№ 23883
гр. София, 07.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110132855 по описа за 2022 година
При служебна проверка на международната компетентност на българския
съд, настоящият състав приема следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
125470/17.06.2022 г., подадена от П. И. А., ЕГН **********, срещу Т. Б. Ч.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 51, ал. 4, вр.
чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определения със съдебно решение № 310
от 24.08.2020 г. по гр. дело № 365/2020 г., влязло в сила на същата дата, по
описа на Районен съд– гр. Костинброд, режим на лични отношения на ищеца
с общите му с ответницата деца Елена Петрова А.а, ЕГН **********, и Лора
Петрова А.а, ЕГН **********, като бъде определен режим, при който ищецът
при възможност и по предварителна уговорка между двамата родители да
взима децата от местоживеенето на майката в петък в 17:00 часа и да ги
връща при майката в неделя в 18:00 часа, като пребивава при свои приятели
на територията на ФР Германия - в същия град - Lameystr.21. 75173 Pforzheim,
както и през цялата лятна ваканция децата да пребивават при баща си с
неговите близки и роднини в Р България.
В исковата молба се твърди, че с ответницата са родители на децата
Елена Петрова А.а и Лора Петрова А.а. Сочи се, че със съдебно решение №
310 от 24.08.2020 г. по гр. дело № 365/2020 г., влязло в сила на същата дата,
по описа на Районен съд– гр. Костинброд, родителските права и
местоживеенето на децата са определени на майката, като на бащата е
предоставен режим на лични контакти с тях и е задължен да им заплаща
месечна издръжка в размер на 200 евро. Към момента на определянето на този
размер същият бил съобразно с месечния доход на бащата, като тогава и
двамата родители и децата живеели на територията на ФР Германия. На
01.06.2022 г. ищецът се завърнал в Р България с намерение за трайно
установяване в страната. След определяне на размера на издръжките с
посоченото съдебно решение настъпила промяна в здравословното му
състояние и доходите му и той вече не бил в състояние да заплаща издръжки
в такъв размер. Отделно, предвид промяната на местоживеенето му, той
претендира да има и различен от досегашния му режим на лични контакти с
децата.
В подаден от ответницата по делото писмен отговор, същата оспорва
1
международната компетентност на българския съд да разгледа процесните
искове, позовавайки се на Регламент № 2201/2003 ЕО и на обстоятелството,
че обичайното местопребиваване на децата е във ФР Германия.
По делото е постъпила молба с вх. № 93984/04.04.2023 г., подадена от
ищеца, в която същият оспорва всички възражения, направени от
ответницата, във връзка с международната компетентност на българския съд
по настоящото производство, като излага подробни съображения в тази
насока.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните и взе
предвид данните по делото, намира следното:
По допустимостта на производството:
Международната компетентност на съдилищата на държавите - членки
по въпросите за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, е
регулирана от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003
година.
От представените към исковата молба писмени доказателства -
удостоверение за раждане - дубликат, издадено на 14.06.2022 г. от Община
Разлог, Област Благоевград, за детето Елена Петрова А.а, родена на
01.11.2010 г. в гр. Благоевград, и удостоверение за раждане - дубликат,
издадено на 14.06.2022 г. от Столична Община, Район „Овча Купел“, за
детето Лора Петрова А.а, родена на 22.01.2015 г., се установява, че родители
на същите са страните по делото, както и че и двете деца са с българско
гражданство.
Представена е ученическа карта от гимназия „Ройхлин“, издадена на
27.01.2023 г., от която е видно, че детето Елена А.а учи в гимназията през
2022/2023 учебна година на територията на ФР Германия. От представената
по отношение на детето Лора А.а ученическа карта от Основно и
професионално и реално училище, издадена на 28.09.2021 г., се установява, че
детето е записано през 2022/2023 учебна година в това учебно заведение,
което също се намира на територията на ФР Германия.
Видно от удостоверение за адресна регистрация от 24.01.2023 г., майката
на децата Т. Б. Ч. е регистрирана на територията на град Пфорцхайм с
единствено жилище.
От посочените писмени доказателства съдът намира, че безспорно се
установява по делото, че Елена Петрова А.а и Лора Петрова А.а към датата на
подаване на исковата молба с вх. № 125470/17.06.2022 г. имат обичайното
местопребиваване на територията на ФР Германия. Налице е и съвпадение в
изявленията на страните, че към момента на сезиране на съда – 17.06.2022 г.,
ищецът пребивава на територията на Република България, а ответницата и
децата – във ФР Германия, така и че общите деца на страните нямат обичайно
местопребиваване на територията на българската държава към момента на
сезиране на съда.
Процесуална предпоставки за разглеждане на предявените искове от съд
в Република България е делото да е подведомствено на българските
съдилища. Задължението да се произнесе изрично относно международната
компетентност на българските съдилища е възложена на съда и с чл. 28 от
Кодекса на международното частно право.
2
Съдът приема за приложим Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от
27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, доколкото той урежда въпросите за определяне на
международно компетентния съд относно родителската отговорност по
отношение на общите на страните деца и „право на лични отношения“, в
което понятие се включва и иска чл. 51, ал. 4, вр. чл. 59, ал. 9 от СК.
Общата компетентност по исковете за родителска отговорност е
определена в чл. 8 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 по обичайното
местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда.
Съгласно решение от 22.12.2010 г. по дело № С-497/10 и решение от
02.04.2009 г. по дело № С-523/2007, е разяснено, че понятието „обичайно
пребиваване“ по смисъла на чл. 8, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.
трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото,
което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната
среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и
причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на
детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в
посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи
обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически
обстоятелства, специфични за конкретния случай, както и че обичайното
пребиваване на едно дете се намира на мястото, където е центърът на
неговите интереси, като престоят на детето в определена държава не трябва
да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно
местопребиваване /в този смисъл определение № 162 от 4.07.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 749/2021 г., IV г. о., ГК/. Така и в определение №
4545/18.05.2022 г., по ч. гр. дело № 20221100504914 по описа за 2022 г. на
СГС, се приема, че релевантни трябва да са продължителността,
регулярността, условията и причините за престоя и преместване на цялото
семейство там, мястото и условията, при които е организирано образованието
му, семейните и социални връзки на детето с тази държава. Такова тълкуване
на същото понятие е дал и Съда на ЕО относно чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕО)
№ 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност.
В процесния случай ищецът е релевирал твърдения, че към момента на
сезиране на съда с разглежданата в настоящото производство искова молба,
той се е установил на територията на страната, а ответницата, заедно с общите
им деца, на която и са предоставени родителските права по отношение на
последните, имат обичайно местопребиваване на територията на ФР
Германия, като тези му доводи се подкрепят напълно от представените към
исковата му молба и отговора писмени доказателства. Отделно, изложените
от страните обстоятелства по отношение на установяването им в предходен
сезирането на съда период на територията на ФР Германия се потвърждава и
от представеното влязло в сила съдебно решение № 310 от 24.08.2020 г. по гр.
дело № 365/2020 г. по описа на Районен съд– гр. Костинброд, с което е бил
прекратен бракът между родителите на децата, като е одобрено постигнатото
между тях споразумение, в което е прието, че местопребиваването на децата
3
на страните към момента на подписването му е във ФР Германия.
С оглед съвпадане на фактическите твърдения на страните и
представените писмени доказателства, съдът приема, че обичайното
местопребиваване на малолетните деца на страните е във ФР Германия.
Поради това, компетентен да се произнесе по исковете за изменение на
определения между страните режим на лични контакти на децата с
неупражняващия родителски права родител е съдът във ФР Германия, на
основание чл. 8, §1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г.
В обхвата на чл. 8, §1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. попадат всички
дела относно родителската отговорност по смисъла на чл. 1, § 1, б. б от
Регламента. Съобразно посочената разпоредба компетентни да разгледат
иска, свързани с родителската отговорност за детето, са съдилищата на
държавата членка, на чиято територия детето има обичайно
местопребиваване към момента, когато съдът е сезиран.
В допълнение, по изложените в сезиращата исковата молба възражения
следва да се посочи, че съд на държава – членка, който е компетентен да се
произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, пар. 1, б. ”б” Регламент /ЕО/
2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно упражняването на
родителските права, местоживеенето и правото на лични отношения с детето
на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането на съда обичайно
местопребиваване в друга държава - членка и не са налице изключенията за
предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 Регламент /ЕО/ №
2201/2003 г.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че при
определяне на международната компетентност съдът на първо място следва
да изхожда от „най-добрия интерес на детето“, с оглед възможността детето
да бъде изслушано. Съдът приема и че „най-добрият интерес на детето“ е във
функционална зависимост от критерия на близостта - най-тясната връзка;
близостта на съда с детето, а не с гражданството на страните, при определяне
на международната компетентност. Именно за това компетентен да разреши
спора за родителската отговорност по отношение на общите деца на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 8, §1, приложим при спазване условията на чл. 9,
10 и 12 от цитирания регламент, е съдът във ФР Германия.
Няма данни за местене на децата от една държава - членка в друга, нито
данни никое от децата да се преместили трайно в Р България и да има ново
обичайно местопребиваване в страната, няма данни и за отвличане на децата.
Пророгация на компетентност по чл. 12, ал. 1 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.
също няма, тъй като не е налице условието по б. ”б” – тя да е приета от
страните недвусмислено към момента на сезирането на българския съд.
Такова приемане няма, защото ответникът изрично е направил възражение за
липса на международна компетентност на СРС с отговора на исковата молба.
Няма необходимост от приложение на чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003
г., тъй като липсват обстоятелства, които да налагат това.
С оглед на горното, съдът приема, че международно компетентен да
разгледа и да се произнесе по въпросите, касаещи родителската отговорност
на страните в настоящото производство по отношение на общите им деца са
съдилищата на държавата - членка по обичайно местопребиваване на децата.
Поради това, съдът в Република България, където децата нямат обичайно
местопребиваване, не е компетентен да реши настоящия спор.
4
С оглед приетото от настоящия съдебен състав, че българският съд не е
компетентен да се произнесе по исковете с правно основание чл. 51, ал. 4, вр.
чл. 59, ал. 9 от СК, производството по гр. дело № 32855/2022 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 80-ти състав, следва да бъде прекратено.
По направеното от ответницата искане за присъждане на сторените от
нея разноски съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото
липсват представени доказателства за действителното им извършване.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България не притежават
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по предявения от П. И. А., ЕГН
**********, срещу Т. Б. Ч., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59,
ал. 9 от СК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 32855/2022 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 80-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5