№ 2647
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......................
като разгледа докладваното от ...................... Частно гражданско дело №
20241110176070 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ................... срещу Т. Я. А. за сумата от 1005, 17
лв., представляваща главница по договор за стоков кредит № ....................
сключен между длъжника и ..................., вземанията по който са прехвърлени
от ................... на заявителя с Допълнително споразумение от 20.07.2022 г. за
цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 25.01.2022 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 83, 70 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от ................, сумата от 305, 96 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20.07.2022 г. до 17.12.2024 г.,
сумата от 8, 45 лв., представляваща остатък от дължима по договора
наказателна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 18.01.2022 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната
лихва и лихвата за забава на 07.01.2025 г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
„наказателна лихва“, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 ДР
на ЗЗП, по отношение на представения договор за стоков кредит са
приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Заявителят
претендира „наказателна лихва“, която видно от т. 12 от ОУ по договори за
стокови кредити представлява клауза за начисляване на еднократна неустойка
за забава в размер на 10 % от главницата, която противоречи пряко на закона,
тъй като императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено за посоченото вземане.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в
1
частта разноските съобразно отхвърлената част от заявлението за сумата от 0,
47 лв. (0, 17 лв. държавна такса и 0,30 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на ..................., ЕИК .................... срещу Т. Я. А., ЕГН ********** в
частта за сумата от 8, 45 лв., представляваща остатък от дължима по
договора наказателна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 18.01.2022 г.,
както и за направените по делото разноски в размер на 0, 47 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2