Решение по дело №269/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по жалбата на С. Г. Р., понастоящем в Затвора – Пазарджик против Заповед № Л-426/11.03.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, за изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена, съответно отменено и наложеното наказание „Изолиране в наказателна килия“.

В съдебно заседание лишеният от свобода С. Г. Р., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваната заповед. Прави искане за разпит на свидетели.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик, редовно призован, се представлява от инспектор „Режимна дейност“ – В. В., който по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Представя доказателства.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 06.03.2025 г. лишеният от свобода С. Г. Р. е нарушил установения ред като е държал у себе си неразрешена вещ – 1 бр. полиетиленово топче светло синьо на цвят. Нарушението е констатирано от постовия надзирател при извършване на сутрешна проверка в отделението, в което е настанен лишения от свобода Р. – излизайки от отделението, между двете решетки надзирателят забелязал топчето. Незабавно е уведомил ДГН. По негово разпореждане е обособен временен пост и е извикана дежурната група от РУ на МВР Пазарджик. При направен полеви тест, от полицейските служители, веществото в топчето, е реагирало положително на синтетичен канабиноид, с тегло от 1,88 гр. Съставен е протокол и вещта е иззета от служителите от РУ Пазарджик за допълнителен анализ. При извършена допълнителна проверка на камерите за видеонаблюдение от инспектор вътрешна сигурност Т., същия установил, че лишеният от свобода Р., по рано същата сутрин, преди проверка, подхвърля топчето между двете решетки. Лишеният от свобода Р. е отказал да даде обяснение. За случая е съставена докладна записка. По случая е образувано ДП ЗМ № 263/2025 г. по описа на РУ на МВР Пазарджик и прокурорска преписка № 1516/2025 г. на Районна прокуратура Пазарджик. Преди налагане на наказанието лишеният от свобода Р. е изслушан от началника на затвора по време на разпределителна комисия проведена на 11.03.2025 г. Изслушването е отразено в протокола от проведената комисия. С действията си лишения от свобода е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1 и т. 5, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС.

Последвало е издаването на обжалваната Заповед № Л-426/11.03.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“, с която на основание чл. 101, т. 7, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105, ал. 1 от същия закон е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от седем денонощия на лишения от свобода С. Г. Р..

Заповедта е връчена на 12.03.2025 г. на лицето при условията на отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели – служители при Затвора – Пазарджик. В законоустановения 3-дневен срок жалбоподателят е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно: докладна записка с рег. № ИВ-641/07.03.2025 г. на мл. инспектор С. А. Б., докладна записка рег. № 2012/07.03.2025 г. на инспектор В. Т.. Представена е и медицинска справка, в която подробно е описано здравословното състояние на жалбоподателя.

За изясняване на фактическата обстановка, по делото са разпитани свидетелите А. С. К. и Н. Л. М. – лишени от свобода, както и С. А. Б. и В. А. Т. – служители в Затвора – Пазарджик.

Свидетелят К. заяви пред съда, че на 4-ти и 6-ти март 2025 г. топчета с чай са били хвърлени от Н. Л. М. от вътрешната решетка към външната решетка на отделението. Според свидетеля жалбоподателят С. Р. изобщо не е хвърлял топчета, тъй като те не са били у него, за да ги хвърля. При решетката са били тримата – св. К., св. М. и жалбоподателят Р.. Топчетата представлявали чай увит в топче, които се хвърлят, за да може администрацията да обърне внимание на проблемите на лишените от свобода.

Свидетелят Н. М. заяви пред съда, че на 06.03.2025 г. той лично е хвърлил топче между двете решетки на Шесто отделение с ръце отгоре, а второто отдолу през решетката. Свидетелят е категоричен, че С. Р. не е хвърлял или ритал през този ден топчета. Когато хвърлил топчетата били трима на решетката – той, С. Р. по средата и А. К. от дясната страна на Р.. Топчетата представлявали чай примесен с йодасепт.

Разпитани са и свидетелите С. А. Б. – мл. инспектор към Затвора – Пазарджик, както и В. А. Т. – инспектор „Вътрешна сигурност“ към Затвора – Пазарджик, чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят Б. заяви пред съда, че на 06.03.2025 г. при излизане от сутрешна проверка намерил топче в светлосиньо пликче, което се е намирало между двете решетки на отделението. Докладвал е на Д. К., който е бил дежурен. Свидетелят посочи, че по това време на деня в отделението са били само С. Р., А. К. и Н. М., а другите лишени от свобода през това време са били на училище.

Свидетелят В. Т. заяви, че на 06.03.2025 г. е имало инцидент в Затвора – Пазарджик с намерено топче, намерено от колегата му С. Б.. По изготвената докладна записка от мл. инспектор Б., преглеждайки видеозаписите от камерите в отделението, св. Т. е установил, че топчето е хвърлено от С. Р..

По делото е направен оглед на видеозапис на камерите в Шесто отделение от дата 06.03.2025 г., на който се вижда как в 6-7 минута непосредствено до решетката на отделението са застанали лишените от свобода – А. К. и С. Р.. Зад тях на поне един метър е застанал Н. М.. От записа се вижда как С. Р. бърка в левия си джоб, изважда и хвърля на земята топче, което подритва с крак по посока на решетката. Топчето преминава отдолу на решетката и минава в коридора между двете решетки.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Изпълнено е и задължението, регламентирано в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно преди налагане на наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят. В тази връзка по делото е представен Протокол № Р – 24/11.03.2025 г., в който е отразено, че жалбоподателят С. Г. Р. е изслушан пред началника на затвора.

С оглед на това, съда приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед и с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието „дисциплинарно нарушение“, съгласно което, това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята – т. 1 и 5 – неспазване на реда и дисциплината в помещенията, неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

В настоящия случай, в представените по делото докладни-записки, въз основа на които е постановена оспорената заповед, безспорно се съдържат данни за това, че лишеният от свобода С. Г. Р. е държал у себе си неразрешена вещ – 1 бр. полиетиленово топче светло синьо на цвят с тегло от 1,88 гр., което при извършен полеви тест е реагирало положително на синтетичен канабиноид. Това се установява и от видеозаписа от камерите в затвора, приложен по делото, от който ясно се вижда как на 6-7 минута от записа при решетката на отделението са застанали А. К. и С. Р., зад тях е застанал Н. М.. От записа се вижда как С. Р. бърка в левия си джоб, изважда и хвърля на земята топче, което подритва с крак по посока на решетката. Топчето преминава отдолу на решетката и минава в коридора между двете решетки.

На първо място съдът намира за неоснователно направеното възражение, че представеният видеозапис от ответната страна е от дата 06.03.2025 г. На видеозаписа в горния ляв ъгъл са визоализирани датата и часът, на които е направен същият, поради което съдът намира за безспорно установено, че видеозаписът е направен именно на посочената дата и отразява извършеното нарушение на 06.03.2025 г.

На следващо място съдът намира за неоснователни и направените възражения от жалбоподателя, че изпуснатото от него не е посоченото топче, а например фас от цигара. При направения в съдебно заседание оглед на предоставения видеозапис ясно и категорично се вижда как жалбоподателят изпуска топче, което подритва през решетката. Това се установява и от разпита на св. Т., който е установил извършителя на деянието, след преглед на видеозаписите.

Тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на лишените от свобода А. К. и Н. М., които заявяват, че на посочената дата – 06.03.2025 г. жалбоподателят Р. не е имал у него топчета и не ги е подхвърлил през решетките. Показанията на двамата свидетели противоречат на представения по делото видеозапис, както и на показанията на св. Б. и св. Т.. Свидетелят Б. заяви, че между двете решетки е намерил топче увито в светлосиньо пликче, а не угарка от цигара, каквато е защитната теза на жалбоподателя. От своя страна св. Т. е категоричен, че при преглед на видеозаписа е установил, че С. Р. е подхвърлил въпросното топче.

Показанията на св. Б. и св. Т. съдът кредитира като достоверни, последователни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за безспорно установено извършеното от С. Р. нарушение, описано в оспорената заповед. Съдът намира, че притежаването на неразрешена вещ, представляваща полиетиленово топче, реагиращо положително на синтетичен канабионид, несъмнено представлява нарушение на установения ред, неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в закона. В текста на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Анализът на събраните доказателства безспорно указва наличието на осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 5 – неспазване на реда и дисциплината в помещенията, неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, което от своя страна мотивира необходимостта от налагане на административното наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия.

С оглед на това и предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно, обосновано и в съответствие с разпоредбата на ЗИНЗС, с оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия.

По отношение на размера на наложеното дисциплинарно наказание съдът счита, че Началникът на Затвора Пазарджик се е съобразил с разпоредбата на чл. 102 и чл. 105 от ЗИНЗС и като е взел предвид характера и тежестта на нарушението, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние, правилно на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС му е определил дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от седем денонощия. Ето защо, съдът счита, че определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното нарушение от жалбоподателя, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-426/11.03.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на С. Г. Р., понастоящем в Затвора – Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия“, за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1 и 5, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване в 14 – дневен срок от днес пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик.