Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.02.2020 г. гр.Айтос
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН
СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми януари
две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 663
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
***,
представлявано от инж. Г. Т., против И.П.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с правно основание
чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди,
че дружеството е завело ч.гр.д. № 169/2019 г. по описа
на РС-гр.Айтос, по което
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу
ответника за сумата от
296, 05 лева – главница по издадени
фактури за периода от 25.05.2016 г. до 27.08.2018 г. с отчетен период по
фактурите - 09.04.2016 г. до 15.08.2018 г. и 48, 75 лева – мораторна
лихва за периода от 26.06.2016 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва.
Твърди се, че ответникът има разкрита партида и е с абонатен номер № 701289 за
водоснабден обект с монтиран водомер в санитарния възел, находящ
се в ***, в който имот се осъществявали непрекъснати водни доставки. Представят
се доказателства относно периодичните показания на измервателното средство –
справка – извлечение на отчет с мобилно устройство. За посочения период
паричното задължение за доставената, отведена и пречистена вода по посочения
абонатен номер възлизало на сумите, описани в исковата молба и то било
осчетоводено посредством издадените фактури, приложени към исковата молба.
Въпреки подаването на заявлението, респ. след издаване на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК ответникът не е извършил плащане, като съгласно разпоредбата на чл.415
от ГПК ищецът е предявил иск, с който иска да
се приеме за установено по
отношение на ответника,
че същият в качеството на абонат с посочения абонатен номер на ищцовото
дружество дължи изпълнение на парично задължение
за описаните по-горе суми. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.. Прави се искане за
присъединяване на ч.гр.д. по описа
на РС-Айтос. Представя писмени доказателства, иска допускане на съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза с въпросите, поставени в исковата молба.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1
от ГПК чрез особения представител на ответника, назначен по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция, като твърди, че няма доказателства, които да установяват връзката
между ответника и водоснабдения обект – не е представяне заявление за откриване
на партида с имената на ответника и не са представени документи за собственост.
В този смисъл поддържа се, че липсват доказателства за редовно възникнало
облигационно отношение между ищцовото дружество и
ответника. Откриването на партида на името на ответника не е достатъчно според
изискванията на закона. Оспорват се показанията на водомера, като се твърди, че
не е ясно по какъв начин са отчетени показанията. Твърди се, че не става ясно
кой е водоснабдения обект, за който има неизплатени задължения. Поддържа се, че
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване относно индивидуализацията на
обекта и правата върху него. Възразява се срещу допускането на съдебно
техническа и съдебно счетоводна експертиза.
Като съобрази твърденията и
възраженията на страните въз основа на доказателствата по делото от фактическа
и правна страна съдът намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена с законоустановения
едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за
предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 169/2019 г. на РС-Айтос, което е приложено към настоящото
дело.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.
2 от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са всички юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Според чл. 3,
ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, кръгът от лицата, които са потребители на В и К, са на първо
място собствениците на водоснабдените обекти.
По делото има представени заповед № РД-09-317 от 01.09.1991 г. договор за
продажба на държавен недвижим имот от 03.09.1993 г., в които са посочени
купувача и обекта на продажбата. Видно е, че купувач е ответникът по делото,
който закупил едностаен апартамент, находящ се в ***.
Поради това възражението на особения представител се явява неоснователно, като
от представените доказателства може да се
направи извод, че именно ответникът е собственик на обекта и е надлежно
легитимиран да отговаря за задълженията към доставчика.
От представената по делото от ищцовото
дружество справка за отчета на водомера във водоснабдения обект, извършен с
мобилно устройство, су
се установява отчетената консумация в обекта. Видно е също, че в перода от 16.09.2015 г. до 16.03.2018 г. са били извършвани
начисления на количеството вода, преминало през водомера, с отбелязване
„видян“, веднъж „от клиента“ и два пъти „служебно“, т.е. на два пъти
/14.02.2018 г. и 16.03.2018 г./ е начислявано служебно потребление.
От заключението на вещото лице К.Д. по приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че процесният имот е
водоснабден и за него е разкрит абонатен номер 701289, който го
индивидуализира, като в същия е изграден
водомерен възел в санитарно помещение и на водомера е поставен бар код за
отчитане с електронно устройство, представляващ криптирана информация, която се
отнася само за абонатния номер, за който се отнася. Констатациите на вещото
лице са направени от експерта на база данните от програмата на водния оператор,
предвид неосигурен достъп за обследване на водоснабдения обект. Отчитането на
измервателното устройство става, като служителят на водния оператор сканира бар
кода. При това положение на екрана се появяват данните на съответния абонат. В
този момент компютърът записва деня и часа, когато се извършва тази
манипулация. Визуално се прави отчет от скалата на водомера и ръчно се нанася
отчета, като с това отчитането на съответния абонат е завършено. При този вид
електронно отчитане не е необходимо, пък и е невъзможно поставянето на подпис
от абоната. Експертът е установил още, че за процесния
период от 09.04.2016 г. до 15.08.2018 г. доставеното и отчетено количество вода
за обекта възлиза на 176, 78 куб.м., от които количества 6, 78 куб.м. са
отчетени при режим “от разпределение”. Вещото лице е посочило, че количествата
“от разпределение” са определени с точност посредством компютърна програма с компютърен
алгоритъм, зареден с електронни трансфери от мобилните компютри на инкасаторите
и математическите му изчисления са съответни на заложените данни, тъй като
никой не може да прави изменения в алгоритъма освен фирмата, съставила
програмата.
С оглед на това в съдебно заседание от 12.12.2019 г. изрично е
заявено от особения представител, че не се оспорват фактурите и воденото счетоводство
от ищцовото дружество, то съдът приема, че дължимата
сума за отчетеното потребление на вода в процесния
период възлиза на сумата по фактурите, доколкото вещото лице не е констатирало
разминавания и самите фактури са издадени въз основа на отчетените показания,
т.е. в размер на заявения по исковата молба от
296, 05 лева – главница по издадени
фактури за периода от 25.05.2016 г. до 27.08.2018 г. с отчетен период по
фактурите - 09.04.2016 г. до 15.08.2018 г.
С оглед на така събраните доказателства, съдът
намира предявеният иск за доказан по своето основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи - услугите на В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Също така, според чл. 32, ал. 1 от публично известните общи условия
на ВиК - Бургас, доставянето на питейна вода,
пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от чл. 32, ал. 4 от Наредбата
следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно показанията на
индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е
достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Същият е
послужил при изготвяне на представените по делото фактури.
При тази правна
рамка и ангажираните доказателства за електронното отчитане на преминалото
количество вода през водомера, както и от заключението на вещото
лице, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за
доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния
период, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на
ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената ВиК услуга.
От заключението
на вещото лице Д., което следва да бъде кредитирано като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за периода 21.01.2015 г. до 19.04.2016
г. са отчетени общо 176, 78 куб.м. от водомера в процесния обект. Установено е, че в имота е било налице
потребление, което е периодично отчитано в процесния
период, както чрез електронно отчитане на индивидуалния водомер, така и с два записа
от служебно разпределение. Посочено е, че начислените количества „от
разпределение“ са правилно определени от оператора, след прилагане на обективен
математически алгоритъм и съобразяване на данните от електронното отчитане за
периода.
Съдът приема, че
стойността на количеството вода е правилно определена по действащите
цени на ДКЕВР, доколкото е оттеглено възражението относно воденото от
доставчика счетоводство, съответно съгласно представените фактури стойността на
потребеното количество вода възлиза на 296, 05 лева – главница по издадени
фактури за периода от 25.05.2016 г. до 27.08.2018 г. с отчетен период по
фактурите - 09.04.2016 г. до 15.08.2018 г.
Относно възраженията
на особения представител в последното съдебно заседание относно наличието на
съпружеска имуществена общност по отношение на водоснабдения имот и предвид
правата на съпругата на ответника, следва да се отбележи, че същите на първо
място са заявени извън законоустановения срок за
отговор по исковата молба и на второ място са несъстоятелни. На първо място, в процесния случай се касае до облигационна, а не вещна
претенция, предвид което и съпругът-съсобственик не се явява задължителен
необходим другар в процеса. Въпрос на преценката на ищеца е, в този смисъл,
срещу кого да насочи претенцията си, като насрещните твърдения относно
характера на съсобствеността биха могли да повлияят основателността на иска, но
не и допустимостта на производството. Доколкото се твърди, че водоснабденият
имот, по повод на който са генерирани задължения за потребена
вода, представлява бездялова съпружеска имуществена
общност на ответника и неговата съпруга, то за съда се налага извода, че процесните задължения съставляват разходи за задоволяване
на нуждите на семейството съгласно чл. 32 от Семейния кодекс и са дължими от
съпрузите-съсобственици при условията на законова солидарност. При тези
съображения, възражението на ответната страна за неоснователност на претенцията
не могат да бъдат споделени от съда.
Във връзка с
наведените възраженията относно
изправността на водомера в процесния имот и начинът
на отчитане на показанията му, съдът намира същите за неоснователни. Няма
данни, а и експертът по делото не е установил в периода на експлоатацията му да
са правени искания за изследване от абоната и в процесния
период не е възникнало нормативно задължение за ищеца да извършване на
периодичен преглед, предвид което възраженията за неизправност не се подкрепят
с доказателства. От друга страна, видно от представените справки за отчитане на
водомера в процесния период се установява, че в процесния период са извършвани отчитания основно в „нормален”
режим „видян“ и „от клиента”, т.е. чрез сваляне на показанията на водомера,
предвид което и независимо от наличието на начислявани служебни количества на
два пъти, основавайки се на заключението на експерта по делото, съдът намира,
че ищецът успешно доказа в процеса правилното и реално измерване на потребените от ответника услуги и тяхната стойност.
Относно разпита
на свидетелката Г., която в съдебно заседание заявява, че водомерът е отчитан
служебно, тъй като изобщо не е имала достъп до водомера, съдът намира, че не
може да възприеме нейните показания като достоверни, като в тази връзка
съобрази данните по нейните показания и констатациите на експерта, който
присъства в съдебно заседание по време на разпита на свидетеля и съответно
изрично заявява, че не възприема показанията на свидетеля, имайки предвид
действащата компютърна програма и метод на отчитане чрез мобилно устройство,
сканиращо бар кода на водомера. Самата
свидетелка заявява, че данните от мобилното устройство не могат да се
манипулират и периодично се предават от инкасаторите на доставчика, което ведно
с обяснението на вещото лице, че компютърната програма не може да бъде
манипулирана повече от ясно сочи, че няма как данните по справката за отчета на
водомера във водоснабдения обект, извършен с мобилно устройство да са
манипулирани. Вещото лице не е констатирало разминавания между данните по
представената на хартия справка и данните, отразени в компютърната програма на
доставчика, като заявява, че са коректно начислени, поради което съдът не може
да кредитира показанията на свидетелката в посочената част. Отделно от това,
касае се до свидетел, който работи като инкасатор в ищцовото
дружество, отчитайки ежемесечно
множество абонати, което поставя под съмнение спомените на свидетелката
относно конкретния абонат при положение, че тези спомени противоречат на
писмените документи и заключението на вещото лице, чиито констатации се
основават само върху данните от компютърната програма на доставчика /изрично
вещото лице посочва това и в съдебно заседание от 27.01.2020 г./, която както
стана ясно ползва директно данните от мобилните устройства на самите инкасатори
и изключва възможността да бъде манипулирана от доставчика.
При горните
изводи предявеният иск се явява основателен и доказан по размер, поради което
искът за главницата следва да бъде уважен в пълния заявен размер.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът
приема същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани
доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата по всяка фактура
от датата на падежа до 05.02.2019 г. На основание чл.162 от ГПК след извършени от съда
математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес http://balans.bg/калкулатори/лихвен-калкулатор/законна-лихва/, то се
установи, че исковата претенция сумата за мораторна
лихва за забава следва да се присъди в цялост - за общия размер от 48, 75 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от
ищеца разноски в настоящия процес, възлизащи в размер на общо 525 лева в исковото производство,
включващи държавна такса /25 лева/, възнаграждение за вещо лице /250 лева/,
възнаграждение за особен представител /150 лева/ и юрисконсултско
възнаграждение /100 лева/, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК /в
сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 и чл.25, ал.1 от НЗПП, както и
направените разноски в заповедното производство, възлизащи в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***,
представлявано от инж. Г. Т., и И.П.Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, че И.П.Д., с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 296, 05 лева – главница по издадени
фактури за периода от 25.05.2016 г. до 27.08.2018 г. с отчетен период по
фактурите - 09.04.2016 г. до 15.08.2018 г.; 48, 75 лева – мораторна лихва за периода от 26.06.2016 г. до 05.02.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2019 г., за които е
издадена заповед № 90 от 11.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 169/2019 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА
И.П.Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж. Г. Т., съдебно деловодни разноски в
заповедното и исковото производство общо в размер на 575 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :