Определение по дело №4935/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4787
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20191100604935
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, ……………..2019 г.

 

Софийски градски съд, Наказателно отделение, 4 въззивен състав, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

като се запозна с докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНЧД № 4935 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

 

Образувано е по частен протест от прокурор при СРП против определение от 02.10.2019 година, постановено по НОХД № 302/2014 година по описа на СРС, НО, 105 състав, с което е било оставено без уважение искането на прокуратурата за тълкуване на влязъл в сила съдебен акт на основание чл.414 ал.1 т.1 НПК.

 

Подалият протеста моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за провеждане на процедура по чл.414 ал.1 т.1 НПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, намира следното:

 

Частният протест се явява процесуално недопустим – същият е депозиран от лице, имащо правен интерес от протестиране, в законоустановения срок и в предвидената от закона форма, но срещу акт, неподлежащ на самостоятелна въззивна проверка.

 

Определението, постановено от СРС, не е от кръга на определенията, визирани в чл.341 ал.1 НПК, които подлежат на проверка от въззивната инстанция по реда на глава XXI НПК – то не касае по-нататъшното преграждане на пътя на наказателното производство, не е и сред изрично визираните определения по чл.306 ал.1 т.1 - 3, чл.431, чл.436, чл.452 ал. 1 и чл.457 ал.2 НПК.

Обжалваното определение на първостепенния съд не попада и в кръга на актовете, които подлежат на проверка от въззивния съд по смисъла на чл.341 ал.2 НПК и по реда на гл. XXII НПК: в НПК не е посочено изрично, че определението, с което се отказва тълкуване на влязъл в сила съдебен акт, подлежи на обжалване по реда на глава XXII НПК.

Именно поради тези причини, протестираното определение на СРС попада в приложното поле на разпоредбата на чл.341 ал.3 НПК и не подлежи на самостоятелна въззивна проверка.

 

Доколкото законодателят не е предвидил възможност за самостоятелно обжалване или протестиране на цитираното определение, то частният протест, като процесуално недопустим, следва да бъде оставен без разглеждане.

 

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частен протест от прокурор при СРП против определение от 02.10.2019 година, постановено по НОХД № 302/2014 година по описа на СРС, НО, 105 състав, с което е било оставено без уважение искането на прокуратурата за тълкуване на влязъл в сила съдебен акт на основание чл.414 ал.1 т.1 НПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.