Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен
02. 01. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав в публично заседание
на тринадесети декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Петя
Иванова, като разгледа докладваното от съдията
ЗАМФИРОВА гр. д. № 5796 / 2018 г. за да се произнесе, взе предвид::
Иск с
правно основание чл. 79, вр. чл. 86 от ЗЗД
Делото е образувано по
подадена искова молба от С. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***, вписано в търговския регистър
при АВ с ЕИК ***, против Т. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление *** ***, ЕИК ***, представлявано от ***, с посочено правно
основание чл. 79 от ЗЗД и цена на иска
3528,01 лв. и по чл. 86
от ЗЗД и цена на иска 770 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Безспорно по делото е
установено следното:
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, Ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо
изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с
обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
Страните са сключили договор от 17.03.2017 г. за
изпълнение на монолитно строителство и съпътстващи СМР, стоманена конструкция
за обект „Преустройство на градска баня в медицински център”. В хода на
изпълнение на договора се е извършвало регулярно приемане на извършените СМР,
за което са съставени съответни двустранни документи, а изпълнителят е издал
и фактура за подлежащите на заплащане работи. Съобразно т. 28 от
договора, ответното дружество е било
задължено да заплаща 90% от цената на установените като извършени дейности, а
останалите 10% са се задържали като гаранция за добро изпълнение. На 24.08.2017
г. страните са сключили споразумение към цитирания договор, с който са се
съгласили да прекратят неговото действие, като са постигнали съгласие
задържаните като гаранция за добро изпълнение суми да бъдат изплатени на два
транша при условията на т. 6. Общият размер на тези средствата за добро
изпълнение, които са останали неплатени е в размер на 17 197. 87 лева.
Според т. 6.1. от окончателното споразумение 7.5 %
от тази сума, което в абсолютен размер е 12 898.97 лева, е следвало да бъде
платена в срок до 01.12.2017 г., но това не се е случило, въпреки многобройните
разговори, които ищецът е провел с
представители на Т. ООД. За времето от падежа (01.12.2017 г.) до
датата на подаване на тази молба върху неплатеното главно задължение се
начислява обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86 ЗЗД, което е в размер на
761.09 лева, определено с общодостъпни лихвени калкулатори.
Представени са писмени доказателства, които
установяват размера на дължимата сума от
Т. ООД, в т. ч. и подписани от
самия длъжник и фактури, приети и осчетоводени от насрещната
страна, в която изрично е посочено, че съответната гаранция се приспада за
плащане. Преди депозиране на настоящата искова молба е поискано обезпечение на
предявените искове чрез запор на банкови сметки на ответното дружество. След
прилагането на обезпечителната мярка - Т.
ООД, доброволно е заплатил сумата
от 9370.39 лева, като в нареждането изрично е записано, че се плаща гаранционна
сума. Поради това и претенцията на С. ООД се редуцира от посочената в молбата
за обезпечение. Съдът е сезиран с искане, да постанови решение, с което да
осъди Т.
ООД ЕИК *** да заплати на С. ООД ЕИК ***:
-на основание чл. 79 ЗЗД сума в размер на 3168.01
лева, представляваща невъзстановена (неплатена) гаранция за добро изпълнение по
Споразумение от 24.08.2017 г. към договор от 17.03.2017 г., сключен между ищеца
и ответника;
-на основание чл. 86 ЗЗД сума в размер на 770 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху претендираната главница
за периода от падежа (01.12.2017 г.) до внасянето на исковата молба пред съда
-направените по делото разноски;
Ответникът е следвало да докаже плащане или други погасителни основания,
което е направено от него. Плащането е извършено след завеждане исковата молба, за
което са представени неоспорени от ищеца доказателства, а именно – преводни
нареждания. С тях безспорно се установява по делото, че са погасени претендираните
суми за главница, лихва за забава и държавна такса.
Горепосоченото позволява
да се обобщи, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради изпълнение на
задължението.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на
ищеца направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв, тъй като е станал причина за завеждане на
иска.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения иск от С. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя ***, вписано в търговския
регистър при АВ с ЕИК ***, против Т. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес
на управление *** ***, ЕИК ***, представлявано от ***, с правно основание чл. 79 от ЗЗД и цена на иска 3528,01 лв. и
по чл. 86 от ЗЗД и цена на иска
770 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 2 от ГПК, Т. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***
***, ЕИК ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК ***,
направените деловодни разноски адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: