Р Е Ш Е Н И Е
№ 260180 03.11.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на седми октомври двехиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 707 по описа на Районен съд
- Хасково за 2020 г.
Производството по делото е образувано по предявен от Х.Ю.Х. против Т.М.Х. иск с правно основание чл. 49 от СК.
В исковата молба
ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи ,като граждански брак са сключили на
07.09.2019 година в гр.Хасково,от който
нямали родени деца.От самото
начало на връзката си имали проблеми ,непрекъснато се карали ,като ответницата
се опитвала да налага характера си.Ограничавала го и не му позволявала да се
среща с приятели и роднини. Ищецът полагал усилия за запазване на връзката ,но
съвместното им съжителство се оказало непоносимо .Така през м.януари 2020
г. ответницата напуснала семейното им
жилище в с.Гарваново и оттогава били във фактическа раздяла. Направил няколко
опита да върне съпругата си у дома ,но
същата му заявила ,че вече е при друг мъж в с.Криво поле,с когото живее на
семейни начала и няма намерение да се връща при ищеца. Предвид изложеното се иска от съда да
постанови решение, с което бракът на страните да се прекрати поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по
вина на ответницата.Моли след прекратяване на брака ответницата да носи
предбрачното си фамилно име Попова ,както и да му се предостави ползването на
семейното жилище,находящо се в с.Гарваново ,общ.Хасково ,собственост на родителите му .Моли и за
разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От
представеното удостоверение за сключен граждански брак ,издадено на 07.09.2019
г.от община Хасково , въз основа на акт
за граждански брак №0322/07.09.2019г.,съставен в гр.Хасково се установява, че Х.Ю.Х. и
Т.М.Х. са
сключили граждански брак на 07.09.2019 г. в гр.Хасково , като след брака съпругата е приела да носи фамилното име Х. .
От показанията на Елена Младенова Х. се установява, че
съпрузите били разделени от началото на месец март 2020 година , откогато и не поддържали отношения помежду си .Според св.Х. като
семейство съпрузите живяли в къща в с.Гарваново около шест месеца ,след което
ответницата признала на ищеца за връзка с друг мъж,напускайки семейното
жилище .Понастоящем ищецът работел в
Холандия ,а ответницата живеела с друг мъж в гр.Симеоновград.
Съдът счита, че следва да се
кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото са
логични и последователни, кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства и не се опровергават от други такива.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Установи
се по делото, че страните са съпрузи, като граждански брак са сключили на 07.09.2019 г. в гр.Хасково , от който нямат ненавършили
пълнолетие деца .
Не е спорно между страните , че бракът им понастоящем е дълбоко и непоправимо разстроен. Това
се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпита на посочения свидетел . Установи се, че повече от
шест месеца съпрузите са във фактическа раздяла ,като ищецът заминал за
Холандия ,а ответницата се установила в
гр.Симеоновград ,без да поддържат отношения помежду си . Отдалечеността на местоживеенията на двамата съпрузи постепенно
е довело до взаимното им отчуждаване до степен да е невъзможно, отново да
заживеят съвместно като съпрузи и да се запази бракът им, като е прекъсната
връзката помежду им. Предвид изложеното; липсата на духовна, емоционална и физическа
близост между съпрузите за съществен период от време и с оглед на
невъзможността за помирение, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. Формалното запазване на
този брак, при липса на минималните изисквания на морала и закона за
съдържанието на една нормална брачна връзка - не е в интерес, нито на самите
съпрузи, нито на обществото, поради което същият следва да бъде прекратен. Ищецът има искане за произнасяне относно вината за
разстройството на брака . Установените по делото факти
не дават основание на съда да направи извод за изключителна вина на един от съпрузите за разстройството на брачната връзка. Ищецът е изложил твърдения
за брачни провинения – брачна изневяра
на ответницата .За
твърдяното провинение на ответницата , макар да се събраха гласни доказателства,не се установи
по категоричен начин и не се доказа ,че именно то стои в основата и е било причината за тяхната раздяла. Съпружеските неразбирателства и фактическата
им раздяла, през което време, отчуждението между тях е достигнало своята
крайност, са основания бракът да бъде прекратен по взаимна вина, доколкото и
двете страни с поведението си са допринесли за разстройството на брачната
връзка, като нито един от двамата съпрузи не само, че не е положил усилия за
запазването й, за преодоляване на конфликтите между тях, но е демонстрирал
нежелание и неумение да прави компромиси в поведението си. Или, общността между
съпрузите е окончателно разрушена, липсва и минимална наличност на изискваното
от закона и морала съдържание за една нормална брачна връзка, а
преустановяването на контактите между съпрузите е довело до разстройство на
брачните им отношения, в резултат на което, неповратимо е изчезнала между тях взаимната
любов, вярност, привързаност и доверие. Това именно поражда у съда убеждение,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи. Или, и двете страни с поведението си са допринесли за разстройството
на брачната връзка, ето защо, съдебният състав приема, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е взаимна.По изложените
съображения развод следва да се допусне при вина и на двамата съпрузи.
Ищецът е направил искане за предоставяне ползването на семейното жилище ,за което се установи,че е собственост на родителите на ищеца и нему следва да бъде предоставено за ползване .По отношение на фамилното име на ответницата трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК предвижда по-различна уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. С оглед липсата изрично искане от нейна страна за възстановяването на предбрачното й фамилно име и съобразно чл. 326 ГПК съдът не дължи произнасяне относно фамилното име на ответницата.
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се поеме по равно и от двете страни с оглед неговия изход и по аргумент от чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, а разноските остават в тежест на всяка една от тях така, както са ги направили, поради което не следва да им се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 07.09.2019г. в гр.Хасково ,за което
е съставен акт за сключен гражднаски брак №0322/07.09.2019г. на Община Хасково между Х.Ю.Х.
,ЕГН- **********
и Т.М.Х.,ЕГН-**********
граждански брак, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище ,находящо
се в с.Гарваново,общ. Хасково на Х.Ю.Х.
,ЕГН- **********.
ОСЪЖДА Х.Ю.Х. ,ЕГН- ********** да заплати по сметка на
Районен съд - Хасково сумата от 20 лева за държавна такса за допускане на
развода , както и 5 лева държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.М.Х.,ЕГН-********** да заплати по
сметка на Районен съд - Хасково, Хасково сумата от 20 лева за държавна такса за
допускане на развода , както и 5 лева държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: