно плана за подкрепа на всяко дете или ученик със специални образователни потребности, а в алинея 2 е уредено, че ресурсното подпомагане може да включва: 1. адаптиране на учебното съдържание съобразно индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности; 2. осигуряване на помощни средства и технологии за пълноценно участие в образователН. процес; 3. съвместна работа на учителите в групата/учителя по съответН. учебен предмет и ресурсН. учител при провеждането на педагогическата ситуация/урока; 4. терапевтична подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности; 5. консултиране на учителите по отношение на изграждането на подкрепяща среда в детската градина или училището и за осигуряване на ерготерапия, сензорна интеграция и други образователни ресурси за децата и учениците със специални образователни потребности; 6. осигуряване на обучение чрез алтернативни форми на комуникация; 7. обучение в полезни умеН. и подготовка за самостоятелен живот. В чл. 127 от наредбата е посочено, че ресурсното подпомагане се осъществява съвместно между учителите в групата в детската градина/учителите на ученика и ресурсН. учител, както и между тях и помощника на учителя, ако това е планирано в плана за подкрепа.

В чл. 5, ал. 2 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти е посочено, длъжността „ресурсен учител“ в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие наред с функциите по ал. 1 включва и функциите: 1. определяне на конкретните образователни цели за децата или учениците със специални образователни потребности за всяка учебна или образователна единица съвместно с учителите в детската градина или училището; 2. участие в структурирането и провеждането на педагогическата ситуация или учебН. час, базирани на преподаване за придобиването на ключови компетентности от децата и учениците; 3. съдействие за организиране и адаптиране на образователната среда за ефективно включване на децата и учениците със специални образователни потребности в образователН. процес; 4. осъществяване на индивидуална и групова работа с деца и ученици със специални образователни потребности при предоставяне на допълнителна подкрепа; 5. консултиране на учителя относно спецификата при овладяване на учебното съдържание от ученици със специални образователни потребности; 6. подпомагане на учителя по специалните предмети и самоподготовката му; 7. участие в изготвянето на оценка на индивидуалните потребности на дете или ученик; 8. подпомагане на родителите с конкретни форми и начини за самоподготовка на детето или ученика в дома; 9. обучаване на родителите за разнообразни форми и похвати на работа с детето и ученика с цел създаване и развитие на полезни умеН. за самостоятелен и независим живот; 10. участие в кариерно ориентиране и консултиране на учениците със специални образователни потребности; 11. взаимодействие с другите педагогически специалисти във връзка с постигане на резултати за децата или учениците; 12. консултиране на учителите при предоставяне на общата подкрепа; 13. участие в изготвяне на плана за подкрепа; 14. участие в прегледа на напредъка на децата и учениците със специални образователни потребности; 15. провеждане или участие в изследователска дейност в областта на предучилищното и училищното образование.

В представената по делото Длъжностна характеристика за длъжността „Ресурсен учител“ на А.И.А. е посочено, че ресурсН. учител трябва да: приема индивидуалността на децата/учениците със специални образователни потребности и да се съобразява с нея в конкретната си работа; да умее да идентифицира равнище, компетентност, особености, интереси, потребност и предпочитаН. в стила на обучение в индивидуалН. план; да умее да идентифицира образователни и възпитателни потребности; да владее разнообразни методи за планиране на образователН. процес, за разработване на различни образователни материали и за свързване на поставените цели и задачи на обучение и възпитаните и с очакваните резултати за всяко дете /ученик/ със СОП; да владее разнообразни образователни стратегии, методи и технологии и техники за преподаване, обучение, възпитание, учене и мотивиране на децата/учениците със ЗОП; да умее да оценява качествата и пригодността на учебните и образователните материали, разработени в съответствие с индивидуалните потребности на всяко интегрирано дете/ученик. В длъжностната характеристика е посочено още, че ресурсН. учител трябва: да планира взаимодействието с педагогически специалисти /учители, педагогически съветници, логопеди и др./, психолози, родители, специалисти, социални партньори, социална среда; да участва е разработването на училищните планове или на програми в приемащото учебно заведение; да участва в планирането на общоучилищни дейности или на дейности в приемащото учебно заведение, в които да се включват деца/ученици със специални образователни способности;  да определя конкретните обрвователно-възпитателни или учебно-възпитателни цели за децата /учениците/ със специални образователни потребности за всяка учебна образователна единица съвместно с учителя в детската градина, началН. учител с учителя по даден учебен предмет и взема участие в структурирането и провежданйо учебН. час /занятие/ за постигането им; да съдейства за планирането на необходимите ресурси и на материално-техническата база с оглед осигуряване на качествен образователно-възпитателен /учебно-възпитателен/ за децата /учениците/, интегрирани в групата в детската градина или в класа; да осъществява обучението, възпитанието и подпомагането на деца и ученици със специални образователни потребности в групата в детската градина и класа; да работи индивидуално по предметите от учебН. план с ученика със СПО в класа и с група ученици със СОП извън класа; да работи индивидуално и групово с деца със СОП по програмите на приемащото учебно заведение; да организира и участва активно в комплексното психолого-педагогическо оценяване на детето/ученика от екипа в приемащото учебно заведение; да съобразява изискваН.та си към децата/учениците със специални образователни потребности с възрастовите им особености и с образователните им потребности, като включва подходящи образователни стратегии, методи и техники. Предвидено е също така, че ресурсН. учител следва да работи в екипи и в сътрудничество с други специалисти, които подпомагат интегрираните деца/ученици, да консултира учителите, по въпроси, свързани с образователните потребности, произтичащи от увреждането или нарушението, с начина, по който детето/ученикът ще получава информация в учебН. час/занятието, с общуване с детето(ученика) и с участието в учебните и възпитателните дейности и в конкретна учебна и образователна ситуация. Освен това, ресурсН.т учител следва да запознава родителите с принципите на включващото и интегрираното обучение на деца/ученици със специални образователни потребности в системата на народната просвета, с правата и задължеН.та им, да предлага на родителите конкретни форми и начини за самоподготовка на детето/ученика в дома, да предлага на родителите различни форми и похвати на работа с детето/ученика, за да създадат и развият у него полезни умеН. за самостоятелен и независим живот.

От всичко гореизложено се налага извод, че заеманата от ищцата при ответника длъжност „ресурсен учител“ включва необходимостта от притежаване от страна на последната на редици професионални и лични качества с оглед спецификата на тази професия, която е свързана с ежедневна работа с деца и ученици, имащи специални образователни потребности. Затова както в цитираната нормативна уредба, така и в длъжностната характеристика на А.А. са предвидени редица компоненти и критерии, свързани с работата на ресурсН. учител, които предполагат един комплексен подход, който обхваща от една страна индивидуалната работа с децата и учениците със СОП /в която са включени преценка индивидуалните способности и качества на детето, сферите и дейностите, в които то изпитва затрудните и върху които следва да се насочи ресурсното подпомагане, избирането на правилните материали, методи и средства за работа и др./, от втора страна обхваща необходимостта от активна комуникация и взаимодействие от страна на ресурсН. учител с останалите учители и педагози, с които комуникира детето, за да може да се осъществи сътрудничество и приемство по отношение избраН. индивидуален походи за работа с конкретното дете, и от трета страна обхваща комуникация и включване на родителите в процеса на приобщаващото образование с предоставяне на последните на необходимата информация, съвети и препоръки за интегриране на успешните методи за работа и обучение на детето в семейната му среда. Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупН. анализ и преценка на събраН. по делото доказателствен материал не се установява ищцата А.И.А. да притежава така посочеН. комплексен набор от лични и професионални качества, необходими й за да изпълнява длъжността „ресурсен учител“ и по-конкретно се установяват отразените от ответника в процесната заповед за уволнение обстоятелства за некомуникативност на ищцата с учителите в приемащите учебни и детски заведеН. и родителите на децата, неорганизираност, неумение за работа в екип, пасивност при работа с деца със специални образователни потребности и използване на еднообразни методи, небрежност към възложената й работа, липсата на мотивация и желание за работа.

От представените по делото заповед № РД-627/13.02.2017 г. на Директора на РЦПППО, с която е определено мястото на работа на ресурсН. учител А.А. за учебната 2016/2017 г., седмични графици за учебната 2016/2017 г. и за учебната 2017/2018 г., както и от събраните по делото свидетелки показН. се установява, през учебната 2016/2017 г. А.А. е била определена за „ресурсен учител“ в ДГ 17, ДГ **, ДГ 70, ДГ 186, ЧПГЧП „Меридиан“,***ОУ, а от началото на учебната 2017/2018 г. до монета на нейното уволнение тя е била „ресурсен учител“ в 191 ОУ, ** ДГ, 17 ДГ, 70 ДГ.

По делото се установява, че със заповед № РД-55/02.01.2018 г. на Директора на РЦПППО е наредено съставянето на комисия, която да извърши проверка на спазването на задължеН.та на ресурсните учители и качеството им на педагогически специалисти в РЦПППО, като посочената проверка да се извърши за всички ресурсни учители по азбучен ред до края на учебната 2017/2018 г. като за всеки педагогически специалист се състави доклад, а със заповед № РД-58/05.01.2018 г. на Директора на РЦПППО е наредено съставянето на комисия, която да извърши проверка на дейността на г-жа А.А. предвид изнесеното в постъпили сигнали, свързани с нарушеН. и цялостно несправяне със задължеН.та на ресурсен учител от директорите и педагогическите специалисти на ДГ **М.П.“ и ДГ ** „С.З.“ гр. София.

В изпълнение на така посочените заповеди е била извършена проверка на ищцата, като определени в заповедите лица от комисията са извършили няколко посещеН. в ДГ **М.П.“, в ДГ ** „С.З.“ гр. София, както и в 191 ОУ „Отец Паисий“ в периода 08.01.2018 г. – 15.01.2018 г. и в РЦПППО за периода 12.01.2018 г. – 17.01.2018 г. са входирани общо 6 доклада, изготвени във връзка с така направените проверки. В докладите са отразени личните впечатлеН. на проверяващите по отношение работата на А.А. с децата със СОП, както и събраните такива от учителите и директорите в съответните учебни заведеН.. Обобщено във всички доклади се посочва, че изготвеН.т от ищцата график за работа в детските заведеН. не отговоря на режима на същите, което води до формално посочване на часове за консултации, няма поставена на видно място за родителите, учителите и заинтересованите лица информация за работното време на А.А., последната е некомуникативна, не разговаря с учителите в детските градини по отношение планирането на учебните ситуации, не се интересува от преподаването в детската градина и от изучаваН. материал, не е запознала учителите какво прави с децата със СОП, некоректно води занимаН.та на децата със СОП като отчита теми, които нямат конкретна връзка с работата на ресурсН. учител, не съобразява индивидуалното състояние и потребности на съответното дете със СОП с избираните методи, дейности и средства на занятие, избира еднообразни методи, има пасивно отношение по време на груповите занятия на децата със СОП и не подпомага същите за приобщаването им към общите занимаН.. Тези констатации в докладите се подкрепят от казаното от свидетелитеН.Н., М.М.и Л. М. в разпитите им пред районната съдебна инстанция. Допълнително в показаН.та си св. Н.Н.посочва, че при проверките силно впечатление й направило работата на А.А. с едно от децата – Б., което има частична парализа, тъй като се е наблюдавало едно крайно отсъствие на каквато и да било заинтересованост от това какво се прави с детето от масовия учител, една неемоционална връзка и отношение към него, еднотипност и несменяне на дейностите и неизвършването на такива, в които да участва парализираната лява част на детето. Споделя, че по време на провеждано в градината занятие по физическо, Б. не е бил включен, понеже ищцата е отбелязала през цялата група, че детето не може да се справи и го е оставила настрана. Свидетелката посочва, че действително детето не може да изпълнява всички упражнеН., но би могло все пак да прави някакви, за да се чувства част от групата. Разказва, че в 17 ДГ си спомня детето Н., с което ищцата е влезнала за занимание при вече започнало такова от страна на учителя в групата, което е довело до разсейването на всички деца, а г-жа А. единствено е присъствала на занятието с масовия учител. В показаН.та си св. М. също заявява, че по време на проверките е наблюдавала провеждани от ищцата занятия с детето Б., които с били еднотипни, не са били съобразени с нуждите на детето, а също така е наблюдавала и работата на А.А. с детето Х.Д., което е било превъзбудено, емоционално, с хиперактивно поведение, имало е нужда от непрекъснато водене за ръка или следене, като в един момент детето е било изпуснато от погледа на колегата и излязло навън.

Настоящият съдебен състав намира, че така отразените в горепосочените доклади констатации, потвърдени от разпитаните по делото свидетели, въпреки че се отнасят за установеното при извършените проверки в един сравнително кратък период от време, то в същите се съдържат данни за работата на А.А. в съответните детски и учебни заведеН. цялостно за периода, в който същата е била там. Това е така, тъй като в докладите са отразени както преките впечатлеН. на проверяващите лица, така и тези, които те са събрали от учителите и директорите на съответните заведеН., които са изразили своето мнение за цялото време на работа с ищцата. Освен това, от показаН.та на св. Р.П.се установява, че същата като главен учител в ** ДГ познава А.А. от идването й в градината в началото на 2017 г. При разпита си свидетелката също посочва, че след изготвянето от ищцата на плановете за подкрепа при започването й на работата в градината, същата не е разговаряла с учителите за това, което се извършва в групата и върху което трябва да се наблегне и засегне, имала е по-сух подход съм децата със СОП, които изискват по емоционално отношение и повече игрови и нагледни методи. Освен това свидетелката разказва, че един път при случайно влизане в стаята на А.А. е видяла последната да си чете документи, докато детето М. се върти в кръг. От показаН.та на св. П.У. се установява, че ищцата е работила с нейното дете, което е имала СОП, от началото на 2017 г. до началото на учебната 2017/2018 г., като в началото А.А. й е предоставила материали – файлове, за да работи свидетелката заедно с детето, което много обнадеждило свидетелката, но след това при комуникациите й с ищцата темите, които са били обсъждани, са били по-скоро за трудностите на ресурсН. учител, за напрегнатото ежедневие в работата, за многото деца, които трябва да се посещават и че е в невъзможност да се обръща повече внимание на децата, а не са били насочени към метода и програмата са работа с нейното дете. Тук е мястото да бъде посочено, че обстоятелството, че св. П.У. и преди се е била отказвала от определеН. на детето й ресурсен учител, както и че същата впоследствие цялостно се е отказала от предоставяна от РЦПППО ресурсна подкрепа, не води до компрометиране на показаН.та й по отношение личните й впечатление от работата на А.А..

Обстоятелството, че в периода от началото на 2017 г. до началото на 2018 г. се установява липса на необходимите качествата у ищцата да упражнява професията „ресурсен учител“, посочени в процесната заповед за уволнение, се потвърждава и от представените по делото и описани по-горе в настоящото решение писмо от Директора на ДГ **М.П.“ до Директора на РЦПППО с вх. № 432/22.12.2017 г., писмо от Директора на ДГ ** „С.З.“ до Директора на РЦПППО с вх. № 396/15.12.2017 г., и писмо от И.З.и Л. В. – старши учители в ДГ ** „С.З.“, отправено до Директора на детската градина с вх. № 397/15.12.2017 г., както и представени по делото документи във връзка с проведеното дисциплинарно производство по отношение на А.И.А., образувано във връзка с постъпило в Центъра оплакване на 06.03.2017 г. от г-жа М.Д. – родител на детето П.Б.С., ученик в***ОУ „Христо Ботев“, както и писмо от 14.03.2017 г. на г-жа Д. Д. – Директор на***ОУ „Христо Ботев“. В тази връзка с оглед наведеН. от ищцата довод следва да бъде посечено, че обстоятелството, че това дисциплинарно производство е приключило без да бъде наложено на същата дисциплинарно наказание, само по себе си не може да обоснове извод, че в рамките на това производство се установява наличието на необходимите качества у ищцата за изпълнение на възложената й работа, доколкото правното основание на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ има обективен, безвиновен характер, а не като основанието за търсене на дисциплинарна отговорност. За установява на фактите и обстоятелства по отношение случилото се в***ОУ „Христо Ботев“ пред районната съдебна инстанция е била разпитана директората на това учебно заведение Д. И.. В своите показН. тя заявява, че детето П.С.й споделило за случай, при който А.А. преглежда бележника му и го пита как може да изкарва двойки и тройки, което детето приело за подигравка, както и че ищцата му е отказала да му помогне с домашното. Св. И. посочва, че ищцата е отказала да й даде информация за това, колко трае един ресурсен час и от колко до колко ще работи с детето, като разговорите с последната се ограничавали предимно по въпроси, свързани с документацията на детето.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира за несъмнено установено по делото обстоятелството, че в рамките на един продължителен период от време – от началото на 2017 г. до началото на 2018 г., А.И.А. е демонстрирала липса на качества за ефективно изпълнение на възложената й от ответника работа като „ресурсен учител“, а именно липсата на посочените от работодателя й в атакуваната заповед № ЧР-408/14.03.2018 г. качества - некомуникативност с учителите в приемащите учебни и детски заведеН. и родителите на децата, неорганизираност, неумение за работа в екип, пасивност при работа с деца със специални образователни потребности и използване на еднообразни методи, небрежност към възложената й работа, липсата на мотивация и желание за работа. Липсата на посочените качества настоящият съдебен състав намира за установено в отразените под т. 2, 5, 7 и 8  фактически констатации в заповедта за уволнение.

Така направеН.т от настоящата инстанция извод не може да бъде разколебан от разпитаните по делото свидетели Т.К.и Р. В.. Действително в показаН.та и на двамата свидетели се сочат данни за активно участие от страна на ищцата в екипите във връзка с децата със СОП, за проявена комуникативност и инициативност. Св. В. допълнително изтъква, че детето й много добре е приемало А.А., чувствало се е добре с нея, всяка седмица е информирала родителите какво работи с детето, как се справя то, давала им е насоки как да помагат на нейната работа в градината, запознавала ги е с програмата на работа, като за цялото време не са имали никакви негативни впечатлеН..  Въпреки това обаче, впечатлеН.та и на двамата свидетелите се отнасят за период, предхождащ установеН. от настоящия съдебен състав период, в който ищцата не е проявявала в цялост необходимите й за упражняването на професията качества. Така св. Т.К.заявява, че е работил с ищцата до края на 2016 г., а св. Р. В. до началото на 2016 г. Именно и по тези съображеН. настоящият съдебен състав при изграждането на крайните си изводи не взима предвид представените по делото два броя констативни протоколи, отнасящи се за извършени проверки на 09.01.2012 г. и на 26.02.2014 г., както и представените по делото препоръка от К.Д.– Директор на РЦПППО, която е била съставена непосредствено в началото на 2017 г. – същата е с изх. № 171/12.01.2017 г., и препоръка от И.С. – Директор на РЦ ПИОВДУСОП – София-град с изх. № 362/08.05.2012 г. Още повече, че очевидно отразеното в последната мнение е било променено с оглед данните, съдържащи се в представеН. по делото доклад от И.С. с изх. № 436/17.07.2013 г. относно извършена проверка по жалба от А.А.. Няма как да бъде взета под внимание и представената по делото препоръка в писмо от лицето К.Г.до г-жа Т.Т.– П.– Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – гр. София, доколкото същото не носи подпис на неговия съставител.

Що се отнася до представените по делото два броя протоколи от 31.10.2017 г. и от 19.12.2017 г., изготвени от екипа за подкрепа на личностно развитие на дете от 70 ДГ „Пролет“, в състава на който е участвала и А.А., и протокол без дата от 2017 г. от заседание на екипа от специалисти за дете в 17ДГ, в състава на който е участвала и А.А., следва да бъде отбелязано, че само по себе си взетото от ищцата участие на посочените срещи не може автоматично да доведе до извод, че същата в периода от началото на 2017 г. до началото на 2018 г. е изпълнява трудовите си задължеН. във връзка с осъществяването на комуникация с учителите в отделните учебни заведеН., в съгласуване с последните на плана и методите за работа с децата със СОП, както и с установяването на съвместен индивидуален подход към всяко дете със СОП, съобразен с личните му способности и потребности и с плана на обучение в конкретното учебно заведени. Още повече, че коментираните протоколи се отнасят само до две от посещаваните от ищцата детски заведеН. и само за две деца, като задължението й за комуникиране и работа в екип следва да се изпълнява от нея във всички определени й за работа учебни и детска заведеН. и по отношение на всички определени й там деца със СОП.

Съобразявайки гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че отразените във фактическите констатации в заповедта за уволнение под т. 1 и т. 4 мотиви не обосновават разглежданото в процесН. случай основание за уволнение, доколкото същите се отнасят за период предхождащ този от началото на 2017 г. до началото на 2018 г. По отношение посоченото във фактическите констатации в заповедта за уволнение под т. 6 основание, свързано с констатирано от работодателя неизпълнение от А.И.А. на възложена й задача със заповед № РД-53/15.12.2017 г., следва да бъде отбелязано, че същото няма отношение към констатираните в настоящото производство липсващи качества от ищцата, а и евентуалното неизпълнение от страна на А.А. на така поставената й от работодателя задача има еднократен, а не траен характер. Посочените във фактическите констатации в заповедта за уволнение под т. 9 мотиви във връзка с извършена на А.А. оценка на представянето й за учебната 2016/2017 г. същото няма отношение към констатираните в настоящото производство липсващи качества от ищцата, доколкото от представената по делото карта за определяне на допълнително трудово възнаграждение за педагогически специалисти за учебната 2016/2017 г. на А.И.А. се установява, че на последната са и отнемани основно точни по показатели, различаващи се от тези, свързани с установените по делото липсващи качества.

Предвид всички гореизложено съставът на СГС намира, че предявеН.т от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъде отхвърлен по същество и обусловеН.т от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ресурсен учител“ в РЦППП-София-град и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останал без работа. В тези части решението на районната съдебна инстанция подлежи на отмяна.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски пред двете съдебни инстанции има само ответникът /въззивник/. Поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, с която Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ е осъден да заплати на А.И.А. сумата от 660 лева – разноски по делото, както и в частта, в която РЦПППО е осъден да заплати по сметката на СРС сума в общ размер от 504,87 лева – разноски по делото.

Ответникът своевременно е претендирал пред СРС присъждането на сторените от него разноски в общ размер на сумата от 2 640 лева, от която 600 лева – депозити за експертизи, и 2 040 лева с ДДС /1 700 лева без ДДС/ – заплатено адвокатско възнаграждение, като по делото са представени доказателства за реалното извършване на така посочените разноски. Ищцата своевременно е релевирала възражение за прекомерност на претендираното от РЦПППО адвокатско възнаграждение, като във връзка с това възражение е необходимо да бъде посочено следното:

Ответникът е претендирал пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 040 лева с ДДС, като е представил договор за правна защита и съдействие от 20.06.2018 г., в който тази сума е уговорена общо за всички предявени искове без да е отчетено обстоятелството, че в процесН. случай предмет на разглеждане са както неоценяеми, така и оценяем иск. Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. Съгласно тази уредба (ред. ДВ, бр. 28 от 2014 г.), минималното възнаграждение за защита по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, но само когато са предявени самостоятелно, е в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. III-то от Наредбата, минималното възнаграждение за други неоценяеми искове с предмет трудов спор е в размер на 200 лева, а за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2 на чл. 7 от Наредбата. От текста на Наредбата следва, че когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ (за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а възнаграждението по исковете по КТ с определен интерес, се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали тези искове са предявени самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Правилото, залегнало в т. 16 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на предявеН. иск, е неприложимо при възприетата нова уредба след изменението на Наредба № 1 с ДВ, бр. 28 от 2014 г. Тълкуването по т. 16 от ТР № 6 от 2013 г. е съобразено с действащата към този момент редакция на Наредбата - ДВ, бр. 2 от 2009 г., в която няма разграничение между възнаграждеН.та по трудови спорове, независимо от характеристиката на иска като оценяем или неоценяем (възнаграждение в размер на 150 лева), а единственото въведено изключение е по отношение неоценяемите искове за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. След изменението на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т. ч. по отношение на възнаграждеН.та между неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и оценяемите такива, възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно - минималната месечна заплата (по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата по оценяемите искове съобразно цената им /в този мисъл Определение № 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 336 от 29.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3288/2017 г., III г. о., ГК; Определение № 16 от 9.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3470/2018 г., IV г. о., ГК/.

Предвид изложеното, в процесН. случай адвокатското възнаграждение по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ следва да се определи съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от ГПК в размер на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, а именно към 20.06.2018 г., към който момент минималната работна заплата за страната е била в размер на 510 лева. Минималното възнаграждение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, който по своята правна същност са оценяем и възлиза на сумата от 6 619,80 лева, следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, т. 1, пр. III-то от Наредбата, като същото възлиза на 660,99 лева. Или общо дължимото минимално адвокатско възнаграждение по всички предявени от ищцата искове възлиза на сумата от 1 170,99, която сума надхвърля с 529,01 лева претендираното от ответника адвокатско възнаграждение съобразявайки същото без включеН. ДДС. Същевременно, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалН. представител на ответника действия в хода на първоинстанционното производство настоящият съдебен състав намира, че претендираното от последН. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 1 370 лева без ДДС, или 1 644 лева с ДДС, съответно възражението на ищцата за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за производството пред СРС се явява частично основателно.

Предвид всичко гореизложено, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника трябва да се присъди сума в общ размер от 2 244 лева - разноски пред районната съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица.

Пред настоящата съдебна инстанция въззивникът претендира присъждането на сторените от него разноски в общ размер на сумата от 1 592, лева, от която 152,44 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване, и 1 440 лева с ДДС /1 200 лева без ДДС/ – заплатено адвокатско възнаграждение. Същевременно от представеното по делото платежно нареждане се установява, че реално заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение възлиза на сума в размер от 1 044 лева. Въззиваемата страна своевременно е релевирала възражение за прекомерност на претендираното от РЦПППО адвокатско възнаграждение, като съдът, съобразявайки гореизложените мотиви определя общо дължимото минимално адвокатско възнаграждение по всички предявени от ищцата искове пред СГС да възлиза на сумата от 1 146,09 лева без ДДС, която сума е по-голяма от действително заплатеното от РЦПППО адвокатско възнаграждение, поради което и възражението на ищцата за прекомерност пред настоящата съдебна инстанция е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Така, съобразявайки гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК, в полза на въззивника трябва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 1 196,44 лева, представляваща сборът от заплатената държавна такса за разглеждане на въззивната жалба и реално заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.

Воден от горното  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 154513 от 29.06.2019 г., постановено по гр. д. № 29017/2018 г., по описа на СРС, ГО, 59-ти състав, в частта, в която е признато за незаконно уволнението на А.И.А. и е отменена заповед  № ЧР-408 от 14.03.2018 г. на Директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ - гр. София, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, в частта, в която е възстановена А.И.А. на заеманата преди уволнението длъжност „ресурсен учител“ в РЦППП, в частта, в която РЦПППО е осъден да заплати на А.И.А. сумата от 6 121,80 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 14.03.2018 г. – 14.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 09.05.2018 г., до окончателното плащане на сумата, и сумата от 660 лева, представляваща направените по делото разноски, както и в частта, в която Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ - гр. София е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметката на Софийски районен съд сумата от 504,87 лева – разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ - гр. София, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – 1) за признаване за незаконно уволнение, извършено със заповед  № ЧР-408 от 14.03.2018 г. на Директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ - гр. София и неговата отмяна; 2) за възстановяване на А.И.А. на заеманата преди уволнението длъжност „ресурсен учител“ в РЦППП и 3) за заплащане на парично обезщетение за времето, през което А.И.А. е останала без работа след уволнението, а именно за периода от 14.03.2018 г. – 14.09.2018 г. - общо в размер на сумата от 6 121,80 лева, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 09.05.2018 г., до окончателното й заплащане. 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ - гр. София, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******сумата от 2 244 лева – съдебни разноски пред СРС, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 1 196,44 лева  - съдебни разноски пред СГС.

В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВърховН. касационен съд.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

                      2.

 

 

 

 

Съобщи за изтекли лични данни