Решение по дело №1943/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 41
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20191630201943
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 41 / 12.2.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана,   12.02.2020 год.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                      Председател: Красимир Семов

 

При секретаря....Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1943 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 18-0996-003765/01.10.2018г. на Началник Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР - Монтана са наложени на К.Д.Г. с посочен съдебен адрес xxx чрез адв. З. М. от МАК административни наказания - глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.6 от 2004г., предишна ал.3, бр.85 от 2004г., предишна ал.4, бр.51 от 2007г., изм., бр.39 от 2011г., бр.101 от 2015г., в сила от 22.12.2015г., бр.105 от 2018г. , в сила от 1.01.2019г.), санкционирано на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.6 от 2004г., изм. и доп., бр.51 от 2007г., изм., бр.39 от 2011г., бр.105 от 2018г. , в сила от 16.08.2019г. по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.185 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Г. чрез адв.М. от МАК моли да бъде частично отменено, в частта на нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, в редакциите на законните разпоредби посочени по - горе.

 Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок – съдът приема, че е допусната техническа грешка при изписване датата на вх. № в ОД МВР – Монтана, т.е. приема, че датата на вх. № е 06.12.2019г., а не 06.11.2019г., защото видно от разписката за връчване на НП, датата на която е връчено е 05.12.2019г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 13.07.2018г. около 10:30 часа на път ІІІ – 816 с посока на движение от с.Ерден към гр.Бойчиновци, водача К.Д.Г. управлявал л.а. „МЕРЦЕДЕС” с английска регистрация YP54PZV, като водача не бил включил задължителните за движение къси светлини. Заради последното бил спрян за полицейска проверка. В хода на извършена полицейска проверка се установило, че за л.а. няма закупен и залепен валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа за 2018г. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. За установеното св.С.Л.М. xxx в присъствието на колегата си към тогавашния момент св.А.Б.Н. /понастоящем това лице не работи в МВР/ съставил спрямо Г. АУАН Серия Д № 3765/811249/13.07.2018г. за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП от ЗДвП и нарушение по чл.70, ал.3 от ЗдвП. Съставеният АУАН послужил на наказващия орган да издаде процесното НП на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП /в редакцията посочена по – горе/ и чл.185 от ЗДвП по отношение на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП.

Адв.З.М. от МАК, пълномощник на жалбоподателя Г., изрично уточнява, че се обжалва НП само в частта на приложението на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, поради и което изложението по – долу ще касае само нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП. В останалата част, настоящия съд приема, че НП е влязло в сила.

В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд св.М.  и св.Н. потвърждават посоченото в АУАН. Жалбоподателя Г. поддържа жалбата си с твърдението, че имал намерение да закупи валиден винетен стикер от бензиностанцията, която била по местоположение в близост до мястото, където били застанали полицаите за извършване на проверката. Според жалбоподателя, още същия ден след извършване на проверката е закупил винетен стикер от най–близката Бензиностанция и го е показал на проверяващите полицаи. Св.М. не отрича, че около половин час след завършване на проверката и съставяне на АУАН, Г. се е върнал при тях и е показал закупения винетен стикер. Св.А.С.А. поддържа изроженото в жалбата, в т.ч. за причините поради които жалбоподателя нямал закупен винетен стикер за управлявания л.а., който преди това се бил повредил в с.Ерден.

Видно от писмо изх. № 11-00-29/22.01.2020г. на АПИ гр.София, по повод искането на защитата да се установи дали е имало закупена действаща през 2018г. винетка за л.а. с рег. № YP54PZV и на коя дата е изтичала винетката, не може да бъде изготвена справка, тъй като до влизане в сила на системата за електронни винетки от 17.12.2018г. няма регистър на продадените хартиени винетки.

След обсъждане на непосредствено събраните доказателствата по делото – писмени и гласни, съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.139, ал.5 от ЗДвП с автор жалбоподателя Г.. Съдът изцяло кредитира показанията на св.С.Л.М. и св.А.Б.Н., които са обективни и последователни, а посоченото от Г. в т.ч. чрез пълномощник в жалбата и в съдебно заседание е необосновано. Процесното нарушение е доказано, като Г. е управлявал л.а. по участък от РПМ, за който се изисква заплащане на винетна такса. Меродовно за наличието на извършено нарушение и вината на жалбоподателя е, че към момента на извършване на полицейската проверка за управлявания от Г. л.а. не е имало закупен и залепен винетен стикер както изисква ЗП и ЗДвП. Това, че впоследствие след извършване на полицейската проверка Г. е закупил винетен стикер, не санира извършеното от същия нарушение, не може по разбиране на настоящия съд да бъде и основание за отпадане на АНО, заради сериозността на засегнатите защитени обществени отношения и това, че твърдението на Г., че не работила пощенската станция в с.Ерден, откъдето да закупи винетен стикер, не е доказано. Твърдението, че единствения възможен начин на процесната дата да закупи винетен стикер е бил да отиде до Бензиностанция Петрол, а тя е с местоположение след мястото където са били спрели св.М. и св.Н., е необосновано и не е извинително, респ. основание да отпадне АНО на Г.. След като не е могъл да закупи винетен стикер в пощенската станция в с.Ерден и е следвало да отиде до най–близката бензиностанция, жалбоподателят е могъл да го направи чрез трето лице или предвижвайки се по друг начин не изискващ наличието на винетен стикер. Настоящият съд не възприема доводите относно недоказаност на нарушението, в т.ч. относно посоченото време на извършване на нарушението, като приема за достоверни показанията на св.М. и посоченото в АУАН, а не посоченото от жалбоподателя в жалбата и показанията на св.А.С.А., които настоящия съд не кредитира. Св.А. не съобщава релевантни факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване по делото. Според настоящия съд нямат правно значение причините, поради които водача Г. е управлявал л.а. без закупен винетен стикер.

Съгласно разпоредбата на чл.121а от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци – „с пътен знак Д 25 "За използването на пътя се изисква платена винетна такса" се сигнализира републикански път, чието използване изисква платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.”. Наличието или липсата на знак Д 25 не означава въвеждане на задължение или не за управление на ППС със заплатена винетна такса. Поставянето или не на пътен знак „винетка“ не изключва виновността на поведението на жалбоподателя и не го освобождава от отговорност. Още повече, че информацията  за списъка на пътищата, за които се дължи винетна такса е общодостъпна за всеки един гражданин.

Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Като се има предвид сериозността на защитените обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата, степента на обществена опасност на допуснатото от жалбоподателя нарушение е по–голяма в сравнение с обикновените случаи от този вид нарушения, като според трайно установената съдебна практика в тази насока, нарушението не може да се определи като маловажно и на това основание да отпадне административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В подкрепа на този довод е и приетата по делото справка за нарушител/водач относно Г., от която е видно, че последният е допускал и други административни нарушения по ЗДвП, за които са издавани НП-я и фишове – 4 бр. фишове и 11 бр. НП-я, влезли в сила.

Правилно и законосъобразно са съставени АУАН и НП при спазване процесуалните изисквания на чл.40 и сл., чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН. Правилно е приложен и материалния закон, като безспорно Г. е реализирал санкционния състав на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП в редакция преди изм. с ДВ бр.105/2018г. Независимо, че от издаване на НП до обжалването му и влизането му в сила, са последвали изменения и допълнения на чл.139, ал.5 и чл.179, ал.3 от ЗДвП /изм. (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004г., изм. и доп., бр. 51 от 2007г., изм., бр. 39 от 2011г., бр. 105 от 2018г., в сила от 16.08.2019г. по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) не е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като задължението да се заплаща винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП от водач, който управлява ппс по път, включен в обхвата на републиканската пътна мрежа, не е отпаднало и продължава неизпълнението на това задължение да съставлява административно нарушение, по повод на което размера на административното наказание е същото по размер.

Не са налице и условията за изменение на НП, тъй като е определено точно предвиденото като размер административно наказание глоба. Към момента на постановяване на настоящето решение няма правно основание за отпадане на АНО по давност, тъй като считано от 13.07.2018г. не са изминали 4г. и 6м.

На основание горното,  съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0996-003765/01.10.2018г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на К.Д.Г. с посочен съдебен адрес xxx чрез адв.З.М. от МАК е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП (в редакция преди изм. с ДВ, бр.108/2018г.) .

Наказателно постановление № 18-0996-003765/01.10.2018г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на К.Д.Г. с посочен съдебен адрес xxx чрез адв.З.М. от МАК е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП, като не обжалвано, е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                                               

                                                                         

 

 

                                                                              Председател: