Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.03.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

23.02

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

154

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. В.Р., действащ в качеството си на пълномощник на „Глобус 2014“ ООД ***, против Решение № 83/10.11.2021 г., постановено по АНД № 219/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002701 от 30.09.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Глобус 2014“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. Със съдебния акт е осъдено дружеството да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, постановено в нарушение на закона и необосновано.

Излага съображения, че в производството пред първоинстанционния съд била представена и приета като доказателство експедиционна бележка, видно от която на 09.07.2021 г. на „Глобус 2014“ ООД, ЕИК: *** са били доставени 90 броя каси с безалкохолни напитки. Това доказателство въобще не е било коментирано и обсъдено от съдебния състав. Счита, че анализът на посоченото доказателство и показанията на свидетеля П. водели до различни изводи от тези въведени в оспореното решение, а именно: доставката на подобно количество безалкохолни напитки не била ежедневие за търговския обект, стопанисван от „Глобус 2014“ ООД, ЕИК: ***; подобно количество безалкохолни напитки се доставяли най-много един път месечно, защото обективно не могат да бъдат изконсумирани за по-кратък период от време; за работа, която се извършва за няколко минути в рамките на един месец, никой не би наел работник по трудов договор; извършеното от свидетеля П. било на добра воля, защото бил в приятелски отношения със съдружниците и управителите на „Глобус 2014“ ООД; вписванията в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда били извършени под диктовка; в Национална класификация на професиите и длъжностите липсвала длъжност „***“, както било посочено в Наказателното постановление; в Класификация на икономическите дейности (КИД 2008) липсвала трудова дейност „пренасяне на каси“.

Сочи, че в съдебно заседание св.П. изрично заявил, че не е налице уговорка между него и „Глобус 2014“ ООД, ЕИК: *** за престиране на труд срещу заплащане, като в конкретния случай единствено и само е помагал на приятелите си.

Развива доводи, че трудовото правоотношение имало продължаващ характер - с изпълнението на определено задължение правотношението не се прекратявало, а отново имало повтаряемост за разлика от гражданските правоотношения, при които бил важен резултатът. Трудовото правоотношение като сложно обществено отношение, не се свързвало с изпълнението на едно задължение, а се състояло в повече права и задължения. Права и задължения на страните по трудовото правоотношение не можели да бъдат осъществявани с еднократни деяния. Тяхното осъществяване изисквало постоянно извършване на едни или други действия през определено работно време на работника или служителя. Извършеното от свидетеля П. имало по-скоро белезите на изпълнение по граждански договор. Консумацията на безалкохолни напитки не била постоянна величина и наемането на работник по трудово правоотношение единствено и само за пренос на каси било лишено от всякаква логика.

При условията на алтернативност, в случай, че касационната инстанция не възприеме изложените по-горе доводи, моли да съобрази следното:

Оспореното НП се явявало  незаконосъобразно, тъй като в проведеното съдебно производство се установило, че в хода на издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.53, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.28 ЗАНН. В този смисъл сочи, че АНО е издал обжалваното НП без да извърши преценка за наличието на предпоставките за маловажност в настоящия случай следвайки нормативните предписания на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Цитираната правна норма не давала възможност за налагане на административно наказание, въпреки установяването на допуснато административно нарушение.

Сочи, че съгласно задължителните указания, дадени от ВКС в ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, преценката относно наличието на маловажност се правела от АНО по законосъобразност, каквато всъщност в случая не била осъществена.

Счита, че в административнонаказателното производство са били налице фактическите обстоятелства, които установявали наличието на посочените предпоставки за маловажност, а именно: обществената опасност на допуснатото нарушение била действително явно незначителна; от извършеното нарушение не били настъпили никакви вредоносни последици; нямало данни за извършено друго такова нарушение, като в тази връзка били и констатациите на АНО в НП, които сочели за липса на такива.

Моли касационния съд да постанови акт, с който да отмени Решение № 83/10.11.2021 г., постановено по АНД № 219/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 09-002701 от 30.09.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали. Претендира разноски за две инстанции.

В съдебно заседание пълномощникът адв. В.Р. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – директорът на Д “ИТ“ гр.Кърджали, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К. оспорва депозираната жалба. Счита, че нарушението е безспорно доказано, поради което решението на районния съд е обосновано и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон,  необоснованост и неправилност на първоинстанционния акт, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 09-002701 от 30.09.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Глобус 2014“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. С оглед изхода на делото е осъдил дружеството да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект/дружеството-жалбоподател/ е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението административно нарушение. Посочил е, че не кредитира показанията на св.П., в които е заявил, че същия ден е решил да помогне на свои познати, приемайки обясненията на свидетеля за защитна позиция от страна на жалбоподателя.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Глобус 2014“ ООД *** са основателни и релевираното отменително основание е налице. В тази връзка като потвърдил наказателното постановление районният съд е приложил неправилно закона. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до необоснованост на постановеното решение.

С процесното Наказателно постановление № 09-002701 от 30.09.2021 г., на  „Глобус 2014“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че на 09.07.2021 г. в обект на дружеството в ***, кафе-аператив „***“, не е сключил трудов договор в писмена форма с работника М. Н. П., преди постъпването му на работа в обекта.

Разпоредбата на чл. 414, ал. З от КТ, на което основание е наложена имуществената санкция, предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба“ от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В конкретния случай контролните органи са приели, че касаторът е приел на работа М. Н. П., без преди това да сключи писмен трудов договор с лицето. До същият извод е стигнал и районния съд, вследствие на което е потвърдил НП.

Безспорно е, че в конкретния случай при извършената проверка от служители на ДИТ в кафе-аператив „***“ в ***, М. П. е попълнил декларация по чл. по чл. 402 от КТ, в която е посочил, че работи в „Глобус 2014“ ООД на длъжност „***“ с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. и дневно трудово възнаграждение в размер на *** лв., с почивни дни събота и неделя. Това обаче не освобождава първоинстанционния съд, разглеждащ жалбата против НП, с което е наложена имуществена санкция на работодателя по чл. 414, ал. 3 от КТ, да извърши преценка на законосъобразността на наложената санкция, респ. да прецени дали в действителност е налице трудово правоотношение между дружеството и П., за което не е съставен писмено трудов договор, т.е. установено ли е извършеното административно нарушение, за което е санкционирано ЮЛ, като работодател. Още повече, че производството пред районния съд са били въведени надлежно доводи от пълномощника на жалбоподателя за липсата на осъществено нарушение на трудовото законодателство, подкрепени с конкретни доказателства.

Според настоящия касационен състав, представените в производството пред районния съд доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин осъществяването на процесното административно нарушение. Налице са противоречиви, както гласни, така и писмени доказателства, преценката на които не обоснова извода, че „Глобус 2014“ ***, в качеството си на работодател, е извършило административното деяние, за което е наложена имуществената санкция. Съдържанието на декларацията по чл. 402 от КТ е индикация за наличието на трудово правоотношение, но същото подлежи на преценка в съвкупност с всички останали доказателства в административнонаказателното производство, за всеки конкретен случай. В тази връзка следва да се отбележи, че декларацията е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда. В настоящия случай, от страна на АНО не са представени неоспорими и безспорни доказателства, които да установят наличие на трудово правоотношение. В този смисъл, видно от показанията на актосъставителя Н. и св.И., дадени в производството пред районния съд, при посещението в търговския обект на дружеството констатирали, че П. пренасял каси с безалкохолно. Св. Н. сочи, че при проведения разговор с лицето, същото заявило, че пил кафе и Н., съдружника на фирмата го извикал да подреди касите зад бара, защото имало много стока. Същевременно, в представеното пред АНО становище по възражението по акта/изх. № ДОК21008567/22.07.2021 г./, актосъставителят е отразил:„от склада, зад бара (до хладилните витрини) излезе М. П., който е подреждал касите.“ Представената от Н. Б. – съдружник в ООД, писмена декларация е възприета от контролните органи като аргумент в подкрепа на съществуването на трудово правоотношение. От съдържанието на същата обаче, се установява единствено, че М. П. е пил кафе в обекта и бил „извикан“ от декларатора да оправи стоката, защото имало много каси и е бил бивш работник. Всичко това взето в съвкупност с показанията на св.П., е в подкрепа на твърденията на касатора, че на релевантната дата – 09.07.2021 г., М. П. е посетил процесния търговски обект с цел консумация на кафе, а не за осъществяването на трудова дейност. На следващо място, доводите за наличието на значителна по обем доставка на напитки в кафе-аператива към момента на проверката, се потвърждават от представената експедиционна бележка от 08.07.2021 г., отнасяща се за доставени на 09.07.2021 г. 90 броя каси с напитки. Всичко това, съпоставимо с анализа на процесната декларация по чл. 402 от КТ, в която е посочена длъжност „***“, каквато длъжност очевидно не съществува, както съгласно относимата нормативна уредба, така и в търговската практика, вземайки предвид и посочената от лицето сума като трудово възнаграждение: „*** лв. за деня“, се налага изводът, че възприетото от контролните органи наличие на трудово правоотношение между П. и „Глобус 2014“ ООД не е доказано, респ. не е подкрепено с безспорни и категорични доказателства. Представената от Н. Б. декларация, по-скоро би могла да бъде индикация за някакви отношения между него и П., но не и между последния и дружеството.

Според съда, в случая не се установяват характеристиките на трудовото правоотношение между страните, с характерните за това работно време, работно място, месечно възнаграждение, конкретна трудова дейност и почивки. Безспорно декларацията по чл. 402 от КТ, съдържа в някаква степен данни за горното, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата не отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които да могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Глобус 2014“ ООД ***, за основателна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и надлежно въведеното искане за присъждане на разноски от пълномощника на жалбоподателя, в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции в размер на 630 лв. Предвид обстоятелството, че заплатеното от „Глобус 2014“ ООД възнаграждение за адвоката на всяка една от инстанциите е под минималните размер, визирани в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то независимо от релевираното от пълномощника на ДИТ възражение за прекомерност, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 83/10.11.2021 г., постановено по АНД № 219/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002701 от 30.09.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Глобус 2014“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, ***, да заплати на „Глобус 2014“ ООД ***, ЕИК ***, разноски за две инстанции общо в размер на 630 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.