Определение по адм. дело №1344/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 3160
Дата: 3 април 2025 г.
Съдия: Владимир Вълчев
Дело: 20237180701344
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3160

Пловдив, 03.04.2025 г.

Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
   

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 1344 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64 и сл. от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по искане по реда на чл.64, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности, даден с разпореждане [номер]/16.07.2024г. на Административен съд-[област] по адм. д. № 1344/2023 г., обективирано в молба вх. № 18276/07.11.2024г. по описа на Административен съд-[област], депозирана от Б. Г. Б., чрез адв. П. В..

Изложено е в искането за възстановяване на срока, че за молителя е настъпило объркване, тъй като е изпълнил указания дадени с разпореждане [номер]/22.05.2024г. на настоящия съд за внасяне на ДТ в размер на 63,75 лв. за касационно обжалване на Решение № 3285/09.04.2024г., постановено по настоящото дело, а с последвало разпореждане [номер]/16.07.2024г. от съда са дадени нови указания за довнасяне на такса в размер 24,84 лв. Сочи се, че разпореждане [номер]/16.07.2024г. е немотивирано молителят не е бил неясно с основанието и изискуемостта на допълнително определената ДТ и поради тази неяснота, сроковете за внасяне на таксата са изтекли. Според молителя, независимо от посочения в касационната жалба размер на лихвата тя не следва да се разглежда като отделен иск, поради което дължимата такса е коректно внесената от него в размер на 63,75 лв., съгласно разпореждането на съда от 22.05.2024г. Иска се, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, да бъде допуснато възстановяване на срока за внасяне на допълнително определената с разпореждане [номер]/16.07.2024 г. ДТ за касационното обжалване.

Молителят - Б. Б. в депозирана по делото молба с вх. № 940/20.01.2025г. излага допълнителни твърдения към искането за възстановяване на срока, касаещи неустановяване на контакт с процесуалния си представител - адв. В. след внасяне на ДТ в размер на 63,75 лв., поради ангажираност на Б. с двете ѝ деца, едното от които с влошено здравословно състояние, през периода от 02.10.2024г. до 09.10.2024г., вкл. времето за внасяне на определената от съда допълнителна ДТ. Към молбата от 20.01.2025г. Б. представя удостоверения за раждане на децата и 2 бр. медицински рецепти.

Ответникът - Директор на дирекция ОДОП - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. П., изразява становище за неоснователност на подаденото искане. Сочи, че пропускането на срока не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които ответната страна не е могла да преодолее. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд [област], XXVIII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на искането, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С разпореждане [номер]/27.05.2024г. по адм. д. № 1344/2023г. на съдията-докладчик, касационна жалба на Б. Г. Б., против решение № 3285/09.04.2024г. по същото адм.д. е оставена без движение, поради констатирана нередовност - липса на внесена ДТ по сметка на ВАС за касационното производство в размер на 63,75 лв. След внасяне на ДТ в дадения от съда седмодневен срок, делото е изпратено по компетентност във ВАС. С Разпореждане от 11.07.2024г. /по вх. № 10725/10.07.2024г./ ВАС, първо отделение, е разпоредил връщане на касационната жалба на Административен съд-[област], за даване на указания на жалбоподателя за довнасяне на сума от 24,84 лв. към внесената такава в размер от 63,75 лв., поради дължимост на ДТ за касационното производство в общ размер на 88,59 лв., съгласно чл. 213, т. 3 и чл. 227а, ал. 3 от АПК. С разпореждане [номер]/16.07.2024г. по настоящото дело са дадени указания на касационния жалбоподател за довнасяне на ДТ в седмодневен срок от съобщаване на разпореждането. Същото е връчено на процесуалния му представител на 09.09.2024г. и повторно на 02.10.2024 г. В дадения срок и в допълнително определения такъв нередовността на КЖ не е отстранена и не е представен документ за внесена ДТ, по сметка на ВАС, в размер на 24,84 лв.

С Определение № 8740/16.10.2024г. по адм. д. № 1344/2023г., като е приел, че в указания срок, жалбоподателя не е отстранил нередовността по жалбата си, на основание чл.213а, ал.1, изр.1 от АПК, настоящият съд е върнал касационната жалба, против Решение № 3285/09.04.2024г. по адм.д. 1344/2023г. Определението за връщане на касационната жалба е съобщено на процесуалния представител на жалбоподателя на 04.11.2024г. Срещу същото Б. Г. Б. е подала частна жалба пред ВАС.

Административен съд-[област] в настоящия състав, намира, че искането е подадено в срок и от надлежна страна, поради което и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е поради следните за това съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определен от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно съдебната практика на съдилищата по аналогични казуси, третираща въпроса относно възстановяване на пропуснат от страната срок за извършване на определено процесуално действие, под „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на посочената нормативна разпоредба, се има предвид такова събитие, действие или обстоятелство, което е настъпило извънредно, и което обективно е възпрепятствало страната от възможността да извърши съответното процесуално действие, в случая, да отстрани нередовност по касационна жалбата в дадения от съда срок. Следователно, отнася се за такова събитие, или действие на трето лице, което страната не е могла да предвиди или ако го е предвиждала, обективно не е била в състояние да предотврати. Законът изисква пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната.

В настоящият случай от фактическа страна се установи, че с разпореждане [номер]/16.07.2024г. съдия-докладчик е оставил касационната жалба без движение, като е дал указания на оспорващата във връзка с отстраняване на нередовността, съответно е даден срок за довнасяне на ДТ за касационно обжалване в размер на 24,84 лв. Съобщението за това разпореждане е получено от пълномощника адв.В. на 09.09.2024г., като в указания срок нередовността по чл.213, т.3 от АПК не е била отстранена. Като причина за това в искането по чл.64, ал.2 от ГПК, подадено чрез адв. В., е посочено объркване, поради липсата на мотиви в разпореждането на съда от 16.07.2024г. на какво основание е определена ДТ за довнасяне. Не се сочи в искането по чл.64, ал.2 от ГПК каква е причината за пропускане на последващия седмодневен срок, даден от съда за довнасяне ДТ от 24,84 лв., обективиран във връченото на същия процесуален представител съобщение от 30.09.2024г., съдържащо препис на разпореждане [номер]/16.07.2024г.. Въпросът как е определен размерът на дължимата ДТ е въпрос по същество и не следва да е причина за неизпълнение на задължението на касационния жалбоподател за отстраняване на нередовността по жалбата му. Държавната такса за касационното обжалване се определя по реда на АПК върху определяем материален интерес в размер на установеното с ревизионния акт публично вземане. В тази връзка твърденията на молителя по отношение на начина на изчисляване на ДТ, съобразно материалния интерес по делото са неоснователни. Обстоятелството, че администриращият касационната жалба съд е определил ДТ, а при осъществения контрол по чл.213а, ал.6 от АПК върху извършената от първоинстанционния съд проверка на редовността е установено неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности (дори и това да е останало неизвестно за касатора) не представлява непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК. Напротив, това е уредена от закона хипотеза, чието настъпване би могла да се предвиди и не представлява пречка, независеща от волята на страната. В случая, при породена неяснота от изискването на допълнителна ДТ за касационното производство е следвало да се предприемат активни процесуални действия. Дори и да е налице твърдяната от молителя неяснота по отношение на определянето на допълнителна ДТ, това не представлява особено непредвидено обстоятелство, което по независими от страната причини да не може да преодолее. Налице е процесуалното бездействие, от страна, която е редовно уведомена за задължението ѝ да отстрани нередовност в КЖ, като внесе ДТ за касационното производство. Безспорно е, че същата не предприела действия по отстраняване на посочената нередовност.

Същевременно по производството по направеното искане за възстановяване на срока по реда на чл.64 ал.2 ГПК, вр. чл.144 АПК пред съда са представени от молителя доказателства, безспорно установяващи такива особено непредвидено обстоятелство. От искането на молителя се установява, че разпореждането за довнасяне на държавна такса в размер на 24.84 лева е връчено чрез пълномощника адв.В., който не е съобщил на жалбоподателят своевременно за него. Видно е, а и не се твърди обратното, че само и единствено чрез адв.В. редовно са връчвани съобщенията по делото след постановяване на решение № 3285/.09.04.2024г., същите редовно са съобщени на него на 09.09.2024г. и на 02.10.2024г., с посочени указания за довнасяне на ДТ. На самият касационен жалбоподател Б. Б. не са връчвани разпореждания за отстраняване на нередовности. След връчване на съобщенията на адв.В., същият няма задължение сам да довнесе дължимата ДТ, а следва да изпълни задължението си по уведомяване на жалбоподателят, което той не е сторил. Ето защо основателно е твърдението на Б. Б., че тя е била в обективна невъзможност да отстрани констатираната нередовност. Липсата на контакт между страната и нейния процесуален представител съставлява само по себе си особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК приложим на осн. чл.144 АПК. С неуведомяването му от пълномощника за отстраними нередовности, правният интерес на касационния жалбоподател е съществено накърнен, без той да има виновно поведение за това. За него единствено и само възможността да се иска продължаване на срока е основание да защити своят правен интерес. На следващо място, същият излага твърдения за внасяне на първоначално определената ДТ, а по отношение на обстоятелствата, свързани с нейното доплащане, сочи на неуведомяване и грижи за здравословното състояние на малолетните му деца, за което представя писмени доказателства, касаещи 2бр. рецепти. Ето защо за него е било налице внезапно възникнало, обективно, непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, което като такова е препятствало оспорващата Б. Б. да отстрани нередовностите в дадения от съда срок по довнасяне на дължимата ДТ с представяне на платежен документ. Същата доказва наличие на обстоятелства за пропускане на срока за отстраняване на нередовностите от категорията на посочените в чл.64, ал.2 от ГПК, поради което и искането за възстановяването му е основателно. Видно от разписка на л. 748 дължимата ДТ в размер на 24,84 лв. е внесена по сметка на ВАС на 07.11.2024г. Ето защо обстоятелствата за пропускане на срока за отстраняване на нередовностите по КЖ, изложени от касационният жалбоподател Б.съдът счита, че са от категорията на посочените в чл.64, ал.2 от ГПК, което е основание да бъде възстановен пропуснатият срок за отстраняване на нередовности с довнасяне на ДТ в размер на 24.84 лева.

С оглед гореизложеното се налага изводът, че в случая са налице предпоставките на чл.64, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности, даден с разпореждане [номер]/16.07.2024г. по адм. д. № 1344/2023 г., поради което искането като основателно следва да бъде уважено, като се възстанови пропуснатия срок.

С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.66, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.213а ал.3 АПК, Административен съд-[област]-XXVIII състав

ОПРЕДЕЛИ:

УВАЖАВА молбата на касационният жалбоподател Б. Г. Б., за възстановяването на осн. чл.64 ал.2 ГПК, вр. чл.144 АПК на срока за отстраняване на нередовности, даден с разпореждане [номер]/16.07.2024г. по адм.д. № 1344/2023г. на Административен съд-[област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: