№ 10818
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110154120 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, моли да се осъди ответникът Ц. А. Л. да заплати
следните суми: 6254.02 лв. стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 1.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане, 1058.45 лв. лихва за забава от 15.09.2022 г. до
5.09.2024 г., 55.73 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2021
г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и 13.67 лв. лихва за забава периода от 16.12.2021 г. до 5.09.2024 г.
Поддържа се, че ответникът по наследство от Н. Л. е собственик, и съответно клиент на
топлинна енергия за битови нужди доставена в апартамент № 7 в гр. С., ......... Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение,
изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно
публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане.
Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия, която не е
заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която настъпва 45
дни след публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача. Твърди, че е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени
такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземянията в горепосочените
размери. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от назначения особен представител на ответника,
в който се оспорват исковете. Оспорва се наличието на договорно отношение между
страните, както и ответникът да е собственик на имота. Оспорва се доставката на ТЕ в
претендираните количества и стойност и извършването на услугата дялово разпределение.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище, че дяловото разпределение
е извършено съгласно нормативните изисквания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността им е предпоставена от установяване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по което
ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от него
стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за
потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответникът е страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик/ползвател
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Тоест, страна по договора за доставка на топлинна енергия до даден имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
освен в хипотезата на сключен изричен договор за продажба на топлинна енергия с
ползвател на облигационно основание /което не се твърди в случая/. При спор кой е страна
по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба
на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване да установи този
факт.
В случая по делото няма никакви доказателства за придобито право на собственост от
наследодателите на ответника, съответно от последния по силата на наследяването.
Представен е списък на живущите в сградата и подадена от майката на ответника на 17.4.98
г. данъчна декларация, в която като основание за придобИ.е на имота е посочено „по
наследство“. Нито един от двата документа не установява качеството на лицето на
собственик на имота поради придобито такова право на конкретно основание. Съответно, не
2
се доказва и по силата на наследственото правоприемство имотът да е придобит от
ответника, тъй като придобИ.ето па наследствено правоприемство предполага да се
установи, че наследодателя е бил собственик на имота, което в случая не се установи нито
по отношение на майката на ответника, нито по отношение на нейния наследодател, от
който тя да е придобила имота. Няма данни ответникът да е декларирал имота на свое име
като негов собственик. При липса на доказателства обуславящи качеството на ответника на
клиент на ТЕ и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че ответникът не е
страна по договор за доставка на ТЕ в имота, съответно не е задължен за процесните
вземания. Предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., ............., искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
осъждане на Ц. А. Л., ЕГН **********, да заплати следните суми: 6254.02 лв. стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот -
апартамент № 7 в гр. С., ........, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане, 1058.45 лв. лихва за забава от 15.09.2022 г. до
5.09.2024 г., 55.73 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.10.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане и 13.67 лв. лихва за забава от 16.12.2021 г. до 5.09.2024 г.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3