РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Бургас , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501310 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е по жалба на С. Д. П. – длъжник по делото, чрез адв. Тончева,
против действията на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Делян Николов, с район на
действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), извършени по изп.д.№524/2019г.,
съставляващи Разпореждане изх.№25873 от 29.06.21г. за отказ да се прекрати
изпълнителното производство, по молба на длъжника С.П..
Според жалбоподателя, срещу СД “Юлианова, Пенева и Сие“, ЕИК *********, в
което тя е била съдружник, е било открито производство по несъстоятелност по дело №
261/2018 г. по описа на БОС. Твърди се, че това дело е прекратено с влязло в сила на
20.08.2019г. съдебно решение, на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и дружеството е заличено от
търговския регистър. Твърди се, че на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, вземанията срещу
дружеството и съдружниците са погасени – позовава се на ТР №2/13.07.2020г. по ТД
№2/2018г. на ОСТКВКС. Поради изложените съображения длъжникът - жалбоподател е
направил искане пред ЧСИ за прекратяване на производството по изпълнителното дело.
По повод това искане, ЧСИ е постановил тук обжалвания отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Взискателят „Юробанк България“ АД гр.София, ЕИК *********, представя
1
представени писмени възражения, с които оспорва на първо място допустимостта на
жалбата, предвид обстоятелството, че такава вече е била подавана. На следващо място се
оспорва нейната основателност. Не се спори, че жалбоподателя е неограничено отговорен
съдружник в СД „Юлианова, Пенева и Сие“, което дружество е заличено след проведено
производство по несъстоятелност. Но вземането, предмет на настоящото изпълнително дело,
е на Банката против длъжницата, в качеството й на физическо лице, а не като съдружник в
СД. Съдружникът отговаря неограничено за задълженията на СД, но дружеството не
отговаря за личните задължения на съдружника. Излага съображения, че смисълът на
нормата на чл.610 от ТЗ е различен от този, който влага жалбоподателя, защото българското
законодателство не познава фигурата на несъстоятелност на физическо лице, поради което в
производството по несъстоятелност следва да се предявяват вземанията срещу търговеца, но
не и срещу физическото лице. Процедурата по несъстоятелност срещу търговец приключва
със заличаването му от ТР и търговецът представа да съществува като такъв, което не се
отнася до неограничено отговорните съдружници – физически лица. След като физическото
лице не престава да съществува, продължават да съществуват неговите права и задължения.
Доколкото задължението на длъжника към взискателя е обезпечено с ипотека,
индивидуалното принудително изпълнение следва да продължи, за да се реализират
вземанията на обезпечения кредитор отделно от масата на несъстоятелността. Заявява се, че
производството по настоящото изпълнително дело, в което е изпълнението е насочено
спрямо ипотекирано в полза на взискателя недвижимо имущество, собственост на
длъжницата, не е било спирано и спрямо това имущество не е било предприемано
принудително изпълнение извън настоящото изпълнително дело.
Според взискателя, по аргумент от чл.735, ал.2 от ТЗ, ако длъжникът е бил субект
в производството по несъстоятелността на СД “Юлианова, Пенева и Сие“, предвид
ипотеката, учредена в полза на „Юробанк България“ АД, производството по
несъстоятелността не би било прекратено.
Във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК, ЧСИ
Николов излага становище, основано на съдебна практика – ТР №2/13.07.2020г. по ТД
№2/2018г. на ОСТКВКС, Решение №90/20.07.16г. по т.д.№865/15г. на ВКС и Решение
№94/27.02.2009г. по т.д.№808/08г. на Окръжен съд Пловдив, според което макар
несъстоятелността да е била образувана срещу дружеството, в производството е следвало да
се предявят и вземанията на личните кредитори на съдружниците. Т.к. това не е било
направено в настоящия случай, вземането на взискателя срещу длъжника е било погасено.
Но съдебният изпълнител не е компетентен да констатира настъпването на материални
предпоставки за погасяване на вземането – това следва да се извърши в производство по иск
по чл.439 ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, по
допустимостта на жалбата, с оглед процесуалното качество на жалбоподателя в
изпълнителното производство, намира за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
Изп.дело № 2019804040524 по описа на ЧСИ Д.Николов е образувано по молбата
на взискателя „Юробанк България“ АД на основание представен изпълнителен лист от
15.09.2007 г., издаден по ч.гр.д.152/2007 г. по описа на РС Несебър, по силата на който
длъжницата С.Д. Кирова е осъдена да заплати на „Алфа Банка – Клон България“ сумата от
27074,08 евро по договор за ипотечен кредит. Видно от представения по изп.дело
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, за обезпечаване
на предоставения й от Банката кредит, длъжницата е учредила в полза на Банката ипотека
върху собствен недвижим имот. С молбата за образуване на изп.дело, взискателят е поискал
извършване на пълно проучване имущественото състояние на длъжника, опис, оценка и
публична продан на ипотекирания имот; запор на движимо имущество на длъжницата и на
дялове и акции на търговски дружества, в случай, че се установи, че длъжницата притежава
такива.
На 15.08.2019 г. по изп.дело е постъпило искане от длъжницата, ЧСИ да прекрати
производството по изпълнителното дело, поради проведено производство по
несъстоятелност спрямо събирателното дружество, в което тя е била съдружник, както и
срещу нея самата в качеството й на неограничено отговорен съдружник, в което
производство „Юробанк България“ АД е трябвало да предяви вземанията си, но не го е
сторила. Представено е влязло в сила Решение № 324 от 12.08.2019 г. по дело по
несъстоятелност № 261/2018 г. по описа на БОС, с което е прекратено производството по
несъстоятелност, открито по отношение на СД “Юлианова, Пенева и Сие“ , както и по
отношение на съдружниците В. Н. Ю. и С. Д. П. и е постановено дружеството да се заличи
от Търговския регистър.
По искането е постановено разпореждане, с което ЧСИ Д.Николов е отказал
прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените възбрани. По жалба на
длъжника, с Решение №IV-1005/18.11.2019г., постановено по ВГД №1583/19г., Бургаският
окръжен съд е оставил жалбата без уважение.
На 12.10.2020г., длъжникът П. е депозирала нова молба за прекратяване на
изпълнителното производство, на осн. чл.739, ал.1 ТЗ, вр. чл.632, ал.4 ТЗ. По молбата е
постановено тук обжалваното разпореждане, с което ЧСИ Николов е отказал да прекрати
производството.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и
настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че
жалбата е неоснователна; действията на съдебния изпълнител са правилни и
законосъобразни.
В производството по чл.435 ГПК – обжалване на действията на съдебния
изпълнител, съдът може да извършва преценка само за законосъобразност на
3
изпълнителните действия, но не и за съществуването, изпълнението и погасяването на
материални права, в т.ч. и възражения за погасителна давност. Такива възражения следва
да бъдат заявени в исково производство по общия исков ред, в които постановеното от съда
решение се ползва със сила на пресъдено нещо.
Настоящото производство не е такова. Същото има характеристиките на
контролно – отменително, в което съдът преценява законосъобразността на действията на
съдебния изпълнител. В това производство съдът може да прецени дали законосъобразно
съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото, но само досежно наличието на
процесуални предпоставки, водещи до прекратяване, не и при материалноправни такива.
Погасителната давност води до погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземането изобщо, затова настъпването й следва да се установи в исково производство.
С горните аргументи, на още по-силно основание и съдебният изпълнител не
може да разглежда настъпването на факти и обстоятелства, водещи до погасяване на
вземането по давност. Поради изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№22126/17.07.21г. – вх.рег. ЧСИ Николов,
подадена от С. Д. П. – длъжник по делото, чрез адв. Тончева, против действията на Частен
съдебен изпълнител Делян Николов, с район на действие района на Бургаски окръжен съд,
извършени по изп.д.№524/2019г., съставляващи Разпореждане изх.№25873 от 29.06.21г. за
отказ да се прекрати изпълнителното производство, по молба на длъжника С.П..
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4