Решение по дело №1148/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 309
Дата: 20 октомври 2017 г. (в сила от 3 декември 2018 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20175501001148
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 6 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 309        20.10.2017г.    гр.С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 20.09.2017г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                      

                                                                   Председател:  РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                Членове:  ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                               ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                  

И секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1148 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** М.против Решение №247/16.03.2017г. по гр.дело №2785/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В.Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. П., сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд и се осъждат „И.” ЕООД с п.а. и Т.Н.Т. с п.с., да заплатят на „В.Б.И.” АД с п.а., сумата от 488.96 лева разноски по настоящото дело и сумата от 488.96 лева разноски по ч.гр.дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд.

Във въззивните жалби са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени конкретни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата и се иска съдът да потвърди първоинстанционното решение

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269 ГПК, в останалата част, касаеща правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Делото е образувано по иск на „В.Б.И.” АД с квалификация по чл.422 ГПК, вр. чл.535 ТЗ за установяване съществуването на вземането му срещу „И.” ЕООД - издател на запис на заповед от 08.03.2011г. и Т.Н.Т. – авалист по същия, за сумата от 12500 евро, с левова равностойност от 24447,88 лв., по който са задължени ответниците, като издател и авалист, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд.

Въззивниците „И.” ЕООД - издател на процесния запис на заповед от 08.03.2011г. и Т.Н.Т. – авалист по същия, са релевирали основно възражения, че същият е издаден от „И.” ЕООД, във връзка с предстоящи търговски отношения с ищеца за доставка на алкохол, като обезпечение за евентуално получавани на кредит стоки, каквато била практиката в отношенията между двете дружества. Такива отношения обаче не се осъществили между „И.” ЕООД и „В.Б.И.” АД, като след издаването на записа на заповед, „И.” ЕООД получавало продукция на „В.Б.И.” АД от дистрибутора му “С.”ООД, което от 2010г. доставяло на ответното дружество продукция на „В.Б.И.” АД. Независимо от това, записът на заповед не бил върнат на издателя, нито унищожен, въпреки че търговските отношения, във връзка с които бил издаден, изобщо не се осъществили. В периода след издаването му, между „И.” ЕООД и „В.Б.И.”АД била осъществена само една сделка за доставка на оцет на стойност 62,40 лв, за което била издадена фактура от 22.03.2011г., която била платена.

Въззивниците поддържат също и че е налице злоупотреба с право от страна на поемателя по записа на заповед, който, въпреки неосъществяването на търговските взаимоотношения, за обезпечаване на които бил издаден същия, предявява права по същия срещу издателя и авалиста, с оглед на което искът следва да се отхвърли.

Ищецът, от своя страна, поддържа, че е носител на права по редовен от външна страна запис на заповед, предявен за плащане, поради което и вземането му съществува.

Пред настоящата инстанция е допуснато събирането на гласни доказателства за установяване твърденията на ответниците, че записът на заповед е издаден във връзка с предстоящи търговски отношения между първия ответник и ищеца за доставка на алкохол, като обезпечение за евентуално получавани на кредит стоки, каквато била практиката в отношенията между двете дружества, които отношения обаче не се осъществили. Според показанията на св.Севдалина Д., бивш служител в “И.”ЕООД, същата е работила от 2004г. до 2012г., първоначално като касиер, а впоследствие, като мениджър и организирала ялата дейност по доставки, продажби и документация във връзка с търговската дейност на дружеството. Свидетелката посочва, че през 2008-2009г. е започнала практика в отношенията с “В.П.”, като доставчик на високо алкохолни напитки, да се подписва запис на заповед по всеки договор за доставка , с цел да се гарантира плащането. Според нея, веднага при пристигане на камион със стока, стоката се заплащала, а записите на заповед се предавали към счетоводството, като свидетелката няма информация дали са били връщани или осчетоводявани. Договорите за доставка и записите на заповед, вкл. процесния, се подписвали в базата на “И.”ЕООД в кв.Голеш, С.З..

Видно от представените пред първата инстанция писмени доказателства, на същата датата, на която е издаден процесния запис на заповед и на същото място – гр.П., е сключен договор за доставка на алкохолни напитки между „И.” ЕООД и “С.”ООД, в чл.11, ал.3 от който е уговорено, че купувачът „И.” ЕООД гарантира плащането на доставките чрез издаване на безусловен запис на заповед за сумата от 12500 евро. Установява се също, че между двете дружества впоследствие е осъществена търговска дейност и е издадена ф—ра **********/08.06.2011г. на обща стойност 33316,08 лв за алкохолни продукти от продуктовата гама на В.П.. Във връзка с тази доставка, между двете дружества дори е възникнал съдебен спор по инициатива на “С.”ООД, което е подало заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за неплатен остатък от задължението. Прави впечатление, че “С.”ООД не е предявило правата си по реда на чл.417 ГПК, въпреки уговорката за издаване на запис на заповед за 12500 евро в негова полза.

Според общодостъпната информация в Търговския регистър, “С.”ООД, понастоящем с наименование "П.Б." ЕООД (от 2017г.) и „В.Б.И.” АД са свързани лица по см. на §1 от ДР на ТЗ, тъй като последното е едноличен собственик на капитала на първото, считано от 13.04.2017г. Като общоизвестен факт, с оглед наличната общодостъпна информация в медиите и публичното пространство информация, може да се приеме и това, че “С.”ООД е дистрибутор на продукцията на „В.Б.И.” АД, с предишно наименование “В.П.”АД.

Така установената по делото фактология според съда обуславя извод, че процесният запис на заповед от 08.03.2011г. е издаден именно във връзка с предстояща търговска дейност между „И.” ЕООД и „В.Б.И.” АД, която обаче не се е осъществила помежду им, а между „И.” ЕООД и дистрибутора на „В.Б.И.” АД - “С.”ООД, между които е сключен договор за доставка на алкохолни изделия от същата дата. Поради това, следва да се приеме, че от страна на поемателя по процесния запис на заповед е налице злоупотреба с право по см. на чл.289 ГПК, тъй като упражняването на право въз основа на същия, с оглед знанието, че не са възникнали планираните търговски взаимоотношения, по повод на които именно е издаден, се извършва само с намерение да се увреди другата страна, което е недопустимо. Ето защо, допустими се явяват възраженията и на авалиста по записа на заповед относно неосъществуването на целта, за която е издаден същия, както и за злоупотреба с право от страна на поемателя „В.Б.И.” АД.

В тази връзка, следва да се има предвид практиката на ВКС по идентичен казус, касаещ издаден запис на заповед при и във връзка с преддоговорни отношения по договор за заем. ВКС приема, че :„В този случай издателят следва да докаже преддоговорното отношение за заем, както и че именно по повод на него е издадена ценната книга, като за тези обстоятелства са допустими свидетелски показания. Установяването от ответника на посочените факти води до неоснователност на претенцията по прекия менителничен иск (осъдителен или установителен, поради което в тежест на поемателя-ищец е да докаже юридическия факт на сключване на договора за заем, предмет на преддоговорните отношения, при условие, че е въвел такова твърдение в предвидените за това в ГПК преклузивни срокове във връзка със защитната теза на издателя на ефекта.“

Предвид изложеното, съдът намира, че предвид неосъществяването на търговските отношения, за обезпечаване на които е издаден процесния запис на заповед, както и с оглед установената злоупотреба с право от страна на поемателя, който е предявил правата си по ценната книга срещу издателя и авалиста, въпреки знанието, че планираните отношения между него и издателя не са се осъществили, предявеният от „В.Б.И.” АД иск за признаване за установено по отношение на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В.Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. П., сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тъй като районния съд е стигнал до обратен извод, обжалваното Решение №247/16.03.2017г. по гр.дело №2785/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В.Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. П., сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд и се осъждат „И.” ЕООД с п.а. и Т.Н.Т. с п.с., да заплатят на „В.Б.И.” АД с п.а., сумата от 488.96 лева разноски по настоящото дело и сумата от 488.96 лева разноски по ч.гр.дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд, следва да бъде отменено изцяло.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН ********** да се присъдят разноските пред първата инстанция, както следва: на „И.” ЕООД - 1300 лв за адв. хонорар и 332 лв за експертизи и на Т.Н.Т. - 1300 лв за адв. хонорар и 122 лв за експертизи, както и пред настоящата от по 1300 лв за адв. хонорар и по 488,96 лв за ДТ на всеки от тях

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №247/16.03.2017г. по гр.дело №2785/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В.Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. П., сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд и се осъждат „И.” ЕООД с п.а. и Т.Н.Т. с п.с., да заплатят на „В.Б.И.” АД с п.а., сумата от 488.96 лева разноски по настоящото дело и сумата от 488.96 лева разноски по ч.гр.дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В.Б.И.”АД, с ЕИК *** иск за признаване за установено по отношение на „И.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, и Т.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, че дължат солидарно на „В.Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. П., сумата от 12 500 евро за неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 08.03.2011 г. в гр. П. и предявен за плащане на 05.03.2014 г., за което парично задължение са издадени заповед № 1130/21.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по чл. 418 ГПК по частно гражданско дело № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд

ОСЪЖДА В.Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. П. да заплати на И.” ЕООД, с ЕИК *** разноските пред първата инстанция от 1300 лв за адв. хонорар и 332 лв за експертизи, на Т.Н.Т., с ЕГН **********– разноските пред първата инстанция от 1300 лв за адв. хонорар и 122 лв за експертизи, както и разноските на И.” ЕООД, с ЕИК *** и на Т.Н.Т., с ЕГН ********** пред настоящата от по 1300 лв за адв. хонорар и по 488,96 лв за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           

ЧЛЕНОВЕ: