РЕШЕНИЕ
№ 6242
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110105045 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на Снежанка Стойкова Х. ЕГН:
**********, адрес: АДРЕС чрез ад. Ф. спрямо „Д.Г. с адрес АДРЕС, район
Възраждане представлявана от Директора й.
Излага се, че със Заповед № 157/ 17.01.2022 г. на Директора е било
прекратено трудовото правоотношение между страните, възникнало на
основание на основание ТД, по който тя е заемала длъжността „старши
учител“ в посоченото учебно заведение. Сочи се, че основанието за
прекратяване на ТД е с предизвестие в хипотезата на назначен на длъжност
служител с придобито и упражнено право на пенсия – чл.328, ал.1, т.10б от
КТ, но същото е
незаконосъобразно първо, защото е заповедта е издадена от лице без
представителна власт за работодател; второ, защото не е спазено
предвиденото в закона тридесетдневно предизвестие и най-сетне като
нецелесъобразно тъй като на нейно място е назначен друг служител, който
също е с придобито и прекратено право на пенсия.
С тези съображения и като се ангажират доказателства се желае
решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено
извършеното уволнение; да бъде възстановена ищцата на заемната преди
1
уволнението длъжност - "старши учител“ и да бъде
осъден ответникът да заплати обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението за период до приключване на
съдебното дирене.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието
на ТД помежду на основание ТД. Излага се, че е спазена процедурата по
връчване на заповедта – в условията на отказ, същата е издадена от
компетентното за това лице и освен това се признава, че не е спазено
предизвестието, но е определено обезщетение за неспазено такова със
заповедта за прекратяване. С тези съображения се оспорват исковете по
чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, както и този по чл.225 от КТ и се ангажират
доказателства.
Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и
второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
– за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода на оставане без работа.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са били страни по ТД помежду им и това се
установява от ТД/ 20.02.2019г. и ДС към него от 14.01.2020г. , по който
ищцата е била на длъжност ‚старши учител“ с място на работа в Д.Г. Л. и
който е прекратен със заповед с № 157/17.01.2022г поради придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Заповедта
е връчена на 17.01.2022г. като страните нямат спор и това се установи по
делото, че за случилото се прекратяване тя не е била предизвестена.
Спорно помежду им е обстоятелството дали заповедта за прекратяване е
издадена от лице, което е имало представителна власт за това и дали това
уволнение е законосъобразно при наличие на упражнено от работодателя
право да уволни нея като служител с право на пенсия, а не друг негов
служител отново с право на пенсия, както и дали неспазването на
предизвестие е основание за отмяна.
2
По първото релевирано основание за незаконосъобразност – неспазено
предизвестие и съгласно разпоредбата на чл. 328, ал.1 от КТ, според която
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 вкл. и
при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл.328,
ал.1, т.10 от КТ, както и според нормата на чл. 220, ал.1 от КТ, съгласно
която страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения
срок на предизвестието, съдът намира следното: връчването на предизвестие
в хипотеза на прекратяване на договора по този ред –чл.328, ал.1, т.10 от КТ е
възможност за работодателя, а не негово задължение, което да доведе до
законосъобразност на уволнението. Невръчването на писмено предизвестие
не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията
по чл. 328, ал. 1 вкл. и по т.10 от КТ и като процедурно условие писменото
предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по този
ред. Липсата на такова има значение за евентуалната отговорност на
работодателя към служителя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ /в този
смисъл решение № 303/27.06.2012 г. по гр. дело № 1218/2011 г., ІV ГО на
ВКС, решение № 149/13.06.2012 г. по гр. дело № 475/2011 г. ІV ГО на ВКС,
решение № 873/18.01.2011 г. по гр. дело № 1757/2009 г. ІV ГО на ВКС,
определение № 768/10.10.2018 г. по гр. д. № 2611/2018 г., IV ГО на ВКС и др.
/, но не и за законосъобразността на същото.
Досежно възражението, че заповедта е издадена от лице без власт да
представлява работодателя съдът приема следното:
За да бъде законно уволнението, то заповедта за прекратяване следва да
отговаря на всички формални изисквания - да бъде писмена, да сочи
основанието за уволнение, а ако съответното основание го изисква - да има
мотиви, както и да бъде подписана от лицето, което упражнява
работодателски функции. Ако някое от тези изисквания не е спазено, то
уволнението ще е незаконосъобразно само на това основание. В конкретния
случай се установява, че заповедта е издадена за „Директор“ от лицето Н.П..
От трудов договор с № 11933/ 20.09.2021г., л.16 се установява, че Н.П. е
3
постъпила на работа на 21.09.2021г. по ТД, с който й се възлага от Столична
Община чрез Кмета на СО да изпълнява длъжността ‚Директор“ на детска
градина с № 81, район Възраждане по срочен договор до приключване на
конкурс за избор на такъв и със срок на изпитване от шест месеца. Или съдът
при тези доказателства намира, че е спазено изискването за издаване на
заповедта за уволнение от компетентно за това лице и извършено с нея
уволнението е законосъобразно.
А относно последното, наведено от ищцата основание за
незаконосъобразност на уволнението–назначаване на тази длъжност на друго
лице с придобито право на пенсия, съдът намира, че и то е неоснователно.
Изцяло в преценка, която не подлежи на съдебен контрол, е правото на
работодателя да избира и назначава своите служители. Без отношение към
процедурата по уволнение на ищцата е последващото назначаване на друг
служител с придобито право на пенсия тъй като такова би имало значение
само в хипотеза на прекратяване на ТД при съкращаване на щата и
извършване или не на подбор от работодателя между служителите, но не и
при назначаване на служител в последствие на освободената по
законосъобразен начин ищца – виж в този смисъл Р № 326/ 18.03.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 1243/2007 г., III г. о.
При неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1, предл. първо и второ
като акцесорен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ.
По делото се претендират разноски от страна на работодателя ответник
в размер на 1200 лева–заплатено адвокатско възнаграждение. Молбата е
основателна съобразно правилото на чл.78, ал.3 и чл.83, ал.1 и 3 от ГПК и
приложеният договор за правна защита и съдействие. Същото обаче следва да
бъде намалено с оглед стореното от ищцата възражение за прекомерност като
на основание чл. 7, ал.1 от НМРАВ (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.;
изм., бр. 68 от 2020 г. ), съгласно която по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2, то същото следва да бъде в размер от 650
4
лева (виж ПМС № 331/26.11.2020 г ). Делото не се отличава с
изключителна фактическа и правна сложност и следва възнаграждението да е
в този размер.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СН. СТ. ХР. ЕГН: ********** , адрес:
АДРЕС чрез ад. Ф. спрямо „Д.Г. с адрес АДРЕС, район Възраждане
представлявана от Директора й искове с правно основание по чл.344, ал.1,
т.1, предл. първо и второ и чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за признаване на
извършеното със Заповед № 157/ 17.01.2022г. на Директора на ДГ, „Л.“
уволнение за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на СН. СТ.
ХР. на заеманата преди уволнението длъжност ‘старши учител“ с код по
НКПД 23425003 и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 83, ал.1 от ГПК СН. СТ. ХР.
ЕГН: **********, адрес: АДРЕС чрез адв. Ф. да заплати на Д.Г. с адрес
АДРЕС, район Възраждане представлявана от Директора й сумата от 650
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5