№ 63361
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА Частно
гражданско дело № 20241110120089 по описа за 2024 година
Производството е по реда на тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, депозирано от а срещу Т. П. И. за сумата от 1 571,00лева (хиляда петстотин
седемдесет и един лева), представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за период от 10.02.2023 г. до 10.11.2023 г., претендирано въз
основа на Договор за заем MicroCredit № 9032-00098543 и Договор за допълнителни
услуги към заем MicroCredit № 9032-0098543 от 26.04.2022 г.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира,
че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посоченото вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните
разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната
хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна
защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и
задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на
която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на
заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в
чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената
национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива
1
2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни
2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от
18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17.
В случая по убеждение на настоящия докладчик са налице и двете посочени
отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираното вземане.
За да стигне до този извод, съдът взе предвид на първо място обстоятелството,
че процесният договорът е сключен с потребител. С оглед гореизложените
съображения, съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клауза в договор за потребителски кредит, въз основа на която се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги (както в случая) или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по същия. Претендираното вземане е
уговорено с цел обогатяване на кредитодателя, но по начин, който цели да заобиколи
императивните разпоредби на чл.10а, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Вероятната
основателност на неравноправния характер на сочената клауза в случая следва пряко
от твърденията в заявлението, като при това се подкрепя от представените към него
доказателства – договор за кредит, общи условия към него, договор за предоставяне на
поръчителство.
Наред с това се констатира и общото основание за отхвърляне на заявлението
по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК поради констатирано противоречие с добрите нрави и
императивни правила на закона, каквито са посочените норми в приложимия към
процесните правоотношения ЗПК – чл. 10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК (годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България), чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК (при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата; когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва). Предвиждането на
такова допълнително възнаграждение цели обогатяване на кредитора над допустимите
от закона рамки и представлява договаряне във вреда на потребителите. Последното е в
разрез с моралните принципи и представлява драстична форма на незачитане и
пренебрегване на принципа на добросъвестност, елемент от който се явява
2
съобразяване съдържанието на договора с моралните норми. Създава се фактическо
положение нетърпимо от правния ред, поради което и не може да получи
потвърждение в съдебно производство по установяване дължимостта на твърдяно
вземане.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 41,80 лв. за държавна такса и над
28,55 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от а срещу Т. П. И. за сумата от 1 571,00лева (хиляда петстотин седемдесет и
един лева), представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за период от 10.02.2023 г. до 10.11.2023 г., претендирано въз основа на Договор
за заем MicroCredit № 9032-00098543 и Договор за допълнителни услуги към заем
MicroCredit № 9032-0098543 от 26.04.2022 г., както и в частта за разноските над сумата
от 41,80 лв. за държавна такса и над 28,55 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3