Р
Е Ш Е Н И Е № 186
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 10.12.2021г.
Районен
съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора
.................................. след като разгледа докладваното от съдия
Крумов гр. дело № 2094 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от О.М.Б., ЕГН **********, адрес ***, и М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***, против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Видин с адрес: гр.
Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87.
Твърди се, че на 15.10.2015г. вечерта Е. Б.,
майка на първата ищца и баба на втората ищца, била нападната в дома си, удряна
с юмруци по лицето, душена и ограбена. Образувано било досъдебно производство №
ЗМ 979/2015г. по описа на РУ – Видин към ОД на МВР Видин. На
местопрестъплението са задържани трима души за 24 часа, двама мъже и една жена.
По време на транспортирането на заловените лица в служебния автомобил, с тях е
разговаряно без присъствието на адвокат и без да бъдат предупредени за правата
им, действия, които по-късно са определени от съда като процесуални нарушения.
Местопроизшествието не било запазено, задържаните лица не били обискирани,
отвертката, с която били проникнали в жилището, не е потърсена. В апартамента
на пострадалата две седмици по-късно е открит пръстов отпечатък на едно от
лицата, който е привлечен като обвиняем. Другите две лица са разпитани като
свидетели. На 16.10.2015г., сутринта разследващ полицай посещава пострадалата Е.
Б. в болницата, като прави опит да я разпита, но същата все още била в шок. На
19.10.2015г. Окръжна прокуратура Видин дава указания на разследващия полицай да
проведе разпознаване от пострадалата и тя да бъде разпитана пред съдия.
Указанията са получени на 21.10.2015г. и не са изпълнени. Ищците били разпитани
като свидетели и дали показания, че постарадалата им разказала как трима души
са влезли в дома й, двама мъже и една жена, като единият мъж я е бил, а жената
е разхвърляла и търсела пари. На 29.10.2015г. в хода на съдебното производство
по контрол върху мярката за неотклонение „задържане под стража“, обвиняемият
дал обяснения, че в грабежа е участвал и друг мъж, който е упражнил насилието,
а обвиняемият му бил „пазач“. На 09.11.2015г. пострадалата Е. Б. починала от
усложнения на раните си. През месец февруари на 2016г. Окръжна прокуратура
Видин внесла обвинителен акт срещу единствения обвиняем, за престъпленията
грабеж на 15.10.2015г., придружен с телесна повреда, от която е последвала
смърт – чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК и кражби на движими вещи от същото жилище на
по – ранни дати, в условията на рецидив – чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Окръжен
съд Видин, по НОХД № 95/2016г., постановил осъдителна присъда, която по-късно
била отменена. На 18.11.2016г. Апелативен съд София установил незаконосъобразно
проведено съкратено съдебно следствие, тъй като самопризнанията не се подкрепяли
от доказателствения материал, и върнал делото за ново разглеждане в Окръжен съд
Видин. Апелативен съд София установил противоречия между данните по делото и
твърденията в обвинителния акт „тези доказателствени материали не съдържат
никакви конкретни данни, идентифициращи и определящи именно подсъдимият, като
лицето, употребило физическо насилие спрямо пострадалата Е. Б. /чрез нанасяне
на удари в областта на главата й/…………….. в част от цитираните доказателствени
средства /показанията на О.Б./ се съдържат преки производни доказателства, че
нападението над пострадалата, осъществено на 15.10.2015г., не е било извършено
само от едно лице, което се явява в пълен противовес на обстоятелствата в
обвинителния акт, че подсъдимият сам е извършил инкриминираното посегателство
на 15.10.2015г.“. Било образувано НОХД № 317/2016г. по описа на Окръжен съд
Видин, като с присъда от 12.05.2017г. бил признат подсъдимият за виновен по
всички обвинения. Двама от членовете на съдебния състав подписали присъдата с особено
мнение, че подсъдимият не е автор на извършеното физическо насилие, а само на
кражбите. На 20.02.2019г. Апелативен съд София постановил решение, с което
установил за недоказано, че подсъдимият е употребил физическа сила над
пострадалата. Обвинението в грабеж отпаднало изцяло и деянието в нощта на
15.10.2015г. било преквалифицирано като
другите деяния – в рецидивна кражба по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Съдебният
състав констатирал по същество неефективността на следствените действия през
първите няколко дни след престъплението и липсата на всякакви опити да се върви
по т.нар. „горещи следи“ за разкриване на престъплението, както и изгубването
на единствения видеозапис от външна камера : „В
началото на своя доказателствен анализ настоящият съдебен състав намира за
необходимо да установи обстоятелството, че органите на досъдебното производство
не са провели адекватно във времето и законосъобразно съобразно изискванията на
НПК първоначално разследване на обстоятелствата, свързани с нанесения по
отношение на починалата Е. П. Б. побой на 15.10.2015г. и в дните преди това.
Органите на досъдебното производство не са извършили необходимото
освидетелстване на задържаните лица на 15.10.2015г. - подсъдимия П. А. П.,
св.Р. А. М. и св.Б. С. А., като не са положили усилия да изземат биологични и
други материални следи от дрехите и обувките на тези лица (с оглед на
нараняванията
на
пострадалата Е. П. Б. върху нейните нападатели очевидно е трябвало да има
биологични следи от кожата и кръвта на пострадалата). Разследващите са
пропуснали да разпитат приживе като свидетел пострадалата Е. П. Б., макар тя да
е била в състояние да свидетелства в периода между 18.10.2015г. и 22.10.2015г.
(в тази насока са категоричните показания на нейните близки - свидетелите Н. и
О. Б., както и медицинската документация от МБАЛ „С. П.”-гр.В.), както и да
направят опит тя да разпознае своя нападател (нападатели). По този начин
органите на досъдебното производство са пропуснали възможността да попълнят
делото с източници на доказателства от изключително голямо значение за
разкриване на обективната истина.
Тези пропуски на
разследващите органи принципно не могат да бъдат компенсирани чрез събирането
на останалите доказателства и доказателствени средства, достъпни по делото
……….. Тук още един път съдът не може да не отбележи, че абсолютно
непрофесионално разследващите органи са пропуснали извършването на едно
елементарно и основно следствено действие - личен обиск на подсъдимия П., за
което са били налице всички законови предпоставки по чл.164, ал.1, т.1 НПК.
Учудващи са допуснатите пропуски на разследващите органи при извършване на
най-важните следствени действия - първоначалните действия по разследване по
т.нар. „горещи следи”. Ясно е, че при задържане на лице, което е заподозряно за
извършване на престъпление, това лице трябва да бъде обискирано,
освидетелствано и прегледано от лекар. Абсолютно същото важи за неговите
евентуални съучастници (св.М. и св.А.), които са задържани от редовите
полицейски служители заради очевидната им и известна на хората от [населено
място] връзка с евентуалния извършител на престъплението и спрямо които не са
извършени също действия като обиск, освидетелстване, разпит и пр.“.
На
11.03.2019г. Апелативна прокуратура София протестира решението пред Върховния
касационен съд, поддържайки, че е налице грабеж и достатъчно доказателства,
които установяват употребата на сила от страна на подсъдимия. В протеста
прокурорът изразил признанието „Напълно споделям критиката на въззивната
инстанция по отношение събирането и доказателствата при разследването и
непоправимите пропуски, допуснати от органите на досъдебното производство в
началния етап.“.
На
02.10.2019г. Върховния касационен съд постановил решение, с което потвърдил
крайния извод за „липса на достатъчно доказателства, че автор на упражненото
насилие върху пострадалата Б. е именно подсъдимият, което изключва възможността
за ангажиране на наказателната му отговорност за грабеж“. Същото решение е
окончателно.
Ищците
твърдят, че първоначалната проверка на нападението над Е. Б. е небрежна,
повърхностна и пасивна, без намерение да се разкрие извършителя. Въведени са
обстоятелства относно бездействия на полицейски служители, неизвършването на
елементарни стъпки за запазване на местопроизшествието и изспускане на всички
„горещи следи“ от престъплението. Ищците не спорят относно налагането на
наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем години за кражби. Изясняването
на побоя над пострадалата е провалено от самото начало, така, че каквито и
действия да са извършени впоследствие, извършителят не може да се установи.
Твърди се, че полицейските служители не са успяли да предприемат
множество очевидни стъпки за осигуряване на ключови доказателства, които биха
могли да идентифицират лицето нанесло побоя. Въведени са обстоятелства на
бездействие : не е запазено местопроизшествието; не са търсени отпечатъци в
съседния апартамент – необитаван и намерен с отворена врата; не са обискирани задържаните на 15.10.2015г. лица; същите не са освидетелствани за биологични следи; не са иззети като
веществени доказателства дрехите им и не са изследвани тези дрехи за биологични
следи; не е разпитана пострадалата и не е извършено разпознаване; не е освидетелствана пострадалата за биологични следи; загубен е единствения видеозапис от външна камера; не е извършено обширно търсене на отвертката, използвана за проникване в
жилището; незаконно е разпитван задържания обвиняем без присъствието на адвокат; и др. Според Апелативен съд София тези недостатъци правят невъзможно да
се установи кой е пребил възрастната жена. Липсата на събрани доказателства е
очевидна от преценката на Прокуратурата да не повдигне обвинение в условията на
съучастие, въпреки данните за повече от един извършител.
Вместо да бъде проявено усърдие за извършване на всички или някои от
горните действия, полицаите се задоволили с единия открит пръстов отпечатък в
апартамента на пострадалото лице. Последният е на лице с 23 присъди за
извършени престъпления, като му било приписано случилото се с пострадалото
лице. В резултат на горното не бе идентифициран истинския нападател на
пострадалото лице. По този начин престъплението за нанасяне на телесна повреда
с последвала смърт останало неразкрито.
Съгласно практиката на ЕСПЧ, Чл. 2 от КЗПЧОС налага задължение на
държавите да гарантират правото на живот чрез въвеждане на ефективни
наказателноправни разпоредби за превенция на престъпления против личността,
подкрепени от способи за противодействие и наказване за неспазване на тези
разпоредби. Оттук следва, че трябва да има форма на ефективно официално
разследване, когато има основание да се счита, че дадено лице е претърпяло
животозастрашаващи наранявания при съмнителни обстоятелства, дори когато
предполагаемия извършител на смъртоносното нападение не е държавен служител. С
цел да бъде ефективно разследването, то трябва да е в състояние да доведе до
установяване на фактите и, когато е необходимо идентифициране и наказване на
отговорните лица. Задължението да се проведе ефективно разследване е задължение,
не за резултат, а за способ.
В настоящия случай Досъдебно производство № ЗМ 979/2015г. по описа на РУ Видин към ОД
на МВР – Видин не е довело до установяване
на относимите факти и идентифицирането на отговорно за смъртта лице. Налице е
нарушение на чл. 2 от КЗПЧОС, поради бездействието на ответната страна.
Образуването на досъдебно производство накарало ищците да повярват, че ще има
лице признато за виновно за смъртта на тяхната баба и майка и че
справедливостта ще бъде възстановена. Това не се е случило. Ищците са
претърпяли неимуществени вреди, състоящи се в разочарование от работата на
полицейските органи, фрустриране от липсата на наказание за посегателството
срещу живота, дълбоко чувство на безпомощност и гняв поради нереализираното
възмездие, усещане, че ищците не живеят в правова държава.
Иска се да бъде постановено решение
с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от по
12 500,00лева, за всеки, за обезщетение от претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считана от 02.10.2019г. Иска разноски по
производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна, чрез пълномощник, е депозирал писмен отговор. Оспорва
допустимостта на исковете и основателността на исковете. Директор на ОД на МВР
– Видин е наложил дисциплинарно наказание на разследващия орган по Досъдебно
производство № ЗМ 979/2015г. по описа но РУ – Видин, което наказание било
отменено с влязло в сила Решение № 82 от 24.03.2020г. по адм. дело № 541/2015г.
по описа на Административен съд Видин. Всички действия на разследващите органи
при разследване на престъпления по реда на НПК се извършват по указания на
наблюдаващия прокурор. Липсва причинна връзка между твърдяните вреди и
бездействията на разследващия орган.
По делото са събрани писмени доказателства и
гласни доказателства.
Съдът след като прецени събраните
по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна :
Ищците О.М.Б. и М.И.Н. са съответно дъщеря и внучка на Е.П.Б.. На
15.10.2015г. е образувано Досъдебно производство № ЗМ 979/2015г. по описа на
РУ-Видин срещу П.А.П.за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК с
пострадало лице Е.П.Б..
С Решение № 470 от 18.11.2016г. по ВНОХД № 1000/2016г. по описа на
Апелативен съд София е отменена изцяло присъда № 23 от 25.05.2016г. по НОХД №
95/2016г. по описа на Окръжен съд Видин. В мотивите на решението Апелативен съд
София е установил, че не са били налице условията за проведеното, при първоинстанционното разглеждане на делото,
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК. Въззивния съд е установил, че
разледването по досъдебното производство не е било ефективно, предвид доказателствените източници и способи на
доказване, като в случая е посочил, че не е било удовлетворено изискването на
закона направеното самопризнание, убедително да се подкрепя от наличните,
надлежно събрани в хода на досъдебното производство, доказателства.
При новото разглеждане на делото, е
образувано НОХД № 317 /2016г. по описа на Окръжен съд Видин. Същото е
приключило с Присъда № 32 /12.05.2017г. С Решение № 76 от 20.02.2019г. по ВНОХД
№ 147/2018г. Апелативен съд София е изменил присъдата
от 12.05.2017г.‚ постановена по НОХД №317/2016г. по описа на Окръжен съд Видин,
в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено за времето от
месец септември 2015г. до 15.10.2015г. престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1 от НК
вр. чл. 198, ал. 1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” НК вр. чл. 26, ал.1 и ал.3
от НК и е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години при
първоначален „строг” режим на изтърпяване, като подсъдимият е оправдан по
обвинението на неустановена дата за времето от края на месец септември 2015г.
до 08.10.2015г. да е употребил за отнемане на вещите от владението на Е.П.Б.
сила - да е хванал пострадалата с ръце и да я е блъснал;
Подсъдимият е оправдан по обвинението на 15.10.2015г. да
е употребил за отнемане на вещите от владението на Е.П.Б. сила - да е нанесъл
на пострадалата удари в областта на главата, с което да й е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота, от която да е последвала смъртта на същата на 09.11.2015г.
Деянието е преквалифицирано в престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а” и
б.„б” НК като подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение за извършено
престъпление по чл.199, ал.2, т.1 НК вр. чл.198, ал.1 НК.
Намалено е наложеното на подсъдимия П.А.П.наказание като
на основание чл.196, ал.1, т.1 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр.
чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем години.
Изменена
е присъдата от 12.05.2017г.‚ постановена по НОХД №317/2016г. по описа на
ОС-Видин, в частта, с която на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години при първоначален
„строг” режим на изтърпяване, като е наложено общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем години.
Изменена
е същата присъда в частта на гражданските искове, като същите са отхвърлени изцяло.
В
мотивите Апелативен съд София е посочил : „…………органите на досъдебното
производство не са провели адекватно във времето и законосъобразно съобразно
изискванията на НПК първоначално разследване на обстоятелствата, свързани с
нанесения по
отношение
на починалата Е.П.Б. побой на 15.10.2015г. и в дните преди това“.
Посочени
са нарушения при разследването:
- Органите
на досъдебното производство не са извършили необходимото освидетелстване на
задържаните лица на 15.10.2015г. - подсъдимия П. А. П., свидетеля Р.А.М.и свидетея
Б.С.А., като не са положили усилия да изземат биологични и други материални
следи от дрехите и обувките на тези лица (с оглед на нараняванията на
пострадалата Е.П.Б.).
- Разследващите
са пропуснали да разпитат приживе като свидетел пострадалата, макар тя да е
била в състояние да свидетелства в периода между 18.10.2015г. и 22.10.2015г.
както и да направят опит тя да разпознае своя нападател (нападатели).
- Органите
на досъдебното производство са пропуснали възможността да попълнят делото с
източници на доказателства от изключително голямо значение за разкриване на
обективната истина.
Въззивната
инстанция е установила, че тези пропуски на разследващите органи не могат да
бъдат компенсирани чрез събирането на останалите доказателства и
доказателствени средства, достъпни по делото.
По делото органите на досъдебното производство не са
положили необходимите усилия и да осигурят евентуално налични видеозаписи от
места, чрез които има достъп до местопроизшествието, като дори не са
съхранявали по надлежния ред единствения видеозапис от камерите на магазин „Ф.”
на ул.“Княз Борис I“ в гр. Видин, предаден по делото.
Не са намерени записи от камерите на ЖП-гарата в гр. Видин.
Апелативен
съд София е установил, че пропуските на органите на досъдебното производство по
разследването в периода до 27.10.2015г., когато единствено като следствие на
медийният отзвук от публикациите на ищцата Н. е започнало действителното
разследване на станалото, водят до невъзможност да се установят авторите на
нападението върху пострадалата и до ангажиране на тяхната наказателна
отговорност.
Установено
е, че за авторство на побоя от страна на подсъдимия също липсват всякакви годни
доказателствени източници. Обвинението за това, че подсъдимият е извършил
грабеж на вещи от пострадалата в периода от края на септември 2015г. до
15.10.2015г. се основава единствено на негови извънпроцесуални „самопризнания”,
направени пред полицейски служители в периодите, в които той е бил задържан.
Установено
е, че единствено в тези извънпроцесуални самопризнания подсъдимият е сочил, че
на 15.10.2015г. е упражнил някаква форма на насилие по отношение на
пострадалата. Във всичките си останали изявления, в обясненията си на досъдебното
производство подсъдимият е признавал единствено отнемане на вещите, но не и
упражняване на насилие спрямо пострадалата.
Установено
е, че подсъдимият е бил задържан фактически и по реда на ЗМВР, без да му е била
осигурена адвокатска защита, без да има разясняване на правата по НПК (вкл.
правото на защита от адвокат по свой избор и правото да запази мълчание и да не
се самоуличава). С подсъдимият не са извършвани процесуални действия по реда на
НПК, независимо от очевидността на обстоятелството, че той е основен заподозрян
за извършено престъпление по отношение собствеността и личността на
пострадалата.
Апелативен
съд София е установил, че органите на досъдебното производство са пренебрегнали
основни гаранции за справедлив процес по смисъла на чл.6, §3 от ЕКПЧ и
направените извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия за някакво упражнено
насилие по отношение на пострадалата не биха могли по никакъв начин да
обосноват негова наказателна отговорност.
Установено
е, че тези обстоятелства изключват възможността подсъдимия да бъде осъден за
извършване на грабежи на вещи от владението на пострадалата при липсата на
всякакви други доказателства за упражнено от него насилие, освен
извънпроцесуалните му самопризнания пред служители на полицията вечерта на
15.10.2015г. и през нощта срещу 16.10.2015г.
Установени
са пропуски в разследването : Използваната отвертка от подсъдимия за
разбиването на вратата на дома на пострадалата, не е установена на мястото,
твърдяно от подсъдимия;
Не са извършени действия по претърсване, изземване, обиск или освидетелстване
на подсъдимия при неговото задържане:
Не са събрани веществени доказателства или писмени документи, подкрепящи
показанията на полицейските служители, за това, че в подсъдимият са намерени
вещи, предмет на престъплението или средство за извършване на такова: Разследващите органи са пропуснали
извършването на основно следствено действие – личен обиск на подсъдимия.
В
хода на въззивното производство е назначена комплексна съдебно-медицинска
експертиза, която установила причинна връзка между нанесения побой върху
пострадалата Е. Б. и нейната смърт.
Установено
е, че поради липса на законни и достоверни доказателства, за това, че
упражненото спрямо пострадалата Е. Б. насилие е извършено от подсъдимия Петър
Асенов Петров, не дава възможност за ангажиране на отговорността му за
причиняване на смъртта на пострадалата.
С
Решение № 152 от 02.10.2019г. по касационно дело № 600/2019г. на Върховен
касационен съд е оставено в сила Решение № 76 / 20.02.2019г. по внохд №
147/2018г. по описа на Апелативен съд София. Върховния касационен съд посочва,
че въззивния съд не е допуснал нарушения при анализа и оценка на събраните
доказателства. Посочено е, че липсват достатъчно доказателства, че автор на
упражненото насилие по отношение на пострадалата е подсъдимия, поради което се
изключва наказателната му отговорнст за грабеж. Посочено е, че обясненията на
подсъдимия, вкл. извънпроцесуалните му признания, са противоречиви и
непоследователни и само въз основа на тях, не може да се установи автора на
упражненото насилие.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира
от правна страна : Исковете за обезщетение на претърпени неимуществени вреди са
основателни. В настоящия случай, с влезли в сила решения, са установени
нарушения на разследващите органи по Досъдебно производство № 979/2015г. по
описа на РУ – Видин, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства, които нарушения са довели до невъзможност за събиране
на годни доказателства за разкриване на автора или авторите на упражненото
насилие, по отношение на пострадалата Е.П.Б., в резултат на което е настъпила
смъртта й. При това положение не е възможно и ангажиране на наказателна отговорност
за съответните престъпления.
Установени са противоправни деяния, бездействия, на съответните разследващи
органи, служители на ответната страна, които деяния са довели до липсата на ефективно
и законоосъобразно с изискванията на НПК първоначално разследване на
обстоятелствата, свързани с нанесения по отношение на пострадалата Е.П.Б. побой
на 15.10.2015г. и в дните преди това. Бездействията се изразяват в :
- Не е извършено освидетелстване на задържаните лица;
- Пострадалата не е разпитана, както и не е предприето действие по
разпознаване;
- Не е съхранен видеозапис;
- Едва на 27.10.2015г. е започнало действително разследване, след
медийен отзвук;
- Наличие на извънпроцесуални самопризнания на подсъдимия,
неподкрепени с доказателства;
- Задържане на подсъдимия без осигуряване на адвокатска защита и без
разясняване на съответните му права по НПК;
- Не е извършвано действие по претърсване и изземване, обиск или
освидетелстване по отношение на подсъдимия при задържането му;
- Подсъдимият е посочил, че е използвал отвертка за разбиване дома
на пострадалата на 15.10.2015г., като отвертката не е установена на мястото
посочено от подсъдимия;
В настоящия случай, разследващите органи
са служители на ответната страна. Съгласно чл. 52, ал. 1, т 3 от НПК разследващи
органи са полицейските органи в Министерството на вътрешните
работи. Неоснователно е възражението на ответната страна относно,
обстоятелството, че действията на разследващия орган при разследване на
престъпления се извършват по указания на наблюдаващия прокурор. Ответната
страна не е въвела обстоятелства относно действия и /или бездействия на
наблюдаващия прокурор, във връзка с негови указания по разследването, които
биха довели до нарушения и пропуски по разследването. На следващо място
въззивната инстанция и касационната инстанция сочат, в мотивите си, конкренти
бездействия на разследващите органи.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на ответната страна е гаранционно
- обезпечителна отговорност. В случая ответната страна не е изпълнила свои
задължения свързани с изпълнение на правомощията по чл. 13 от НПК разследващите
органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за
да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата,
предвидени в НПК. Това е установено в хода на съдебното производство, като са
посочени конкретни нарушения и пропуски, посочени по-горе. Разследването трябва
да бъде ефективно, да е в състояние да доведе до установяване на релевантните
факти и до откриване и наказване на отговорните лица. Задължението за
провеждане на разследване се отнася само до средствата и не се дава абсолютно
право за получаване на наказателно преследване или присъда. В настоящият случай
установените нарушения при разследването са довели до невъзможност за
установяване на обстоятелствата относно смъртта на пострадалата.
Ответната страна е отговорна за вредите, които са
причинени от нейни служители, дори и когато не е установено кои служители
конкретно са причинени същите вреди.
При това положение, съдът намира, че
ответникът ще следва да обезщети ищците за причинените неимуществени вреди,
вследствие на установените нарушения на разследващите органи по Досъдебно
производство № 979/2015г. по описа на РУ – Видин, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства. Липсата на ефективно разследване по досъдебното производство относно
смъртта на пострадалата е довело до настъпване на неимуществени вреди в ищците
– разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно
липса на наказание за лицето причинило смъртта на пострадалата, чувство на
безпомощност, недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на
правова държава. Непровеждането на ефективно разследване относно причинената
смърт на пострадалата е породило в ищците чувство на недоверие в разследващите
органи.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
след преценка на причинените вреди и отражението им върху ищците, настоящият
съдебен състав приема, че е справедливо ответната страна да заплати обезщетение
в размер на по 12 500,00лв. за всеки от ищците. Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, са обстоятелства, относими към
следващите се обезщетения за неимуществени вреди.
Предвид основателността на главните
искове, основателни се явяват акцесорните искове за обезщетение за забава. Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана. Претенцията на ищците за плащане на обезщетение за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди е от дата на увреждането 02.10.20219г.
– дата на влизане в сила на решението на касационната инстанция.
Ищцата О.М.Б. е освободена от заплащане на
държавна такса.
Ответната страна следва да заплати в полза на Районен съд Видин сумата
от 500,00лева за държавна такса.
Ответната страна следва
да заплати на ищцата М.И.Н. сумата в общ размер на 520,00лева за държавна
такса.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ответната
страна следва да заплати на адвокат Н.О.Д.от Софийска адвокатска колегия сумата
от 1 280,00лева за възнаграждение за адвокат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
„Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на О.М.Б., ЕГН **********, адрес ***, сумата
от 12 500,00лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считана от 02.10.2019г. до окончателното издължаване.
Осъжда Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
„Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***,
сумата от 12 500,00лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считана от 02.10.2019г. до окончателното
издължаване.
Осъжда Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
„Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***, сумата
от 520,00лева направени разноски по делото.
Осъжда Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
„Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на адвокат Н.О.Д.от Софийска адвокатска
колегия сумата от 1 280,00лева за възнаграждение за адвокат.
Осъжда Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
„Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от
500,00лева за държавна такса.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|