Р Е Ш Е Н И Е
№ V-1 13 .04.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На тринадесети януари, две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ГАЛЯ БЕЛЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1748 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №148 от 16.09.2019г. по гр.д.№414/19г. на РС-
Средец Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да заплати на Г.П.М., ЕГН **********
***, сумата от 1537,95 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2018г., получени в
резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2019г. до
окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на ищеца и сумата
от 337,66 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Средец сумата от 61,52 лв.- държавна такса, д.т. от 5 лв. в случай
на издаване на изпълнителен лист, както и 100
лв. разноски за експертиза. Отхвърлено е искането за присъждане на
адвокатски хонорар за разликата над присъдения до претендирания от 500 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№2825/1.10.19г.
по описа на РС-Средец, подадена от ОДМВР-Бургас чрез юрисконсулт Димчева. С нея
решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно
поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост- отменителни
основания по чл.271 ГПК.
Изразено е несъгласие с решаващите изводи на районния
съд, че липсата на изрична нормативна
уредба, действала през процесния период не следвало да се тълкува като законово
установена забрана за преобразуване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с коефициент 1,143 и отчитането му
и заплащането му като извънреден, а представлявала празнота в уредбата относно
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Неправилно било прието, че при наличие на такава празнота в специалната уредба
субсидиарно следвало да се приложи чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Неправилно било прието също, че общата и
специалната наредби действали едновременно, а не паралелно и алтернативно и при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Намира, че по
отношение организацията на работната заплата и полагането на нощния труд
приложение намират правилата на действалите към процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбите им
действали паралелно по време с наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и са уреждали по специален за системата на МВР начин
заплащането на нощния труд. В тези наредби липсвал текст, регламентиращ
преизчисляването при сумирано отчитане на отработеното време по отношение на
общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч., какъвто бил този на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г./отм./.
Идентичните
текстове на чл.3, ал.3 в двете наредби постановявали при работа на смени
възможност да се полага нощен труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като
работните смени не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Това означавало, че съгласно правната норма, действаща в системата на
МВР, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд било 1
към 1 / т.е. 8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/, а не както по КТ
и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявал на 8 часа дневен
труд. Изтъква се, че целта на този коефициент 1,143 била да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа да
получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи
работникът или служителят не работел извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Такъв щяло да бъде налице само, ако работниците и
служителите действително работели извън установеното за тях работно време.
Заплащането на положения нощен труд било в съответствие
със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед №8121з-1429/23.11.17г., издадени
от министъра на вътрешните работи, съгласно които за всеки отработен час или за
част от него между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се заплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Моли решението
на БРС да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
въззивната жалба, въпреки че въззиваемият е уведомен за тази възможност чрез
пълномощника си адв. Желева. В съдебно заседание пълномощникът е оспорил
жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване
на решението . Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е
допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Ищецът твърди, че в процесния период е
полагал труд като държавен служител на длъжността младши полицейски инспектор Оперативна
дежурна част към РУ на МВР- Средец на 12-часови смени по определен график и
сумирано изчисляване на работното време. Претендира за осъждане на ответника Областна
дирекция на МВР- Бургас да му заплати сумата от 1537,95 лв. (съобразно
изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 225,36 часа, за периода от
01.05.2016 г. до 31.12.2018 г., получени при преизчисляване на положения от
него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба ответникът ОД на МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител е
оспорил предявения иск като неоснователен. Посочил е, че положеният от ищеца
извънреден труд е бил надлежно начислен и отразен в съответните протоколи,
както и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на
министъра на МВР. В тези наредби липсвал текст, по който да се прилага
претендираното от ищеца преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143,
като е изложено становище, че съгласно приложимата специална правна уредба,
действаща в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е 1 : 1, а
не както е по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на
8 часа дневен труд. Сочи се, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния
труд са издадените от министъра на МВР заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки
отработен час между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Направено е и
възражение за изтекла давност относно
главницата, претендирана за периода преди 18.06.2016г.
Районният съд е приел, че в действалите в процесния
период Наредби №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/ 29.07.2016г. на
министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г.
/действала само няколко дни от процесния период поради отмяната на наредбата от
2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна
уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, като е изложил подробна
аргументация на изводите си. Съобразно приетото и неоспорено експертно
заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани в установения от
вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания
размер, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в
рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-
правилно и законосъобразно.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция
страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с
изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение,
заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното
време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
Районният съд е обсъдил всички относими и
допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което
настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото
решение. Въззивната инстанция споделя и правните
изводи на първоинстанционния съдебен състав.
Бургаският
окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Дефиниция за понятието „извънреден
труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ,
бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител
извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз
основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено
значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има
качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд
се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва
дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да
се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е
времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.
В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният
от законодателя термин „е възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са
максимално допустимите, но не означава, че това е нормативно установения размер
на нормалната продължителността на нощния труд на държавните служители от
системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална
продължителност на нощния труд.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР /като в периода след отмяната с решение на ВАС на първата от тях за няколко дни отношенията са се уреждали съобразно наредбата от 2014г./. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл.31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
В двете наредби обаче /както и в следващата/ липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Касае се за празнота в специалната уредба, приложима към държавните служители в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника по този въпрос са неоснователни.
При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.
Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.
Принципът на отчитане на работното време
е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ-
в работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да
установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР-
чл.187, ал.3, регламентацията е сходна- работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
/преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/.
Редът и
начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е
установена в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържа в съответните подзаконови
нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и отпуските/
и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за
работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на МВР,
издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за държавните
служители в МВР.
Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ , когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.
Макар такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./, доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от приемането на наредбата през 2007г., няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и преди 2017г., когато същите работят на сумирано работно време. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1,143.
В двете наредби на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./, чл.21, ал.2 сочи, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на чл.18, ал.2 от предхождащата процесния период наредба, издадена през 2014г. /действала само няколко дни при отмяната на наредбата от 2015г. Чл.31 от приложимите към казуса две наредби предвижда, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е, че в процесните Наредби, издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по тези две наредби на министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според изготвените графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния закон липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.
Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението й е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Несъстоятелна е тезата, че последната разпоредба касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете, определени по чл.9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането на работното време, респективно- на превишението му, е неразривно свързано с неговото заплащане, наред със задълженията за отчетност пред Инспекцията по труда /последното- установено предвид принципната забрана на извънредния труд/.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2019 г. ищецът е положил нощен труд общо 1576 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1801,36 часа, като разликата от 225,36 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на 1537,95 лв. не е начислена и не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.
Предвид горното,
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход
на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът ОД на МВР-Бургас следва да заплати на въззиваемия
сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. В тази
връзка, съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК /което е необосновано/, тъй като заплатеното от въззивната
страна адвокатско възнаграждение граничи с минималния размер, определен в чл.7,
ал.2, т.1 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и в този смисъл не се явява прекомерно.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №148 от 16.09.2019г. по гр.д.№414/19г. на РС-
Средец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46, да заплати на Г.П.М., ЕГН ********** ***, сумата от 300
лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ:
Съдия Даниела Михова подписва решението
с особено мнение, тъй като намира, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
Съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр.41 от 2017
г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр.58 от 2018 г.) от НРВПО, при
сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма
за продължителност на работното време за периода, която норма се определя в
часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на
отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време,
определено в трудовия договор. Едновременно с установяването на сумирано
изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се
изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или
служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва
да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по
чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.ал.3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017
г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда
без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §3 от ПМС № 131 от
05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018
г.) в чл.9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От
това законодателно изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., съдът намира следното:
1) за периода от 01.01.2016 г. до
01.01.2018 г. липсва изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е
положен извънреден труд при надвишаване на нормата работни часове при сумирано
изчисляване на работното време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни
по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в
дневни съгласно нормата на чл.9г от НРВПО (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 31.12.2018
г. извънредният труд се отчита с превръщане на нощните часове в дневни – по
аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018
г.).
По отношение на периода от 01.01.2016 г.
до 01.01.2018 г. и при липсата на изрично действащо законово правило, което да
уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният
в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава
делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви – според общия им разум, като при липса на закон съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период е действало правилото на чл.18, ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от
26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.9, ал.5
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия
стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е
да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за
целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и
за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и приетото от законодателя с
новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл.16 от КРБ и чл.1, ал.3 от КТ
принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя
като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето
защо съдът намира, че за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действало правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от
НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни. Следва обаче да се има предвид, че при сумирано изчисляване на
работното време отработените часове (фактически отработените часове, към които
се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Ето защо съдът намира, че правилото на чл.9г (нов -
ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО следва да намери приложение за два от периодите
на отчитане (01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но
не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен
труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и
по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се
извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9г от
НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът приема,
че при решаването на въпроса за наличието на положен извънреден труд нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, не следва да се вземат предвид за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г.