РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201536 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „МИЛ-ТРЕЙД 50" ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр. Бургас, ж.к.И.***, съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1, чрез адв. З.М., против Наказателно
постановление № 425905-F401943/14.02.2019 г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 1
от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
С жалбата се поддържа, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на
постновлението.
В открито съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява адв. М. от АК-
Бургас, която доразвива доводите в жалбата.
Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Ч. която намира
жалбата за неоснователна. Посочва, че не са допуснати нарушения в процедурата и че
нарушението е доказано и моли постановлението да бъде потвърдено, както и да бъдат
присъдени разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от товарителницата на л. 34). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 19.08.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин „Хранителни стоки”,
1
находящ се в гр. Бургас, ул."Христо А.№********. На 19.08.2018г. в 17.15 часа св. Х. К. К.-
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Проверяващият се легитимирал и се
пристъпило към проверка, при която констатирал, че в обекта е инсталирано и функционира
фискално устройство за отчитане на продажбите. Конкретно при проверката на фискалното
устройство модел Datecs FP 550 05-DV, № на фискално устройство DT426014, № на
фискална памет 02713719, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми, след преброяване се установила касовата наличност в размер на 821,97
лева. Съгласно данните от разпечатания от устройството дневен финансов отчет,
разчетената касова наличност възлизала на 2149,86 лева, т.е. при проверката била
установена разлика в размер на 1327,89 лева, за които в паметта на фискалното устройство
не съществували данни за служебно въведени и служебно изведени суми от касата в деня на
проверката.
За извършената проверка и констатациите от него св. К. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0268814 от 19.08.2018 г. На 27.08.2018г. представител се
явил в ТД на НАП-Бургас, като бил съставен АУАН с № F401943. Актосъставителят описал
в акта констатираното при проверката на 19.08.2018 г. нарушение, в това число, че
фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени”
суми. Така описаното деяние св. К. квалифицирал като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от
акта на упълномощеното лице при съставянето му срещу подпис. Представителят на
дружеството записал, че са входирани възражения.
Впоследствие, на 14.02.2019 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание
чл. 185, ал.2, изр. 1 ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер
на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл. 34 от
ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че описанието на обстоятелствата
било бланкетно. В НП са описани всички съставомерни признаци от състава на
нарушението. Ясно е посочено, че разчетеният оборот на устройството е 2149,86 лева, а
фактическата наличност е 821,97 лева, т.е. касае се извеждане на сума, което не е било
отчетено. Неоснователен е доводът, че не били издаден и връчен АУАН, тъй като такъв е
приложен по делото и очевидно е подписан от управителя на дружеството, който дори е
записал, че са входирани възражения. Не е изтекла давността за преследване, тъй като
обикновената давност е три години и не е изтекла и към настоящия момент.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата,
2
извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и
в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена
норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява
наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на
фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази
промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ,
притежаващо такава функция. Ирелевантно е обстоятелството, че в този обект на търговеца
служителите не били знаели, че апаратът притежава съответните функции. Това е въпрос на
вътрешна организация, която следва да посреща законовите изисквания.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката.
Анализът на така цитираната правна норма обаче обосновава извод, че нарушение,
осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до
неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на стоки или
услуги.
За така констатираното административно нарушение, административнонаказващия
орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 5000
лева.
В този смисъл жалбата се явява основателна по отношение на приложената санкционна
разпоредба. Действително, съгласно чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на
чл.118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на
същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до
1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в
размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за
юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000
лева. В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди
установеното административно нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, да е довело до неотразяване на приходи, а отсъстват
доказателства за укриване на приходи и данъци. Нещо повече, в констативния протокол е
отразено, че при извършване на контролна покупка е бил издаден фискален бон, т.е.
вмененото нарушение се явява недоказано по несъмнен начин. Предвид императивния
характер на правилото по чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС, дружеството е следвало да
бъде наказано с имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл.185, ал.1 от
ЗДДС – от 500 до 2000 лева, което не е било сторено от административнонаказващият орган.
Така е допуснато неправилно приложение на материалния закон при избора на надлежната
санкционна разпоредба. Установената материална незаконосъобразност не е основание за
цялостна отмяна на наказателното постановление, а само за неговото изменение, защото
приложимата за деянието разпоредба по ал.1 на чл.185 е значително по - благоприятна за
нарушителя, в сравнение с приложената с постановлението, т.е. не се влошава положението
на жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio in pejus. Доколкото
производството по оспорване на наказателно постановление пред районен съд протича по
реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за първоинстанционните
районни съдилища е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка
съдът да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение при същите фактически положения. В този смисъл е и практиката на
Административен съд Бургас - Решение № 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.
д. № 943/2017г.; Решение № 1251 от 6.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1235/2017
3
г.; Решение № 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от
дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при
отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Сочените обстоятелства, преценени в
контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да
измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна разпоредба,
като я преквалифицира на чл.185, ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и намали
размера на наложената санкция от 5000 лева до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС
минимален размер от 500 лева. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда
се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата наличност не е
на толкова ниска стойност, която да обоснове отпадането на юридическата отговорност.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в полза на
жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при потвърждаване
или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на
държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 425905-F401943/14.02.2019 г., издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185,
ал.2, изр. 1 от ЗДДС, на „МИЛ-ТРЕЙД 50" ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр. Бургас,
ж.к.И.***, е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.185, ал.2, изречение
второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 5000
лева на 500 / петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „МИЛ-ТРЕЙД 50" ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр. Бургас,
ж.к.И.***, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 80
4
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5