Решение по дело №6134/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264703
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20201100506134
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                  13.07.2021 г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия М. МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 6134 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

                                         

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 72558 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 37270/2014 г. Софийски районен съд, 41 състав отхвърлил предявените от Ц.Г.В., ЕГН **********, и К.Й.В., ЕГН **********, субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу З.К.С., ЕГН **********, Е.С.С., ЕГН **********, лично и като наследник на Р.В.С., починала в хода на процеса, С.С.К., ЕГН **********, лично и като наследник на Р.В.С., починала в хода на процеса, В. С. С., ЕГН **********, лично и като наследник на починалата в хода на процеса С.Д.С., и М.К.Т., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот, състоящ се от две части – имот с идентификатор 68134.507.1331 по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 123 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи: 68134.507.1768, 68134.507.1231, 68134.507.1787 и 68134.507.1785, както и реална (южна) част от имот с идентификатор 68134.507.1785 по действащите КККР, с площ от 280 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи на реалната част: 68134.507.1787, останалата част от 68134.507.1785, 68134.507.1322, 68134.507.1331, заедно с изградената в същата реална част постройка с площ от 30 кв. м, състояща се от две стаи и антре, придобити на основание изтекъл в тяхна полза придобивен давностен срок към 01.01.1973 г. вследствие на владение на имота в периода от 1962 г. до 1972 г., алтернативно към 11.04.2009 г. вследствие на владение на имота в периода от 10.04.1999 г. до 10.04.2009 г., алтернативно към 01.01.2011 г. вследствие на владение на имота в периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2010 г. На основание чл.78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата 1 275 лева - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Ц.Г.В. и К.Й.В., които го обжалват изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно била „представена“ постройката от 30 кв. м, състояща се от две стаи и антре, като построена в реалната част на имота, а не където била построена в действителност - в имот с идентификатор 68134.507.1331, видно от молба на ищците от 20.04.2015 г. Неправилно съдът приел, че по делото не се твърди и не се установява сградата да е изградена със строителни книжа или преди влизане в сила на ЗСПЗЗ строежът да е узаконен. Правилно съдът приел, че понастоящем имотът попада в границите на урбанизирана територия, както и че в този случай, ако в имота е извършен законен строеж преди 01.03.1991 г., този строеж представлява пречка пред реституцията. По делото се установило, че сградата е завършена преди 01.03.1991 г. – около 1960 г. Видно било, че застрояването е законосъобразно по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, съгласно която разпоредба строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Компетентните строителни органи били удостоверили спазването на техническите и благоустройствените норми при построяването на сградата, като допуснали показването на същата като № 1 в имот пл. № 1331, съгласно представената скица на ПИ с идентификатор 68134.507.1331. Сградата била декларирана от въззивницата пред Дирекция „ПАМДТ“ на 06.06.2011 г. Налице бил законен (търпим) строеж, изграден до релевантната дата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, наличието на който било пречка за земеделска реституция на собствения на ищците ПИ с пл. № 1331 – в рамките на неговото застрояване и за прилежащата към постройката площ. Отделно от това, по делото било установено, че имотът не е държавна собственост и не била налице забрана за придобиване по давност на имота. Поради това молят съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемите страни М.З.А., Л.З.С. (конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на въззивното производство З.К.С.), Е.С.С., С.С.К., В. С. С. и М.К.Т. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба (предявена като насрещна по гр.д. № 38809/2012 г. на СРС, 41 състав), уточнена с молби от 20.04.2015 г. и 02.06.2015 г. и в открито съдебно заседание на 30.10.2019 г., съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот, състоящ се от две части – имот с идентификатор 68134.507.1331 по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 123 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: 68134.507.1768, 68134.507.1231, 68134.507.1787 и 68134.507.1785, както и реална (южна) част от имот с идентификатор 68134.507.1785 по действащите КККР, с площ от 280 кв. м (уточнение в открито съдебно заседание), трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на реалната част: 68134.507.1787, останалата част от 68134.507.1785, 68134.507.1322, 68134.507.1331 (реалната част обозначена и на скица на л. 81 от делото на СРС), заедно с изградената в същата реална част постройка с площ от 30 кв. м, състояща се от две стаи и антре, на посочено придобивно основание давностно владение, осъществявано от ищците в периода от 1962 г. до 31.10.2010 г., като се твърди придобиване към 01.01.1973 г. вследствие на владение в периода от 1962 г. до 1972 г., алтернативно (по същество евентуално) към 11.04.2009 г. - вследствие на владение в периода от 10.04.1999 г. до 10.04.2009 г., алтернативно (евентуално) към 01.01.2011 г. - вследствие на владение в периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2010 г. Твърдят, че родителите на ищцата установили владение върху имота през 1948 г., през 1957 г. изградили в него едноетажна постройка от една стая, като владението им продължило до 1962 г. Ищците владеели имота от 07.04.1962 г., когато сключили граждански брак, като през същата година достроили към постройката още една стая и антре, с което общата площ на сградата достигнала 30 кв. м. Строежът бил законен (търпим), изграден до 01.03.1991  г., поради което отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, а постройката съставлявала пречка за земеделска реституция в полза на ответниците в рамките на застрояването и прилежащата към постройката площ.

С отговори на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК, ответниците са оспорили предявените искове при твърдения, че са собственици на имотите, като се позовават на актове за земеделска реституция. Искали са от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна: По делото се установява, че с решение № 56 от 05.11.1993 г. на ПК – Община Северна, постановено по преписка по заявление вх. № 542/1992 г. на наследниците на Д.Б.С., на последните е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от 1.120 дка, в землището на Бенковски, м. „Глого“, заявен с пор. № 4 и установен с Емлячен регистър изх. № 872/09.12.1991 г. В решението не са посочени граници и съседи на имота, нито към същото има издадена скица.

 С решение № 101-1/26.03.1999 г. на ОЗСГ – Нови Искър, постановено по същата преписка, е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на наследниците на Д.Б.С. *** по картата на землището, при граници: имот с пл. № 011008 – нива на „Т.И.“ ЕООД, № 011007 – др. селищна територия на СО – застроено; № 011006 – др. селищна територия на СО – застроено, и № 011002 – нива на насл. на Д.В.К..

Представено е и решение № 146 от 25.04.2012 г. на ОСЗ – Нови Искър за възстановяване на същия имот.

Не се спори, че с нотариален акт № 39, том 1, рег. № 2115, д. № 33/2009 г. на нотариус с рег. № 379 на НК ищцата Ц.Г.В., по време на брака й с ищеца К.Й.В., е призната за собственик по обстоятелствена проверка на ПИ с площ от 135 кв. м, съставляващ имот с пл. № 1331 от кв. 8 по плана на гр. София, м. „НПЗ Военна рампа-Изток“.

От приетото в първата инстанция заключение на допълнителна СТЕ се установява, че заявеният за възстановяване имот № 511 (стар) е част от имот 1228, представляващ блок на ТКЗС, целият с площ от 30 011 кв. м. Съобразно градоустройствени предвиждания бивши земеделски имоти, вкл. имот 1228, с обща площ 2 000 кв. м, предоставени на ТКЗС, са одържавени за парк „Братска могила“, за които след обезщетяване е издаден АДС № 6918-2/17.02.1975 г. Имот № 511 (стар) е идентифициран по чл. 18б ППЗСПЗЗ и възстановен с решение по чл. 18ж, ал. 1. При съвместяването се оказва, че имот № 011001 се припокрива с кадастрален план на територия в строителни граници като блок на ТКЗС, незастроена общинска собственост, поради което и следва да се попълни в кадастралния план на населеното място. Имот № 011001 е попълнен с № 1721 с действителната си площ от 1 119 кв. м. При съвместяване на данните от наличните графични документи е установено геометрично несъответствие в границите на заявения за възстановяване имот № 511, к.л. 180, възстановен в имот № 011001 от картата на възстановената собственост (КВС) с площ от 1 119 кв. м, идентичен с част от имот № 1721, като са приплъзнати на изток. При констатирането на фактическа грешка е извършено преработване на картата, имот № 1721 е предмет на отменен предходен план. След отстраняване на грешките вещото лице констатира графична идентичност на заявения за възстановяване имот № 511, к.л. 180, възстановен в имот № 011001 от 1 119 кв. м, частично идентичен с имот 68134.507.1785 от 970 кв. м.

От заключението по основната СТЕ се установява, че имот пл. № 1331 е нанесен в кадастрален план емисия 1984 г. с площ от 379 кв. м. Към м. март 1991 г. процесните имоти попадат в строителните граници на населеното място. При съвместяване на данните за имот 011001 с данните за имот пл. № 1331 с площ 379 кв. м е установено припокриване, като в имот 011001 попада застроена реална част от 120 кв. м от имот пл. № 1331 (а съгласно допълнителното заключение – от 118 кв. м). В ЕКТ емисия 1970 - 1990 г. в имот пл. № 1331 е отразена „Г“-образна масивна постройка. Западната част на постройката попада в имот № 011008 и е напълно разрушена след 2006 г., а източната част на същата попада в имот пл. № 1331 и се състои от две части: обитаема жилищна постройка с площ от 25.70 кв. м и полуразрушена част от 14.30 кв. м, представляваща покрито отворено пространство. Датата на изграждане на постройката не може да бъде точно определена, но категорично се отнася преди м. март 1991 г. След заснемането в ЕКТ емисия 1970 - 1990 г. сградата не е попълнена в кадастъра. Достъпът до имот 1331 понастоящем се осъществява през чужди земеделски имоти по самообособила се пътека, имотът няма достъп до път. По действащите КККР сградата със застроена площ от 25.70 кв. м е нанесена с идентификатор 68134.507.1785.1. Допуснато е несъответствие в етажността. Че сградата от 25.70 кв. м попада в имот с идентификатор 68134.507.1785 е видно и от скиците към заключенията.

Свидетелката С. Г. познавала ищците от деца, били съседи. Родителите на Ц.В. имали имот от около 400 кв. м на ул. „Железопътна“ в кв. Орландовци. В имота имало къща с две стаи и антре. Първоначално била една стая,  после ищецът около 1960 г. направил другите. Имотът на ищците бил ограден, оградата не била местена. След смъртта на родителите на Ц. двамата ищци се преместили да живеят в имота, а в последните десет години същият се обитавал от техния син.

Свидетелката В.А.установява, че ищците притежавали имот в кв. Орландовци с площ от около 400 кв. м. Имотът първоначално бил ограден с жив плет, преди около двадесет години била поставена телена ограда, а от страната на ул. „София“ оградата била плътна и метална. Двамата ищци живели в имота до 2013 г., след това К. се разболял и отишли в апартамента, но постоянно идвали в имота. Около 1960 г. доизградили към съществуващата една стая още една стая.

От правна страна: Ищците обосновават възникването в техния патримониум на правото на собственост върху процесните имоти на оригинерно придобивно основание – давностно владение, продължило повече от 10 години, начиная от 1962 г.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. За възстановяване на правото на собственост е необходимо да не са налице пречки от категорията на предвидените в чл. 10, ал. 7, чл. 10б, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 – ал. 4 ЗСПЗЗ. Чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не допуска реституция по отношение на земеделски земи, включени в урбанизирани територии на населените места, когато върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.

След приключване на процедурата по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на органа по поземлена собственост или на съда, с което правото на собственост се възстановява върху индивидуално определен имот, при възникване на спор за собственост с трети лица гражданският съд, който разглежда спора, проверява валидността на реституционния акт по реда на косвения съдебен контрол, а по отношение законосъобразността на същия - в рамките на направеното по делото оспорване от страна на неучаствалото в административното производство лице. Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 360/08.02.2012 г. по гр.д. № 79/2011 г., ІІ ГО, решение № 595/04.12.2009 г. по гр.д. № 3474/2008 г., ІІ ГО, решение № 329/27.04.2010 г. по гр.д. № 927/2009 г., І ГО, решение № 185/28.05.2010 г. по гр.д. № 65/2010 г., ІІ ГО, решение № 540/13.07.2010 г. по гр. д. № 1837/2009 г., І ГО, решение № 365/15.10.2010 г. по гр. дело № 1493/2009 г., ІІ ГО, решение № 253/09.01.2012 г. по гр.д. № 1149/2010 г., ІІ ГО и др.) третите лица не могат да оспорват легитимацията на реституирания собственик с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на органа по поземлена собственост към момента на обобществяването, ако самото трето лице не заявява права върху имота към същия момент.

Наведеното от ищците твърдение в исковата молба, което се поддържа и във въззивната жалба, е за наличие на пречка по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за реституция на имота, тъй като в него била изградена сграда преди влизане на ЗСПЗЗ в сила, като се твърди тя да е законна по смисъла на чл. 10, ал. 7, доколкото е търпим строеж.

Противно на твърдяното в жалбата, от заключенията на СТЕ не се установява процесната сграда да се намира в имот с идентификатор 68134.507.1331. Вещото лице е посочило само, че в ЕТК емисия 1970 – 1990 г. сградата е попадала в имот пл. № 1331, но понастоящем източната (неразрушена) част на Г-образната сграда, с площ от 25.70 кв. м, попада в имот с идентификатор 68134.507.1785 и е с идентификатор 68134.507.1785.1, което е видно и от приложените към заключенията скици. Същото са твърдели и ищците в исковата си молба и уточненията й, вкл. в молбата-уточнение от 20.04.2015 г., а е видно и от индивидуализацията на реалната част от ПИ на скицата на л. 81 от делото на СРС.

В практиката на ВКС, касаеща търпимите строежи в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ се приема, че извършеният от лица, които формално се легитимират като собственици на дворното място търпим строеж - т.е. строежът, извършен при съобразяване на действащите строителни правила и норми в очертания от § 16, ал. 1 ПР ЗУТ времеви предел, представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, ако от съответния компетентен орган е издадено и удостоверение за търпимост (така определение № 138 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 3674/2018 г., І ГО на ВКС и цитираните в него решение № 778/27.04.2010 г. по гр. д. № 2021/2008 г. по описа на ВКС, ІV ГО; решение № 1257/24.10.2008 г. по гр. д. № 5721/2007 г. по описа на ВКС, ІІ ГО; решение № 353/06.07.2010 г. по гр. д. № 621/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ГО).

В случая по делото се установи, че процесната сграда е построена около 1960 – 1962 г., но не се установяват останалите предпоставки, необходими за да се приеме, че сградата представлява търпим строеж по смисъла на чл. 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Нито праводателите на ищцата, нито ищците са се лигитимирали формално като собственици на поземления имот към момента на построяването на сградата, нито по делото е представено удостоверение за търпимост, издадено от компетентните органи. Нанасянето на сградата в кадастралната карта не обосновава извод нито законност на извършеното строителство, нито че строежът е търпим. Кадастралната карта отразява фактическото състояние на недвижимите имоти на територията на Република България - местоположение, граници и размери, а не тяхното съответствие с нормативните изисквания, като неотносимо за нанасянето на даден имот в КК е дали сградата е законна и подлежи ли или не на премахване. Още по-малко извод, че сградата представлява търпим строеж може да се направи от факта, че ищцата я е декларирала и заплаща данъци за нея.

Същевременно по делото се установи, че до 31.12.2010 г. – крайният момент на периода, до който ищците твърдят придобиване по давност на имотите, процедурата по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи на Д.В., върху които попадат процесните имоти, не е била приключила. Както правилно е приел и районният съд, тъй като в решение № 56 от 05.11.1993 г. на ПК – Община Северна не са посочени граници и съседи на имота, нито към същото има издадена скица, същото има предварителен характер, доколкото подлежащият на възстановяване имот по т. 1 от решението не е индивидуализиран с граници или съседи или с номер по КП. При постановяване на решение № 101-1/26.03.1999 г. на ОЗСГ – Нови Искър няма данни да са били спазени изискванията на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, поради което и с постановяване на това решение процедурата по възстановяване не може да се приеме за приключила. Освен това, съгласно допълнителното заключение на СТЕ, след постановяване на решението е стартирала процедура по преработка на картата в обхвата на имота.

За давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба (22.11.1997 г.) придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Трайна е практиката на ВКС, цитирана и от СРС, съгласно която в периода на висящност на административната процедура по възстановяване придобивна давност не тече.  Този извод произтича от общия принцип, намерил израз и в чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. Едва от момента на възстановяване на собствеността правото на собственост може да бъде защитавано срещу третите лица, упражняващи владение върху имота.

По тези съображения въззивният съд намира, че ищците не доказаха да са придобили собствеността върху процесните имоти на соченото придобивно основание, поради което предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемите. Доказано направените такива са в размер на 700 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от 23.06.2020 г.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 72558 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 37270/2014 г. на Софийски районен съд, 41 състав, с което са отхвърлени предявените от Ц.Г.В., ЕГН **********, и К.Й.В., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу З.К.С., ЕГН ********** (починал в хода на въззивното производство и на негово място конституирани наследниците му по закон М.З.А., ЕГН **********, и  Л.З.С., ЕГН **********), Е.С.С., ЕГН **********, лично и като наследник на Р.В.С., починала в хода на процеса, С.С.К., ЕГН **********, лично и като наследник на Р.В.С., починала в хода на процеса, В. С. С., ЕГН **********, лично и като наследник на починалата в хода на процеса С.Д.С., и М.К.Т., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот, състоящ се от две части – имот с идентификатор 68134.507.1331 по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 123 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи: 68134.507.1768, 68134.507.1231, 68134.507.1787 и 68134.507.1785, както и реална (южна) част от имот с идентификатор 68134.507.1785 по действащите КККР, с площ от 280 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи на реалната част: 68134.507.1787, останалата част от 68134.507.1785, 68134.507.1322, 68134.507.1331, заедно с изградената в същата реална част постройка с площ от 30 кв. м, състояща се от две стаи и антре, придобити на основание изтекъл в тяхна полза придобивен давностен срок към 01.01.1973 г. вследствие на владение на имота в периода от 1962 г. до 1972 г., алтернативно към 11.04.2009 г. вследствие на владение на имота в периода от 10.04.1999 г. до 10.04.2009 г., алтернативно към 01.01.2011 г. вследствие на владение на имота в периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2010 г.

ОСЪЖДА Ц.Г.В., ЕГН **********, и К.Й.В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, кв. „Бенковски“, ул. „********, да заплатят на М.З.А., ЕГН **********, Л.З.С., ЕГН **********, Е.С.С., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН **********, В. С. С., ЕГН **********, и М.К.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 700.00 лв. (седемстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

          Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                        

 

 

 

 

                                                                                                2.