Р
Е Ш Е
Н И Е №260286
гр. Пловдив 26.04.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІІ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6584 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
Образувано е по
искова молба, постъпила от С.С.К., ЕГН **********,***
чрез адв. Н., против Р.Е.Р., ЕГН **********,*** за отмяна извършеното от нея в полза на ответника дарение на 1/2 идеални части от ½
ид. част от третия етаж на четириетажната жилищна сграда, ведно с
1/3 ид. част от избените помещения и по ¼ ид. част от общите части на
сградата и дворното място от 220 кв. м., като сградата е в имот пл. № *****,
кв. **** по плана на гр. ******************** обективирано в Нот. акт № **,том *, peг. № ***,
нот. дело № ******** г. на нотариус Д. Г.
с № ***, който към момента представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.520.1123.1.2 по КККР на гр. П.
В
исковата молба се твърди, че на ************
година ищца и съпруга и Е.К., починал, дарили на дъщеря си- ответницата ½
ид. част от притежаван от тях имот представляващ: третия етаж на четириетажната
жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. част от избените помещения и по ¼ ид.
част от общите части на сградата и дворното място от 220 кв. м., като сградата
е в имот пл. № *****, кв. **** по плана на гр. ************************, като си
запазили правото на ползване върху подарения имот. През 2007 г. двете им дъщери
извършили делба на имота, при която поделили реално същия чрез оформяне на две
самостоятелни жилища с отделни идентификатори по кадастралната карта на П. Така
Р.Р. станала собственик на имот с идентификатор 56784.520.1123.1.2. представляващ
„апартамент А“. В жилището ищцата живеела до 2018 г. , когато си счупила крака
и въпреки нуждата от грижи и финансова помощ ответницата отказала да се грижи
за нея, отказала й финансова помощ и я изгонила от жилището. Това принудило К.
да замине за Ш. при другата си дъщеря, която да полага грижи за нея, което
продължава и до момента. Ищцата не разполага с други недвижими имоти и
допълнителен доход освен ниска пенсия. необходими и са повече средства за
лекарства поради влошено здравословно състояние.
В предоставения срок за отговор ответникът, чрез назначения особен
представител адв. П. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Посочва, че
към датата на прехвърляне имота СОС с идентификатор 56784.520.1123.1.2. не е
съществувал. Притендира отхвърляне на иска поради недоказаност на нужда от издръжка
или отказа за такава. Оспорва възможността за предоставяне на издръжка.
Предвид
събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното.
От представения НА № **, том *, рег. № *** дело № ******** г. е видно, че
на ******** г. ищцата заедно със съпругата и Е.К. са дарили на ответницата
½ ид. част от притежаван от тях недвижим имот трети етаж от четириетажната
жилищна сграда, ведно с 1/3 ид. част от избените помещения и по ¼ ид.
част от общите части на сградата и дворното място от 220 кв. м., като сградата
е в имот пл. № *****, кв. *** по плана на гр. ***********************.
От приложения НА за делба№ ***,том *, рег. № ****, н. д. ****** г. е видно,
че на ******** г. дарения от ищцата и съпруга и недвижим имот е бил поделен
между Р. Р. и Л. В., при което първата е получила в дял апартамент А с площ от
72,61 кв. м., а втората апартамент Б с площ от 63,36 кв. м.
От приложеното удостоверение за наследници от 28.02.2019 г. е видно, че Е.К.
е починал на *********** г.
От приложеното образно-диагностично изследване (лист 8 от делото) е видно,
че през август 2018 г. ищцата е имала фрактура на лявата петна кост.
От приложеното удостоверение от НОИ от 17.01.2020 г. е видно, че в периода
08.2018-01.2020 г. С.К. е получавала пенсия общо от около 470 лв.
От приложените писмени доказателства (лист 81-107 от делото) е видно, че в
периода 07.08.2019 г. 14.08.2019 г. К. е била на лечение в Г. б. В. и Т. в Ц.
поради фрактура на **********. По този повод е заплатена сума от 534 франка за консуматив.
На 28.03.2020 г. на К. е извършено зъболечение на стойност 237,40 франка.
От показанията на свидетелката Н. П. без родство със страните, е видно, че през
2015 г. след смъртта на съпруга и ищцата си счупила таза. Тя живеела сама и
свидетелката я наглеждала по молба на дъщеря и Л. и внучката С. След това
заминала за Ш. при по-голямата си дъщеря. Р.Р. също живее в Ш. от много години
От показанията на свидетелката С. Ш.-С., ******а на ищцата, се установява,
че до 2015 г. ***** и живеела в П. в имота. След като починала сестра и и
останала сама през лятото я взели в Ш. През 2018 . тя се върнала в България
заедно с ответницата , за да си поднови паспорта. Тогава си счупила петата. Не
се разбирала с ответницата. Тя без знанието и съгласието на К. я завела в дом
за възрастни. Свидетелката и майка и я прибрали отново в Ц. В момента живее при
тях. Получава грижи и финансова помощ от тях. Ответницата също живее в Ш. К. е
искала издръжка от нея. Застраховката на ищцата в Ш., която е необходима за
пребиваването и там, е 428 франка, което е около 900 лв. През лятото на 2019 г.
ищцата паднала и си счупила става на крака. Сменена и е ставата и един месец е
била в болница.
Предвид
установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед представените писмени доказателства съдът намира за безспорно
установено, че през 1999 г. ищца е дарила на ответницата ¼ ид. част от притежавания
от нея недвижим имот - трети етаж от четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/3
ид. част от избените помещения и по ¼ ид. част от общите части на
сградата и дворното място от 220 кв. м., като сградата е в имот пл. № *****,
кв. *** по плана на гр. П.********************************.
Съобразно с установените факти за извършеното дарение от ищеца в полза на
ответника съдът намира, че уважаването на предявения иск изисква установяване на
следните кумулативнопредвидени предпоставки-изпадане на дарителя в трайна нужда
от издръжка, отправяне на покана до надарения за заплащане на такава и отказ от
страна на последния за предоставяне на издръжка съобразно с възможностите си. Следователно
ищеца дължи установяване на факти сочещи невъзможността му да задоволява
нуждите си със средствата, с които разполага, и то за немалък период.
Тъй като от
събраните писмени доказателства се установи, че К.
е в напреднала възраст, силно влошено здравословно състояние и получава доходи
единствено от отпусната и месечна пенсия
от НОИ в размер от около 470 лв., а
съобразно ангажираните писмени и гладни доказателства същата живее
в Ш. и за
покриване на разходите й са необходими
доходи надхвърлящи
получаваните от нея такива, съдът намира за
доказано наличието на трайна нужда у ищеца за получаване на издръжка.
На следващо място безспорно се установява от събраните гласни
доказателства, че ищеца е притендирала заплащане от ответницата на месечна
парична издръжка. По
делото не бяха ангажирани доказателства сочещи предоставяне на издръжка, размера на получавания месечен доход от ответника и
разходите на семейството му с оглед преценка на възможността му да дава
издръжка на дарителя, но и независимо от
обстоятелството дали същата разполага с достатъчно доходи или не, не следва по аргумент на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД да се счита
освободена от отговорност към дарителя, защото задължението й произтича
от закона и се основава на морална необходимост. След като дарителя
е изпаднал в материална затрудненост, надареният
е бил длъжен да
го
подпомогне в издръжката, а възможностите за предоставяне на издръжка имат отношение към размера на
същата съобразно обема на подареното. Целта на
основаните за отмяна предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е при липса на
възможност дарителя да получи издръжка от надарения, подареното да се върна в
неговия патримониум, за да може той да се ползва от него за набавяне на
необходимите му средства.
Ето защо е
налице основание за отмяна на дарението и съответно уважаване на иска.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от
него разноски в размер от 1412,84 лв. за деловодни разходи и адвокатско
възнаграждение, а на ответинка такива не се дължат.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД,
договор за дарение сключен с НА № **, том *, рег. № *** дело № ******* г. на нотариус Д. Г. до размера
на дарените от С.С.К. с ЕГН ********** с адрес *** на Р.Е.Р. ЕГН
********** с адрес в К. Ш.;
1/4 идеални части от недвижим имот- третия етаж на четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/3
ид. част от избените помещения и по ¼ ид. част от общите части на
сградата и дворното място от 220 кв. м., като сградата е в имот пл. № ******,
кв. *** по плана на гр. *******************.
ОСЪЖДА Р.Е.Р. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.С.К. с ЕГН **********
с адрес *** сумата от 1412,84 лв. (хиляда четиристотин и
дванадесет лева и 84 ст.) за разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата
на връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ