Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодор Милев | |
С решение от 11.03.2013 г. по НОХД №126/12 ГОРС е признал подсъдимата В. С. В. за виновна, че на 09.10.2011 г. на първокласен път І-4 при км 164+950 в посока от гр.В.-С., при управление на МПС л.а. "А." с рег. № *, нейна собственост, нарушила правилата за движение по ЗДвП, чл. 21 ал.1 от ЗДП; чл.20 ал.2 ЗДП - движила се с несъобразена скорост, която не й позволила своевременно да преодолее възникнала опасност и да спре; чл.20 ал.2 изр. последно, поради което допуснала настъпване на ПТП с л.а. "Ш." рег. № *, в резултат на което причинила средна телесна повреда на седящата в ударения автомобил Д.Ч. от гр Ш., изразяваща се във фрактура на дясна мишнична кост, довела до трайно затрудняване движението на горен десен крайник, за което я е освободил от наказателна отговорност по чл. 343 ал.1 б.Б пр.2 НК във вр. с чл. 21 ал. 1и чл. 20 ал. 2 от ЗДП и на основание чл. 78а ал. 1 НК й е наложил административно наказание глоба от 1500 лв. На основание чл. 343Г от НК е наложил на В. С. В. административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Жалба против това решение е подала обвиняемата В. В. чрез адвоката си Г. Д. - САК. Прави оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата, като счита, че е нарушен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения за мотивиране на оплакванията си. Направени са искания за нови доказателства, моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се признае В. В. за невинна. Окръжна прокуратура заема становище да се остави без уважение жалбата.От събраните доказателства в двете инстанции прави извод, че мястото на удара е изключително и само в лентата за насрещно движение, което е по вина на обвиняемата. Като прецени доказателствата по делото, включително събраните по реда на въззивното следствие и становищата на страните, Окръжният съд приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. За да признае обвиняемата за виновна, Районният съд е приел фактическата обстановка, възприета и в обвинителния акт, а именно: На 09.10.2011 г. около 15.50 часа св.С.Ч. пътувал със собствения си л.а. М., рег. № * по ГП І-4, в посока от гр. О. към В.. Времето било влажно и мъгливо, в следствие на което пътното платно било мокро. Поради движение с несъобразена скорост при навлизане в ляв завой на пътното платно, Ч. загубил управлението на автомобила си. Той се преобърнал няколко пъти и се установил изправен на дясната си страна с по-голямата си част в насрещната лента за движение /тази в посока В./. В същата лента се движили един след друг л.а. Ф., с рег. № * и л.а. Ш. с рег. № *, управлявани от св.Н. Х. и М.К.. В автомобила при К. пътували и св.М.Х .П. в дясно до вадача и св. Д.Ч., на задната седалка в дясно. Като видяли катастрофиралия л.а. М., Х. и К. спрели управляваните от тях автомобили почти един до друг в лентата им за движение. Малко след това, докато св.Ч. отивал да постави светлоотразителния приемник на пътя от към посока В., край него с голяма скорост преминал л.а. А. с рег. № *, управляван от обвиняемата В. В., като на предната седалка до нея се возел и св.С.Б.. Въпраки, че своевременно забелязала авариралия авт.М., който бил на около 50 см в нейната лента за движение, вместо да намали скоростта, тя навлязла с висока скорост в зоната на произшествието. Поради наличието в попътната й лента за движение на неустановено МПС, обвиняемата решила да го заобиколи, въпреки наличието на хоризонтална маркировка - непрекъсната разделителна линия. В. съобразила твърде късно, че разположението на спрелите превозни средства няма да позволи нейното преминаване, задействала рязко спирачната система, завъртяла волана на ляво, за да заобиколи препятствието на пътя и после на дясно, за да се върне в своята лента за движение. При тези й действия на управление автомобилът първо се занесъл на дясно, стигайки почти до мантинелата в нейната лента, а после се занесъл и на ляво, навлизайки в насрещната лента за движение. Там управляваният от В. автомобил се ударил с предната си лява част в предната част на спрения л.а. Ш. със скорост от около 60 км/ч. Л.а. Ш. се отместил малко назад и странично и ударил с дясната си средна част предната лява част на спрения до него л.а. Ф.. От силния удар, въпреки поставения предпазен колан, била счупена дясната ръка на пострадалата Ч., а на останалите участници в произшествието, включително на обвиняемата, били причинени по-леки травматични увреждания. Бил подаден сигнал за ПТП като пристигнал екип на МВР. Районният съд е възприел изцяло заключението на авто-техническата експертиза, която прави извод, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. А.. Окръжният съд възприема фактическите положения, приети от районния съд и извода за вина на обвиняемата по възведеното обвинение. По реда на въззивното следствие се допусна и изслуша тройна АТЕ, чието заключение се прие от съда.Окръжният съд намира, че от тези доказателства вината на обвиняемата за настъпване на ПТП и вредоносният резултат от него е установена.Не се изнесоха доказателства, които да оборват заключението на експертите.Основните данни, при които е настъпило ПТП са установени безспорно: Скоростта на движение на л.а А. е била около 90 км.ч., далеч под критичната скорост на занасяне за този завой, която е много по-голяма.Опасната зона на спиране е била 84 м., а В. е имала възможност да възприеме опасността на пътя от много по-голямо разстояние и е имала възможност да намали или спре, за да предотврати ПТП. Възприела е преобърнатия М. от над 150 м., а спрялата зад него Ш. е могла да възприеме от над 100 м, въпреки намалената видимост, заради същото препятствие, за които вещите лица са категорични и са установили тези разстояния на място при повторен оглед.Мястото на удара е категорично установено от наличното петно от масла и течност в лентата на движение на л.а Ш..Автомобилът на обвиняемата се е ударил със скорост от 68 км.ч. в тоя на пострадалата, като го е отместил не-повече от 2 м. назад.При тези необорими данни категорично може да се направи извод, че ПТП е настъпил вследствие нарушение на посочените правила на движение и несполучливата реакция и маневри от страна на обвиняемата. Възраженията на защштата на обвиняемата са неоснователни.Те се базират на неточности на първата експертиза и установяване на факти, които създават съмнение за причината за настъпване на ПТП. Обстоятелството, че в скицата на местопроизшествието са посочени разстояния от ориентира, които съотнесени към кривината и радиуса на завоя дават части от хорди, не е пречка да се установят отстоянията между автомобилите на място, като се съобрази мащаба на скицата. Механизмът на ПТП е установен: М. се преобръща, идва неустановения л.а.Ф. зад него, след това Ф.а и водачът на л.а. Ш. не е могъл да спре между тях, затова е спрял успоредно на л.а.Ф..Местен е след удра, за да може да се отвори дясната врата, а не да заличи следи от произшествието с местоположението си.Въобще не е навлизал в насрещната лента, което е абсолютно ненужно и опасно. Обстоятелството, че районният съд се е произнесъл с решение, а не присъда е несъществено нарушение, което не дава основание да се отмени обжалваното решение. Следва да се потвърди обжалваното решение, поради което съдът Р Е Ш И: Потвърждава решението от 11.03.2013 г. по НОХД № 126/12 на ГОРС. Осъжда В. С. В. да заплати сумата 600 лв.- разноски за експертиза в полза на държавата. Решението е окончателно. Председател: Членове: |