Решение по дело №272/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, уточнена с молба от 17.08.2023 г., подадена от Ю. Н. Л. с адрес: [населено място], [улица], против Виза за проектиране, издадена на 28.06.2023 г. от Главния архитект на Община ***, за: основен ремонт, пристрояване и надстрояване на същ. жилищна сграда в УПИ ХIII – 927, кв. 61 по плана на [населено място].

Оспорващата изразява несъгласие с издадената виза. Твърди, че: жилищната сграда в процесния имот е съборена, несъществуваща; предвиденото с визата пристрояване и надстрояване е на границата с нейния имот; оспорващата не е давала съгласие за строителство на по-малко от законоустановените 3 метра от границата; предвидената с визата нова сграда напълно ще засенчи нейната къща. Моли оспорената виза да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената виза.

Административният орган – Главният архитект на Община ***, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, поддържа писменото си становище от 26.09.2023 г. за законосъобразност на издадената виза за проектиране, счита жалбата за неоснователна.

Заинтересовано лице – И. В. И., с адрес: [населено място], [улица], редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, устно и в писмени становища счита жалбата за неоснователна, като излага доводи за законосъобразност на оспорената виза. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмено становище, имащо характер на писмена защита, излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената виза за проектиране.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

УПИ ХIII – 927, кв. 61 по плана на [населено място], по отношение на сграда в който е издадена процесната виза за проектиране, е с. на заинтересованото лице И. В. И., видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12 том IV дело № 370 от 11.11.2020 г. по описа на Служба по вписванията – Котел. Видно от нотариалния акт, заинтересованото лице И. е с. и на построената в имота сграда, представляваща полумасивна жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 82 кв.м.

Оспорващата Ю. Н. Л. е с. на УПИ ХIV – 924, кв. 61 по плана на [населено място], и на построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж и масивна лятна кухня, видно от Договор за доброволна делба на недвижим имот от 08.09.2008 г., вписан в Служба по вписванията – Котел.

УПИ ХIII – 927, кв. 61 по плана на [населено място], и УПИ ХIV – 924, кв. 61 по плана на [населено място], са съседни имоти.

Производството пред административния орган е образувано по Заявление, подадено от И. В. И. - заинтересованото лице в настоящото производство, с Вх. № 91-00-180 от 16.06.2023 г. по описа на Община ***, с което е поискано издаване на виза за проектиране в поземлен имот № ХIII – 927, кв. 61 по плана на [населено място]. Заявителят е посочил, че визата му е необходима за „основен ремонт, пристрояване и надстрояване при запазени основи /зидове/ и избени помещения“.

В административната преписка се съдържа Скица № 15-1165304 от 15.12.2020 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- гр. Сливен, на поземлен имот с идентификатор 39030.501.927, видно от която поземленият имот с адрес: [населено място], [улица], е с площ 268 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/. В скицата е посочено, че кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед № РД-18-95 от 29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и че последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 15.12.2020 г. В скицата е отразено, че в имота попада сграда № 39030.501.927.1 със застроена площ 82 кв.м., на един етаж, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.

Главният архитект на Община *** се е произнесъл по подаденото заявление на 28.06.2023 г. с издаване на оспорения в настоящото производство акт - Виза за проектиране, с която е предвиден следният начин на застрояване в УПИ ХIII – 927, кв. 61 по плана на [населено място]: основен ремонт, пристрояване и надстрояване на същ. жилищна сграда. В забележка е отразено: Устройствени показатели: показател за плътност /процент/ на застрояване /П застр./ - до 60 %, и показател за интензивност на застрояване /К инт./ - до 1,2; височина на застрояване /Нк/ - до 10 м; в рамките на линиите на застрояване. Видно от графичната част на визата, с нея е предвидено пристрояване на полумасивна жилищна сграда, като част от предвиденото пристрояване е на северната регулационна линия на имота. Във визата е посочено, че същата се издава на основание чл. 140, ал. и ал. 2 от ЗУТ.

Визата за проектиране е съобщена на оспорващата на 14.07.2023 г. Жалбата срещу издадената виза, въз основа на която е образувано настоящото производство, е входирана в деловодството на Община *** на 24.07.2023 г.

В хода на съдебното дирене по делото е представена извадка от ПУП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-178 от 04.12.1986 г., за УПИ ХIII– 927, кв. 61 по плана на [населено място].

По делото са назначени, изслушани и приети съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. К. Д. Г. със с. „с. и а.”, и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице а. К. М. Я..

Вещото лице и. Г. дава заключение, че: в процесния поземлен имот / УПИ ХIII – 927/ не е налична сграда, освен дървена паянтова постройка; в процесния имот има наличие единствено на каменни зидове; зидовете оформят контура на съборена сграда и са част от сутеренен етаж, за който не е наличен под и не е наличен таван; видно от графичната част на визата, в контура на ПМЖ е долепен втори графичен контур на застрояване, като от изобразените размери и отстояния с графични линии се образува периметър на сграда със застроена площ от 141 кв. м., представляващи 52,6 % П застр.; визата не е издадена въз основа на комбинирана скица, която съвместява действащия ПУП и кадастрална карта; визата не отговаря не строителните правила поради липсата на сграда, а в конкретния случай и на фундаменти /основи/, които да позволят успешно дострояване, надстрояване и основен ремонт, без това да наложи каменните зидове да се премахнат; каменните зидове не представляват нито една от изброените конструктивни системи: скелетна, безскелетна, смесена; в поземления имот не съществува сутеренен етаж; има наличие на ограждащ елемент /каменен/ зид; контурът, описващ зидовете, отговаря на площ 82 кв. м., като това е представлявала и площта на съборена сграда /застроената площ/; наличните остатъци от сграда /ограждащ и носещ елемент/, а именно каменен зид, не представляват етаж; с процесната виза е предвидено основен ремонт, пристрояване и надстрояване на сграда, която не съществува; наличието на компрометирани каменни „зидове“ /ограждащ и носещ елемент/ на съществувалата някога сграда, не отговарят нито на определение за сграда, нито на определението за етаж. Заключението е придружено с направени от вещото лице снимки на процесния имот.

Вещото лице а. Я. дава заключение, че: към датата на изготвяне на заключението, първият етаж на полумасивната жилищна сграда е съборен от с. на имота - И. В. И., предвид инвестиционните намерения на същия; през 1986 г. със Заповед № РД-02-14-178 е одобрен ЗРП /по настоящем ПУП/ на [населено място], като въпросният имот образува УПИ XIII-927 в кв. 61 по плана на града; съгласно действащ от 1986 г. до настоящия момент ЗРП-ПУП на [населено място], УПИ XIII-927 попада в жилищна устройствена зона Жм- с малка височина, и следните устройствени показатели: П_застр. от 20 до 60%, К_инт. от 0,5 до 1,2, П_озел. от 40 до 60%, Н_{височина} до 10 м.; с процесната виза се предвижда изработване на проект: „Основен ремонт, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда в УПИ XIII-927 в кв. 61 по ПУП на [населено място]“ при устройствени показатели: П_застр. - до 60%, К_инт. - до 1,2, Н_корниз- до 10 м, в рамките на линии на застрояване на min 3,0 м. до страничните регулации и min 5,0 м. до дъното на имота; в процесната виза са посочени елементи, като: извадка от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му, означени налични сгради и постройки в него и в съседните му имоти, нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, което се удостоверява от сравнителен анализ между визата за проектиране и приложената към делото скица на поземлен имот № 15-1165304 от 15.12.2020 г. на СГКК - гр. Сливен; с посочените във визата отстояния на линии за застрояване до дворищните регулации и устройствени показатели за имота, процесната виза отговаря на строителните правила и нормативи; съществуващите основи на частично съборената жилищна сграда в процесния имот отговарят на критериите на „полуподземен етаж“ или „сутерен“ по смисъла на § 5, т. 49 на ДР от ЗУТ. Заключението е придружено с направени от вещото лице снимки на процесния имот.

Съдът възприема заключенията на вещите лица с изключение на следните части от заключението на вещото лице а. Я., а именно: в частта, в която вещото лице приема, че предвиденият с процесната виза проект е в рамките на линии на застрояване на min 3,0 м. до страничните регулации; в частта, в която вещото лице приема, че с посочените във визата отстояния на линии за застрояване до дворищните регулации, процесната виза отговаря на строителните правила и нормативи; и в частта, в която вещото лице приема, че съществуващите основи на частично съборената жилищна сграда в процесния имот отговарят на критериите на „полуподземен етаж“ или „сутерен“ по смисъла на § 5, т. 49 от ДР от ЗУТ.

Съдът не възприема заключението на вещото лице а. Я. в горепосочените части по следните съображения:

Видно от графичната част на визата за проектиране, част от предвиденото с нея пристрояване е на северната странична регулационна линия и следователно неправилен е изводът на вещото лице Я., че предвиденият с визата проект е в рамките на линии на застрояване на min 3,0 м. до страничните регулации;

Видно от графичната част на визата за проектиране, липсва отстояние на линия на застрояване до северната странична регулационна линия – за част от предвиденото с визата пристрояване, поради което изводът на вещото лице Я., че процесната виза отговаря на строителните правила и нормативи, е неправилен;

Неправилно е прието от вещото лице Я., че съществуващите основи на частично съборената жилищна сграда в процесния имот отговарят на критериите на „полуподземен етаж“ или „сутерен“ по смисъла на § 5, т. 49 от ДР от ЗУТ, поради това, че установените по делото остатъци от сграда в имота не могат да бъдат определени като етаж, тъй като нямат нито под, нито таван.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК във връзка с чл. 214 от ЗУТ, тъй като с нея е определено новопредвидено застрояване в процесния поземлен имот. По аргумент от разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която предвижда съобщаване на визата на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, оспорващата има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като е с. на недвижим имот, съседен от северната страна на процесния имот, на чиято северна имотна граница е предвидено застрояване с визата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената виза е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 140, ал. 7 от ЗУТ. С процесната виза за проектиране не се променят предвидените с ПУП характер на застрояване (ниско застрояване - с височина до 10 м) и процент на застрояване (до 60%). Словесно определеният във визата показател за интензивност на застрояване /до 1,2/ съответства на предвидения с ПУП показател за интензивност на застрояване. Но въпреки посочените съответствия, оспорената виза е незаконосъобразна, по следните съображения:

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Когато с визата за проучване и проектиране се допуска допълващо застрояване, което не е предвидено с действащия ПУП (чл. 41, ал. 2), както и в случаите по чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ, последната е индивидуален административен акт по устройство на територията и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност – аргумент от чл. 140, ал. 3 от ЗУТ.

В разглеждания случай е установено, че кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, и следователно визата е следвало да бъде издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. При процесната виза това законово изискване /на чл. 140, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ/ не е спазено.

Според регламента на чл. 14, ал. 3 от ЗУТ, поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота), и с вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота). В чл. 31 от ЗУТ са установени правила и нормативи за разполагане на сградите на основното застрояване. Съгласно ал. 1 на чл. 31 от ЗУТ, при ниско жилищно застрояване /какъвто е характерът на застрояването на процесния УПИ/ нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м, и 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м. В случая регулационната граница на процесния УПИ XIII-927 към УПИ ХIV – 924 е странична граница на урегулирания поземлен имот и следователно разстоянието на сградата в УПИ до тази странична граница следва да е най-малко 3 м. Видно от графичната част на визата, част от предвиденото с визата пристрояване е на северната регулационния линия на УПИ XIII-927, от което следва, че не е спазено изискването на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за най-малко 3 м разстояние на новопредвиденото застрояване до страничната граница на УПИ. Неспазването на посоченото изискване води до незаконосъобразност на оспорената виза и представлява самостоятелно основание за нейната отмяна.

Наред с изложеното, липсва съгласие от страна на оспорващата, в качеството й на с. на съседния имот, част от предвиденото с визата пристрояване да е на северната имотна граница на процесния УПИ. Напротив, налице е изрично несъгласие от нейна страна, изразено с подаването на процесната жалба и поддържането й в съдебно заседание.

Обстоятелството, че процесната виза е съобразена с предвижданията на ПУП, а именно – П застр. - до 60%, К инт. - до 1,2, Н корниз - до 10 м, не променя извода на съда, че визата е издадена в противоречие с норматива за разполагане на новопредвиденото застрояване, което новопредвидено застрояване, видно от графичната част на визата, е в нарушение на правилото на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като е предвидено на северната регулационна линия на имота.

Във връзка с изложеното, съдът констатира, че е налице и несъответствие между текстовата и графичната част на оспорената виза, доколкото словесно административният орган не е предвидил намалени разстояния до регулационната граница с УПИ ХIV – 924, нито е предвидил словесно разполагане на част от новопредвиденото застрояване на самата регулационна граница с УПИ ХIV – 924. Но такова разполагане на част от предвиденото с визата пристрояване – на самата регулационна граница с УПИ ХIV– 924, е установено от графичната част на акта, като не са посочени нито фактически, нито правни основания за това. Липсата на посочване на конкретните фактически и правни основания за разполагане на част от новопредвиденото застрояване на самата регулационна граница с УПИ ХIV – 924, води до извод, че актът е немотивиран. Мотивите на административния акт имат съществено значение за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че не следва да формира правни изводи относно тезата на оспорващата, че визата е издадена по отношение на несъществуваща сграда, доколкото по правило визата следва да бъде съобразена с предвижданията на ПУП, с нанесените на кадастралната карта сгради и с останалите, предвидени в строителните правила и нормативи, изисквания за застрояване.

По изложените съображения, оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора, претенцията на заинтересованото лице за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. Н. Л. с адрес: [населено място], [улица], Виза за проектиране, издадена на 28.06.2023 г. от Главния архитект на Община ***, за: основен ремонт, пристрояване и надстрояване на същ. жилищна сграда в УПИ ХIII – 927, кв. 61 по плана на [населено място].

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.