Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
София,
.........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVI въззивен
състав, в открито заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
ХРИСТИНА
НИКОЛОВА
При
участието на секретаря Гергана Цветкова
и прокурора А. Неделчева, като
разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНОХД № 5412 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от защитника на подс. М.Д.М. срещу
Присъда от 31.03.2017г. на СРС, НО, 131 състав по НОХД № 8128 от 2016 година, с
която подс. М.Д.М. е бил признат за виновен в това, че на 11.12.2014г., около
21:00 часа в гр. София, на ул. „********от новострояща се къща на адреса е
отнел чужди движими вещи – 1бр.
перфоратор марка „Stallion“ с № SHD 222-2, на стойност 225.00 лв. /двеста и двадесет и пет лева/, 1 бр.
бормашина марка „Елпром“ с бъркалка, на стойност 60.00 лв. /шестдесет лева/, 1
бр. винтоверт - син на цвят, на стойност 40.00 /четиридесет лева/, 1 бр.
бормашина увита с жълто тиксо, на стойност 50.00 лв. /петдесет лева/, 1 бр.
кабели за акумулатор, на стойност 4.80 лв. /четири лева и осемдесет стотинки/,
1 бр. черна кофа, на стойност 1.50 лв. /един лев и петдесет стотинки/, 1 бр.
чук, на стойност 4.00 лв. /четири лева/, 1 бр. маламашка, на стойност 7.00 лв. /седем
лева/, 1 бр. мистрия, на стойност 4.50 лв. /четири лева и петдесет стотинки/, 2
бр. маламашки, всяка на единична стойност 4.80 лв. /четири и осемдесет лева/ и
на обща стойност 9.60 лв. /девет лева и шестдесет стотинки/, 3 бр. цикла, всяка
на единична стойност 0,80 лв. /осемдесет стотинки/ и на обща стойност 2.40 лв.
/два лева и четиридесет стотинки/, 2 бр. шпакли, всяка на единична стойност
1.20 лв./едни лев и двадесет стотинки/ и на обща стойност 2.40 лв. /два лева и
четиридесет стотинки/, 1 бр. чук, на стойност 3,60 лв. /три лева и шестдесет
стотинки/ и 1 бр. нивелир, на стойност 9.50 лв. /девет лева и петдесет
стотинки/ или всички вещи на обща стойност 424.30 лв. /четиристотин двадесет и
четири лева и тридесет стотинки/ лева от владението на К.К.И., собственост на М.Г.С.,
без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен и вещите са върнати до приключване на съдебното следствие, престъпление по чл. 197, т. 2, вр. чл. 194, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК. На основание чл. 54 от НК съдът му е определил
наказание глоба в размер на 300
/триста/ лева, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал за това на същата
дата и място да е присвоил 1 бр. кабели за акумулатор, на единична стойност
6.00 лв. /шест лева/ и 1 бр. кофа бяла на цвят, на стойност 1.50 лв. /един лев
и петдесет стотинки/, както и за разликата в стойността на следните вещи: 1 бр.
перфоратор марка „Stallion“ с № SHD 222-2 за разликата до 240 лева, 1 бр. кабели за акумулатор за разликата до
6 лева, 2 бр. маламашки за разликата до 14 лева, 3 бр. цикла за разликата до
10.50 лева, 2 бр. шпакли за разликата до 6 лева, 1 бр. чук за разликата до 4
лева, както и по първоначалното обвинение за престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ от НК.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил М.Д.М. да заплати в полза на
държавата и по сметка на СДВР сумата от 40, 00 лева - разноски, направени в
хода на досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на СРС, сумата от 249,76 лева, разноски, сторени в хода на
съдебното производство. На основание чл.
111, ал.1 НПК съдът е върнал на М.Г.С. 1 бр. перфоратор марка
„Stallion“, 1 бр. бормашина марка „Елпром“ с бъркалка, 1 бр. винтоверт - син на
цвят, 1 бр. бормашина, увита с жълто тиксо, 2 бр. кабели за акумулатор, 1 бр.
черна кофа, 1 бр. чук, 1 бр. маламашка, 1 бр. мистрия, 1 бр. кофа, бяла на
цвят, 2 бр. маламашки, 3 бр. цикла, 2 бр. шпакли, 1 бр. чук и 1 бр. нивелир.
В жалбата, се излагат аргументи за неправилност на
присъдата. Сочат се съображения за недоказаност на обвинението. Предлага се въззивната инстанция да отмени
обжалваната присъдата и на основание чл. 334 , т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3
от НПК да постанови нова, с която да признае подс. М.Д.М. за невиновен в престъплението, за
което е осъден от първоинстанционния съд.
В
разпоредително заседание на 11.12.2017 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на допълнителен или повторен разпит на подсъдимия и/или
свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият М., редовно призован – не се
явява. Делото е разгледано по реда на чл. 269, ал.3 от НПК.
Защитата на
подсъдимия поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваната присъда. Счита, че
по делото не са събрани безспорни доказателства на базата, на които да бъде
постановена осъдителна присъда. В този смисъл излага становище, че
свидетелските показания по делото са превратно тълкувани, тъй като не е
установено кой е свидетел на действията на подсъдимия във връзка с
противозаконното отнемане на вещи.
Представителят на СГП моли за потвърждение на
постановената присъда.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При
преценката на доказателствата, обсъждани от районния съд, въззивният съд не
намери основания за промени във възприетата
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият М.Д.М.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, работи, осъждан, ЕГН **********,***.
Подсъдимият М.М.
се занимавал с извършване на строителна дейност и довършителни работи. През
месец ноември 2014г. свидетелката М.С.и свидетеля И.Б., които живеели на
съпружески начала, сключили с подсъдимия неформален договор за изработка с
предмет полагане на мазилка в новострояща се къща в гр. София, кв. Малашевци,
ул. „********, собственост на двамата свидетели. Поради възникнал между
страните по договора спор относно цената на услугата и на вложените материали,
отношенията между тях били преустановени, но останали неуредени, като не било
постигнато съгласие относно размера на дължимото на подсъдимия
възнаграждение.
На
11.12.2014г. вечерта в посочения строителен обект се намирали свидетелите К.И.и
М.С.- общи работници, като на последния била възложена и охраната на
новостроящата се сграда. Около 20.00 часа на посочената дата, свидетелятС.отишъл
до близък супермаркет, като оставил свидетеля И. да пази къщата на „********.
През това
време, около 21.00 часа, на посочения адрес пристигнали подсъдимият М. и
свидетелят Р.и се отправили към къщата, където заварили единствено свидетеля И.,
който им отворил. Между подсъдимият и свидетеля К.И.се провел разговор в хода,
на който подсъдимият заявил, че тъй като собствениците на строежа му дължат
пари, ще вземе инструменти и ще ги задържи докато не му бъде заплатено
дължимото възнаграждение, каквото намерение бил изразил и по-рано пред
свидетеля Р.. След това подсъдимият влязъл в къщата, а свидетелят Р.останал на
терасата пред нея. От вътрешността на сградата, подсъдимият в две пластмасови
кофи - черна и бяла, изнесъл следните вещи - перфоратор марка „Stallion“, бормашина
марка „Елпром“ с бъркалка, винтоверт – син на цвят, бормашина увита с жълто
тиксо, 2 броя кабели за акумулатор, голям чук, маламашка, мистрия, 2 броя
маламашки, 3 броя цикла, 2 броя шпакли, чук-малък и нивелир, които двамата със свидетеля Р.натоварили
в таксиметров автомобил и ги отнесли в дома на подсъдимия.
След като
свидетелятС.се върнал в къщата, свидетелят И. му разказал какво се е случило в
негово отсъствие, след което си тръгнал, тъй като се опасявал, че допускайки
подсъдимия и предоставяйки му достъп до вещите е постъпил неправилно и то ще
влоши отношенията му със свидетелите С. и Б.. СвидетелятС.телефонирал на
свидетелката С. и й съобщил за случилото се.
Тя на свой ред се свързала по телефона с подсъдимия М., за да му потърси
обяснение за посещението в къщата й, както и за отнетите вещи, на което той й заявил,
че ще ги върне, след като му бъде заплатено.
След този отговор св. С. подала сигнал в 05 РУ-СДВР.
Във връзка с
получената от С. информация, на 12.12.2014г., служители на МВР посетили строителния
обект в кв. „Модерно предградие“, където работели подсъдимият М. и свидетелят Р..
След като узнал за предприетите от полицейските служители действия, подсъдимият
веднага донесъл от дома си и предал на органите на МВР, изброените по-горе
вещи, взети от него от къщата на свидетелката С., за което бил съставен
протокол за доброволно предаване от същата дата.
От
заключението на изготвените по делото СОцЕ се установява, че стойността на
отнетите вещи, към инкриминираната дата - 11.12.2014г. е както следва: перфоратор марка „Stallion“ с № S. 222-2 - стойност 225.00
лв./двеста и двадесет и пет лева/,
бормашина марка „Елпром“ с бъркалка - стойност 62.50лв./шестдесет и два
лева и петдесет стотинки/, винтоверт – син
на цвят на стойност 50.00/петдесет лева/,
бормашина увита с жълто тиксо на стойност 50.00 лв./петдесет лева/, кабели за акумулатор един комплект на
стойност 4.80 лева/четири лева и осемдесет стотинки/ и един комплект без
стойност, черна кофа на стойност
1.80лв/един лев и осемдесет стотинки/, чук на стойност 4.80 лв./четири лева и
осемдесет стотинки/, маламашка на стойност 10.20лв./десет лева и двадесет
стотинки/, мистрия на стойност 4.80 лв/четири лева и осемдесет стотинки/, кофа бяла на цвят без стойност 2 броя маламашки всяка на единична стойност
4.80лв/четири лева/, на обща стойност 9.60лв/девет лева и шестдесет стотинки/,
3 броя цикла всяка на единична стойност 1.20лв./един лев и двадесет стотинки/ и
на обща стойност 3.60лв./три лева и шестдесет стотинки/, 2 бр. шпакли всяка на
единична стойност 1.80лв./един лев и осемдесет стотинки/, на обща стойност
7.20лв/седем лева и двадесет стотинки/, чук малък пластмасов на стойност
3.60лв/три лева и шестдесет стотинки/ и
нивелир на стойност 12.00лв/дванадесет лева/.
Изложената
фактическа обстановка се доказва безусловно въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателсвени средства, както и способите за тяхното
доказване, а именно: от обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите
Р. Р., М.С., К.И.и М.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези
дадени в рамките на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281,
ал.1 от НПК (по отношение на показанията на свидетелите И. и С.), чл. 281, ал.4
от НПК (по отношение на тези на свидетелката С. и Р.) и чл. 281, ал.5 НПК (относно
показанията на свидетеля Р.в съответните прочетени части). Възприетата
фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетеляИ.Б., дадени
пред съда; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с приложен към него фотоалбум; протокол
за оглед на веществени доказателства с приложен фотоалбум; справка за съдимост
на подс. М.; протокол за доброволно предаване от 12.12.2014г. и протокол за
доброволно предаване от 01.04.2016г., както и от способите за доказване -
заключение на съдебно – оценителни експертизи, назначени в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие.
Въззивната
инстанция изцяло споделя възприета от СРС фактическа обстановка. Липсват
каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на събрания
доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се.
В
този смисъл настоящата въззивна инстанция приема за законосъобразни, правилни и
обосновани изводите на контролирания съд досежно изложената фактическа
обстановка и извършения анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства. При оценката на доказателствените материали не е
извършено превратно тълкуване или игнориране, а е съобразено действителното им
съдържание и обективност.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно първата инстанция се е доверила на
показанията на свидетелите С., С., И. и Р.. Същите са носител на информация относно времето, мястото и начина на извършване на
престъпното деяние.
На
първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да обсъди
показанията на свид. Р., който като очевидец на извършеното деяние изяснява с
най-висока степен на информативност факти и обстоятелства, релевантни за
предмета на доказване в настоящото производство. Въпреки богатото фактологично
излагане на възприятия, съдът констатира противоречие между показанията на
посоченото лице пред съда и в досъдебното производство касаещи принадлежността
на отнетите вещи. СГС прецени, че твърденията на свидетеля, изложени в хода на
съдебното следствие касателно собствеността на отнетото имущество влизат в
противоречие с останалия доказателствен материал, поради което правилно
контролираната инстанция е кредитирала с доверие показанията на Р.снети пред
разследващите органи. В същите той свидетелства за споделеното пред него от
подсъдимия, че инструментите, които взема са чужди, а целта да стори това е за
да принуди свидетелите С. и Б. да му заплатят определена парична сума. Не без
значение при преценка показанията на свидетеля Р.в случая са и близките му приятелски
отношения с привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид това е
напълно вероятно в хода на съдебното следствие обсъждания свидетел умишлено да
затаява факти и обстоятелства, имайки за цел да допринесе за по-благоприятен за
подс. М. изход от наказателното производство.
С оглед
горните уточнения, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Р., дадени в хода на досъдебното
производство, като прецени, че именно тогава същите са
били в най-висока степен логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи си
с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, относими към предмета на доказване в настоящото производство. Въз основа на
тях се установява несъмнено времето, мястото и начина на извършване на
инкриминираното деяние, неговото авторство в лицето на подсъдимия, вида и
количеството на откраднатите движими вещи. Тези показания не са изолирани, а намират
опора в споделеното от свид. К. И., който потвърждава, че подсъдимият е отнел
процесните инструменти. Последният като пряк очевидец на интересуващите процеса
събития е имал възможност непосредствено да възприеме фактите и
обстоятелствата, за които свидетелства, като с оглед кореспонденцията им с
останалите доказателства, съдът достигна до позитивен извод относно
достоверността им.
При
анализа на показанията на свидетелката С., настоящият съдебен състав също
прецени производния характер на възпроизведените от нея факти и обстоятелства.
Независимо от това, в наказателния процес не е налице пречка подобни показания
да служат за проверка на първичните такива – в конкретния случай на показанията
на свид. И. и да затвърдят информацията,
съдържаща се в тях, с оглед установените съвпадения помежду им. Съдът изгради
своите изводи относно собствеността на отнетите вещи въз основа показанията на
свидетелката С., която категорично сочи, че отнетите машини и инструменти са
нейни, респективно на лица, наети от същата за извършване на ремонтни дейности
в къщата, а не на подсъдимия.
СГС
кредитира като логични и последователни показанията на свидетеля С., който пред
съда излага информация за споделеното пред него от свидетеля И. касаещо
действията на подсъдимия и в конкретност отнемането на инкриминираните вещи от
страна на последния. Правилно първата инстанция е констатирала несъществени
противоречия между показанията на обсъждания свидетел и свидетеля И., но
обосновано е посочено, че тези несъответствия се отнасят до несъществени
подробности относно случилото се на инкриминираната дата. Същевременно основната
информация, споделена от тези свидетели е, както взаимно съответна, така и кореспондираща
с останалите доказателствени материали, поради което съдът я възприе изцяло.
Съдът
намира за правилен и извършения от районния съд анализ на показанията на
свидетеляИ.Б., който внася съмнение относно собствеността на процесните вещи. И
настоящият съдебен състав счита, че показанията му са с изцяло производен
характер, като в тях отсъства каквато и да било конкретика относно
инкриминираното събитие или вещи, поради което съдът не отдава вяра на
съобщеното от него, че подсъдимият М. е взел свои инструменти. Този извод
намира опора и в обстоятелството, че заявеното от Б. относно собствеността на
инкриминираните вещи се конфронтира с данните, изводими от останалите
доказателствени източници, които категорично сочат, че подсъдимият е отнел
чуждо движимо имущество, тъй като е искал да принуди свидетелите Б. и С. да
заплатят определена сума пари, която според него му е била дължима.
Съществено
доказателство в подкрепа авторството на извършеното деяние се явява извършеното
по реда на чл. 169, ал.1 от НПК чл. 170-171 от НПК разпознаване на лица,
обективирано в приложения по делото протокол за разпознаване на лица /л. 61-63
от ДП/, видно от който свид. К.И.категорично разпознава подсъдимия в лицето,
което на процесната дата и място е отнело движими вещи, собственост на св. С..
СГС
се солидализира с анализа извършен от първата инстанция на обясненията на
подсъдимото лице. Особената правна природа на обясненията на подсъдимия, които
освен доказателствено средство, са и средство за защита, необвързано със
задължение за установяване на истината, и разбираемата му заинтересованост от
изхода на делото изискват внимателна проверка за достоверност на казаното от
него чрез съпоставянето му с останалите доказателства по делото. В значителна
степен с обясненията на подсъдимия не се оспорват фактите, поради което и в
тази им част следва да се кредитират. В същото време напълно опровергано остава
твърдението му, че инкриминираните вещи са попаднали в него по погрешка. И това
е така, защото на първо място свидетелите са категорични, че подсъдимият е взел
инкриминираните инструменти, за да мотивира С. и Б. да изплатят свой дълг към
него. Последното намира своето потвърждение в показанията на Р., който като
пряк очевидец категорично посочва, че подсъдимият е знаел и е бил наясно, че отнема
чужди инструменти, и именно това е било целта му. Свидетелката С. посочва, че
именно след като отнел инструментите, подсъдимият й е казал, че сега ще си
плати, заради това, че той е платил ремонта, т.е. считал е, че като отнеме
инструментите, ще мотивира свидетелката С. да заплати дълга си.
СГС
кредитира изцяло събраните по надлежния процесуален ред протокол за извършено
процесуално действие – разпознаване на лице. Това писмено доказателствено
средство отговаря на всички изисквания на процесуалния закон, визирани в
разпоредбите на чл.
170
и 171
НПК.
В конкретния случай, непосредствено преди да се извърши разпознаването,
разпознаващото лице е разпитано дали познава лицето, което е предстояло да бъде
разпознато, особеностите, по които е можело да бъде разпознато, както и за
обстоятелствата, при които е наблюдавал извършителя на инкриминираното деяние.
Подсъдимият е идентифициран като извършител на престъплението, а в протокола за
съответното разпознаване е посочено по кои конкретни белези е разпознат. Преди
разпознаването не са давани навеждащи сведения, не са били показвани снимки на
подсъдимото лице, а самото разпознаване е протекло при стриктно спазване на
изискванията на закона - при осигурена на разпознаващият възможност да разгледа
и възприеме външния вид на разпознаваните лица. На следващо място, извършеното
процесуално-следствено действие е протекло с участието на две поемни лица,
които са присъствали на проведеното действие по разследването. Същите са
подписали протокола, без каквито и да било възражения. Протоколът за извършеното
разпознаване съдържа всички необходими
реквизити от външна страна, пълно и ясно описва следственото действие.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са надлежно приобщените в процеса по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
От
приложените по делото протоколи за доброволно предаване се установява, че на
посочените в документите дати, описаните в протоколите лица са предали на
органите на МВР по своя воля инкриминираните предмети, които са били подробно
изброени и описани в съставените процесуални документи. Протоколът за
доброволно предаване представлява писмено доказателство, което интересува
процеса откъм съдържанието си /този протокол не представлява писмено
доказателствено средство, доколкото в НПК не е предвиден специален ред за
съставянето му/.
Информация
за обремененото съдебно минало на подсъдимия се съдържа в приложената по делото
справка за съдимост.
Като
компетентно изготвени и в пълнота отговарящи на поставените задачи съдът
кредитира заключенията на изготвените в хода на делото съдебно-оценителни
експертизи, изпълнени от вещо лице с необходимите знания и опит в областта.
С
оглед изложеното съдът не споделя доводите на защитата на подс. М. за
недоказаност на деянието и неговото авторство.
При
правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил неправилни правни изводи като е признал
подсъдимия за виновен по осъществяване на състава на престъплението по чл. 197,
т. 2, вр. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъй като е приел, че деянието
представлява маловажен случай. Константно е разбирането на съдебната практика,
че при преценката дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК се
вземат предвид не само обстоятелствата относно обществената опасност на
деянието, но и тези, касаещи обществената опасност на дееца. В случая, данните
за многократните осъждания подс. М. - сочат, че той е личност със завишена
степен на обществена опасност. Отделно от това в разпоредбата на чл. 196 НК не
е предвиден леконаказуем състав при „маловажен случай“, поради което преценка
на тази плоскост дефинитивно е изключена от законодателя, без оглед на
стойността на предмета на посегателството и другите обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Или иначе казано, при рецидивната кражба, в
хипотезата на опасен рецидив (чл. 29 от НК), „маловажен случай“ не е възможен.
Привилегировани състави при „маловажен случай“ на кражба са предвидени само
спрямо основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо съставите на чл. 195,
ал. 1, т. 2 (кражба на вещ без постоянен надзор) и т. 6 (кражба от длъжностно
лице) от НК /вж. Решение № 101 от 23.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 56/2009
г., I н. о. НК/. Константната съдебна практика отдавна е приела, че при кражба
извършена при условие на опасен рецидив “маловажен случай” е невъзможен (в
т.см. вж. Решение № 45 от 10.02.2004 г. на ВКС по н. д. № 655/2003 г., I н. о.;
Решение № 300 от 17 август 2009 година ВКС, ІІІ
н.о. дело № 325/2009 година; Решение №
387 от 18 октомври 2010 година на ВКС, І н.о. по н.д. № 382/2010 година; Решение № 348 от 22.06.2010 г. ВКС , І н.о.
наказателно дело № 296/2010 г.; Решение № 302 от 19 юни 2012 година ВКС, ІІІ н.о. наказателно дело № 913/2012 г.). Действително
са налице протоколи за доброволно предаване, с които подсъдимият е предал
вещите предмет на престъплението на органите на полицията, но това
обстоятелство е следвало да се вземе предвид едва при индивидуализацията на
наказателната отговорност, но не и при обсъждането на правната квалификация на
деянието.
Независимо
от изложеното при липсата на съответен протест на СРП, положението на подсъдимия не може да бъде
влошавано, тъй като въззивното производство е образувано само по жалба на
подсъдимия и присъдата макар и неправилна в частта относно правната
квалификация на деянието, следва да бъде потвърдена.
За да
е изпълнен състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, е необходимо
деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго, без неговото
съгласие, с намерение за противозаконно присвояване на отнетата вещ. В
настоящия случай на 11.12.2014г., подсъдимият отишъл в новострояща се къща на
адрес гр. София, ул. „********, собственост на свидетелката С., откъдето успял
да отнеме намиращите се там инкриминирани вещи. Действията му били възприети от
свидетелите Р.и И.. В случая е налице прекъсване на фактическата власт върху
инкриминираните вещи на досегашния владелец - св. С., без нейно съгласие, като
подсъдимият е успял да установи върху тях своя трайна фактическа власт и да се
отдалечи с вещите от мястото на извършване на престъплението, така че да се
разпорежда с тях безпрепятствено и както намери за добре.
Кражбата
е типично резултатно престъпление, засягащо обществените отношения по необезпокоявано упражняване правото на
собственост на гражданите. То се изразява в лишаване
собственика/владелеца/държателя на движима вещ, с определена стойност, от
владението върху нея, без негово съгласие, при налично намерение у отнемащия
вещта да я присвои. Също така, безспорно описаните в обвинителния акт вещи са
чужди движими вещи, по заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС,
за отнемането на които подс. М. не е получил съгласие или разрешение за отнемането
им.
Изпълнителното
деяние на престъплението кражба се характеризира с действия, които първо са
насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик, владелец или
държател, и второ - които са насочени към установяване на свое владение върху
веща. С извършване на действията на проникване в новостроящата се къща на св. С.,
М. е започнал изпълнителното деяние за отнемане вещта от владението на нейния
собственик. Той е успял да прекъсне фактическата власт върху инкриминираните
вещи на досегашния владелец.
Налице
е и квалифициращия признак на престъплението визиран в разпоредбата на чл. 196,
ал.1 от НК, за което е било повдигнато обвинението против подсъдимия, тъй като М.
е извършил инкриминираното деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за не по-малко от една година, изпълнението
на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК. От изтърпяване на
наказанието по предишните осъждания не са били изминали пет години, поради
което са били налице всички признаци на квалифицирания състав на престъплението
кражба, извършено при условията на опасен рецидив. Както вече бе посочено,
обаче, при липсата на съответен протест от прокурора деянието не може да бъде
преквалифицирано от въззивния съд.
От
субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при
пряк умисъл и с намерението на подсъдимия да присвои вещта. Подсъдимият е
знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не
е въз основа на закона и е имал намерение да присвои същите, като е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици –
да присвои предмета на престъплението. Вината е неюридическо свойство на престъплението,
защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти
за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна
на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на
въпроса за съдържанието на умисъла у подс. М., съдът следва да изходи от
съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че
противозаконно отнетите вещи са се намирали в чуждо жилище, достъпът до което е
бил контролиран, което обстоятелство обаче не е спряло подс. М., след което е отнел процесните вещи,
представляващи материален интерес за него, взел ги е с цел да му бъде заплатен
дълг от страна на свидетелите С. и Б.. При така установените обективни факти е
безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа за всички фактически
обстоятелства на извършеното деяние, които му придават обществена опасност и
които са послужили за инкриминирането му като кражба. Също така, подс. М. е
наказателно - отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост,
въпреки липсата на съдебно - психиатрична и психологична експертиза по делото.
Няма съмнение в това, че е съзнавал, че без съгласието на владелеца и
собственик на инкриминираното имущество е отнел същото, с цел да придобие
владение върху него.
Що се
отнася до наложеното на подсъдимия наказание с оглед приетата от районния съд
правна квалификация, същото може да бъде определено като „пробация“ или глоба в
размер от „сто до триста лева“.
При
индивидуализация на наказанието районният съдия неправилно е взел предвид
оказаното съдействие от страна на подсъдимия, който е предал вещите на органите
на досъдебното производство. Това обстоятелство е отчетено веднъж при
определяне квалификацията на извършеното деяние, като разпоредбата на чл. 56 от НК посочва, че не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети
предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Правилно като
отегчаващо обстоятелство е преценено обремененото съдебно минало на подсъдимия
и многобройните му осъждания като с оглед на това и наказанието е определено в
размер от 300лв., който е максималния предвиден от закона. Според настоящия
състав на СГС, подобно наказание поради своята явна несъответност на тежестта
на извършеното престъпление, не би изпълнило целите, визирани в чл. 36 от НК,
но отново поради липса на процесуална възможност за изменение на присъдата и
определяне на друго по-тежко по вид наказание, с оглед съблюдаване на принципа reformatio in
peius,
обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден и в тази му част.
Правилно
и обосновано на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимото лице са
възложени направените по делото разноски.
Обосновано
приобщените по делото с протоколи за доброволно предаване от 12.12.2014г. и
01.04.2016г. веществени доказателства, са върнати на лицето, от което са
отнети, а именно М.Г.С..
С
оглед изложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваният съдебен акт
следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 338, вр. чл. 334 ал.1
, т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
31.03.2017г. на СРС, НО, 131 състав, постановена по НОХД № 8128/2016г. по описа
на състава.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.