Решение по КНАХД №1448/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. Г. И. против Решение № 180/20.11.2024г., постановено по АНД №331 по описа на Районен съд Харманли за 2024г. В касационната жалба и в допълнително представено становище се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяването му. Навеждат се доводи, че при съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС, се налагал извод, че оспореният пред съда електронен фиш бил издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури. На следващо място се сочи, че административнонаказателната отговорност в случая била погасена по давност. Наред с горното, в електронния фиш било записано, че е установено нарушение, но нямало никаква конкретизация как точно било извършено и в какво конкретно се изразявало изпълнителното деяние, нито в какво качество лицето извършило нарушението, а това били съставомерни признаци на нарушението от обективна страна. Нямало безспорни доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е собственик на превозното средство. Не било посочено мястото, от което възниква задължението за плащане на такса, нито, че е поставен съответен пътен знак и къде, че се дължи такава такса. Освен това, административнонаказващият орган не представил доказателства за техническата годност на устройството, с което било установено твърдяното нарушение. Всички тези оплаквания и доводи били изтъкнати пред съда, но в нарушение на процесуалните правила не били взети предвид и преценени правилно от съда. В писмено становище за съдебното заседание на 08.10.2025г. изтъква, че към датата на заседанието била изтекла абсолютна погасителна давност – деянието било от дата 03.01.2021г. и давността изтекла на 04.07.2025г. Иска се отмяна на оспорваното решение, като се претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът Агенция Пътна инфраструктура - София, в представен писмен отговор на касационната жалба и допълнително в представена по делото молба изразява становище, че решението на РС Харманли е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, като претендира юрк.възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура Хасково намира, че са налице основания за отмяна на решението на РС Харманли.

Административен съд Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Харманли е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата №********* на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция Пътна инфраструктура, с който за нарушение на чл.139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП на И. Г. И. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв.

За да постанови решението си районният съд е приел, че нарушението било установено по несъмнен начин и било доказано, че на 03.01.2021г., в 19.24 ч., с устройство № 10162, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км. 62+ 476, община Харманли, било установено движение на същия път, с посока намаляващ километър, на лек автомобил Фолксваген Туран 1,9 ТДИ с рег. № [рег. номер], с обща техническа допустима маса 2190, брой оси 2, категория ППС. Водачът на ППС имал задължение преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1 от ЗП в случаите, когато такава била дължима според категорията на ППС, и съответно собственикът да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не били изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията му. Правилно нарушението било санкционирано и била наложена глоба за собственик на МПС, допуснал движението на ППС, без да изпълни изискванията на чл.10, ал. 1, т.1 от ЗП в хипотезата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, като санкцията била глоба с фиксиран в закона размер. ЕФ отговарял на изискванията на чл.189ж от ЗДвП и съдържал съответните законоустановени реквизити, както и бил издаден от компетентен орган. Неоснователно било възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като ЕФ представлявал своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, поради което за него не намирали приложение сроковете по посочената норма от ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Въззивният съд излага съображения, че в случая значение можело да има единствено изтеклата относителна и абсолютна давност за санкциониране на нарушителя. Със съставянето на ЕФ административно наказателното преследване започвало и то преди изтичане на тригодишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, доколкото съгласно приложената справка от електронната система за нарушение №**********, той бил съставен на 03.09.2021г., а нарушението било извършено на 03.01.2021г. В случая към датата на постановяване на решението по делото погасителната давност по отношение административнонаказателното производство не била изтекла и ЕФ следвало да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Постановеното решение е неправилно, тъй като касационната инстанция установи, че относно административнонаказателното производство по издаване на процесния ЕФ е изтекла абсолютна погасителна давност и същият се явява незаконосъобразен.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН, и наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК. Чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността. Именно като такова обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в чл.81, ал.3 от НК, която по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в административнонаказателното производство по ЗАНН. Съгласно цитираната норма, независимо от спирането и прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки, т. е. отнася се и за административното наказание глоба или имуществена санкция. Така съгласно чл.81, ал.3 от НК, за да се приеме, че административнонаказателното преследване е погасено по давност, следва да е изтекъл срок, надвишаващ с ½, предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок, т. е. от извършване на нарушенията да са изтекли 4 години и 6 месеца.

В настоящия случай и с оглед датата на извършване на процесното административно нарушение - 03.01.2021г., в касационното производство се установява, че абсолютната давност за административнонаказателното преследване, която е 4 години и 6 месеца, е изтекла на 03.07.2025г. / след постановяване на решението от РС Харманли и преди образуване на касационното дело пред ХАС/. С изтичането на давността се погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност. Така обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, както и бъде отменен и процесния ЕФ.

С оглед този извод за основателност на касационната жалба, то касационният ответник следва да заплати разноските за двете съдебни инстанции. За производството пред РС Харманли жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 400,00 лева – л.35, договор от 19.06.2024г., като представляващият адвокат е упълномощен да представлява жалбоподателя до приключване на делото във всички инстанции. Пред касационната инстанция е представено отново пълномощно за адв.А., както и е упълномощена заедно с него адв.К. – А. – л.18, но договорът от 04.02.2025г. е сключен само с адв.К.. Единствено на нея е заплатено адвокатско възнаграждение за пред касационната инстанция. Така доколкото адв.А. е осъществил представителство до приключване на производството пред двете инстанции, а и като няма данни да му е изплатено допълнително възнаграждение за представителството пред ХАС, то на жалбоподателя следва да се заплати само доказаната сума от 400,00 лева, заплатена по договора от 19.06.2024г. Тази сума съдът определя като дължима и като отчита направеното възражение за прекомерност, предмета на делото, неговата сложност, положения от адвоката труд и обичайната цена на този труд. В случая следва да бъде отчетено и че адв.К. – А. не е осъществявала процесуални действия като представляваща жалбоподателя, а съобразно чл.143 от АПК и чл.78 от ГПК разноските са дължими за един адвокат.

Мотивиран така, на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.1 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 180/20.11.2024г., постановено по АНД №331 по описа на Районен съд Харманли за 2024г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, поради изтичане на абсолютната погасителна давност.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура София да заплати на И. Г. И., [ЕГН], сумата от 400,00 лева, направени разноски пред двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и протест.