Решение по дело №414/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 195/24.04.2024 г. по АНД № 134/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е отменено НП № 22-1275-002074 от 25.01.2023г. на Началник на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Велико Търново в частта, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата на Д. Х. Ч. от [населено място] е наложена „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а ОДМВР – В. Търново осъдена да заплати на Д. Х. Ч. разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

В законния срок срещу решението, в частта му с която е отменено НП, е подадена касационна жалба от Началник на Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че в тази част решението е постановено в противоречие с установената фактическа обстановка и е необосновано. Фактически първоинстанционният съд бил приел, че отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол и/или наркотични вещества представлява едно нарушение и то е визирано в придложение първо от чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Тълкувайки правната норма по този начин въззивният съд неправилно бил обосновал мотивити си за отмяна на НП в частта за това нарушение. Позовава се на ТР № 13 от 20.12.2021г. на ВАС по адм. дело № 1/2021г. ОСС на ВАС. Деецът взема отделно решение за всеки отказ. В случая се е съгласил да му бъде направен тест за алкохол, но е отказал тест за наркотични вещества. Нещо повече, заявил е пред полицейските служители, че е употребил лекарства, съдържащи забранена субстанция и изразил опасения, че това ще бъде отчетено от техническото средство. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди в оспорената му част.

 

Ответникът по касация Д. Х. Ч., чрез ...Г. Я., заема становище за неоснователност на жалба. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на ВТОП дава становище за основателност на касационната жалба. Решението на ВТРС в частта, с която е отменено НП в частта му за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че решението на ВТРС в тази част следва да бъде отменено и НП да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци в оспорената част на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение в оспорената му част.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 24.11.2022 г., в 04.10ч. Д. Х. Ч. управлявал собствени си л.а. „....“ с рег. № [рег. номер] в гр. В.Търново, по [улица]в посока към площад „Велчова завера“. До № 65 на горепосочената улица бил спрян за проверка от полицейските органи. Била му извършена и проверка алкохол, дала отрицателен резултат. След извършването на тази проверка полицейските служители поканили жалбоподателя в сградата на РУ – В. Търново за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, защото Ч. им се сторил притеснен, неспокоен, превъзбуден, със зачервени зеници. В сградата на РУ – В.Т. Ч. устно отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заявил, че употребява по лекарско предписание със зелена рецепта лекарството „Клонарекс“, чийто съставки ще отразят при теста наличие на забранени вещества. На Ч. бил издаден талон № 088374/24.11.2022 г., с който следвало да се яви в ЦСМП при МОБАЛ „Д. Стефан Черкезов“ за извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване за определяне на употребата на наркотични вещества. В този талон, подписан от Ч., бил отразен отказът му да бъде проверен с с Дрегер „Драгтест 5000“, № ARHJ-11 за употреба на наркотични вещества. Не е изпълнил и даденото му предписание и не се е явил в лечебното заведение.

За да отмени в тази част НП районният съд е приел наличие на формална незаконосъобразност на наказателното постановление и допуснато и неправилно приложение на материалния закон. В разглеждания казус бил налице обективиран устно и писмено отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Фактически и контролният, и наказващият органи са претендирали само отказа на водача, визиран в хипотезата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Този отказ като обективирано съставомерно поведение контролният орган е подвел юридически под нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а административнонаказващият орган – под нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тоест и в двете законови хипотези. Допускайки това несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Този текст обаче представлявал санкция за фактически неконстатирано и непретендирано от контролния и наказващия органи обективирано поведение. Следвало е санкцията да бъде по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, при което ще е налице съответствие с фактическото формулиране на нарушението. По делото били налице писмени доказателства за реализиран състав на нарушение и по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, но тази хипотеза в разглеждания казус е без правно значение. Същата би имала материалноправно значение, ако контролният и наказващият органи фактически бяха претендирали и описали две отделни нарушения и наказващият орган бе наложил две отделни административни наказания.

Настоящият състав намира изводът на съда за незаконосъобразност на НП в оспорената част за неправилен. Не е налице приетото несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението. С. Т. решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, Отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. Граматическият анализ и използваната законодателна техника в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно и недвусмислено показват, че нормативно закрепеното разграничение на нарушенията използва за база различния предмет на проверката/изследването. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършване на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества, или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания. В случая е безспорно установено, че водачът се е съгласил и е бил изпробван за употреба на алкохол, като резултатът е бил отрицателен, но е отказал чрез предвидените две форми на изпълнителното деяние, да бъде изследван за употреба на наркотични вещества. Отказал е да бъде изследван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози и не е изпълнил предписание за медицинско изследване, като не е отишъл да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Налице е съответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението. Неправилно съдът е приел, че фактически и контролният, и наказващият органи са претендирали само отказа на водача, визиран в хипотезата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Тази хипотеза в светлината на посоченото тълкувателно решение представлява отказ да бъде изследван за употреба на алкохол, какъвто не е налице. И контролният, и наказващият орган претендират отказ на водача да бъде изследван за употреба на наркотични вещества и точно за това е ноложена административно наказание на Ч..

Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона и същото следва да бъде отменено. Съдът намира, че е налице приложното поле на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като потвърди НП в оспорената част, като материално и процесуално законосъобразно. При това положение и влязлото в сила потвърждаване на НП в останалата част, за което не е налице оспорване от страна на Ч., следва решениетода бъде отменено и осъждането ОД на МВР да му заплати разноски в размер на 600лв.

От страна на касатора не е направена претенция за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 195/24.04.2024 г. по АНД № 134/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в оспорваната му част, с която е отменено НП и ОД на МВР Велико Търново осъдена да заплати на Д. Х. Ч. разноски в размер на 600лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1275-002074 от 25.01.2023г. на Началник на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Велико Търново в частта, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата на д.х.ч., [ЕГН] от [населено място] е наложена „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.