Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 112/29.01.2020 година, гр. Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 2495/2020 година.
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 29 ал. 6 от Закона
за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия (Закона).
Образувано въз основа на определение №
8904/30.11.2020 година по адм.д. № 10 539/2020 година на Административен съд –
град С. (АССГ), с което спорът е изпратен в Административен съд – Б. (АдмС - Б.)
по подсъдност.
Жалбоподателят К.Г.У. с ЕГН ********** *** е обжалвал решение № 2-1866/06.10.2020 година на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в частта, в което е установена и обявена принадлежността му към органите на Държавна сигурност, по чл. 1 от Закона.
Жалбоподателят изразява
недоумение по какъв начин Комисията е стигнала до извод, че е сътрудничил на
Държавна сигурност (ДС), тъй като към решението не са приложени никакви
доказателства. Отрича всякакъв контакт с представители на ДС. Заявява, че от
момента на раждането си не е знаел, че е вербуван. Поддържа, че не е подписвал
документите, изброени в решението, въз основа на които се е произнесла
комисията. Иска отмяна на решението.
Ответникът – Комисията – в
писмено становище от председателя Е.К. (лист 8 - 9) оспорва жалбата. Административната
преписка е представена и приложена в първоначално образуваното адм.д. № 10
539/2020 година на АССГ (приложено към настоящото дело).
След като съпостави
доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
С писмо № КИ-К-17-1361/07.06.2017
година, на основание чл. 21 ал. 2 от Закона,
председателят на Комисията изискал от административния ръководител на Окръжен съд - Б. информация -
списък с трите имена, единния граждански номер, длъжността и периода на заемане
на длъжността „съдебен заседател“, за съответните лица по чл. 3 ал. 1 т. 7 от
Закона, заемали тази публична длъжност от 10.11.1989 година до момента на
изготвяне на писмото (лист 14 от адм.д. № 10 539/2020 година)
С писмо изх. № 722/22.06.2017 година
административният ръководител на Окръжен съд - Б. изпратила списък на лицата,
които са заемали длъжността „съдебен заседател“ за периода 2000 – 2019 година,
като уточнила, че за периода 10.11.1989 – 31.12.1999 година такава информация
не е налична в Окръжен съд – Б. (лист 15 – 24 от адм.д. № 10 539/2020 година).
Комисията извършила проверка на
лицата по представената информация, според която К.У. е бил съдебен заседател в
периода 2015 – 2019 година.
В хода на проверката било
установено, че за съдебният заседател К.Г.У. с ЕГН ********** са налични данни
за съпричастност към органите по чл. 1 от Закона. Комисията констатирала, че
31.05.1989 година У. е бил вербуван като
секретен сътрудник – „агент“ с псевдоним „Славов“, от старши лейтенант Д.Д.,
служител в отдела на ДС към Общинско управление (ОУ) - Б. на Министерството на
вътрешните работи (МВР), а на 06.07.1989 година вербуването е било регистрирано
с регистрационна бланка.
С обжалваното решение Комисията е
установила и обявила принадлежността на К.У. към органите на ДС по чл. 1 от Закона.
В преписката, представена от
ответника, се съдържат документи, декласифицирани по § 17 от Закона.
Представен е регистрационен
картон с гриф „строго секретно“, в който са описани трите имена на
жалбоподателя – К.Г.У., посочени са датата и мястото на раждането му – ***
година/Б., както и професията, която е упражнявал към момента на изготвянето на
картона – „началник отдел“. В картона са вписани категорията на сътрудника –
„агент“, псевдонима му - „Славов“, номера на личното му досие - № 90 192,
датата на вербуване – 31.05.1989 година, името на ръководещия го служител – Д.Д.,
телефонен номер на служителя – 2137. Положен е и подпис, съдържащ в графичния
си материал главна буква „Д“. На отделна страница на картона е описан и
архивния номер на оперативното дело на У. – Iа 37681 (лист 28 - 29 от адм.д. № 10 539/2020 година).
В описа на приложеното дело с
арх. № Iа 37681 се съдържа опис на материалите, като в описа под № 8 е описано
„предложение за вербовка“, под № 10 е вписан „рапорт за извършена вербовка“, а
под № 11 – посочената по – горе регистрационната бланка (лист 32 от адм.д. № 10
539/2020 година).
Предложението за вербовка от
26.05.1989 година е изготвено от оперативен работник – лейтенант Д.. То съдържа
описание на потенциални обществени проблеми в
предприятие „Хлебна и сладкарска промишленост“ – Б., в което К.У. работи
(„отрицателни явления в социалния и обществено – политическия микроклимат“) и
извод за необходимост от вербуване на агент на ДС „по линия на Икономиката“ в
предприятието. В сбита форма са изложени биографични данни за У., посочена е
позицията, на която работи в предприятието – началник отдел „Пласмент“,
направени са кратки личностни характеристики на лицата от обкръжението му
(баща, майка, съпруга, дъщеря), ретроспективно са описани образователните
степени и трудовия път на У. (до момента на вербуването), анализирани са
личностните, деловите и оперативните му качества и отношението му към
„политиката на нашата Партия и Правителство“, като от установения оперативен
контакт и от проучването е направен извод, че той притежава необходимите
качества и възможности за работа като агент на ДС. Част от предложението е и
план от оперативния работник за мястото и обстановката, при която на кандидата
за вербуване (в документа този израз е заменен с абревиатурата „КВ“) да бъде
предложено сътрудничество с ДС, както и два възможни сценария за поведението му
- в отговор на предложението – а) при проявено колебание за сътрудничество и б)
при готовност за сътрудничество. Предложението - план завършва със стандартно
изречение - молба за утвърждаването му до началниците на оперативния работник.
Освен подписа на оперативния работник, предложението съдържа подпис на началника
на ОУ – Б. на МВР – подполковник Ангелов – положен под напечатаната дума
„съгласен“. Предложението е утвърдено от заместник – началника на Областното
управление на МВР – полковник Илиев – посредством положен подпис (лист 33 - 36 от адм.д. № 10
539/2020 година).
От ответника, като част от преписката, е представен рапорт, изготвен на 31.05.1989 година (с дата на регистриране – 03.07.1989 година) от оперативния работник Д., в който е докладвано за протичането на срещата по вербуване на У.. Описани са датата и мястото на срещата (провела се в „уговореното време“), проведения подготвителен разговор на тема, избрана от оперативния работник за „доизясняване на оперативните възможности и личните качества на кандидата“ и отговорите на У., в това число възможностите му да посещава всички подразделения на предприятието, както и самостоятелно посочено от У. обстоятелство, че при негова роднина е пристигнал високопоставен арменски свещеник, румънски гражданин, към чиято дейност оперативният работник е проявил интерес. Посочено е, че на предложението за сътрудничество кандидатът е отговорил утвърдително и е изразил готовност „да изпълнява всякакви задачи, доколкото има възможности за това“. Описано е, че кандидатът е подписал декларация за сътрудничество, сам си е избрал псевдоним – „С.“, а след това му е бил проведен първичен инструктаж за секретност на работата, за начините на бърза връзка с оперативния работник, за основните задачи, по които ще работи и за изискванията към даваната информация. Рапортът е съгласуван, чрез подпис, от началника на ОУ на МВР и е утвърден по същия начин от заместник – началника на Областно управление на МВР (лист 37 - 39 от адм.д. № 10 539/2020 година).
В представената от ответника
регистрационна бланка за регистрация на агент „С.“ са попълнени трите имена и
рождената дата на жалбоподателя, подписа, името и званието на оперативния
работник, „открил досието“ (старши лейтенант Д.С.Д.), а също подписа, името и
званието на заместник – началника на Областно управление на МВР в град Б.
(полковник И.И.). В бланката се съдържа номера на оперативното дело на У. (№ 90
192), както и датата на регистрацията – 06.07.1989 година с подпис и воинско
звание (без име) на служителя на ДС, изготвил бланката (лист 40 от адм.д. № 10
539/2020 година).
От ответника не е представена
декларацията за сътрудничество, подписана от У. в момента на вербуването му, данни
за която се съдържат в изготвения рапорт за вербуване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
С оглед датата на връчване на
решението – 15.10.2020 година, и датата на подаване на жалбата – 21.10.2020
година, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК (лист 6, 54 – 57
от адм.д. № 10 539/2020 година).
Жалбоподателят
е надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването – с оспореното решение е установен факт –
съпричастност към структурите на ДС на НРБ, който засяга непосредствено
правната сфера на К.У. и който е възприет еднозначно от него като
неблагоприятен. Затова жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Решението е издадено в
съответствие с целта на закона - разкриване, използване и съхраняване на
документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската
народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за
периода от 9 септември 1944 година до 16 юли 1991 година, прокламирана в чл. 1
ал. 1 от Закона.
Решението е прието от компетентен
орган - Комисията, която, на основание чл. 29 ал. 1 от Закона, е органът, оправомощен да обявява
принадлежност на конкретно лице към ДС и разузнавателните служби на Българската
народна армия.
При издаване на решението е спазена
предписаната от закона писмена форма – актът има съдържанието по чл. 29 ал. 2
т. 2 от Закона, посочено е правното основание за издаването му – чл. 26, ал. 1,
т. 2 от Закона. Решението е подписано от всички членове на Комисията, взели
участие в заседанието ѝ.
В административното
производството по издаването на акта не се констатираха допуснати съществени
процесуални нарушения.
Решението съответства на приложимото
материално право.
На основание чл. 25 т. 3 от
Закона, принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на
документи, съдържащи се в информационните фондове. За установяване на дейност като
секретен сътрудник (какъвто е настоящия случай)
такива документи могат да са собственоръчно написана или подписана
декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения;
документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или
подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи
от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за
лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите
за унищожаване или други информационни носители.
Посочените документи не са
изчерпателно изброени, а в Закона няма изискване всичките документи да са
кумулативно налице.
От ответника в производството са
представени официални документи (предложение за вербуване с утвърден/съгласуван
план, рапорт за успешно вербуване, регистрационен картон и регистрационна
бланка), данните в които удостоверяват откриване на лична разработка по
отношение на К.У., неговото привличане като „агент“ под псевдоним „С.",
както и факта на неговата регистрация като секретен сътрудник на ДС.
Документите са съставени и/или подписани от старши лейтенант Д.Д. - щатния
служител на ДС, който е посочен като ръководител на жалбоподателя, поради което
съдът ги кредитира като годни доказателства за установяване на съпричастност
към структурите на ДС.
В цитираните документи се съдържа
непротиворечивата и единна информация за сътрудничество на У. с ДС, която задължава
административния орган да се произнесе с решение по чл. 29 ал. 1 от Закона.
Жалбоподателят отрича с него да е
бил установяван контакт от служители на ДС, още повече - да е сътрудничил с
тази структура на тоталитарната държава. Действително, в доказателствата,
представени от ответника, няма документ, подписан непосредствено от К.У., но от
цялостното съдържание на административната преписка съдът приема, че това
твърдение на У. е опровергано. На У. е извършено предварително проучване от
щатен служител на ДС, което, на практика, е обхванало цялото му битие –
образование, работа, семеен кръг, личностни и делови качества, политически
разбирания, оперативна ценност. Проучването е обобщено в предложението за
вербуване. В него е направен мотивиран извод, че по „линия на Икономиката“ е
необходимо привличане на секретни сътрудници, а сферата, в която работи У. –
началник отдел „Пласмент“ в предприятие, произвеждащо хляб и хлебни изделия
(стоки от първа необходимост за населението) е от оперативен интерес за ДС, както
с оглед естеството на продукцията, така и с оглед обстоятелството, че там
работят „лица с възстановени имена“ (типичен за времето тоталитарно - перверзен
евфемизъм на израза „български граждани от турски етнически произход с
насилствено сменени имена“), и се „долавят“ отрицателни признаци в „социалния и
обществено – политическия микроклимат“. Разработката и предложението на старши
лейтенант Д. са проверени двукратно от ръководни служители на службите за
сигурност – чрез съгласуване от началника на Общинско управление – Б. на МВР и
с утвърждаване от висшестоящия му заместник – началник на Областно управление –
Б. на МВР, за което са положени съответните подписи.
Рапортът, съдържащ информация за
проведената конспиративна среща, подготвителната беседа и поведението на У.
след полученото предложение за сътрудничество, съответства напълно на един от
сценариите в предходно разработения от старши лейтенант Д. план за вербуване
(част от утвърденото предложение). Освен стандартни сведения, този рапорт
съдържа и конкретни сведения, придобити от оперативния работник – за
пребиваване на чужд гражданин (свещенослужител) на територията на град Б. при
конкретно лице – роднина на жалбоподателя. Описаните обстоятелства са лесно
проверими при последващ интерес от допълнителни данни, не само посредством
първоизточника - агент, а и чрез други оперативни способи (включително и без
знанието на вербовчика старши лейтенант Д.), което изключва вероятността от
фабрикуване (от самия служител на ДС) на информацията за проведеното вербуване,
съответно – съдът приема, че документът е достоверен и следва да се кредитира
при контрола за законосъобразност на обжалваното решение.
В съответствие с вече обсъдените
доказателства са регистрационният картон и регистрационната бланка на ДС,
представени от Комисията. В тях се съдържат данни, които ги свързват по
несъмнен начин с жалбоподателя – уникалния номер на агентурното му дело,
имената на У., мястото и датата на раждането му, агентурното му име
(псевдоним), имената и воинското звание на оперативния работник от ДС, който го
ръководи – старши лейтенант Д.Д.. Те са официални удостоверителни документи,
приети са без възражение от страните по делото и също следва да бъдат
кредитирани.
Затова съдът приема, че Комисията
е установила и обявила принадлежността на жалбоподателя, в качеството му на
секретен сътрудник на ДС, въз основа на официални удостоверителни документи,
предадени ѝ от орган по чл. 16 от Закона, отговарящи на дефиницията за „документ“,
въведена в § 1 т. 1 от ДР на Закона. Тези документи се отнасят за жалбоподателя
в настоящото производство, тъй като всички данни, имащи отношение към
правилното му индивидуализиране, са налице и не съдържат противоречива
информация.
За пълнота на изложението и с
оглед изявленията на жалбоподателя в жалбата до съда, и в хода на проведеното
съдебно заседание, съдът счита за необходимо да отбележи, че оспореното решение
нямат правопораждащ или правопроменящ ефект. Като орган, действащ в условия на
обвързана компетентност и с оглед изпълняваните от Комисията констативно - охранителни
функции, решението, издадено от Комисията, е с регистрационен (констативен)
характер. С него единствено се констатира наличието на определен юридически
факт - принадлежност на дадено лице към органите по чл. 1 от Закона въз основа
на документи, неизчерпателно изброени в чл. 25 т. 3 от Закона. В разпоредбите
на Закона законодателят последователно си служи единствено е понятието
"принадлежност", което значи качеството на някой да е част от състава
на нещо. Визира се организационната обвързаност на конкретното лице към тези
служби, неговото регистриране към апарата им. Самата „принадлежност“ означава формално придобития статус на секретен
сътрудник към структура или структури на органите по чл. 1 от Закона, без да обхваща функционирането на тези лица
в това качество. Иначе казано, работата на Комисията и издаденото решение
нямат за цел да оповестяват естеството/съдържанието на работата, изпълнявана от
лицата, за които е установена съпричастност към ДС (кой, какво, как е узнал и
съответно информирал), а са свързани единствено с оповестяване на факта на
установената формална връзка между конкретен гражданин и определена структура
на ДС.
По настоящото дело тази формална връзка
е доказана от ответника със способите, допустими в процеса. Затова жалбата се
явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.У. с ЕГН **********
*** против решение № 2-1866/06.10.2020 година на Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, в което е установена и обявена
принадлежността на У. към органите на Държавна сигурност, по чл. 1 от
Закона.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните
за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: