гр. Сливен, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6672 по
описа на съда за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК- „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19,
против длъжника И.К.И., ЕГН: **********, с адрес: *** на когото заповедта е
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2010 г.банката- ищец била отпуснала на ответника кредит в размер на 30 000 лв. при лихва 9,95 % годишно, като кредитът бил изцяло усвоен от ответника на 15.05.2010 г. Била допусната забава в плащането на главницата и лихвата над 90 дни. Целият остатък по кредита бил станал предсрочно изискуем на 25.10.2018 г. след като уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита се било считало за получено от длъжника на 12.03.2019 г. при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 на ГПК, тъй като му била изпратена нотариална покана. Длъжникът не бил погасил задължението си към банката.
Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 15 553,60 лв., съставляваща предсрочно изискуема незаплатена главница до 20.06.2019 г., неплатена редовна лихва в размер на 1495,77 лв. за периода от 25.05.2018 г. до 09.05.2019 г. и сумата от 48,08 лв., съставляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 25.05.2018 г. до 09.05.2019 г., сумата от 181,46 лв., съставляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 10.05.2019 г. до 20.06.2019 г. и сумата от 120 лв., съставляваща заемни такси ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-21.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното производство в размер на 497,98 лв. и в исковото производство .
В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че исковете са допустими. Не оспорва наличието на договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2010 г., като твърди, че е налице частично погасяване на дълга. Оспорва, че били налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като от писмените документи по делото се било установявало, че ответникът бил извършвал и плащания по кредита след 25.05.2018 г. Нотариалната покана била връчена на длъжника преди настъпване на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва размера на дължимата главница и размера на претендираните лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: с договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2010 г.банката- ищец е отпуснала на ответника кредит в размер на 30 000 лв. при лихва 9,95 % годишно, като кредитът бил изцяло усвоен от ответника на 15.05.2010 г. Била допусната забава в плащането на главницата и лихвата над 90 дни. Целият остатък по кредита бил станал предсрочно изискуем на 25.10.2018 г. след като уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита се било считало за получено от длъжника на 12.03.2019 г. при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 на ГПК, тъй като му била изпратена нотариална покана. Длъжникът не бил погасил задължението си към банката.
Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза съгласно погасителния план към договора ответникът се бил задължил да върне кредита до 15.04.2020 г. на общо 119 погасителни вноски по 395,62 лв. и една първоначална вноска за такса от 600 лв. Сумата от 30 000 лв. била постъпила по сметката на ответника в банката на 15.05.2010 г. На 06.06.2016 г. било подписано допълнително споразумение между страните, с което бил преобразуван остатъка по главницата и дължимата редовна лихва в нова главница в размер на 17140 лв., като се бил запазвал крайния срок на договора-15.05.2020 г. На 26.01.2017 г. било подписано допълнително споразумение № 2 за преструктуриране, с което бил преобразуван остатъкът по главницата и дължимата редовна лихва в нова главница в размер на 15910 лв., като се удължава крайния срок за издължаване по кредита до 15.01.2027 г. На 15.05.2018 г. било подписано допълнително споразумение № 3 за преструктуриране на кредита, с което преструктурирания остатък по главницата и редовната лихва се бил равнявал на нова главница в размер на 15660 лв. и се бил удължавал крайния срок на кредита до 25.04.2028 г. През м. януари имало изменение на 6 месечния SOFIBOR и размерът на погасителните вноски бил намален на 205,79 лв. След подписването на последното допълнителното споразумение длъжникът бил извършил само две плащания- на 23.07.2018 г. и на 09.10.2018 г., с които били погасени част от главницата и част от редовната договорна лихва. Остатъкът от главницата към тази дата бил 15553,60 лв. Плащанията, които били извършени от ответника за погасяване на задълженията по договора за периода от 25.05.2010 г. до 09.10.2018 г. били в общ размер на 31 945,92 лв., с която сума били погасени главница в размер на 15 775,77 лв., редовни лихви в размер на 16084,66 лв. и санкционни лихви в размер на 85,49 лв. Съгласно т. 19.2 от Общите условия към договора при забава в плащанията на главницата и/или на лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Дължимите суми към банката към 21.06.2019 г. –датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съобразно датата, на която банката е осчетоводила предсрочната изискуемост на кредита-10.05.2019 г. са главница в размер на 15553,60 лв., редовни лихви до 09.05.2019 г. в размер на 1495,77 лв., санкционни лихви върху редовните вноски от 49,04 лв. и санкционни лихви върху просрочената главница от 181,23 лв.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
Предвид ТР № 3/2017 г. на ВКС размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита, като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2010 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответника в размер на 30 000 лв. Длъжникът спрял плащанията на главницата и/или на лихвата над 90 дни целият остатък от кредита станал предсрочно изискуем съгласно общите условия от договора на 15.05.2020 г. и е настъпила предсрочната изискуемост на задължението, тъй като видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза последното плащане на длъжника е на 09.10.2018 г., т.е. не е налице плащане от негова страна над 90 дни до 12.03.2019 г., като на ответника било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението чрез нотариална покана на посочения от него адрес за кореспонденция в договора и уведомлението било получено на 12.03.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление на посочения адрес за кореспонденция , като длъжникът бил поканен да му бъде връчено съобщението за получаване на нотариалната покана.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, тъй като нотариалната покана, която съдържа уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита се счита за редовно връчена на длъжника на 12.03.2019 г. Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 10.05.2020 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и и мораторна лихва.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери, като се съобрази ТР № 3/2017 г. на ВКС съгласно, което размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита, като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата. В случая начисленото обезщетение за забавено плащане за периода от 10.05.2019 г. до 20.06.2019 г. е в размера на законната лихва. С оглед на тези съображения предявените искове следва да бъдат уважени изцяло в предявените размери.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 497,98 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 1749,95 лв./държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 25 от Наредбата за правната помощ/, съставляваща сторени разноски в исковото производство. По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът И.К.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 15 553,60 лв., съставляваща предсрочно изискуема незаплатена главница до 20.06.2019 г., неплатена редовна лихва в размер на 1495,77 лв. за периода от 25.05.2018 г. до 09.05.2019 г. и сумата от 48,08 лв., съставляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 25.05.2018 г. до 09.05.2019 г., сумата от 181,46 лв., съставляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 10.05.2019 г. до 20.06.2019 г. и сумата от 120 лв., съставляваща заемни такси ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-21.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски сторени в заповедното производство в размер на 497,98 лв., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2142 на 24.06.2019 г. по ч.гр.д. № 3415/2019 по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 1749,95 лв. - разноски по настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: