№ 25149
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110107692 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
Основателно е и искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 192 ГПК
на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ да представи заверен на всяка страница
препис от изпълнително дело № 2021************ по описа на ЧСИ М. Б.,
рег. № *** на КЧСИ.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 02.07.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба от ответника.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 41820/2021 г. по описа на СРС,
119 състав.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на документите, представени с исковата
молба, като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ЧСИ М. Б., рег. № *** на
КЧСИ в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
заверен на всяка страница препис от изпълнително дело № 2021838*********
по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
1
установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи връщане на сумата от 200
лв., представляваща получена без основание сума по изпълнително дело №
2021838********* по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
41820/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът Д. Т. М. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу С.о. за заплащане на сумата от 200 лева,
представляваща принудително събрана в полза и постъпила в патримониума
на взискателя по изпълнително дело № 2021838********* по описа на ЧСИ
М. Б., рег. № *** на КЧСИ - С.о., без основание сума за наложена с
наказателно постановление ******* от 14.03.2017 г., влязло в сила на
11.09.2018 г., глоба в размер 200 лв., за което правото на принудително
изпълнение било погасено по давност още преди образуването на
изпълнителното дело през 2021 г. с изтичането на двугодишния срок от
момента на влизане в сила на наказателното постановление по арг. от чл. 82,
ал. 1, б. „а“ ЗАНН. За вземането била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 41820/2021 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът Д. Т. М. твърди, че на 20.02.2017 г. срещу нея е издаден акт за
административно нарушение, въз основа на който на 14.03.2017 г. е издадено
наказателно постановление № *******/14.03.2017 г., с което й е наложена
глоба в размер на 200 лева. Поддържа, че същото е влязло в сила на 11.09.2018
г. Ищцата сочи, че през 2021 г. по молба на взискателя С.о. е образувано
изпълнително дело № 2021838********* по описа на ЧСИ М. Б., рег. № ***
на КЧСИ за принудително събиране на наложената глоба.
Аргументира становище, че вземането е погасено по давност към датата на
образуване на изпълнителното дело с оглед специалната разпоредба на чл. 82,
ал. 1, б. „а“ ЗАНН, съгласно която административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години от датата на изискуемостта на
задължението, като срокът започва да тече от датата на влизане в сила на
наказателното постановление. В исковата молба се твърди, че въз основа на
действия по принудително изпълнение по изпълнителното дело, ЧСИ Б.
събрал в полза на взискателя сума в общ размер 347 лева с преводно
нареждане от 16.04.2021 г. Ищцата навежда съображения, че посочената сума
подлежи на връщане от взискателя, тъй като е платена чрез принудително
изпълнение по процесното изпълнително производство без основание –
вземането е било погасено по давност. Твърди, че в периода от влизане на
наказателното постановление в сила до образуването на изпълнителното дело
ответникът не бил предприел никакви действия по изпълнение на
административното наказание, поради което счита, че изпълнителската
давност не е била спирана или прекъсвана. Моли съда да установи вземането
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.о. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че действията по образуване на
2
изпълнителното производство и принудителното събиране на наложената
глоба са предприети в законоустановения срок преди да е била изтекла
погасителна давност. Излага съображения, че изпълнителната давност по
смисъла на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и погасителната давност по смисъла на чл. 110
ЗЗД са различни институти, уреждащи различни правоотношения. Излага, че
съгласно чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане
на давността, той няма право да иска обратно платеното. Счита, че след
влизане в сила на наказателното постановление, единствената възможност е то
да бъде отменено по съдебен ред, съответно процесната сума да бъде призната
за недължима по реда на ЗАНН. Твърди, че дори да е отпаднала възможността
за принудително събиране на дължимата сума, самото задължение
продължава да съществува, а правомощие на ответника било да прецени дали
да заличи публичното задължение поради изтекла абсолютна давност, какъвто
не бил процесният случай. По изложените съображения моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже даването (респ.
принудително събиране и получаване на процесната сума от взискателя по
изпълнителното дело), а в тежест на ответника е да докаже наличието на
основание за получаване на процесната сума, респективно – основание за
задържането на процесната сума.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3