№ 118
гр. Дупница, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510200752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № КН-1-ДНСК-35, издадено от Началника
на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) на 25.06.2021г., с което на
„Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, с ЕИК ********* и адрес на управление
гр. София, район „Средец“, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано от инж. Георги Друмев –
Изпълнителен директор, на основание чл.237, ал. 1, т.1, предложение второ от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 239, ал.1, т.2 и чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, в размер на 5 000
(пет хиляди) лева, за нарушение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателят в жалбата си навежда доводи за незаконосъобразно и неправилно
Наказателно постановление (НП) и моли същото да бъде отменено, както и да бъдат
заплатени на дружеството направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание чрез юрк. М., поддържа направеното в жалбата
искане.
Въззиваемата страна, чрез главен експерт К.И., излага съображения за
неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. Излагат се възражения за
прекомерност на разноските на жалбоподателя. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
„Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, с ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано от инж.
1
Георги Друмев – Изпълнителен директор, във функцията си на възложител е изпълнил
строеж: „Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на Почивна
станция на Български държавни железници „Паничище“, находящ се в урегулиран поземлен
имот /УПИ/ IV, кв. 12 по плана на с. Паничище, общ. Сапарева баня. Строежът е изпълнен
без изискващите се строителни книжа и документи – одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Строежът представлява система от бутилки с компресиран природен газ, монтирани
върху две платформи, разположени в обособената за целта и оградена с оградна мрежа
площадка в имота, с отваряеми врати. В непосредствена близост до площадката е монтирано
ГЗРТ 220 bar /4 bar, намиращо се на два метра от оградата. Газовата линия тръгва от ГЗРТ
220 bar /4 bar, продължава надземно от стоманени безшевни тръби положени върху
стоманени опори, боядисани в жълто. Подземната газова линия е с дължина около 95.00 м,
изпълнена от тръба от полиетилен с висока плътност РЕ-НD, положена в изкоп. При
сградата газопровода става отново надземен, преминава през обсадна тръба в навеса,
разположен до сградата до ново ГРТ 4bar /500 mbar, монтирано до външната стена на
котелното помещение. В котелното помещение на кота +3,00м тръбата минава по тавана,
след което се разделя и захранва двете газови горелки на двата котела.
Функционалното предназначение на строежа е относимо към строежите попадащи по
чл. 137, ал.1, т.1, буква „г“ от ЗУТ – „строежи, криещи опасност от взрив, от значително
вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на вредни вещества“ и
попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „д“ от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи –„хранилища“ за природен газ, компресорни станции,
АГП220 bar /4 baРС и други съоръжения към газопреносната мрежа, компресорни станции за
пълнене на бутилки с природен газ, системи от бутилки и тръбна инсталация за природен
газ“.
Строежът е в завършен вид и по данни на възложителя е изграден през месец
септември 2019 г. от Холдинг Български държавни железници“ ЕАД и към момента на
проверката не се ползва по предназначение, т.е. нарушението е извършено от „Холдинг
Български държавни железници“ ЕАД през месец септември 2019 г. в урегулиран поземлен
имот /УПИ/ IV, кв. 12 по плана на с. Паничище, общ. Сапарева баня.
Строежът е първа категория съгласно чл. 137, ал.1, т.1, буква „г“ от ЗУТ и чл. 2, ал.4,
т.1, буква „д“ от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Нарушението е установено на 11.12.2020 г.и е отразено в съставените констативни
протоколи № 7 и 8 от 11.12.2020, с които е образувано административно производство по
реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ.
С горе описаното е прието, че „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, с
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Иван Вазов“ №3,
представлявано от инж. Георги Друмев – Изпълнителен директор, е нарушило разпоредбата
на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал.3, от ЗУТ и е осъществило състава на чл. 237,
2
ал.1 т.1, предложение второ от ЗУТ.
На 23.12.2020 г. за така констатираното нарушение на дружеството била изпратена
покана за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
посочени в нея дата, час и място за явяване.
На 19.01.2021 г. въз основа на установеното, актосъставител инж. Е.В. - ст. инспектор
в РДНСК гр. Кюстендил, в присъствието на свидетелите Т. Х. и ИВ. СТ., съставила, в
присъствието упълномощен представител на жалбоподателя – Христо Гръков, АУАН, в
който приела, че е нарушило разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал.3,
от ЗУТ и е осъществило състава на чл. 237, ал.1 т.1, предложение второ от ЗУТ.
В РДНСК – Кюстендил с вх. № СБ-425-00-081/26.01.2021 г. е получено възражение от
дружеството – жалбоподател, срещу съставения АУАН, но същото е било подадено след
законоустановения 3-дневен срок, видно от печата на „Български пощи“ ЕАД върху плика, с
който е получено възражението. Въпреки това, РДНСК е приело, че възражението е
неоснователно, тъй като за извършения строеж не са представени одобрени проекти и
разрешение за строеж, съгласно изискванията на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 237, ал.1, т.1, предложение второ от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал.1 т.2 и чл.
222, ал.1, т.15 от ЗУТ, „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД е санкционирано с
имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
По преписката са приложени: Договор №81 от 02.10.2018 г. между „Холдинг
Български държавни железници“ ЕАД, в качеството на възложител и „Итем
Инженеринг“АД, в качеството на изпълнител; Договор №70 от 28.06.2019 г. между
„Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, в качеството на възложител и „Енемона
Екогаз“ ООД, в качеството на изпълнител;
По делото е назначена и изготвената съдебно –техническа експертиза от проф. д-р
инж. И.Г. на л. 90 от делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното производство е образувано и
срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на
АУАН, който е съставен от компетентен орган. Обжалваното НП е издадено от началника на
3
ДНСК, в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.168 от ЗООС. АУАН и
обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото
и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя, да опорочава атакуваният акт и да налага неговата отмяна. Спазени са
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, касаещи съставяне на акта и издаване на НП.
От събрания доказателствен материал в хода на съдебното производство – писмени
доказателства, разпит на свидетели, както и приетата СТЕ, се доказаха констатациите,
отразени в АУАН, съответно в НП, че в случая се касае за строеж, който по характеристики
и рискове при експлоатация попада в първа категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.1, б „г“ от
ЗУТ.
От заключението на вещото лице е видно, че представения по делото инвестиционен
проект по части – пожарна безопасност, газоснабдяване, електричество, включващи
мълниезащита и заземяване, са в обем достатъчен да се издаде разрешение за строеж.
По делото е приложена справка от ОБЩ., от която е видно, че постъпилото заявление
с вх. № З-122/25.01.2021 г. за разглеждане на експертен съвет на проект за обект „Газова
отоплителна инсталация“ находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV, кв. 12 по плана
на с. Паничище, общ. Сапарева баня, е оттеглено на 05.02.2021 г. В хода на съдебното
следствие разпитан в качеството на свидетел главния архитект на ОБЩ., който твърди, че
заявлението е подадено след констатациите на контролните органи на ДНСК, че строежът е
изпълнен в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал.3, от ЗУТ, т.е.. –без
строителни книжа –одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.
Обемът на извършеното строителство на газовата инсталация, съответства на отразеното в
констативните актове, което впоследствие е пренесено в съставените АУАН и НП.
Допълнително доказателство за това е приемо-предавателния протокол за изпълнените
ремонтни работи от 18.04.2019 г. /Приложение № 3/, съставен от комисия с представители
на възложителя „Холдинг БДЖ“ ЕАД от една страна и изпълнителя/извършителя на
строежа- „ИТЕМ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД. В този протокол по точки са изброени извършените
от изпълнителя дейности –изработка, доставка и монтаж, които съответстват но
договореното между страните в чл. 1, ал. 1 от Договор № 81/02.10.2018 г.
Съгласно легалната дефиниция в § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ –„строителни и монтажни“
са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват,
поддържат или възстановяват.
Съдът намира, че в случая се касае за строеж, който по критерии попада в първа
категория, а не за преместваем обект, поради което същия подлежи на въвеждане в
експлоатация, на основание чл. 177, ал. 2 от ЗУТ от органите на ДНСК , при условията на
4
определени в Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ
и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти.
Вещото лице заяви, че за изпълнената газова инсталация няма съставен протокол за
72- часови проби и за него строежа не е въведен в експлоатация, следователно строежът
подлежи на въвеждане в експлоатация, с което попада в хипотезата на чл. 239, ал.2 от ЗУТ.
По делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател има качеството на възложител
по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, като собственик на почивната станция.
Според настоящият съдебен състав изградената инсталация е строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ и попада в обхвата на наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи като такъв от първа категория, както и по смисъла на чл. 137, ал. 1, б.
„г“ от ЗУТ. В чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „д“ от горната наредба, като видове строежи от първа
категория, буква „г“ на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, криещи опасност от взрив, от значително
вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни
вещества, са посочени системи от бутилки и тръбна инсталация за природен газ. В чл. 2, ал.
13 от Наредбата е указано, че класификаторът на строежите по ал. 4 и ал. 10, е даден в
Приложение № 1, в което типово се посочени производства, дейности и предоставяни
услуги, извършващи се в сгради и/или съоръжения и инсталации, представляващи строежи
от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, б. „г“ от ЗУТ и чл. 2, ал. 4 от Наредба №
1/2003 на МРРБ. Допълнителен аргумент относно това, че изпълнената инсталация
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и към коя категория следва да се
отнесе, като и необходимостта от одобряване на инвестиционни проекти и издаване на
разрешение за строеж, се извежда от нормата на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, според която не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за
монтаж на инсталация, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена
опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция „Инспекция за държавен
технически надзор“.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, строежите по чл. 147 са шеста категория. По
делото се доказа, че процесната инсталация подлежи на технически надзор и за нея е
необходим строителен надзор. Техническият проект, изготвен от „ИТЕМ ИНЖЕНЕРИНГ“
АД е съгласуван с орган от технически надзор по чл. 253, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл.
254, ал. 1 от Наредбата, обектите, в които функционират съоръженията под налягане по чл.
2, т. 1,3,4,5,6 и 7, се изграждат по инвестиционни проекти, заверени от органите за
технически надзор, а според ал. 2, обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти
по ал. 1, трябва да съответстват на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти (Дв, бр. 51 от 2001 г.). Предвид характеристиките на процесната
инсталация, сложността и рисковете от експлоатация, същата подлежи на технически надзор
и като такава се отнася към строежите от първа категория, т.е. не попада в шеста категория.
Липсата на строителни книжа за изграждането й я квалифицира като незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че има изготвен технически проект и той
5
е съгласуван с органите на технически надзор и с Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ –Кюстендил, за което е издадено становище рег. №
725800-740/29.12.20202 г., не може да оправдае липсата на одобрение на проекта от гл.
архитект на Общин Сапарева баня и издаването на строеж по реда на ЗУТ.
При индивидуализацията на наказанието АНО е съобразил тежестта на извършеното
нарушение, неговата обществена опасност, цялостното поведение на жалбоподателя в хода
на административнонаказателното производство и е определил наказанието, а именно
„имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на ДНСК следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ максимум, а именно 150 лева.
Разноски се дължат от дружеството-жалбоподател и относно назначената и изготвена
в хода на съдебното следствие СТЕ, в размер на 668.92 лв., която сума следва да бъде
заплатена по сметка на РС гр. Дупница.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КН-1-ДНСК-35, издадено от
началника на ДНСК, на 25.06.2021г., с което на „Холдинг Български държавни железници“
ЕАД, с ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Иван Вазов“
№3, представлявано от инж. Георги Друмев – Изпълнителен директор, на основание чл.237,
ал. 1, т.1, предложение второ от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл.
239, ал.1, т.2 и чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, за нарушение по чл. 148,
ал.1 от ЗУТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, с ЕИК ********* и
6
адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано от
инж. Георги Друмев – Изпълнителен директор, да заплати на ДНСК деловодни разноски в
размер на 150.00 (сто и петдесет)лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, с ЕИК ********* и
адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Иван Вазов“ №3, представлявано от
инж. Георги Друмев – Изпълнителен директор,да заплати сума по сметка на РС гр. Дупница
сума в размер на 668.92 (шестстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки)
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Кюстендил с
касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7