№ 251
гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500420 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №219/ 27.05.2024г. по гр. д. №207/24г. ОС- Русе е отхвърлил
като неоснователен иска на М. А. С. от гр.Русе, на основание чл. 55 ал.1 пр. 1
от ЗЗД, Б. Л. К. от гр.Русе да й плати сумата от 5 448,12 лева, внесена от нея
по изп.дело № 1010/2020г. на ЧСИ И. Х., сумата от 16 908,09 лева,
представляваща половината от сумата от 33 818,18 лева- разпределена на
„Банка ДСК„ АД, след приключване на публичната продан по същото изп.
дело, и сумата от 8 283,14 лева- за платени такси и разноски в изп.
производство, като получени без правно основание, ведно със законната лихва
от завеждането на иска.
Присъдени са и разноски- М. А. С. от гр.Русе ЕГН **********, е
осъдена да заплати на Б. Л. К. от гр.Русе, ЕГН **********, сумата от 900 лева-
деловодни разноски.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от М. А.
С., чрез адв. Н. Б., като неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Излагат се възражения срещу изводите на съда, че заплатените от С. суми не
са довели до обогатяване на ответника, след като той е следвало да ги
заплаща, въз основа на вътрешна договорка между тях. Неправилно било
прието, че заплатените суми по изпълнителното производство не са излезли
от патримониума на ищцата, тъй като задължението е погасено чрез
продажбата на апартамент, който на половина е нейна собственост. Изразява
се и несъгласие с правната квалификация на предявения иск и съждението
същият да бъде отхвърлен доколкото не бил предявен иск по чл.127 от ЗЗД.
1
Сочи се, че в доклада по делото липсва правна квалификация на спора и е
недопустимо такава да се дава едва в определението на районният съд, който
съобразявайки подсъдността на делото изпраща същото за разглеждане към
Окръжен съд- Русе. При пропуск на районният съд, ОС- Русе следвало да го
отстрани и даде възможност на страните да предприемат нужните действия в
спазване на съответните процесуални права.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважи
исковата претенция в пълен размер, алтернативно- делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед изготвяне на
доклад с коректна правна квалификация на спора. Претендират се разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и
възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОС- Русе е приел, че предявеният от М. С. против Б. К. /бивши съпрузи/
иск е с правно осн. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, тъй като е обвързан с правната
квалификация, дадена от РС- Русе преди делото да му бъде изпратено по
правилата на родовата подсъдност /поради увеличение размера на предявения
иск/. Изложил е съображения, че същият е неоснователен, тъй като не е
налице неоснователно обогатяване от страна на ответника- сумата 5 448,12
лева, която С. е внесла по изпълнителното дело за частично погасяване по
кредита, по който е солидарен длъжник с ответника, не е довела до
обогатяването му, а сумата 16 908,09 лева за погасяване на задължението и
сумата 8 283,14 лева такси и разноски по изпълнителното дело, не са излезли
от нейният патримониум.
Въззивната инстанция не споделя гореизложените изводи.
Видно от исковата молба ищцата е посочила, че по време на брака си с
ответника са сключили на 28.03.2016г. договор за жилищен кредит с „Банка
ДСК“ АД, в размер на сумата 35 000 лева. Бракът бил прекратен с решение по
гр.д.№2079/20г. на РС- Русе, с което е утвърдено сключеното между съпрузите
споразумение /от 23.06.2020г./. Б. К. не изпълнил задължението си по т.11
споразумението, с която се задължил да заплаща дължимите месечни вноски
за погасяване на получените от него или съпрузите по време на брака банкови
кредити. Кредита с „Банка ДСК“ АД бил обявен за предсрочно изискуем,
образувано било изпълнително дело, по което е продаден имот СИО, поради
което ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 25
191,23 лева /молба л.153/. Тази сума включва внесените от нея средства в
размер на 8 283,14 лева /от които 5 448,12 лева за погасяване на кредита, а
останалото за платени такси по изп.д.- общо 8 283,14 лева/, както и 16 908,09
лева, представляваща половината от сумата 33 802,22 лева- преведена от
съдебният изпълнител на банката след продажба на имота /СИО/ за погасяване
на кредита.
Предвид изложеното, видно е, че претенцията се основава на договорно
основание, поради което не може да се квалифицира като неоснователно
обогатяване. Правната квалификация е неправилно определена от ОС- Русе,
съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и петитум. При
непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, въззивната
инстанция в хипотезата на неправилна квалификация на иска следва да реши
спора като определи правилната квалификация /ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
т.2, Р. №31/04.03.2021г. по гр. д. № 1919/2020г., I г. о., ВКС/.
2
Правното осн. на предявената претенция за сумата 25 191, 23 лева е
чл.79 вр. чл.82 ЗЗД- претърпяна загуба поради неизпълнение на договор- т.11
от споразумението сключено между страните, утвърдено при прекратяване на
брака им.
Споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, което съпрузите представят пред
бракоразводния съд, е с договорен характер. В рамките на свободата на
договаряне (чл. 9 ЗЗД) те имат правото да уредят материално- правните
последици от прекратяването на брака както пожелаят- да уредят нещо
различно от следващото се по закон съотношение на квотите в
съсобствеността; да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички
или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят
съсобствеността; могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за
равенство на дяловете, отчитайки различни обстоятелства. В случая са
уредили с т.11 от споразумението, че след прекратяване на брака Б. К. се
задължава да заплаща дължимите месечни вноски за погасяване на
получените от него или съпрузите по време на брака банкови кредити, като
предвид гореизложеното тази клауза не е нищожна, в какъвто смисъл е
направено възражението в отговора на исковата молба, поради
нееквивалентност на престациите, като противоречаща на закона и
накърняваща добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за задълженията и договорите,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата, като обезщетението
съгласно чл.82 от ЗЗД обхваща имуществени вреди- претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. При неизпълнение на обещания облигационен резултат
възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за
претърпените от него вреди / Р. № 193 от 27.06.2012г. на ВКС по гр. д. №
1259/2011г./. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени
последици, както в случая, може да претендира обезщетение за имуществени
вреди определени с разпоредбата на чл.82 от ЗЗД на „претърпяна загуба“-
фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество. Видно от
приложените по делото документи, неоспорени от страните и приети като
доказателство по делото / л.6-12,л.29, закл. л.128-133, протокол от
24.01.2024г./, М. С. е внесла сума в размер на 8 283,14 лева, за погасяване на
кредита с „Банка ДСК“ АД, в която са включени и такси по изпълнителното
дело, а след продажбата на имота, които е СИО, на банката е преведена сумата
33 802,22 лева, половината от която е 16 903,11 лева, които суми, съобразно
т.11 от споразумението, се дължат от Б. К.. По отношение на банката това
споразумение от 23.06.2020г. няма действие, но между страните по същото то
има силата на закон и ги обвързва.
Предвид гореизложеното, поради несъвпадение в изводите на двете
съдебни инстанции, решението на ОС- Русе следва да се отмени и
предявеният иск да се уважи.
Разноски: С оглед изхода на делото на М. С. следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции. За първата инстанция, съобразно
приложеният списък по чл. 80 ГПК /л.9 от делото на РОС/ следва да се
присъди сумата 2 589,04 лева. За въззивната инстанция не е представен
списък, но разноски са претендирани- видно от данните направени са
разноски за ДТ в размер на 612,79 лева и 1000 лева адвокатско
3
възнаграждение по приложеният договор за правна защита.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №219/ 27.05.2024г. по гр. д. №207/24г. на ОС- Русе,
вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Б. Л. К. егн:********** от гр. Русе, *********** да заплати
на М. А. С. ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Русе, ***********- адв.
Н. Б., сумата 25 191, 23 лева, ведно със законната лихва от 02.02.2023г. на
осн. чл.79 вр. чл.82 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. Л. К. егн:********** от гр. Русе, *********** да заплати
на М. А. С. ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Русе, ***********- адв.
Н. Б., сумата 4 201,83 лева- разноски за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението
до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4