№ 12278
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110172119 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е въз основа на молба по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във Въззивна
жалба, вх. № 39266/05.02.2025г. на СРС, подадена от ищците П. В. Г., В. К. Г. и Т. К. Г. чрез
адв. М. Т. – АК-София, срещу постановеното по делото Решение № 23102/19.12.2024г.
Поддържа се становище, че съдът неправилно е приел, че на ответниците, в чиято полза е
решено делото, следва да се присъдят разноски за водено производство пред ВКС /к.ч.гр.д.
№ 5063/2023г. на ВКС/. Това било така, тъй като това дело било образувано именно по
жалба на първоначалния ищец К. Г., починал в хода на производството. Делото било решено
в негова полза и, ако някой имал право на разноски за това касационно производство, то
това бил само той. Разноски можело да се присъждат само ако са поискА. и с оглед изхода от
спора в съответното производство. Този факт не можел да се промени понастоящем в
производство, което не касае допустимостта на иска.
От ответниците Г. Г. Т., С. Ц. Т., А. Ц. Т. и В. С. К. чрез адв. М. Х. е депозиран
Отговор на въззивната жалба, вх. № 83553/10.03.2025г. на СРС, в който те не са взели
отношение досежно искането по чл. 248 ГПК.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки
събрА.те по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното.
Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и касае присъдените на
насрещната страна разноски, поради което е допустимо.
Разгледано по същество то е неоснователно.
Действително к.ч.гр.д. № 5063/2023г. на ВКС, I г.о., е образувано по подадена от К. Х.
Г. частна жалба срещу определение № 6628/30.05.2023г. по в.ч.гр.д.12682/2022г. на СГС, с
което е оставена без уважение жалбата на Г. срещу Определение № 23881/15.09.2022г. по
гр.д. № 72119/2021г. на СРС, 50 състав, с което производството по делото е прекратено на
основА.е чл. 130 ГПК. Факт е също така, че с Определение № 253/19.01.2024г. по к.ч.гр.д. №
5063/2023г. на ВКС, I ГО, е допуснато касационно обжалване на въззивното определение,
като то и потвърденото с него първоинстанционно такова са отменени, а делото е върнато на
Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно
дадените от Върховния касационен съд указА.я в мотивите. Т.е. делото пред ВКС е решено в
полза на жалбоподателя Г..
1
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба визира два
вида актове - такива по съществото на спора пред съответната инстанция и такива, които
приключват производството пред нея поради наличие на процесуални пречки и
недопустимост на иска. Това разбиране на законодателя има своето логично основА.е в това,
че отговорността за разноски се определя съобразно крайния изход на спора между стрА.те.
Ако разноските са направени в отделно, макар и процесуално свързано с основното,
производство, разноските по него се присъждат от съда /инстанцията/, пред който
приключва основният материалноправен спор между стрА.те или се прекратява
производството като недопустимо. В първия случай съдът в съответната инстанция се
произнася за разноските с решението по съществото на спора, а във втория - с
определението, с което прекратява производството. Тази законодателна постановка е
възпроизведена и в разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, съгласно която, когато след
касационно обжалване ВКС връща делото за повторно разглеждане от въззивния съд,
последният се произнася и по разноските, сторени пред касационната инстанция.
Разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК съобразява обстоятелството, че с оглед неприключването
на спора в касационна инстанция, възмездяването на разноски следва да бъде отложено до
произнасяне по съществото му и с оглед изхода при новото разглеждане на делото в
съответната инстанция, тъй като възмездяването на разноски е функция на основателността
на предявените искове. Затова, доколкото по к.ч.гр.д. № 5063/2023г. на ВКС нито е разрешен
материалноправния спор между стрА.те, нито е прекратено производството по този спор, то
в него не са били налице предпоставки за присъждане на разноски по аргумент от чл. 294,
ал. 2 ГПК. Отговорността за същите следва да се разпредели съобразно изхода на спора по
гр.д. № 72119/2021г. на СРС. Така: опр.720/19.02.2024г.-к.ч.гр.д. 2739/2023г.-ВКС, II г.о., опр.
41/23.03.2021г.-к.ч.гр.д.3311/2020г.-ВКС, I г.о.
Ответниците своевременно в рамките на к.ч.гр.д. № 5063/2023г. на ВКС са заявили
претенция за присъждане на разноски /л. 22 от к.ч.гр.д. № 5063/2023г. на ВКС/, като са
представили и доказателства за заплащането им – 2000,00 лева в брой за адвокатски хонорар
/л.21 от к.ч.гр.д. № 5063/2023г. на ВКС/. Затова и с основА.е съдът им ги е присъдил с оглед
изхода от спора по основното производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молбата по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във
Въззивна жалба, вх. № 39266/05.02.2025г. на СРС, за изменение на постановеното по
делото Решение № 23102/19.12.2024г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Определението, на основА.е чл. 7, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК, да се съобщи на стрА.те.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2