Решение по дело №567/2018 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 599
Дата: 12 октомври 2018 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20187150700567
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 599/12.10.2018г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ВАСКО НАНЕВ
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

 

При секретар

Димитрина Георгиева

и с участието

на прокурора

Паун Савов

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 567 по описа на съда за 2018 г.

 

Делото е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – Стефан Янев, подаден против чл. 15, ал. 1, т. 7 и чл. 16, ал. 4, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сърница и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 2/10.11.2015 г. на Общински съвет Сърница.

В протеста се твърди, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни, като несъответни на нормативен акт от по-горна степен. Посочено е, че подзаконовия нормативен акт е приет на основание чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА и урежда организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Моли оспорените разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си и претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура гр. Пазарджик се представлява от прокурор Паун Савов, който по изложени съображения моли съда да уважи подадения протест и отмени оспорените разпоредби като неправилни и незаконосъобразни. Претендира направените по делото разноски.

За ответника – Общински съвет Сърница, редовно призован, не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4099/24.07.2018 г., в което председателят на общинския съвет по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадения протест. Счита оспорените разпоредби от правилника за правилни и законосъобразни, постановени при правилно прилагане на законодателството.

За контролиращата страна – Окръжна прокуратура Пазарджик, се явява прокурор Паун Савов.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 7 и чл. 16, ал. 4, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сърница и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 2/10.11.2015 г. на Общински съвет Сърница. Правилникът е приет с мнозинство от общия брой общински  съветници – 13 гласували „за“ – 13, „против“ – 0, „въздържали се“ – 0.

По делото са представени доказателства /лист 58-61/, от които е видно, че на 19.10.2015 г. на интернет страницата на Община Сърница са публикувани мотиви за приемане на правилника, тоест е изпълнено задължението по чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, а именно преди внасянето на проекта на нормативния акт за приемане от компетентния орган същият да е публикуван на интернет страницата на съответната институция за предложения и становища от заинтересованите страни.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Протестът е процесуално допустим, като подаден от лице имащо правен интерес от оспорването, по смисъла на чл. 186, ал. 2 от АПК и в законоустановения срок.

Разгледан по същество протестът е частично основателен.

Съдът намира оспорените текстове от Правилника са незаконосъобразни по следните съображения:

Предмет на обжалване са чл. 15, ал. 1, т. 7 от правилника, според който председателят на общинския съвет упражнява контрол върху изразходването на средствата, предвидени по бюджета на общината за издръжка на общинския съвет.

В правомощията на общинския съвет в чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА е, разписано, че общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Осъществяваният контрол върху изпълнението на бюджета е възложено на общинския съвет, а не на неговия председател. Правомощията на председателя на общинския съвет са посочени изчерпателно в чл. 25 от ЗМСМА и законодателят не е предвидил разширяването им. Оспорената т. 7 при липса на друга норма в правилника регламентираща в какво се изразява контролът, какво следва от това и как ще се изразходват средствата предполага непрозрачен метод на управление и съмнение за целесъобразност. Обстоятелството, че в общинския бюджет са предвидени средства за издръжка на общинския съвет, не дава основание за друг извод. Разпоредител с бюджетните средства е кметът на общината, който отговаря за разходването на средствата, постъпили както от републиканския бюджет, така и от собствени приходи на общината. От тази гледна точка общинският съвет не разполага със средства, чието разходване да определя сам, поради което не би могъл да упражнява контрол върху тези средства, още по-малко еднолично от неговия председател. Единственото правомощие на общинския съвет съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМСМА е съставянето на самостоятелен бюджет на общината за средствата от собствени приходи, за което изпълнение отговаря кметът.

С оглед на това съдът намира оспорената разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 7 от правилника за незаконосъобразна, приета в нарушение на чл. 17, чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 29а от ЗМСМА и противоречи на чл. 52 от ЗМСМА.

Предмет на оспорване е и разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 3 от правилника, която гласи: „Пълномощията на зам.-председателя се прекратяват предсрочно по искане на една трета от общинските съветници с решение на общинския съвет, взето по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗМСМА“. Според настоящия състав приемането на този текст е изцяло в правомощията на общинския съвет и същият не противоречи на нормативен акт от по - висока степен.

В чл. 24, ал. 2 от ЗМСМА, законодателят е предвидил възможност за общинския съвет да избере един или повече заместник-председатели на съвета като му е предоставил правото да уреди в правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА условията и редът за избиране на заместник-председателя, както и правомощията му. При така възприетата законова регламентация не може да се приеме, че оспореният текст от Правилника противоречи на чл. 24, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМСМА, както се твърди в протеста. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1-3 от ЗМСМА посочва хипотезите на преждевременно прекратяване единствено на пълномощията на председателя на общинския съвет и според съда не е относима и за зам. председателите. В ЗМСМА липсват изрични норми, които да уреждат, най-общо, положението на заместник-председателя на общинския съвет. След като самият законодател е предоставил изцяло в компетентността на общинския съвет да уреди условията и редът за избиране на заместник-председателя в Правилника, то несъмнено в неговата дискреционна власт е да уреди в същия Правилник условията и редът за предсрочно прекратяване на пълномощията на му.

Текстът на чл. 16, ал. 4, т. 3 от Правилника не противоречи и на чл. 30, ал. 4 от ЗМСМА. Тази законова норма урежда хипотезите, при които предсрочно се прекратяват правомощията на общински съветник. Следва да се посочи, че предсрочното прекратяване пълномощията на зам.-председателя на общинския съвет не води и няма как да доведе до прекратяването на пълномощията му като общински съветник. Заместник-председателят на съвета се избира измежду самите общински съветници и при предсрочното прекратяване на пълномощията му като такъв той си остава общински съветник.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подаденият протест следва да бъде уважен само в частта, касаеща чл. 15, ал. 1, т. 7 от Правилника, а в останала му част, насочена срещу чл. 16, ал. 4, т. 3  от Правилника, следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 20 /двадесет/ лева за публикация в Държавен вестник.

Водим от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сърница и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 2/10.11.2015 г. на Общински съвет Сърница.

ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – Стефан Янев, подаден против разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сърница и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 2/10.11.2015 г. на Общински съвет Сърница.

ОСЪЖДА Общински съвет Сърница да заплати на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 20 /двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК след влизането му в законна сила.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

/п/

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

1./п/

 

2./п/

 

 

 

Решение № 15757/18.12.2020г. на ВАС по АД № 14387/2018- ОБЗСИЛВА Решение № 599 от 12.10.2018 г., постановено по адм. д. № 567 по описа на АдмС – Пазарджик за 2018 г. в протестираната част.
ПРЕКРАТЯВА делото в посочената част.
Решението не подлежи на обжалване.
особено мнение на съдия И. Александрова:
Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав.Считам, че делото следва да продължи и съдът да осъществи ефективен контрол върху правилността на първоинстанционното решение.
Не считам, че решението на административния съд е недопустимо.
В случай, че се приеме, че отмяната на правилника, съдържащ оспорените разпоредби е валидна, то тя е в сила именно от дата, на която е прието решението на ОбС за това, а именно 29.11.19 година, от което следва, че към датата на подаване на жалбата пред административния съд, както и към датата, на която съдът е постановил решението си, делото е имало предмет и административният съд се е произнесъл ДОПУСТИМО по него. При допустимо първоинстанционно производство, решението е валидно и може да се обезсили от касационната инстанция само в два случая, предвидени в АПК – чл.221, ал.4 АПК - при оттегляне на оспорения акт от административния орган и при наличие на съгласие на останалите ответници или при оттегляне или отказ от оспорването (чл.155 АПК), които в конкретния случай не са налице. По тези съображения, считам, че в конкретния случай не е налице фактическо и правно основание, което да доведе до приложението на чл.221, ал.3 АПК. Това, че наредбата е отменена от ОбС в хода на касационното производство, повдига други въпроси, на които именно касационната инстанция следва да отговори, но така извършената отмяна не влияе върху допустимостта на обжалваното съдебно решение, защото законът (АПК) не предвижда такава хипотеза. Въпросите, които се поставят са следните:
1. Може ли ОбС да отменя подзаконов нормативен акт, който вече е предмет на съдебен контрол и то във фазата на касационно обжалване;
2. Валиден ли е актът, с който се прави това;
3. Жалбоподателят, респективно протестиращият прокурор има ли интерес да поддържа оспорването и при двата възможни отговора на първия въпрос.
Според мен на първия въпрос следва, категорично да се отговори отрицателно по следните съображения. Подзаконовият нормативен акт може да бъде отменен от органа, който го е издал или от съда, но в различни хипотези. Компетентността за