№ 2165
гр. Варна, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110114286 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Финтрейд Файнанс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление **********************************
срещу Й. Д. Й., ЕГН ********** с адрес ******************** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи в условията на солидарност с
търговското дружество "И.Г."ЕООД,ЕИК*********** със седалище и адрес на управление
******************************* сумите както следва: 2000лева, представляваща
главница по договор за кредит № *************, с обявена предсрочна изискуемост на
11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 13.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 472лева,
представляваща неустойка по чл. 7, ал. 2 от договора, начислена за периода от 05.06.2020г.
до 07.08.2020г.; 720лева, представляваща такса, начислена за периода от 05.06.2020г. до
07.08.2020г.; 50,40лева, представляваща разходи и уведомления, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1768/18.05.2021г., постановена по гр. дело №
********* на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ищеца и търговското дружество "И.Г."ЕООД,ЕИК*********** със седалище и адрес
на управление гр. Варна е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен
заем № *********** като кредиторът е отпуснал на длъжника сумата от 1500лева под
формата на кредитна линия. Този вид кредит е давал право на кредитополучателя да усвоява
и погасява многократно сумата предмет на договора в рамките на уговорения лимит.
Твърди, че по силата на Анекс от 17.01.2020г. са изменени условията по договора, като
лимита на кредитната линия е увеличен на 2000лева. Излагат се твърдения, че ответникът е
солидарно задължен наред с кредитополучателя по договора за кредитна линия в качеството
му на съдлъжник. Доколкото е допуснато неизпълнение на задължението на длъжника за
плащане на задължението за период повече от 40 дни, е възникнало правото на кредитора да
1
обяви вземането за предсрочно изискуемо. За това свое намерение кредиторът е уведомил
кредитополучателя на 23.11.2020г., а ответникът като съдлъжник е уведомен на 11.12.2020г.
При тези съображения желае осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 лева -
главница по процесния договор. Претендира сумата от 472 лева - неустойка в еднократен
размер по силата на чл. 7, ал.2 от договора, която е дължима при забава на плащане на
погасителна вноска за период повече от 40 дни, която неустойка става дължима на 41 -вия
ден. Намира, че по силата на чл. 3 от договора се дължи и такса ангажимент в размер на 720
лева, която се формира в размер на 6 % от усвоената главница и се калкулира на всеки първи
ден от всеки 14 дневен период.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначеният
му от съда особен представител. Излагат се възражения, като се посочва, че сумата от
2000лева предмет на договора за кредитна линия не е предадена на кредитополучателя
„И.Г." ЕООД Излага възражения, че подписалият договора за кредитна линия от страна на
ищеца не притежава надлежни права. При тези съображения намира договора за нищожен
доколкото не са налице данни по делото управителя да е приел извършените от М.Н.Ва
действия, на осн. чл.42 ЗЗД. В условията на евентуалност се оспорва автентичността на
подписа на ответника в РКО №**************., Анекс към договор за бизнес линия
№****** както и РКО №**********, като се твърди, че положените в тези документи
подписи не са изпълнени от ответника Й. Й.. При тези съображения намира, че не се
установява предаване на сумата от 1500лева, съответно и допълнителната сума от 500лева.
Оспорва дължимостта на сумата претендирана, като неустойка и такса за уведомяване, като
намира, че уговорките в договора за същите противоречат на принципа за справедливост,
като така уговорената неустойка излиза от присъщите й функции. Намира уговорката за
неустойка за нищожна, като противоречаща с правилата на добрите нрави. Намира, че
доколкото разходи за уведомяване не са уговаряни, то такива не се дължат. Счита, че
договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.1 ЗПК, доколкото в него не се сочи
място на сключване.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба. Ответникът
чрез особен представител и писмено становище поддържа отговора, с искане за отхвърляне
на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по договор за кредит № *************, сключен с „Финтрейд Файнанс" АД.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № ********* по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Вземането по
заповедта е съответно на това заявено с иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден
договор за кредит № *************; размер на претендираните суми; възникнало
задължение за връщане на заетата сума и за плащане на процесните такси в претендираните
размери; настъпилата изискуемост на вземанията. В тежест на ответника е да докаже, че е
погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и
съществуването им.
Установява се от приетия по делото договор за бизнес линия № ***********г., че
между „Финтрейд Файнанс” АД, ЕИК *********, "И.Г."ЕООД,ЕИК***********, като
2
кредитополучател и Й. Д. Й., като съдлъжник, е възникнало правоотношение по договор за
паричен заем - договор за бизнес линия ************** № ****** по силата на което
„Финтрейд Файнанс” АД е предоставило паричен заем под формата на кредитна линия в
размер на 1500лева. С Анекс към договора от 13.03.2020г. е увеличен максималният размер
на отпуснатия под форма на кредитна линия заем на 2000лева.
От приетите по делото РКО № **************. за сумата от 1500лева и РКО №
**********, за сумата от 500лева, се установява, че същите са получени от „И.Г." ЕООД
срещу подпис, положен за ответника Й..
Във връзка с предприето оспорване на подписите, положени за ответника в Анекс
към договора от 13.03.2020г., в РКО № **************. и в РКО № **********, по делото е
изготвено заключение на съдебно - графологичната експертиза от вещото лице Ц. Ц..
Съдът кредитира същото като компетентно изготвено, отговорило в пълнота на
поставените задачи. Според заключението на експерта подписът в РКО № **************.
за сумата от 1500лева е изпълнен от ответника, а подписите в Анекс към договора, сключен
на 13.03.2020г. и в РКО № **********, не са принадлежат на ответника.
С оглед констатацията на вещото лице по СГЕ, съдът намира възражението на
ответника за основателно в частта му, че не се установява действително предаване на сумата
от 500лева по процесния Анекс към договора на ответника.
За установяване размерът на задължението по делото е изготвена съдебно –
счетоводна експертиза, допълнена с 2бр. заключения по поставени допълнителни задачи
към вещото лице Р. С.. Съдът намира, че следва да кредитира така изготвената експертиза в
нейната цялост, като компетентна и отговорила в пълнота на поставените задачи. С оглед на
събраните доказателства съдът счита, че следва да съобрази заключението на експерта във
варианта на изготвената втора допълнителна експертиза /с вх. №82041/ 28.11.2022г./,
доколкото размерът на установените задълженията е съобразен без да се взема предвид
увеличения размер на главницата с Анекса от 13.03.2020г. От заключението става ясно, че
по процесния договор са заплатени общо 960лева, като остатъчното задължението по
отделните компоненти е както следва: 1331,60лева – главница, 479,40лева - такса
ангажимент за периода 05.06.2020г. – 14.08.2020г.; 314, 26лева - неустойка по чл. 7 ал.2 от
договора и 50,40лева – разноски за уведомяване.
Следователно безспорно по делото се установява, че с договора от 17.01.2020г. е
отпусната в заем сума в размер на 1500лева, получена от ответника в брой, за което същият
се е разписал. От негова страна не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите
суми към кредитора ищец.
По отношение на възраженията на ответника за наличието на неравноправни клаузи в
договора, съдът съобрази следното: съгласно константаната съдебна практика, физическо
лице по договор за банков кредит, или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е
търговец, може да има качеството на потребител по закона за защита на потребителите и да
се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
неговата търговска или професионална дейност. Обезпечението на дълг на търговско
дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме за
дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество,
като например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото,
каквото качество на управител на търговското дружество - кредитополучател, има
ответникът съдлъжник - физическото лице Й. Д. Й.. Ето защо, съдът счита, че ответникът
изобщо не може да се ползва от защита по ЗПК.
Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че дължимостта на таксата
ангажимент е уговорена с договора, като по своята същност тя представлява договорената
3
печалба на кредитодателя - възнаградителната лихва за ползване на усвоения кредит.
Доколкото по делото не се констатира същата да е уговорена по начин и в размер, който да
противоречи на добрите нрави, същата е дължима.
По отношение уговорената между страните неустойка в чл.7 от договора съдът счита
възраженията за неоснователни, като се вземе предвид търговския характер на сделката и
забраната на чл. 309 ТЗ за намаляване на неустойката поради прекомерност, която следва да
се приложи в конкретния случай.
По възражението за недължимост на сумата, представляваща такса за уведомяване,
съдът съобрази разпоредбата на чл. 309а ТЗ, а именно че когато длъжникът е в забава,
кредиторът има право на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не
по – малко от 80лева, без да е необходима покана. Поради изложеното съдът намира, че
макар в действителност разходи за уведомяване да не са уговаряни с договора между
страните, то и това вземане на ищцовото дружество е дължимо на осн. чл. 309а ТЗ.
При съобразяване заключението на вещото лице по отношение на изплатените от
ответника суми по процесния договор съдът счита, че исковете на ищцовото дружество са
частично основателни, като над претендираните суми от 1331,60лева – главница, 479,40лева
- такса ангажимент за периода 05.06.2020г. – 14.08.2020г.; 314, 26лева - неустойка по чл. 7
ал.2 от договора и 50,40лева – разноски за уведомяване, следва да бъдат отхвърлени, като
недоказани.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, като се претендират такива в настоящото производство
в общ размер на 1679,51лева, от които 165,55лева ДТ, 456,98лева депозит за особен
представител, 600лева депозит за вещо лице и 456,98лева адв.възнаграждение. Съразмерно
уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от
1127лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са в размер на 64,85лева за платена ДТ и 412,18лева адв. възнаграждение, общо 477,03лева.
Или след тяхното преизчисляване съобразно изхода на спора, за заповедното производство
следва да се присъдят разноски в размер на общо 320,10лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС съдебно – деловодни разноски за изготвената СГЕ /заплатена от бюджета на
съда в размер на 150лева/, съобразно с уважената част от исковете в размер на 100,70лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Финтрейд Файнанс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
********************************** съществува вземане срещу ответника Й. Д. Й., ЕГН
********** с адрес ***************, в условията на солидарност с търговското дружество
"И.Г."ЕООД,ЕИК*********** със седалище и адрес на управление
******************************* за сумите както следва: 1331,60лева, представляваща
главница по договор за кредит № *************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението; 314,26лева, представляваща неустойка по чл. 7, ал. 2 от
договора, начислена за периода от 05.06.2020г. до 07.08.2020г.; 479,40лева, представляваща
такса, начислена за периода от 05.06.2020г. до 07.08.2020г.; 50,40лева, представляваща
разходи и уведомления, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4
1768/18.05.2021г., постановена по гр. дело № ********* на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за сумата над 1331,60лева до пълния предявен размер от 2000лева, за сумата
представляваща неустойка над 314,26лева до 472лева, за сумата представляваща такса над
479,40лева до 720лева, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Й. Д. Й., ЕГН ********** да заплати на „Финтрейд Файнанс" АД, ЕИК
********* сумата от 1127лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. Д. Й., ЕГН ********** да заплати на „Финтрейд Файнанс" АД, ЕИК
203429537сумата сумата от 320,10лева, представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № ********* по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. Д. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 100,70лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5