Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№

гр. Добрич, 14.11.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 1933/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 1276/2017 г. Добричкият районен съд със заповед № 661 от 21.04.2017 г. е разпоредил длъжниците ***, ЕГН *** ***  в качеството на наследник по закон на ***, ЕГН *** - кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от ***г., ***, ЕГН *** ***  в качеството на наследник по закон на ***, ЕГН *** - кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от ***г. и ***, ЕГН *** *** в качеството на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от ***г. да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора ***, следните суми:  5802,74 лева (пет хиляди осемстотин и два лв. и седемдесет и четири ст.) – главница по договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2008г.;   1543,50 лв. (хиляда петстотин четиридесет и три лв. и петдесет ст.) – неплатена договорна лихва за периода от 07.07.2015г. до 19.04.2017г.; 217,13 лв.  (двеста и седемнадесет лева и тринадесет ст.) - лихвена надбавка за забава за периода от 08.08.2015г. до 19.04.2017г., 145 лв. (сто четиридесет и пет лв. 00 ст. ) – дължими такси, ведно със законната лихва върху главното парично задължение, начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 19.04.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 154,17 лв. (сто петдесет и четири лв. и седемнадесет ст.) разноски по делото и 150 лв. (сто и петдесет лева 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение. 

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжниците *** и *** са възразили писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от *** г. и с разпореждане от 16.05.2017 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове срещу възразителите длъжници относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 1276/2017 г./.

В изпълнение на посочените указания *** е завела искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 1933/2017 г./ срещу длъжниците *** и *** искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения юрисконсулт, на *** г. между *** като кредитор, и *** и ***, като кредитополучатели – съдлъжници, е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно  *** е отпуснала на кредитополучателя сумата 12 000 лева под формата на кредит за текущо потребление, със срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

За обезпечаване изпълнението на задължението на кредитополучателите е сключен и договор за поръчителство, съгласно който *** се задължава в качеството си на поръчител да отговаря солидарно с кредитополучателите по кредита при същите условия.

Според ОУ към Договора за кредит вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите, съответно техните наследници е неделимо съгласно чл. 128 от ЗЗД, което обосновава извода, че кредитополучателите, респ. техните наследници, носят солидарна отговорност за изпълнение задълженията по процесния договор за кредит.

Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора – кредитът е бил усвоен от кредитополучателя *** на *** г., като сумата е постъпила по разплащателна сметка на същия, като до месец март 2009 г. кредитът е погасяван от титуляра ***. От месец април 2009 г. погашенията са правени от съдлъжника ***. Кредитополучателят *** е починал на *** г. След смъртта му плащанията на дължимите вноски по кредита са правени от съдлъжника ***, като също е починала на *** г. *** е наследен от съпругата си *** и двете им деца – *** и ***.

Според исковата молба обслужването на процесния кредит е преустановено на *** г., като в тази връзка *** е предприела действия по реда на чл. 51 от ЗН спрямо наследниците на *** да заявят приемат или се отказват от наследството на своя наследодател, като е образувано гр. дело № 2684/2016 г. по описа на Районен съд Добрич. Производството по това дело е приключило с определение от съдебно заседание проведено на 07.11.2016 г., съгласно което производството се прекратява спрямо ***. Установено е било, че *** е заявила отказ oт наследството на своя наследодател, който е вписан под № 35/02.07.2013 г. в особената книга водена в Районен съд Добрич.

Според ищеца наследниците на *** – неговата съпруга и двете им деца са приели неговото наследство чрез извършване на конклудентни действия, а именно действия на разпореждане (продажба) с недвижими имоти от наследствената маса. Предвид на това извършеният впоследствие от *** отказ от наследството на *** е недействителен поради невъзможен предмет и противоречие на закона, на основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД, респ. не поражда правно действие и моли съдът да не го взема под внимание.

Предвид неплащане на уговорените по договора вноски, съобразно погасителния план, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.04.2017 г. Впоследствие кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК като е образувано ч.гр.д. № 1276/2017 г. по описа на Добричкия районен съд срещу *** и ***, в качеството им на законни наследници на починалия кредитополучател ***, както и срещу ***, в качеството й на поръчител по договора, за целия остатък по кредита. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимите просрочени месечни вноски (с вече настъпил падеж) са били 21 броя, а именно вноските с падеж от 07.08.2015 г. до 07.04.2017 г. включително. Длъжниците *** и *** са възразили в срока и по реда на чл. 414 от ГПК.

Предвид на това и в изпълнение дадените му от заповедния съд указания кредиторът е предявили установителни искове срещу възразилите длъжници, предмет на разглеждане по настоящото дело.

В условията на евентуалност, ако заявените установителни искове бъдат отхвърлени, ищецът е предявил осъдителни искове за заплащане на процесните суми от ответниците, като с предявяването на осъдителната искова претенция ищецът отправя изявление до *** и ***, с което обявява целия остатък от кредита за предсрочно изискуем на основание на чл. 20.1. от Общите условия- поради наличие на неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница и чл. 60, ал. 2 oт ЗКИ, за което е достатъчно ненлащането на каква да е сума по кредита, а в случая с налице забава от 08.08.2015 г. до настоящия момент.

В срока по чл. 131 от ГПК *** е представила отговор на исковата молба, според който предявените срещу нея искове са недопустими, тъй като не е пасивно легитимирана да отговаря по тези искове, респ. не е надлежна страна в процеса. *** сочи, че е налице вписан отказ от нейна страна от наследството на ***, починал на 23.03.2009 г., което обосновава липсата на отговорност по отношения задълженията, останала в наследствената маса от кредитополучателя ***. В условие на евентуалност ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.

*** също е представила отговор на исковата молба, според който наследниците на *** – съпругата му и двете му деца са приели наследството чрез извършване на конклудентни действия-извършили са действия на разпореждане (продажба) с недвижими имоти от наследствената маса, т.е. след смъртта на наследодателя си. Предвид на това извършеният впоследствие от *** отказ от наследството на ***, вписан в особената книга водена в Районен съд Добрич под № 35/02.07.2013 г., според ответницата *** е недействителен, поради невъзможен предмет и противоречие на закона, на основание чл. 26, във вр. с чл. 44 от ЗЗД, а като недействителен същият не поражда правио действие и не следва да бъде вземан под внимание при решаване на спора.

На следващо място *** сочи, че не е пасивно легитимирана да отговора по предявените от ищеца искове. В тази връзка ответницата се позовава на разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, според която поръчителят не може да бъда задължен ако кредиторът не е предявил своя иск срещу длъжника в течение на 6 м.след падежа на главного задължение. Сочи се, че длъжницте са престанали да обслужват кредита, като последното плащане по него е с дата *** г., а съгласно разпоредбата на чл. 19.2, раздел VII от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление, при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целият остатьк става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като процесният кредит е станал предсрочно изискуем на ***г. Предвид изложеното ответницата счита, че правото на кредитора на иск срещу нея е преклудирано и производството по делото следва да бъде прекратено.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На *** г. между ***, от една страна като кредитор, и *** и ***, от друга страна като кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който е отпусната в заем сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, със срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, съобразно съставения погасителен план към договора на 7-мо число от месеца.

Изпълнението на задължението на кредотополучателите и обезпечено чрез сключения Договор за поръчителство, съгласно който *** се е задължила, в качеството си на поръчител, да отговаря солидарно с кредитополучателите по кредита при същите условия.

Не спори по делото, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като кредитът е бил усвоен от кредитополучателя *** на *** г., като сумата е постъпила по разплащателна сметка на същия, открита в ***, както и че до месец март 2009 г. кредитът е погасяван от титуляра ***, а от месец април 2009 г. погашенията са правени от съдлъжника ***. Страните не спорят по делото, че обслужването на кредита е преустановено на 07.08.2015 г.

Безспорно е установено по делото, че през 2009 г. кредитополучателят *** е починал, като според удостоверение за наследници с изх. № 17-01-67/29.02.2016 г., издадено от ***, същият е наследен от съпругата *** и низходящите от първи ред: *** и ***. Според същото удостоверение *** е починала през 2015 г., като нейни наследници са посочените по-горе лица.

По искане на *** на основание чл. 51 от ЗН спрямо наследниците на *** е образувано гр. дело № 2684/2016 г. по описа на Районен съд Добрич, за да заявят приемат или се отказват от наследството на своя наследодател. Производството по това дело е приключило с определение от съдебно заседание проведено на *** г., съгласно което производството се прекратява спрямо ***, а по отношение на ***. е установено, че е заявила отказ oт наследството на своя наследодател, който е вписан под № *** г. в особената книга водена в Районен съд Добрич.

Ищецът е поискал в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК като е образувано ч. гр. дело № 1276/2017 г. по описа на Добричкия районен съд. След като съдът е издал заповед за изпълнение в полза на *** за процесните суми срещу длъжниците ***, *** и ***, последните две са възразили в срока и по реда на чл. 414 от ГПК.

Съобразно дадените от заповедния съд указания по приложението на закона *** е предявила по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК установителни искове, предмет на разглеждане по настоящото дело.

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 422,  ал. 1, вр. чл. 415 от с.з., във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за предмет вземания за които има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК от кредитор, снабдил се със заповед за изпълнение, който има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже съществуването на валидно облигационно отношение между *** и кредитополучателя по договор за кредит от 17.09.2008 г., легално обезпечен с договор за поръчителство, усвояването на кредита от страна на получателя му, настъпилата изискуемост на вземането на ***, уведомяването на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

В обсъжданата хипотеза безспорно е установено съществуването на валидно заемно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2008 г., по силата на което ищецът е предоставил на кредитополучателите в заем сумата от 12 000 лв., реално получена чрез превеждането й по банковата сметка на кредитополучателите. Усвояването на сумата по кредита е породило задължението на кредитополучателите да върнат предоставената им в заем сума, ведно с договорената лихва в размерите и срока уговорен по договора. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по този договор са обезпечени с договор за поръчителство от същата дата, сключен между *** – кредитор и ответника ***.

Съгласно нормата на чл. 4 от Закон за потребителския кредит /отм. ДВ, бр. 18 от 2010г., но действал към момента на сключване на процесния договор/ договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма. За да е действителен, този договор следва да отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1 от ЗПК /отм./.

По отношение на спорния въпрос относно наличието на уведомление до длъжника за обявяването на процесния кредит за предсрочно изискуем, същият следва да бъде разгледан в светлината на задължителните указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК. Съгласно т. 18 на посоченото решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като *** е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящия случая по делото са представени доказателства, че на *** г. на *** е връчена Нотариална покана *** на Нотариалната камара, според която от датата на получаване на поканата *** обявява кредита, предоставен на *** за предсрочно изискуем. В този смисъл към 20.04.2017 г. /датата, на която заявлението, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1276/2017 г. по описа на ДРС/ е било налице волеизявление на *** до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на ***, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

Съобразно изложеното не могат да бъдат споделени възраженията на ***, че предсрочната изискуемост на задължението по договора за банков кредит настъпва автоматично и не зависи от волеизявление на ***, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и поръчителят не отговаря по договора за кредит, не съответства на дадените разрешения на поставените правни въпроси – в тази насока решение № 23/24.03.2015 г. на ВКС, ТК, І отделение по т. дело № 1717/2013 г.

По отношение възражението на ищеца, че наследниците на *** са приели неговото наследство чрез извършване на конклудентни действия, а именно действия на разпореждане (продажби) с недвижими имоти от наследствената маса, предвид на което извършеният впоследствие от *** отказ от наследството на *** е недействителен поради невъзможен предмет и противоречие на закона, на основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД, респ. не поражда правно действие и моля да съдът да не го взема под внимание, същото е основателно. В тази връзка към исковата молба са представени: нотариален акт, вписан под акт ***, нотариален акт, вписан под акт ***, нотариален акт, вписан под ***, нотариален акт, вписан под акт ***, документиращи извършени разпоредителни сделки от наследниците на *** с недвижими имоти, останали от неговото наследство.

Съобразно практиката на ВКС (определение № 129 от 6.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2685/2013 г., II т.о., ТК: „Мълчаливо приемане на наследство съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН е налице при извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството; Действията не трябва да са двусмислени, а трябва по безспорен и несъмнен начин да създават убеждението, че наследникът приема или има намерение да приеме наследството; Законът предвижда във всеки отделен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, което означава, че въпросът за конкретните действия, с които се осъществява мълчаливото приемане на наследство, е фактически и различен за всеки казус.” В тази насока е и решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 309/2010 г., II г.о., ГК, и решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г.о., ГК.

В обсъжданата хипотеза по делото са събрани доказателства, според които наследодателят *** е притежавал недвижимо имущество, с което неговите наследници, включително и ***, са извършили разпоредителни действия, от което се установява по недвусмислен и безспорен начин намерение за приемане или приемане на наследството преди вписване на отказа от него. Следователно, следва да се приеме, че ответницата надлежно е приела наследството на своя баща по смисъла на чл. 60 от ЗН и е пасивно легитимирана процесуалноправно и материалноправно да отговаря по исковете на кредитора относно процесното наследено от ответницата вземане.

Събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме, че възраженията на ищеца за нищожност на направения от ответницата отказ от наследство на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради невъзможен предмет и че отказът от наследство цели увреждане на интересите на кредитора, са основателни и доказани. С факта на откриване на наследството наследниците се призовават само към наследство, за тях се поражда правото да получат наследственото имущество, оставено им от наследодателя, и че за придобиване на наследството е необходимо наследниците да изразят волята си за приемането му. Невъзможният предмет е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, като приемането на наследство не може да бъде отменено от приелия наследството и го лишава от възможността да се откаже от него. В този смисъл налице са доказателства, че ответницата е извършила действия, които несъмнено предполагат нейното намерение да приеме наследството на своя наследодател.

По отношение възражението на ***, че е налице отказ от нейна страна и от наследството на майка й ***, същото не следва да се обсъжда, тъй като в срока по чл. 131 от ГПК ответницата не го е въвела по делото. В този смисъл това възражение е преклудирано и като такова то е неотносимо към правния спор.

За обезпечаване вземането на *** към кредитополучателя, в качеството на поръчител се е задължил и ответницата ***. Договорът на поръчителя с *** е сключен в предвидената в чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД форма. От него не се установяват някакви модалитети на задълженията на поръчителя към *** в различие от задължението на главните длъжници – кредитополучатели, поради което следва да се приеме, че той е задължен по същия начин към кредитора, както и длъжника, за чието задължение отговаря. Поръчителството има солидарен характер, включително и когато за главното задължение поръчителства повече от едно лице – арг. от чл. 141, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Поръчителят е солидарно отговорни за задължението на главния длъжник и кредитора може да преследва всеки един от тях, включително и всички едновременно, за плащане на целия дълг.

Ищецът основава претенцията си по този иск на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, според която поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В обсъждания случай е безспорно установено по делото, че в посочения преклузивен шестмесечен срок от падежа на задължението кредиторът е предявил иск срещу ***, поради което следва да се приеме, че отговорността на поръчителя не е отпаднала /по смисъла на цитираната по-горе разпоредба/. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД включва два елемента – обективен, който е определен период от време, и субективен, изразяващ се в бездействие на кредитора през този период от време. Фактът на неплащането на падежите означава, че за *** е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което тя е сторила на *** г.

По силата на чл. 19.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, според която разпоредба: „При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва на 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.”, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 20.04.2017 г. ищецът е сезирал Добричкия районен съд с искова молба, по която е образувано настоящото производство, което е равнозначно на предявяване на иск по смисъла на чл. 147 от ЗЗД и запазва правата, които кредиторът има срещу поръчителя, щом претенцията е насочена и срещу него и срещу длъжника.

Задължението на поръчителя за солидарна отговорност с главния длъжник за неговия дълг към кредитора е породено от сключения с *** договор за поръчителство. Предприетото действие от страна на *** за събиране на вземането по исков път, преустановява движението на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като законът свързва освобождаването от отговорност на поръчителя с бездействие на кредитора в периода от време след падежа на главното задължение.

Предвид на това и с оглед основателността на претенцията спрямо  главните длъжници, законосъобразно се явява и искането за солидарното осъждане на ответника ***, наред с останалите ответници, да заплатят на *** посочените по-горе суми.

Следва да се отбележи, с оглед характера на исковата защита по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като продължение на заповедното производство, не може да има частично уважаване на установителния иск досежно вземанията, включени в представеното извлечение от счетоводните книги, по отношение на които падежът е настъпил, т.е. които са били изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това, че исковото производство е инициирано от предхождащо го заповедно производство, предявеният установителен иск трябва да съвпада напълно по страни и предмет с тези в заповедното производство. В производството по настоящото дело съдът следва да установи дали ищецът има вземане, така, както е заявено по основание и размер в заповедното производство.

При това положение, след като предсрочната изискуемост е била обявена на кредитополучателя преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, то вземането на кредитора за целия остатък от кредита е било изискуемо, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и като такъв подлежи на уважаване. В тази насока е и практиката на Добричкия окръжен съд – решение № 167/15.10.2015 г. по в. т. дело № 189/2015 г. и решение № 169/19.10.2015 г. по в. т. дело № 159/2015 г.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответниците възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. Предявените искове, доколкото не се оспорват по размер, са изцяло основателни и доказани, и като такива подлежат на уважаване.

С оглед изхода на спора по тези искове не следва да се разгледа предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на процесните суми.

На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 389,68 лв. /триста осемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, от която: 239,68 лв., представляваща платена държавна такса по делото, и 150 лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.

По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат на сумата от 304,17 лв. /триста и четири лева и седемнадесет стотинки/, от която: 154,17 лв., представляваща платена държавна такса по делото, и 150 лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че *** с ЕГН  ***, в качеството на наследник по закон на *** – кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2008 г., и *** с ЕГН **** ***, в качеството на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2008 г., солидарно ДЪЛЖАТ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 661 от 21.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1276/2017 г. в полза на кредитора ***, следните  суми:  5 802,74 лв. (пет хиляди осемстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки) – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2008г.; 1 543,50 лв. (хиляда петстотин четиридесет и три лева и петдесет стотинки) – неплатена договорна лихва за периода от 07.07.2015 г. до 19.04.2017 г.; 217,13 лв.  (двеста и седемнадесет лева и тринадесет стотинки) – лихвена надбавка за забава за периода от 08.08.2015 г. до 19.04.2017 г., 145 лв. (сто четиридесет и пет лв.) – дължими такси, ведно със законната лихва върху главното парично задължение, начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 19.04.2017 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА *** с ЕГН **** *** и *** с ЕГН **** *** солидарно да заплатят на ***, сумата от 389,68 лв. /триста осемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски, както и сумата от 304,17 лв. /триста и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 1276/2017 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: