Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 41/2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, 91 ЗЗД и
430 ТЗ за установяване вземания на ищеца Б.П.Б. АД срещу ответника К.Б. ЕАД за сумата от 3000000 евро, представляваща
главница по договор за револвиращ кредит №118/2013 г.
от 18.09.2013 г., ведно със законната лихва за периода 13.11.2015 г. до
изплащане на вземането, неустойка /наказателна лихва/ в размер на 59566 евро за
периода от 30.09.2015 г. до 12.11.2015 г., за които вземания е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 01.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 69703/2015 г. по описа на
Софийския районен съд, 49 състав. Претендират
се разноските по исковото и по заповедното производство.
Ищецът твърди с ответника да е сключен договор за кредит,
по силата на който на ответника е предоставено ползването на сумата от 3000000
евро, срещу задължение на ответника да я върне в срок да 30.09.2015 г., като
заплати уговорената възнаградителна лихва и такси. Предвидено
е заплащането на неустойка за забавено плащане в размер на уговорения лихвен
процент плюс 10 пункта. Ответникът не изпълнил задълженията за по договора за
кредит, като на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която
ответникът е подал възражение. След образуване на исковото производство по
отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност, като
вземанията по заповедта за предявени и приети изцяло с одобрения с определение
на съда по несъстоятелността списък на приетите вземания. Ищецът поддържа, че
има правен интерес от търсената защита поради обстоятелството,че вземанията му срещу К.Б. ЕАД са обезпечени с ипотека,
учредена от трето лице, поради което и издаденият въз основа на заповедта
изпълнителен лист има действие и срещу това трето лице, а прекратяването на
настоящето производство поради недопустимост би имало за последица обезсилване
на този изпълнителен лист.
Ответникът не е депозирал отговор и не
взема становище по делото.
Синдикът на ответното дружество е
депозирал становище, с което заявява, че вземанията на банката-ищец по договора
за кредит са приети изцяло в производството по несъстоятелност, като са
включени в списъка на приетите вземания одобрен от съда с определение от
13.07.2012 г. по т.д.№171/2016 г. на Софийския окръжен съд, като срещу
приемането им не е подавано възражение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и
правна страна:
По заявление на ищеца, подадено пред
Софийски районен съд, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 69703/2015 г. по описа на
Софийския районен съд, 49 състав за ЕАД за сумата от 3000000 евро,
представляваща главница по договор за револвиращ
кредит №118/2013 г. от 18.09.2013 г., ведно със законната лихва за периода
13.11.2015 г. до изплащане на вземането, неустойка /наказателна лихва/ в размер
на 59566 евро за периода от 30.09.2015 г. до 12.11.2015 г.
Срещу заповедта и в срока по чл.414 ГПК
е подадено възражение от длъжника К.Б. ЕАД на 03.02.2016 г., като на ищеца са
дадени указания за предявяване на установителни
искове за вземанията.
Такива са предявени на 05.01.2017 г. с
исковата молба, по която е образувано настоящето дело.
От вписванията по партидата на ответника в търговския регистър се установява,
че с решение от 23.01.2017 г.,
постановено по т.д.№ 171/2016 г. по описа на Софийския окръжен съд, по
отношение на К.Б. ЕАД е открито производство по несъстоятелност и е обявен в
несъстоятелност.
В обявения от синдика на 09.05.2017 г. списък на приетите вземания на стр.167, под № 236 в списъка, са включени
вземанията на Б.П.Б. АД за главница от 3000000 евро договор за револвиращ кредит №118/2013 г. от 18.09.2013 г., неустойка
/наказателна лихва/ в размер на 59566 евро за периода от 30.09.2015 г. до
12.11.2015 г., както и законната лихва
за периода 13.11.2015 г. до датата на откриване на производство по
несъстоятелност и от последната дата до 23.02.2017 г., когато са предявени
вземанията в производството по несъстоятелност, както и за разноски за държавна
такса в размер на 79563,22 лв. и 600 лв. –„адвокатско възнаграждение“.
Не е спорно, а се установява и от
вписаните по партидата на ответното дружество актове на съда по
несъстоятелността, че срещу включването от на синдика на вземанията на Б.П.Б.
АД в списъка на приетите вземания не е депозирано възражение нито от длъжника,
нито от друг кредитор, поради което и списъкът в тази част е одобрен с
определение № 340/13.07.2017 г., постановено от съда по несъстоятелността на
ответника по т.д.№171/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд.
С постановяването на последния акт и при
липсата на възражения вземанията на Б.П.Б. ЕАД на основание чл.693 ТЗ се считат
за приети и безспорни в отношенията между този кредитор, длъжника и останалите
негови кредитори, като поради което
и в този момент заповедта за изпълнение
следва да се счита за влязла в сила, респективно е отпаднал и интереса на ищеца
от водене на производството, като настоящият съдебен състав е изложил това свое
становище в постановеното по делото определение от 25.08.2017г., като е посочил и практика на
касационната инстанция в същия смисъл / р. № 85/28.03.2017 г. по т.д.№
60175/2016 г., ІV г.о. на ВКС, р.№ 93/30.05.2016 г. по гр.д.№ 566/2015 г., ІV
г.о., ВКС, р. № 178/22.01.2016 Г. по т.д.№ 1889/2013 Г., І т.о, ВКС/.
В отговор на доводите на ищеца в
писмените му бележки следва да се посочи, че прекратяването на исковото
производство поради следващата от липсата на правен интерес недопустимост с влизане
в сила на заповедта за изпълнение при одобряване на списъка с приети вземания
без възражения, не поражда като последица обезсилване на заповедта за незабавно
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, именно по причина, че е недопустимо
обезсилване на влязъл в сила съдебен акт. Задължителни указания в този смисъл
са дадени с т.13 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, макар и в мотивите да не са
посочени изчерпателно всички случаи, в които заповедта влиза в сила.
Без значение относно съществуването на правния интерес е
обстоятелството, че задълженията на ответника са обезпечени с ипотека, учредена
от трето лице. Целта на разпоредбата на чл.637, ал.5 ТЗ, предвиждаща изключение от правилото за
спиране на дела срещу длъжника, срещу когото е открито производство по
несъстоятелност, е да се даде възможност на кредитора да се снабди с
изпълнителен лист срещу този длъжник, за да може да изпълнява върху имуществото
на трето лице, върху което е учредено обезпечение. В случая кредиторът вече разполага с изпълнителен лист въз основа
на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, който му дава възможност да изпълнява срещу
третото лице, като решението, постановено в исков процес по чл.422 ГПК, в който
това трето лице не страна по отношение на третото лице, което не участва в
процеса има същото действие, каквото и определението по чл.692 ТЗ, а именно не
го обвързва по никакъв начин. Идентичен с настоящия случай е разрешен с
определение № 608/21.11.2016 г. по ч.т.д. 1579/2016 г., ІІ т.о. на ВКС, в което
е прието, че липсва интерес от исковата защита и при учредено обезпечение върху
имущество на трето лице, като изрично е посочено, че заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист не подлежат на обезсилване.
Независимо от становището на настоящия
състав за недопустимост на производството,
съдът следва да се произнесе с решение по същество, тъй като на
основание чл. 278, ал.3 ГПК е обвързан от
задължителните указания, дадени от въззивния съд с
определение № 4025/08.12.2017 г. по
ч.гр.д.№ 5600/ 2017 г., с което е отменено първоинстанционното
определение от 25.08.2017 г. за връщане на исковата молба, а нови факти след
постановяване на въззивния акт не са настъпили.
Съдът е длъжен да зачете на основание
чл.693 ТЗ действието на определението за одобряване на списъка с приетите
вземания от съда по несъстоятелността и да приеме, че вземанията съществуват на
основанието и в размерите, посочени в одобрения списък, срещу който не са
постъпили възражения, поради което и обсъждането
на каквито и да било доказателства, относими към
възникването и размера им е безпредметно.
Доколкото вземанията по заповедта за
главница, неустойка и законна лихва са приети в производството по
несъстоятелност в същите размери, в които са предявени и в настоящето
производство, то установителните искове за тях следва
да се уважат.
Съответно в хипотезата на постановяване
на решение по установителни искове по чл.422 ГПК
съдът следва да разпредели разноските по
заповедното производство и по исковото такова.
Разноските за заповедното производство следва да се присъдят в
размерите, в които са посочени във влязлата в сила заповед за изпълнение, като
за тях е издаден и изпълнителен лист.
За исковото производство на ищеца следва
да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 91549,82 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал. 8 ГПК в редакцията,
действаща към релевантния момент на определянето му, а именно - постановяването на настоящия акт, в размер на 100 лв. или общо разноски от
91649,82 лв.
Не следва да се присъждат разноски на
ищеца за частни производства, развили се пред Софийския апелативен съд, тъй
като решаването на въпросите относно наличието на предпоставките за спиране и
прекратяване на производството, които са били обект на въззивен
контрол, нямат каквато и да било връзка с изхода от спора по същество, не
представляват разноски по заповедното производство, които исковият съд е
властен да присъжда, съобразно указанията в ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което по становище на настоящия състав на основание чл. 81 ГПК въпросът
за дължимостта им е следвало да се реши от въззивната инстанция с актовете, с които производството
пред нея е приключило.
Същевременно при решаване на въпроса за
отговорността за разноски съдът констатира, че ищецът не е внесъл в пълен
размер дължимата държавна такса при предявяване на исковата молба от 119679,82
лв., поради което на основание чл.77 ГПК следва да бъде осъден да заплати
сумата от 28030 лв., представляваща разликата между платената и дължимата
държавна такса, по сметка на съда. В
този случай изходът от спора е без значение за принудителното събиране на
дължимата такса, тъй като не са касае за вече направени разноски, или за освобождаване от предварително внасяне
на разноски, които подлежат на разпределяне по реда на чл.78 ГПК, а за
принудително реализиране на неизпълнено
задължение от страната, за която то е възникнало, а в случая това е ищецът,
който дължи внасяне на таксата при предявяване на исковата молба. По същия
начин е разрешен въпросът в
постановените определение № 67/19.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 385/2015 г., ІІ г.о.
на ВКС и определение № 104/09.02.2015 г. по ч.т.д.№ 112/2015 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, 92 ЗЗД и
430 ТЗ, че К.Б. ЕАД /в несъстоятелност/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** дължи на Б.П.Б. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** Е
сумата от 3000000 евро,
представляваща главница по договор за револвиращ
кредит №118/2013 г. от 18.09.2013 г.,
ведно със законната лихва за периода 13.11.2015 г. до изплащане на
вземането, неустойка /наказателна лихва/ в
размер на 59566 евро за периода от 30.09.2015 г. до 12.11.2015 г., за които
вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
01.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 69703/2015 г.
по описа на Софийския районен съд, 49 състав.
ОСЪЖДА
К.Б. ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Б.П.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Е на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по
делото в размер на 91649,82 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство, както и разноски по заповедното производство в размер на
120279,82 лв., за които вече е издаден
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.П.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Е да заплати на
основание чл.77 ГПК по бюджетната сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 28 030 лв.
В производството по делото е
конституиран да участва синдикът на К.Б. ЕАД /в несъстоятелност/ М.Ш..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: