РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Ямбол, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330103931 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М. Г. Д., че дължи на
ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2021 г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 06.03.2018 год. между праводателя на ищеца –
„Ай Ти Еф Груп“ АД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит с №
***,при спазване на разпоредбите на ЗПК. С подписване на договора за кредит страните се
съгласили и декларирали, че същия е сключен на основание предложение за 9сключване на
договор за потребителски кредит, отправено от кредитополучателя към кредитодателя и
стандартен европейски формуляр, представен предварително на кредитополучателя, в който
били посочени индивидуалните условия на потребителски кредит. Кредиторът предоставил
кредита на кредитополучателя чрез системата на ePey.bg. Договарянето между страните са
било осъществило чрез средства на комуникация от разстояние, като договора бил сключен
във формата на електронен документ или на хартиен носител или друг траен носител и
правоотношенията между страните се реализирали при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС,
ЗЕДЕП и ЗПК. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на
кредитополучателя, който попълвал заявка за кандидатстване, намираща се на уеб
страницата на кредитора, където предоставил пълни и верни лични данни. В края на
заявката за кандидатстване същия посочил, че бил съгласен с приложимите ОУ, като
приемането им било необходимо условие за изпращане на заявка. След изпращането на
заявката кредитополучателя получил ПИН код под формата на кратко електронно
съобщение ( СМС) на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от
него електронна поща. Кредитополучателя потвърждавал заявката си като активирал линка,
при което се зареждал част от уеб сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД – *** където
кредитополучателя трябвало да въведе ПИН кода на заявката, след което да натиснел бутон
„Потвърди“, който действия били необходимо условие за разглеждането на заявката за
кандидатстване. Кредиторът го уведомявал за одобрението и отпускане на кредита чрез
1
изпращане на съобщение на електронната му поща и/или със СМС. В случай на
одобряването на кредита, кредитора изпращал на електронната поща на кредитополучателя
договора за кредит, в едно с ОУ и стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение 2 от ЗПК. Договора за кредит
се считал за сключен след изпращане от кредитополучателя на кредитора съгласието за
сключването на договора за кредит и ОУ, като отговорът на същия потвърждавало неговото
желание за незабавно превеждане на кредита по неговата банкова сметка или чрез системата
на ePey.bg. Съгласно сключения договор за кредит,кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 350,00 лв., представляваща главница и чистата
стойност на кредита, като кредитополучателя се бил задължил да върне на кредитодателя
обща стойност на плащанията по кредита в размер на 361, 96 лв. Договорната лихва била
уговорена между страните в размер на 11,96 лв. съгласно погасителния план, като
кредитополучателя се бил задължил да върне кредита в срок до 05.04.2018 г., посредством
заплащането на една месечна вноска в размер на 361, 96 лв. Договорът за кредит не бил
обявяван за предсрочно изискуем, като процесните суми били предявени на краен падеж.
Съгласно т.3.2 от договора, при забава на което и да е парично задължение
кредитополучателя дължал законна лихва за забава върху неплатената главница. На
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода
от 06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, която била в общ
размер на 110,18 лв., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана
лихва за забава в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
На 26.11.2020 год. било подписано Приложение 1 към договор за прехвърляне на
вземанията от 26.11.2020 год., по силата на което ищецът придобил вземането срещу
ответника с всичките му привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера
по силата на изрично упълномощаване.
В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че
ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
В с.з. ответника не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***/2021 год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № ***/29.07.2021 г., с която е
разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. С оглед на
това,че в срока по чл.414 ГПК, длъжника М. Г. Д. възразила, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, в едномесечния срок от уведомяването си
за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представен Договор за кредит № ***/06.03.2018 г., от който се
установява, че на 06.03.2018 г., между "Ай Ти Еф Груп" АД, като кредитодател и ответника
М. Г. Д., като кредитопучател, е сключен договор, по силата на който посоченото дружество
се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на 350,00 лв., със
срок на кредита – 30 дни и започвал да тече от датата на изплащане на сумата по кредита по
т.1.6.1 по сметка на кредитополучателя или по негова микросметка в системата на еPay,
като погасяването му следвало да се извърши със заплащане на цялата главница по кредита
и всички дължими лихви, такси, разноски и други дължими суми. Съгласно погасителния
план кредитът следвало да се погаси на 05.04.2018 г. на една вноска в размер на 350 лв.,
2
представляваща главница, като лихвата към датата на падежа било 0,00 лв. В договора било
уговорено, че в случай на неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита се
дължала законна лихва, такси, разноски и др., съгласно сроковете на условията по договора
и приложимите към него ОУ и актуална тарифа на кредитодателя. Предоставеният кредит е
потребителски кредит с цел: " Кредитополучателя да финасира свой лични нужди и/ил да
финансира получена от него услуга ".
По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити приложение № 3 към чл.5, ал.2 ЗПК; Приложение №
2 към договор за потребителски кредит „Кредит до заплата“ № ***, като настоящото
приложение № 2 било неразделна част към договора за кредит сключен между страните; ОУ
на „Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. С., приложими към договора за потребителските кредити
„Кредит до заплата“ ; погасителен план за кредит № *** от който се установява, че размера
на вноската е 350 лв., с дата на вноската 05.04.2018 г., лихвен процент 0,00 %, главница 350
лв. и лихва 0.00 лв.
На 26.11.2020 г. бил подписан договор за продажба на прехвърляне на вземанията (
цесия) между „Ай Ти ЕФ Груп“- продавач и „АСВ“ ЕАД- купувач, с което вземането на М.
Г. Д., произтичащо от договор за кредит № ***/06.03.2018 г. било прехвърлено.
Видно от представеното по делото от третата страна неучастваща по делото разписка
от 06.03.2018 г. се установява, че сумата от 350,00 лв., е получена от ищеца на каса на
„Изипей“ АД и която сума е наредена от „ ***“, като са посочени имена на получателя М. Г.
Д., ЕГН **********, док. номер *** от дата 28.10.2010 г. и с адрес на получателя ***, с
основание за превода по договор за кредит ***.
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава,е установено,че по сметки на
„Ай Ти Еф Груп“ АД и „АСВ“ ЕАД по процесния кредит нямало извършени плащания. Към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 28.07.2021 г., размерът на непогасената
главница по договор за кредит № ***/06.03.2018 г. била в размер на 350 лв. От
представеното извлечение от системата на„Ай Ти Еф Груп“ АД се установявало, че за
периода 06.03.2018 г. до 05.04.2018 г. била начислена договорна лихва в размер на 11,96 лв.
Размерът на лихвата за забава върху падежиралата и непогасена главница- 350 лв.,
изчислена от датата, следваща падежа-06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда -28.07.2021 г. била в размер на 117, 65 лв. От допълнителната ССЕ се
установява, че на 06.03.2018 г. в 19.07.16 ч. на каса „Изипей“ АД в „ОМВ България“ ООД,
ЕИК*** в гр. Я., на ***, чрез системата на еPay.bg, на ответника М. Г. Д., ЕГН **********
била изплатена сумата в размер на 350 лв., с основание : „ по договор за кредит ***“, за
което била издадена разписка № ***/06.03.2018 г., референтен № ***, с наредител на
превода „ Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК***.
От заключението на вещото лице-инжинер, с професионална квалификация
„магистър –инженер по компютърни системи и технологии“, със специалност компютърни
системи и технологии, извършило назначената по делото съдебно-техническа експертиза, се
установява, че на 06.03.2018 г. потребителя бил създал профил в системата като клиент №
*** и бил подал заявка регистрирана под № ***, като за да получи исканата сума,
потребителя бил попълнил форма за кандидатстване. С оглед на това, че полетата били
задължителни, не попълването им водило до невъзможност процедурата да бъдела
извършена, като наличните в системата на „ Ай Ти Еф Груп“ АД лични данни били видни от
приложение № 2. Без поставена отметка в чек бокса „съгласие за обработка на личните
данни“ процедурата по кандидатстване на заем не можело да бъде продължена и съответно
завършена. Следователно по време на попълване на формата за регистрация потребителя се
бил съгласил с това, че личните му данни да бъдат съхранявани и обработени. В процеса на
кандидатстване потребителя бил създал профил и бил посочил електронна поща- *** и
3
телефон за връзка ***. На 06.03.2018 г. н 17.04 ч. бил изпратен имейл на посочената
електронна поща с договор, общи условия и погасителен план. С натискване върху активен
бутон „потвърди“/ „откажи“ от същия имейл, кандидата за заем приемал или отказвал
договора за заем, в едно с ОУ и стандартния европейски формуляр. След като статуса на
потребителя в системата бил променен „одобрен“, то той бил избрал да потвърди искането
за заем и се бил съгласил с предоставените условия. Според предоставената информация
хронологията била следната : на 06.03.2018 г., 15: 59: 41- клиент *** се регистрирал и подал
заявка №***; 06.03.2018 г., 17:13: 44 клиент *** потвърдил договор № ***; 06.03.2018 г.,
17:43:23 били изпратени парите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на
сумата.
За да бъдат уважени предявените искове по чл.422, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.6
ЗПФУР, вр. чл.240,ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние Договор за кредит №***/ 06.03.2018 г., съобразно
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР (
негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на
потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж
на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на
изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.
При установяването на фактическия състав на вземанията ответника следва да
докаже, че задълженията са погасени.
Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително слредства
за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им
физическо присъствие (арг. чл.6, вр.§ 1, т.2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в
интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др.Съгласно чл.18,ал.1,т.1 и
ал.2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага
чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронен
подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги ). Нормата на чл.18,ал.5 ЗПФУР
предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и
чл.143-148 Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изцяло електронна. Във възражението си ответника твърди, че не била подписвала
лично заявление за кандидатстване на кредит, като изпратения договор за кредит не бил
подписан от кредитодател и кредитополучател, като не била използвала системата на
еPay.bg и не била получила кредита, е още едно потвърждение, че кореспонденцията между
тях е водена изцяло по електронен път. Електронното изявление е словесно изявление,
4
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е извършено
електронното изявление – чл.2,ал.1, вр.чл.4 Закона за електрониния документ и
електронните удостоверителни услуги ( ЗЕДЕУУ ). Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1
ЗЕДЕУУ, вр.чл.3,т.35 Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, включително в текстови запис, а съгласно чл.3,ал.2 ЗЕДЕУУ писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. За "електронен подпис" по смисъла на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ, във вр. чл.3,т.10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г., се считат данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ,
правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Предявеният иск е по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
ЯОС намира, че по делото е доказано сключването чрез средствата за
комуникация от разстояние на Договор за предоставяне на кредит № ***/21.11.2018 г.,
съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР). По възражението, че няма положен подпис от потребителя, съответно съгласие за
сключването му, съдът приема, че такова съгласие е налице, доколкото договорът за заем е
реален и се счита сключен с получаване на сумата по него, а насрещните волеизявления
относно съществените му условия са отправени "от разстояние" по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чиито особени изисквания към
самия договор са изпълнени. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се
сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие
(арг. чл. 6 вр. §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори
по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 от ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и
изявления, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г. ). Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото
лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на
което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1 вр.чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.
3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. "електронен документ"
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови
запис. За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
5
електронния подпис използва, за да се подписва.
От приетите по делото доказателства и от заключението по СТЕ, неоспорено от
страните, е доказано, че след одобрение от М. Г. Д. за оказване на финансова услуга
предоставяне на заем, на посочената от нея електронна поща е изпратен електронен формат
на договор за кредит от разстояние, преддоговорна информация и общите условия, както и
код за потвърждение. Кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
проведена посредством *** на който М. Г. Д. е отпревила искане за кандидатстване на
услуга на уеб сайта, на 06.03.2018 г. създала профил в системата като кленит № *** и падала
заявка регистрирана под № ***. Също така от СТЕ безспорно се установява, че същата е
попълнила формата за кандидатстване, като в. лице установило, че личните й данни са
видни от приложение № 2, съгласила се е за обработка на личните й данни, като създала
профил и посочила телефон за връзка. На 06.03.2018 г. в 17.04 ч. е изпратен имейл на
посочената електронна поща с договор, ОУ и погасителен план, като е потвърдила
сключването на договора с бутона "Потвърди" и след като била одобрена, договорът за
предоставяне на кредит от разстояние между потребителя и "Ай Ти Еф Груп" АД се счита
сключен. В. лице е проследило хронологията, като на на 06.03.2018 г., 15: 59: 41- клиент***
се регистрирал и подал заявка № ***; 06.03.2018 г., 17:13: 44 клиент ***потвърдил договор
№ ***; 06.03.2018 г., 17:43:23 били изпратени парите. От допълнителната ССЕ се
установява, че на 06.03.2018 г. в 19.07.16 ч. на каса „Изипей“ АД в „ОМВ България“ ООД,
ЕИК *** в гр. Я., на ***, чрез системата на еPay.bg, на ответника М. Г. Д., ЕГН **********
била изплатена сумата в размер на 350 лв., с основание : „ по договор за кредит ***“, за
което била издадена разписка № ***/06.03.2018 г., референтен № ***, с наредител на
превода „ Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ***, за които обстоятелства са представени
доказателства, неоспорени от ответника.
Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че по силата на
Договора за кредит № ***/06.03.2018 г., сключен чрез средствата за комуникация от
разстояние , между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по което кредитодателят е предоставил надлежно преддоговорна
информация и е изпълнил основното си облигаторно задължение реално да предостави на
ответника заемната парична сума от 350,00 лв., който следвало да бъде погасен на една
вноска с падеж 05.04.2018 г.
В процесния случай от ССЕ, неоспорена от страните се установява, че по процесния
договор от ответника няма извършвани плащания, като дължими по кредита са сумите от
350, 00 лв.-главница и законна лихва за забава в размер на 117,65 лв., изчислени от вещото
лице, съгласно неговата компетентност, като в случая ищцовото дружество претендира по-
малка сума лихва за забава в размер на 110,18 лв., като в тази насока съдът приема ,че иска е
основателен за тези суми.
Не така обаче стой въпроса за договорната ( възнаградителна ) лихва. Както и самото
в. лице по СИЕ и в самия договор такава лихва не е договаряне между страните. В самия
договор е посочено, че годишната лихва за ползване на кредита е в размер на 0,00 %, като за
срока на кредита кредитополучателя дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита в
размер на 0.00 лв., както и е посочено, че главницата е в размер на 350 лв. и тази сума е
общо дължимата. Също така в погасителния план за кредит № 213937 е посочено, че се
дължи връщане на кредита на една вноска в размер на 350 лв. с дата 05.04.2018 г., при 0.00
% лихвен процент и 0.00 лв. лихва. С оглед на това съдът счита, че иска за договорна лихва
в размер на 11,96 лв. за периода 06.03.2018 г.-05.04.2018 г. , следва да се отхвърли като
неоснователен. Този извод на съда не се променя и от установеното от в.лице по СИЕ, че
при извършване на експертизата и било предоставено извлечение от системата на „Ай Ти Еф
Груп“ АД.
По възраженията на ответника, съдът следва да посочи, че с оглед препращането към
6
чл.293 ТЗ, относно доказване предоставянето на преддоговорна информация и за изявления,
отправени съгласно ЗПФУР , ответника не може да се позовава на липса на съгласие за
сключване на договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал
действителността му – арг. чл.293,ал.1 ТЗ. Съдът счита, че в настоящия случай от
поведението на ответника може да се направи извод, че същия не е оспорил
действителността на процесния договор за кредит, след като заемната сума е била отпусната
и усвоена от него.
От наличните по делото доказателства и от заключенията на назначените съдебно-
счетоводна експертиза, допълнителна такава, се установява, че кредитът е падежирал на
05.04.2018 г., като във връзка с установените липса на данни за извършени плащания от
страна на ответника са дължими сумата от 350, 00 лв. за главница. Ответника не е ангажирал
доказателства за извършени плащания, с които да е погасена главницата, като иска в тази
насока следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на лихвата за забава следва да се отбележи, че същата се претендира за
сумата 110,18 лв. за периода 06.04.2018 г.- 28.07.2021 г., като вещото лице е изчислило, че
размера на законната лихва за забава върху падежиралата , просрочена и неплатена
главница, изчислена от датата, следваща падежа на непогасена вноска, до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -28.07.2021 г. е в размер на 117, 65 лв., но с
оглед на това, че се претендира по-малък размер, то искът следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 110,18 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, тъй като същата се явява законна последица от уважаването на иска за главница
и по делото е налице изрично искане на ищеца за присъждането й.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство съразмерно на уважената част от иска, като същите
възлизат в размер на 73,10 лв. , а по исковото съразмерно на уважената част от иска – в
размер на 784,61 лв.
Мотивиран от горното, Я.районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. Д. с ЕГН **********, че
същата дължи на „АСВ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
следните суми, за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа
на ЯРС, а именно: главница в размер на 350,00 лв.,представляваща задължение по договор
за кредит № ***/06.03.2018 г. и сумата от 110, 18 лв.- обезщетение за забава за периода
06.04.2018 г. до 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК за сумата от 11, 96 лв. договорна лихва
за периода 06.03.2018 г. до 05.04.2018 г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Г. Д. с ЕГН ********** , да заплати на „АСВ” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., направените по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС
разноски в размер на 73,10 лв., както и направените в исковото производство разноски в
размер на 784,61 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Я. окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
8