Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, 04.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при участието на секретаря Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията т.дело
№ 2272 по описа на ВОС за 2013 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от „ОТП Факторинг България”
ЕАД срещу В.М.В. ***, Т. И. В. *** и К.С. ***, искове за установяване съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в
полза на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, заповед за незабавно изпълнение №
6055/06.08.2012 год. по ч.гр.д.
№ 11 248/2012 год. по описа на Варненски районен съд,
ХХV състав, в размер на 20 457.08 евро, от която
17 114.41 евро, представляваща непогасена главница, 2801.37 евро –
неплатена договорна лихва за периода от 15.05.2011 год.
до 03.08.2012 год., 541.30 евро – неплатена
санкционираща лихва за просрочени главници за периода 10.07.2012 год. до 03.08.2012 год., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 03.08.2012 год. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 800.21 лева, представляваща направени деловодни разноски, които вземания са били прехвърлени на ищеца
по сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
22.11.2012 г.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Споразумение за обединяване на кредити от 23.03.2011г. „БАНКА ДСК” ЕАД от една страна като кредитор и В.М.В. от друга като кредитополучател е извършено обединяване на общо три задължения на последния при договорени в същото условия. Същото е обезпечено чрез сключен договор за поръчителство от 23.03.2011г., по силата на който Т.Й.В. и К.С.С. солидарно са се задължили, като поръчители по сключено споразумение от В.В. с банката за обединяване на кредити, като изрично в т.2 от са се задължили за погасяване на задължението на кредитополучателя в описания в споразумението размер, дори и ако кредиторът не е предявил иск против длъжника в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че вследствие преустановяване на плащанията, на основание т.20 от Споразумението за обединяване на кредити, „БАНКА ДСК” ЕАД е превърнала кредита в предсрочно изискуем и на основание чл.417 ГПК се е сдобила със заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, последното е придобило вземанията на банката срещу ответниците по настоящото дело. Излага становище, че предвиденият шестмесечен срок в разпоредбата на чл.147 ЗЗД, съгласно която поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, започва да тече от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът В.В. е подал писмен отговор, в който оспорва материално-правната легитимация на ищеца като твърди, че същият не е придобил надлежно вземането спрямо него.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК, ответникът Т.В. оспорва иска, като навежда твърдения за преклудиране правото на иск срещу поръчителя, на основание чл.147 ЗЗД.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК, ответникът К.С. оспорва иска, като прави възражение за нищожност на клаузата в договора за поръчителство уреждаща обема и срока на отговорност на поръчителите, поради противоречието й със закона, като навежда и твърдения за преклудиране правото на иск срещу поръчителя, на основание чл.147 ЗЗД.
В отговор на постъпилите отговори на исковата молба, ищецът е подал три броя допълнителни искови молби, с които репликира възраженията на ответниците.
Постъпили са допълнителни отговори на допълнителаната искова молба от тримата ответници.
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че по подадено заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д № 11248/2012 година по описа на ВРС, 25 състав, като по него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу ответниците по делото.
Между страните е безспорно, че на 23.03.2011г., В.М.В., в качеството си на кредитополучател е сключил с ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД споразумение за обединяване на кредити, а именно договор за стандартен кредит №15573392 от 14.05.2008г. за 15000лв., договор за стандартен кредит №********* от 11.11.2005г. за 20000лв. и договор за кредит овърдрафт №10953153 от 11.11.2005г. за 2300лв. Видно от съдържанието на споразумението и по-точно на б. „Б” страните изрично са конкретизирали, че сумите по горните договори са усвоени изцяло, като неиздължените остатъци са както следва: 12795.22 евро, съответно 6772.55лева и 2300 лева.
Доколкото споразумението, в частта, в която признава размера на задълженията си към банката, има характера на частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за страната обстоятелства, същият има и материална доказателствена сила, обвързваща съда.
Кредитополучателят е поел задължение да върне усвоения кредит със съответни лихви, по уговорен погасителен план, като крайният срок за връщане е уговорен на 25.03.2021г. В чл.20, б. „а”, страните са договорили, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по споразумението, кредиторът по своя преценка може да превърне кредита в предсрочно изискуем и да предприеме действия за събиране на вземането си.
По делото е представен и договор за поръчителство от 23.03.2011г., по силата на който Т.Й.В. и К.С.С., в качеството на поръчители са обезпечили изпълнението на задължението на В.В. по договор за преструктуриране на кредит за текущо потребление от 23.03.2011г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД.
Видно от заключението по допуснатата счетоводна експертиза, сумите по обединените договори за кредит са усвоени, като към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 03.08.2012г., са били в размер на 17 114.41евро – главница, 2801.37 евро договорна лихва и 541.30 евро наказателна лихва.
Същите към датата на подаване на исковата молба /31.05.2013г./ и към 07.04.2014г. са както следва:
|
закупен
дълг на 22.11.2012 - В.В. |
задължение
към 31.05.2013 |
задължение
към 07.04.2014 |
||||
|
основание |
сума
лв |
сума
евро |
сума
лв |
сума
евро |
сума
лв |
сума
евро |
|
главница |
33 472.35 |
17 114.41 |
33 472.35 |
17
114.41 |
33 472.35 |
17
114.41 |
|
редовна
+ наказ.лихва по кредита |
6 537.59 |
3 342.70 |
6 537.59 |
3
342.67 |
6 537.59 |
3
342.67 |
|
законова
лихва от дата изп.лист |
1 329.59 |
679.82 |
3 043.66 |
1
556.20 |
5 658.33 |
2
893.06 |
|
съдебни
разходи |
1 216.82 |
622.16 |
1 216.82 |
622.16 |
|
|
|
общо
: |
42 556.35 |
21 759.09 |
44 270.42 |
22
635.44 |
45 668.27 |
23
350.14 |
От заключението на вещото лице, което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено се установява, че преустановяването на редовното погасяване на кредитните задължения е от 07.09.2011г., когато последно е постъпила сума, с цел погасяване на задълженията на длъжника, дължими още по първата вноска, с падеж 15.04.2011г., като допуснатата забава е изчислена на 145 дни.
С оглед горното съдът намира, че е налице осъществено
обстоятелството предвидено в чл.20 и сл. от
споразумението, въз основа на което впоследствие банката е реализирала правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е и направила на 17.08.2011г.
Тъй като е налице неизпълнение на задължението за
заплащане на главница и лихви, длъжникът е изгубил предимството на уговорения в
негова полза срок, тъй като е осъществено изрично фиксирано от страните в чл.20
от договора, условие за предсрочна изискуемост.
Следователно приложените към заявлението документи
установяват от формална страна, фактическия състав за настъпване изискуемостта
на всички парични задължения по извлечението от сметка, преди датата на
подаване на заявлението. Съответно към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 03.08.2012 г., цялата сума за която е
издадена заповед за изпълнение е била дължима, поради което претенцията, следва
да се уважи спрямо кредитополучателя В.М.В..
По отношение на поръчителите Т.Й.В. и К.С.С.,
съдът споделя становището на последните досежно
изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
В приложеното банково извлечение банката сама е посочила, че кредитът не се обслужва от 445 дни, а неплатените вноски са петнадесет броя. Като дата на предсрочната изискуемост е определила 17.08.2011г. Подаденото заявление е с дата 03.08.2012г.
Неоснователни са доводите на ищеца в депозираната искова молба относно това, че с подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение започва да тече шестмесечния срок, цитирайки и практика в тази насока. Видно от предвиденото в чл.20.2 страните са уговорили, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по споразумението, кредиторът по своя преценка може да превърне кредита в предсрочно изискуем и да предприеме действия за събиране на вземането си.
От изслушаното заключение на вещото лице, а и от извлечението на банката, на отговора на въпроса на коя дата е извършено от кредитора прехвърляне на кредита с вальор „предсрочно изискуем” съгласно счетоводните записвания в системата на „БАНКА ДСК” ЕАД, се установява, че това е 17.08.2011г. Същото е признато от банката както с осчетоводяването си, така и с позоваването й като дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост. В този смисъл не може да се приеме, че банката упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /03.08.2012г./, доколкото същата вече е направила това на 17.08.2011г., почти година по – рано. Ето защо съдът намира, че именно от 17.08.2011г. започва да тече и срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Горното се подкрепя с оглед указанията, дадени в т.18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОГТК на ВКС, където е прието, че двете предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да са налице още преди подаване на заявлението.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Изхождайки от разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД ако
кредиторът по едно обезпечено с поръчителство задължение не предяви иск против
длъжника в шестмесечния срок от падежа на задължението, отговорността на
поръчителя отпада. За спазване на това условие съдът следи служебно /в този
смисъл Решение №1646 от 16.06.1978г. по гр.д.
№465/78г., І г.о./. Доколкото като дата на просрочено
задължение кредиторът е посочил 17.08.2011г., то шестмесечният преклузивен срок
изтича на 17.02.2012г.
Настоящият състав намира, че доколкото разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД е императивна, уговореното между страните, че поръчителят отговаря за изпълнението на главното задължение и след падежа, като носи отговорност без да съществува задължение на кредитора да предяви иск срещу главния длъжник в определен срок, не поражда желаните правни последици /в този смисъл Определение №186/14.03.2013г. на ВКС по ч.т.д. №1339/2013г./.
С оглед горното съдът намира, че правото на ищеца по отношение на поръчителите е преклудирано, а исковете срещу тях следва да бъдат отхвърлени.
Отделно от горното, основните възражения на ответниците са във връзка с валидното прехвърляне на вземането, респективно процесуалноправната легитимация на ищеца, които съдът намира за неоснователни, поради следното:
С договора за цесия носителят на правото
върху едно вземане /цедент/, го прехвърля на друго
лице /цесионер/. Очевидно това е
постигнато със сключения между „БАНКА ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг
България” ЕАД договор да покупко-продажба на вземания от 22.11.2012г., с която банката, в
качеството на продавач е продала и прехвърлила на купувача вземания, посочени в
приемо – предавателен протокол /л.23 от
гр.7769/2013г. на ВРС/, където изрично е посочен и длъжника В.М.В., с ЕГН **********.
Уведомяването за прехвърляне на вземането последният е получил на 17.12.12г. от
изрично упълномощеното за целта „ОТП Факторинг България” ЕАД /л.22 от гр.7769/2013г. на ВРС /.
Ответниците в настоящото производство не са страна по договора за цесия и законът не им е предоставил право да интервенират в това облигационно правоотношение, поради което и възраженията в насока, че цената по договора за цесия не е платена, откъдето и последният не е породил желаните последици, съдът намира за недопустими. Още повече, че след сключване на същия, цедентът е потвърдил настъпилото прехвърляне на вземанията по сключен договор за цесия от 22.11.2012г. /21 стр. от гр.7769/2013г. на ВРС/ и е упълномощил цесионера да уведоми длъжника В. В..
Предвид направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът В.В. следва да понесе заплащането на направените за съдебното
установяване на дълга от ищеца по делото разноски за заплащане на държавна
такса, в размер на 800.21 лева, възнаграждение за вещо лице, в размер на 600
лева и адвокатско възнаграждение, в размер на 2651.21 лева.
С оглед направеното искане от ответниците Т.Й.В. и К.С.С.,
съдът намира, че с оглед отхърлената част от иска
сторените от последните разноски следва да бъдат репарирани в пълен размер, а
именно на Т.В. в размер на 2000лв., с оглед окончателно представения по делото
списък по чл.80 ГГПК /л.238 от делото/, а на К.С. в размер на 1300лв. /л.140/.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн.
чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между
страните, че в полза на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******, представлявано от И.Г.Д. – М., съществува
вземане по отношение на В.М.В., ЕГН **********,***
за сумата от 20 457.08 евро /двадесет хиляди четиристотин петдесет и седем евро
и осем евроцента/, от която 17 114.41 евро,
представляваща непогасена главница, 2801.37 евро – неплатена договорна лихва за
периода от 15.05.2011 год. до 03.08.2012 год., 541.30 евро – неплатена санкционираща лихва за
просрочени главници за периода 10.07.2012 год. до 03.08.2012
год., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.08.2012 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 800.21 лева
/осемстотин лева и двадесет и една ст./, представляваща направени деловодни
разноски, които вземания са били
прехвърлени на ищеца по сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 22.11.2012 г., за които парични вземания на ищеца –
кредитор по издадената в полза на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, заповед
за незабавно изпълнение № 6055/06.08.2012 год. по ч.гр.д. № 11 248/2012 год. по
описа на Варненски районен съд, ХХV състав,
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОТП Факторинг България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от И.Г.Д.
– М. срещу Т. И. В., ЕГН **********,***
и К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***
искове за установяване съществуването на парични вземания на ищеца –
кредитор по издадената в полза на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, заповед
за незабавно изпълнение № 6055/06.08.2012 год. по ч.гр.д. № 11 248/2012 год. по
описа на Варненски районен съд, ХХV състав, в размер
на 20 457.08 евро, от която 17 114.41 евро, представляваща непогасена
главница, 2801.37 евро – неплатена договорна лихва за периода от 15.05.2011 год. до 03.08.2012 год., 541.30
евро – неплатена санкционираща лихва за просрочени главници за периода
10.07.2012 год. до 03.08.2012 год.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
03.08.2012 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 800.21 лева, представляваща направени деловодни
разноски, които вземания са били
прехвърлени на ищеца по сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 22.11.2012 г.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от И.Г.Д. – М. сумата от 4051.42 лева /четири хиляди петдесет и един лева и четиридесет и две ст./, представляващи сторените разноски по делото съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от И.Г.Д. – М. ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. В., ЕГН **********,*** сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, представляващи сторените разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от И.Г.Д. – М. ДА ЗАПЛАТИ на К.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 1300лв. /хиляда и триста лева/, представляващи сторените разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: