№ 85
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря СИЛВА Д. АБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на частния тъжител Х.Х. чрез
неговия процесуален представител адв.ИВ. Л. по НЧХД № 2480/2021 година
по описа на СРС, НО, 3 състав, срещу разпореждане от 23.03.2021 година, с
което е било прекратено наказателното производство по делото на основание
чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт, като се иска последният да бъде
отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
производството.
В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. Л., развива своите доводи, като посочва, че неговият
доверител – частният тъжител Х.Х., действително не е бил посочен
персонално в изявлението на П.Б., но бил направен коментар за директора на
Националния център за обществено здраве и анализи, който пост бил заеман
именно от Х.Х.. На следващо място се посочва, че изразът, който е използван
1
в статията е толкова общ и неконкретизиран, че не позволява посочването на
по-голяма конкретика и детайлност в частната тъжба. По отношение на
авторството пък заявява, че въпросните твърдения не са изречени буквално от
Б., а са разпространени чрез два сайта.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане,
намира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, като
установи от фактическа страна следното:
В Софийски районен съд е депозирана тъжба от ХР. Р. Х. чрез
упълномощения му повереник – адв. ИВ. Л., срещу П.Д.Г.-Б., въз основа на
която е образувано наказателно дело от частен характер - НЧХД № 2480/2021
година.
С Разпореждане от 23.03.2021 година съдията-докладчик е приел, че
тъжбата не отговаря на условията на чл.81 ал.1 от НПК и е дал конкретни
указания на частния тъжител и неговия процесуален представител за
поправяне на депозираната частна тъжба, като се посочат конкретните изрази,
с които се твърди, че П.Б. е приписала престъпление на тъжителя,
респективно е отправила неверни и клеветнически твърдения касателно
неговата личност.
В дадения от съда срок е депозирана молба от процесуалния
представител на частния тъжител, в която като конкретизация на
клеветническите твърдения се посочва следния израз „…за бездействието и
безхаберието на НЦОЗА и за изразходване на публични средства за една
неефективна структура…“ Твърди се, че това становище е на пациентска
организация „Заедно с теб“ и е обективирано в два интернет сайта, без да се
сочи конкретен автор на статиите.
След запознаване с депозираната частна тъжба и молбата, подадена в
срока даден от съдията-докладчик за поправка и допълване на частната
тъжба, съдът е намерил, че не са налице основания да приеме, че тъжбата
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като липсват основни факти и
обстоятелства, които да мотивират извод за извършено престъпление, както и
че се явява годно основание за предаване на съд на лицето П.Б., с оглед на
2
което на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК с разпореждане
от 23.03.2021 година е прекратил наказателното производство.
В принципен план следва да се има предвид, че престъплението
„клевета“ накърнява положителната обществена оценка или доброто име, с
което се ползва определено лице в обществото, като пострадал от деянието
може да е само физическо лице и то трябва да е изрично посочено, защото,
ако липсва конкретизация по отношение на кого точно са разгласени
обстоятелствата или е приписано престъплението, деянието не може да е
съставомерно. За наличието на престъпление е необходимо също така
разгласяването на позорни факти, които е необходимо да бъдат реално
твърдени, а не да се подразбират, изхождайки индивидуално от собствено
въображение, както и че тези обстоятелства, недостойни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, следва да са обективно съобщени, като не
могат да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или
други форми на субективна психическа дейност. Приписването на
престъпление пък, което засегнатият в действителност не е извършил, следва
също да бъде конкретно посочено, за да е ясно определено.
Като основен довод за прекратяване на делото е посочено, че след
внимателна преценка на изнесените в тъжбата факти, не може да се приеме,
че е налице пряко и непосредствено посочване на тъжителя Х.Х. като лице,
спрямо което да са осъществени съставомерни действия от страна на П.Б. по
смисъла на която и да норма от специалната част на НК, поради и което
действията й не могат да бъдат предмет на наказателно преследване по частен
ред пред съда. В подкрепа на горния извод следва да се има предвид, че
никъде в инкриминираните изрази не се споменава името на частния тъжител
Х., за да се приеме, че той е адресат на казаното и съответно пострадал от
престъплението, следователно инкриминираните изрази нито обективно
съдържат твърдения за позорни факти, свързани конкретно с личността на
тъжителя, нито пък му приписват извършване на престъпление.
След преценка на изложените факти настоящият въззивен състав
намира, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството
по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.5 т.2 от НПК наказателното
производство не се образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не
отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК. Това е така, доколкото в
3
наказателното съдопроизводство не съществува института на оставяне без
движение на частната тъжба и в този смисъл единственото задължение на
съда е да прекрати производството по реда на чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2
от НПК.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС в този смисъл.
Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален
документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за
престъпление от частен характер, са регламентирани в чл.81 ал.1 НПК. За да
сезира валидно съда, тъжбата съгласно цитираната разпоредба, освен че
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу
което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдът,
на когото е възложена проверката за редовността на тъжбата, не би могъл да
установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си
изясни кое е конкретното престъпление, доколкото без да направи такъв
извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата
престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред,
или изисква провеждане на производство по общия ред от страна на
прокуратурата и разследващите органи.
Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на
съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба
на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите
от проверката на редовността на тъжбата, в частта относно данните на
престъплението, да даде ход или да прекрати наказателното производство
по реда на чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 НПК. Предвид горно може да се
направи извод, че и след отмяна на правомощието на съдията-докладчик по
чл.250 ал.1 т.2 НПК (да прекрати производството, когато описаното в тъжбата
не съставлява престъпление) с ЗИДНПК Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 година, в
сила от 5.11.2017 година, то не е настъпила никаква съдържателна промяна в
процесуалните му правомощия, когато частната тъжба не отговаря на
изискванията на закона и в частност на разпоредбата на чл.81 ал.1 НК –
липсват конкретните обстоятелства на вмененото престъпление.
С оглед горните съображения и след цялостна проверка на
допустимостта на тъжбата по чл.81 ал.1 от НПК и на законосъобразността на
разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано
по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния
съд за това, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно преследване,
защото липсват посочени конкретни факти и обстоятелства на
престъплението, е правилен.
4
Поради всички изложени съображения въззивният съд намира, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 НПК и недостатъците са
непреодолими, като намира, че това е достатъчно на основание чл.250 ал.1
т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 НПК наказателното производство, образувано по нея, да
бъде прекратено.
Мотивиран така и на основание чл.334 т.6 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.03.2021 година, с което е било
прекратено наказателното производство по НЧХД № 2480/2021 година по
описа на СРС, НО, 3 състав на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от
НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5