ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28831
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110165038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба, подадена от ищеца „...“ ЕАД, ЕИК: .... чрез адвокат А. А. с
искане за допълване на постановеното по делото определение за прекратяване на
производството в частта за разноските като му бъдат присъдени сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, за които е направил нарочно искане с молба от 30.11.2023 г. С
последната ищецът е поддържал искане за присъждане на разноски като е посочил, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото .
Насрещната страна не взема становище.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл.80 ГПК.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Определението за прекратяване на делото е постановено поради оттегляне на
исковата молба от ищеца, като в молбата от 30.11.2023 г. изрично е посочено, че в хода на
производството са постъпили плащания, с които са погасени вземанията, вкл. за част от
разноските.
В чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване
на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ
от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в
т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случая обаче е налице оттегляне на иска,
предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от
ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право. Поради това
отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78,
1
ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение
на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по
което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита.
Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие,
индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията
между страните по съществото на спора /в този смисъл изрично Определение № 626 от
20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о., ГК/.
Предвид посоченото при съобразяване, че изпълнението на процесните вземания е
настъпило след депозиране на исковата молба, направеното искане за присъждане на
сторените и доказани разноски в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение е
основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 38717 от 30.10.2023 г. по гр.д. № 65038/2021 г. по описа
на СРС, 118-ти състав като:
ОСЪЖДА Н. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.
444, вх. 1, ет. 5, ап. среден да заплати на "...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ... сумата 480 лева – разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщението.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2