Решение по дело №825/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20217260700825
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 599

01.12.2021 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………..…...

Прокурор: …………………………………………………………………….……………..

като разгледа докладваното от  съдия  Д.  административно дело №825 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.39 ал.1 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т.Ц.Ц., с постоянен адрес:***, подадена чрез адв. Т.Д. – САК, с посочен адрес за кореспонденция: ***, против бездействие/мълчалив отказ на Агенция по вписванията по заявление №66-00-758 от 08.07.2021г.

В жалбата е посочено, че същата се подава на основание чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, във вр. с чл.79, във вр. с чл.17, във вр. с чл.12, пар.3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета („Регламент“), като се обжалва бездействието на Агенция по вписванията (мълчалив отказ) да се произнесе в законоустановения едномесечен срок по заявление №66-00-758 от 08.07.2021г. и се моли да бъде отменен мълчаливия отказ на Агенция по вписванията и да бъде задължена същата да се произнесе по подаденото заявление. Твърди се, че оспорващият подал заявление с вх. рег. №66-00-758 от 08.07.2021г. за изтриване на лични данни до Агенция по вписванията, в качеството ѝ на „Администратор на лични данни“. В заявлението посочил, че в публикувания дружествен договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД, с ЕИК *********, били публично достъпни личните данни на всички съдружници, а именно: имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ и постоянен адрес.  Твърди се, че към датата на подаване на жалбата в съда Агенция по вписванията не се произнесла по така подаденото от жалбоподателя заявление. Оспорващият правил множество справки на място в Агенция по вписванията и по телефон, но във всички случаи му било отговаряно, че заявлението му било разпределено на служител за работа. На следващо място, в жалбата се цитират разпоредбите на чл.4,  подт.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., който се прилагал от 25.05.2018г. и на чл.3 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, като се твърди, че Агенция по вписванията действала в качеството си на администратор на лични данни, когато публикува в регистрите си лични данни на субектите на данни. Действайки в качеството  си на администратор  на лични данни, спрямо Агенция по вписванията се прилагали всички изисквания и задължения съгласно Регламента. Администраторите на лични данни били задължени да обработват личните данни въз основа на някое от посочените в чл.6 пар.1 от Регламента основания за законосъобразно обработване. Сочи се, че в чл.4, подт.1 от Регламента било дадено определение на понятието лични данни. Следвало да се приеме, че в настоящия случай се касаело до обработване чрез обявяване на лични данни от администратора, отнасящи се до оспорващия, като: три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ и постоянен адрес. Твърди се, че Агенция по вписванията извършила нарушение на Регламента. Сочи се, че съгласно чл.12 параграф 3 от Регламента администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Срокът можело да бъде удължен в ограничени хипотези, но в този случай администраторът уведомявал субекта на данни за това удължаване в срок от един месец от получаване на заявлението. Твърди се, че Агенция по вписванията не е уведомявала оспорващия за необходимост от удължаване на срока за произнасяне по неговото заявление. Нито устно при множеството правени от него справки, нито писмено бил уведомяван за необходимост от удължаване на срока за произнасяне. Поради тази причина счита, че Агенция по вписванията трябвало да се произнесе по подаденото заявление в срок до 08.08.2021г., което не сторила. Твърди се, че непроизнасянето в законовоустановения срок по чл.12 пар.3 от Регламента представлявало самостоятелно нарушение съгласно чл.83 пар.5 б.“б“ от Регламента. Навеждат се доводи, че с бездействието си и съответно с непроизнасянето в срок Агенция по вписванията нарушила правото на оспорващия да му бъдат изтрити/заличени личните му данни. Моли се да бъде уважена процесната жалба, като основателна и да бъде задължена Агенция по вписванията да се произнесе по подаденото от Т.Ц.Ц. заявление №66-00-758 от 08.07.2021г., съобразно направените в него искания.

В допълнително подадена по делото чрез пълномощник писмена молба се сочи, че се поддържа жалбата. Излагат се допълнително аргументи към същата. Претендира се присъждане на всички разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се остави без уважение жалбата, се моли, на основание чл.143, във връзка с чл.144 АПК, във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 ЗПрП, във връзка с чл.25а ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, да се присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв.

Ответникът – Изпълнителен Директор на Агенция по вписванията, гр. София, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От Т.Ц.Ц. е подадено Заявление с вх. рег. №66-00-758/08.07.2021г. до Агенция по вписванията, в което посочил, че в качеството си на субект на данни със същото упражнява правото си на изтриване пред Агенция по вписванията, Търговски регистър, в качеството ѝ на администратор на лични данни. Изложил твърдения, че е съдружник в дружеството „Правен Щит Консултинг“ ООД с ЕИК *********. При справка в Търговски регистър по партидата на дружеството установил, че в полето „Актуален учредителен акт“ бил публикуван дружествения договор на дружеството с всички лични данни на съдружниците в него, като: имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен адрес и подпис. Тези лични данни били публично достояние за неограничен кръг от хора и създавали безпокойство у него личните му данни да са достъпни до всеки, който реши да направи справка по партидата на дружеството. Посочил, че счита, че не е налице законово основание следните негови лични данни да бъдат обработвани от администратора чрез публикуването им до неограничен кръг от хора, а именно: ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен адрес и подпис. Фактът, че тези лични данни са достъпни до неограничен кръг от хора създавал опасност за личната му неприкосновеност и било възможно трети недобросъвестни лица да използват личните му данни за противозаконни цели. Във връзка с изложеното поискал личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на Дружеството, за които счита, че нямало законово основание да са публични, да бъдат изтрити/заличени, по начин, по който да не бъде идентифициран пред трети лица. В случай, че се приеме, че предоставил личните си данни на основание чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттеглял съгласието си личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата „Правен Щит Консултинг“ ООД до неограничен кръг от хора. В случай, че тези лични данни, съдържащи се в дружествения договор на дружеството, били продадени/предоставени на трети лица по силата на договор, е поискал да му бъде посочено кои са тези трети лица. Ако Агенция по вписванията прецени, че личните му данни следва да бъдат изтрити/заличени от публикувания дружествен договор,  поискал същата да информира тези трети лица, на които ги продала/предоставила, ако има такива, също да изтрият/заличат личните му данни. Поискал и да бъде изрично информиран за изтриването/заличаването на личните му данни писмено на посочен адрес.

  С вх. № 5229/17.08.2021г. Т.Ц. подал жалба пред Административен съд – Хасково срещу мълчалив отказ на Агенция по вписванията да се произнесе по подаденото от него заявление.

С писмо изх. №66-00-758/13.09.2021г. на Агенция по вписванията е изпратено заверено копие на актуален Дружествен договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД, ЕИК *********, обявен по партидата на посоченото дружество в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Установява се, а и не се спори между страните, че дружествения договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД е бил обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с лични данни на оспорващия – имена, ЕГН, номер на лична карта с посочена дата на издаването ѝ и издател на същата, както и постоянен адрес на лицето.

Видно от представеното по делото писмо изх. №ППН-01-721#1 от 27.09.2021г. на Комисия за защита на личните данни, след направена на 27.09.2021г. служебна справка не е установено наличието на висящо или приключило производство пред Комисия за защита на личните данни, инициирано от Т.Ц.Ц. срещу Агенция по вписванията.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав формира следните правни изводи:

За да се осигури защита на носителя на едно субективно право срещу неоснователно бездействие от страна на административните органи, при наличие на подадено искане по което съответен орган е задължен да се произнесе в срок,  законодателят е въвел необоримата презумпция, с процесуален характер, че административният орган не е съгласен с направеното искане или заявление, поради наличието на законни пречки за неговото удовлетворяване, съчетана с фикцията, че се е произнесъл. В този смисъл е нормата на чл.58, ал.1 от АПК, според която непроизнасянето в срок по подадено до административен орган заявление  съгласно чл.58, ал.1 от АПК се смята мълчалив отказ да се издаде исканият акт. При  осъществяване на съдебен контрол мълчаливият отказ се приравнява на изричен такъв. Същия подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе - чл.149, ал.3 от АПК. В случая заявлението на жалбоподателя с което е поискал изтриване/заличаване на личните му данни съдържащи се публикувания дружествения договор по партидата а „Правен Щит Консултинг“ООД е депозирано в Агенция по вписванията на 08.07.2021г. В едномесечен срок от постъпване на искането липсва надлежно произнасяне от органа по реда на чл.17, пар.1 от Регламент ЕС) 2016/679, а жалбата е депозирана в едномесечният срок от изтичане на срока за произнасяне.

Оспорването е подадено срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с доказан правен интерес от оспорването, адресат на акта, в предвидения от закона срок. Следователно същото е допустимо. Разгледано по същество  оспорването е основателно.

Не се спори, че мълчаливият отказ е издаден от компетентен орган. Между страните няма спор относно това, че дружественият договор на  „Правен Щит Консултинг“ ООД, е бил обявен в Търговския регистър с лични данни на жалбоподателя, достатъчни да го идентифицират.

По отношение личните данни на физическите лица Агенция по вписванията има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който„администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл. 4, т. 2 Регламент (ЕС) 2016/679 е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции. С подаденото заявление Т.Ц. е упражнил правото си на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който, субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно чл.6, пар.1, буква а) или член 9, пар.2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл.21, пар.1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл.21, пар.2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по чл.8, пар.1. Съгласно текста на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете по ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

 В подаденото заявление  Т.Ц.  е поискал изтриване на  личните му данни от обявения дружествен договор, поради това че същите са обработвани незаконосъобразно, а ако бъде прието, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор. Следва да се има предвид, че посочената разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях,  противоречи на чл.4, т.11 и чл.6, т.1, б.А от Регламента.  В първата посочена норма  е дадено легално определение на понятието "съгласие на субекта на данните", което означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Втората разпоредба изрично предвижда, че обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия-
б.“a“ субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели.  В този смисъл съгласието на субекта на данните не може и не следва да бъде презумирано, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая  ответникът не може да изпълни задължението си по чл.7, т.1 от Регламента съгласно която разпоредба, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. На практика и в повечето случаи  подлежащите на вписване обстоятелства в регистърното производство се подават от лица, различни от субекта на данни. Представянето на дружествения договор за обявяване от неговия представител, без да е приложен заверен препис от същия със заличени данни, не може да се счита за ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице – в случая съдружник, свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Не може да бъде прието че е налице "съгласие на субекта на данните" по смисъла на легалното определение, дадено в Регламента, поради което и обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на Агенцията по вписванията не съставлява законосъобразност на обработването по смисъла на чл.6 от Регламента.

Следва да се има предвид, че регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е отделно производство от предвидените в чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл. 17 от Регламента. Основната разлика между тези отделни производства е че в регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ заявители на обстоятелствата, подлежащи на вписване и на актовете, подлежащи на обявяване, могат да бъдат само лицата, притежаващи качеството търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.

Жалбоподателят Т.Ц. е сезирал Агенция по вписванията не в качеството си на съдружник в търговското дружеството, а в лично качество на субект на данни, който счита, че са налице обстоятелствата по „г“ или б.“б“ от Регламента.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото заверени препис от актуалния дружествен договор на „Правен щит консултинг“ ООД, че не са предприети необходимите действия по изтриване на личните данни на жалбоподателя в обявения в ТР дружествен договор на  посоченото дружество,  в срока по чл. 19, вр. с чл. 12, пар.3 от Регламента, с което е допуснато нарушение на  въведеното с чл.17, пар.1, б.Б и Г пр. 1 от Регламента задължение. В настоящия случай администраторът е бил задължен да изтрие личните данни без ненужно забавяне, и да уведоми  заявителя, в едномесечен срок от сезирането, което не е сторено. В този смисъл е практиката на Върховният административен съд изразена в Решение№ 3447 от 16.03.2021, постановено по адм.д.№11934/2020.,Решение№ 10600 от 19.10.2021г., постановено по адм.д.№5473/2021.,Решение№ 8239 от 07.07.2021г., постановено по адм.д.№3068/2021г., Решение№ 7079 от  10.06.2021г., постановено по адм.дело №  1725/2021г. и др., която настоящият съдебен състав споделя.

Поради изложеното съдът счита, че оспореният акт е незаконосъобразен  поради което следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на администратора на лични данни, за ново произнасяне съобразно указанията, дадени от съда.

 С оглед изход на спора основателна се явява заявената от жалбоподателя претенция да му бъдат заплатени сторените по делото разноски. Същите възлизат общо на сумата от 1010 лева, от които 10 лева внесена ДТ и 1000 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.08.2021г.(л.100). По делото не е сторено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде присъдено в поискания размер.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Т.Ц. *** мълчалив отказ на  Агенция по вписванията - София, в качеството й на администратор на лични данни, представлявана от изпълнителният й директор, да се произнесе по искането на жалбоподателя за изтриване/заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор на „Правен Щит Консултинг“ООД, заявено със заявление вх.№66-00-758/08.07.2021г. при Агенция по вписванията.  

ИЗПРАЩА преписката по Заявление вх.№66-00-758/08.07.2021г., подадено от Т.Ц. *** до Агенция по вписванията за изтриване на лични данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на „Правен щит консултинг“ООД в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Агенция по вписванията, за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на Т.Ц.Ц., с ЕГН **********,  сумата в размер на 1010.00лева, представляваща разноски по делото, от които 10.00 лева внесена  ДТ и 1000.00 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                                                      Съдия: