ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 27.01.2017г.
Административен съд Русе, 7 състав, в закрито заседание на 27 януари,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 643,
по описа за 2015
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпило е искане от
председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане в полза
на бюрото на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за
процесуално представителство на Х.С.Г.,
заинтересована страна в производството по
настоящето дело, пред АС Русе, в размер на 150 лв., който е определен с решение № РС-246-13265/03.06.2016г. на Националното бюро
за правна помощ по представен отчет № 246/2016г. от адв.Л.К..
Иска се
на основание чл. 189 от НПК и чл. 81 във вр.
с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона
за правната помощ /ЗПП/ присъждане на сумата и издаване
на изпълнителен лист в полза на
Националното бюро за правна помощ.
Съдът намира искането
за неоснователно по следните съображения:
Съгласно нормата
на чл. 27а от ЗПП лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи,
какъвто не е процесния - лицето, на което е предоставена
правната помощ е било заинтересована страна в първоинстанционното производство,
призовано с Д. В. и с назначен особен представител с определение от 31.03.2016г. по
адм. д. № 643/2015г. на Административен
съд - Русе.
Правната помощ
е предоставена на основание чл. 23, ал. 2 и 3 от ЗПП по преценка на
съда, а не
в хипотезата на ал. 1 поради задължително
изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Предвид това
е приложимо правилото на чл. 94 от
ГПК във връзка с чл. 144 АПК за безплатна защита и правна помощ.
Неоснователно е позоваването
на чл. 189 от НПК, тъй като
тази норма не е приложима субсидиарно в административния процес, както и на разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. 1 от ГПК, тъй като тя
урежда изключителната хипотеза на уважаване
претенцията на страната, получила правна помощ.
За пълнота на мотивите следва да се
посочи, че искането е неоснователно и по следните съображения.
От правна страна, в разпоредбата на
чл. 78, ал. 7 ГПК, приложим субсидиарно в съдебното административно производство
съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, е предвидено, че ако претенцията на лицето, което е получило правна
помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза
на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска; в
случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според
разпоредбите на чл.
38 и чл.
39 от закона, видът и количеството на извършената дейност се удостоверяват
с писмен отчет на адвоката, адвокатският съвет проверява и заверява отчета на
адвоката, предоставил правната помощ и предлага размер на възнаграждението
съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ;
заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по банков път
въз основа на приетия от него отчет по чл. 38 и решение на председателя на
НБПП. В същия смисъл са разпоредбите на чл. чл. 5
- 7 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /обн.,
ДВ, бр. 5/2006 г./, приета с изпълнение на законовата делегация от чл.
37, ал. 1 ЗПП.
От анализа на цитираните правни
норми се налага извода, че за да се присъди в полза на НБПП в хипотезата на чл. 78, ал. 7, изречение първо ГПК,
адвокатското възнаграждение за предоставената правна помощ, следва това
възнаграждение да е изплатено на адвоката, който е предоставил правната помощ.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК ясно е
посочено, че на НБПП се присъжда изплатеното адвокатско възнаграждение, а не
определеното за изплащане възнаграждение. Този извод се налага и с оглед
същността на безплатната правна помощ, предоставяна по реда на ЗПП и целите на
предоставянето, както и регламентирания в закона и в посочената наредба
механизъм за определяне и изплащане на възнаграждението. Националното бюро за
правна помощ има право да получи сумата за изплатеното от бюрото адвокатско
възнаграждение за предоставената правна помощ на страната в съдебното
производство, чиято претенция е уважена, само когато реално е направен разход
от бюрото за такова възнаграждение. Доказването на този разход се осъществя с
представянето на доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение,
което е определено с решението на председателя на НБПП по чл. 39 ЗПП, което според същата разпоредба може да бъде осъществено само по банков
път.
В конкретния случай по делото не са
представени доказателства за изплащане на адвокат К. на адвокатското
възнаграждение, определено с решение № РС-246-13265/2016 от 03.06.2016 г. на
председателя на НБПП. Не съществува процесуално правило, по силата на което
изплащането на това възнаграждение да се презумира.
Съгласно ясния текст на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК, на НБПП се
присъжда изплатеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането
на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, на разноски в размер на
150 лв. за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по адм. дело № 643/2015г. по описа на Административен съд
Русе, определени с решение № РС-246-13265/2016 от 03.06.2016г. на председателя
на Националното бюро за правна помощ.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: